Решение по дело №916/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 23.10.2019г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       гражданска колегия,

На двадесет и шести септември                    две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Адм.д.№ 916 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по жалба на П.Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** против Протокол №6/25.04.2019г. за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади-общинска собственост на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ за стопанската 2019/2020г. на комисия по чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ, назначена със заповед №РД-00-315 от 04.04.2019г. на Кмета на община Кюстендил, в частта му по отношение раздел 23-землище на с.Гюешево, общ.Кюстендил, с което е отказано разглеждане на заявление на жалбоподателя с вх.№94-00-957/08.03.2019г.

От приетата като доказетлство по делото административна преписка, по делото се установи следната фактическа обстанвока:

Със заявление вх.№94-00-957/08.03.2019г. жалбоподателят в качеството му на правоимащо лице заявил искане да участва в производството по разпределение на пасища, мери и ливади от ОПФ, като представил и изискумите документи по чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ.С протокол №6 от 25.04.2019г. , на основание чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади-общинска собственост на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАХБ на комисия, назначена със заповед №РД-00-315/04.04.2019г. на Кмета на община Кюстендил, разгледала подадените заявления.В раздел 23 от този протокол са подадени заявленията за землището на с.Гюешево, след които и това на жалбоподателя.В протокола на комисията е посочено, че по заявление вх.№94-00-957/08.03.2019г. от П.Д.П., брой ЖЕ по видове животни 31.0 в животновъден обект №********** с адрес в с.Преколница, бивш стопански двор.Към моманта има образувани висещи съдебни производства, поради което заявлението се оставя без разглеждане.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. По правната си същност решението на органа представлява отказ от участие в административната процедура, тъй като заявителят не бил допуснат до извършеното разпределение. Отказът носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а липсата на изрична законова възможност в ЗСПСС за оспорване на отказа следва да се преодолее чрез разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично изброените в закон. Доколкото оспорващият има непосредствен, пряк и личен интерес, то жалбата му подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Оспореният протокол е незаконосъобразен, тъй като не е спазено изискването за форма. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Същите съставляват обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се касае за акт, засягащ в позитивна или негативна насока правната сфера на адресата му. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно ясни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Ето защо липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната практика еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на административния акт, като незаконосъобразен (ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.).

Мотивите в обжалваният акт се състоят от едно изречение: "Към момента има образувани висещи съдебни производства", което обаче съдът приравнява на липса на мотиви, доколкото в тях не се съдържат материалноправни предпоставки за издаването на акта, а липсата на посочено правно основание за постановяването му е пречка да се извърши проверка относно спазването на изискванията на материалния закон. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му.

Тъй като спорът не може да бъде решен по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, която, след като прецени съдържащите се в административната преписка доказателства и изложи мотиви за тази преценка, да извърши ново разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд за стопанската 2019/2020г, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

По разноските:

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.В случая, жалбоподателят е направил деловодни разноски в размер на 300 лв.изплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, които следва да се възложат на ответника в производството.

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на П.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, като незаконосъобразен  Протокол №6/25.04.2019г. за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади-общинска собственост на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ за стопанската 2019/2020г. на комисия по чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ, назначена със заповед №РД-00-315 от 04.04.2019г. на Кмета на община Кюстендил, в частта му по отношение раздел 23-землище на с.Гюешево, общ.Кюстендил, с което е отказано разглеждане на заявление на жалбоподателя с вх.№94-00-957/08.03.2019г.

ВРЪЩА на основание чл. чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, която да извърши ново разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд за стопанската 2019/2020г за землището на село Гюешево в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

Осъжда община Кюстендил да заплати на П.Д.П. деловодни разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните пред АС гр.Кюстендил.

 

 

                                                        

                     Районен съдия: