РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,10.05.2019 г.
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД №804/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение
Серия К № ***, установено с автоматизирано
техническо средство, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Е.Б.П., ЕГН ********** ***,
р-н „***“, ж.к. „***“ № ***, законен представител на „***-Е.Б.“, съгласно
чл.188 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното
административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени издадения
ЕФ и наложената глоба.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от
активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения
в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. В нея се прави искане за отмяна на
издадения електронен фиш поради неговата неправилност и незаконосъобразност,
като са изложени и основания по същество на искането.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата, редовно призован, не изпраща
представител като взема становище по жалбата и моли съда да потвърди Електронен
фиш Серия К № *** и да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Съобразявайки събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на ел.
фиш на жалбоподателя
и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Електронният фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство е издаден за това, че на 05.09.2015г., в 15:38, в Е 83 км.89.2 Околовръстен път Плевен, е
извършено нарушение за скорост с МПС „***“ с рег. № ***. Собственик на въпросното МПС е Е.Б.П., ЕГН ********** ***, р-н „***“,
ж.к. „***“ № ***, законен представител на „***-Е.Б.“. Нарушението е установено
и заснето с със стационарна радарна система „***” № ***и
отчетен толеранс на измерената скорост от-3 km/h, разрешена стойност на скоростта 90 km/h, установена
стойност на скоростта 109 km/h, превишена стойност на скоростта 19 km/h.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е
представил в ОДМВР – гр. Плевен писмена декларация с данните на друго лице,
което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за
управление. Не са направени възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
С оглед събраните и анализирани
доказателства по делото, съдът намира, че последните не могат да обусловят и
подкрепят изцяло изложените в ЕФ фактически констатации. От друга страна
в хода на производството са допуснати следните съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на ЕФ:
1.
Видно от представените по делото доказателства, наказващият орган е издал
електронният фиш без дата. По този начин нито съдът, нито
нарушителят могат да преценят законосъобразността на електронния фиш от гледна
точка на съобразяването с давностни срокове, както и да определят кои са били
действащите закони към момента на извършване на нарушението. Това представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като правото на защита на жалбоподателя е
накърнено в голяма степен и поради тази причина обосновава отмяната не
електронния фиш.
2.
По делото няма представени доказателства
за това, дали са спазени техническите изисквания за поставяне на автоматизираното техническо средство „***” № ***с оглед на
изискванията за съответност на лъча на измерване с посоката на лентата, в която
ще се извършва измерването. Освен това, със заповед №***. на МВР е определен
кръгът от лицата, които са компетентни да използват горепосочената система за
видеонаблюдение, а по делото няма представени доказателства кой точно е
извършил измерването и в какво качество.
Няма представени доказателства и дали лицето, обработило данните от
автоматизираното техническо средство, е преминало необходимия курс на обучение
за работа с въпросната апаратура. В точка 4.1 от
заповедта е регламентирано задължение на служителите, които са извършили
измерването, да попълват дневник на техническото средство. Тъй като такъв не е
предоставен по делото, възниква съмнение дали е спазена тази процедура. Всички
тези неизвестности, свързани с правилното и законосъобразно използване на автоматизираното
техническо средство „***” № ***, са основание за отмяната на електронния фиш.
3. Според съда следва да се посочи и
факта, че не е доказано безспорно и обстоятелството какво точно е било
ограничението на скоростта в процесния участък от пътя. Жалбоподателят е
санкциониран за извършване на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, но няма доказателства
по какъв начин е определено ограничението на скоростта. Дали със специален
пътен знак, или защото автомобилът се е движил в населено място, магистрала или
др. Къде се е намирал този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на
действие. Превишението на скоростта като административно нарушение, принципно е
възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост,
регламентирани съответно в чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във втората хипотеза,
посочена от АНО в електронният фиш, от съществено значение за съставомерността
на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност
на ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението на този пътен
знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на
действие. Не посочването на обстоятелства от кръга на горепосочените,
предпоставя неяснота относно конкретните параметри на претендираното нарушение
и пределите на следващата се за него отговорност като правна квалификация и
вид/размер на приложимата административна санкция. В конкретния случай
лаконичното описание на нарушението не позволява еднозначен извод относно
точния вид на нарушението, съответно води до извода за сериозни процесуални
пропуски и невъзможност да се провери дали то е правилно квалифицирано по
чл.21, ал.1 от ЗДвП и дали законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Безспорно още едно
самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш. В т.см. реш. № 461 от
20.09.2013г. по КАНД № 6208/13г. на РАС-Плевен. А в последното си решение от м.
януари 2014г. по касационно
административно дело № 1129/2013 г. РАС определя: “Касационната инстанция
споделя и виждането на РС-Плевен, че в случая не са ангажирани и доказателства,
че ограничението на скоростта е 60 км/ ч, предвид обстоятелството, че лицето е
санкционирано за нарушение, извършено в хипотезата на ал.2 на чл.21 от ЗДвП. Макар и извършено извън рамките на
населеното място, нарушението се изразява в превишение на установена
посредством пътен знак скорост и съгласно повелята на чл.21, ал.2 от ЗДП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, като
административно-наказващият орган е следвало
да представи доказателства относно въведеното с пътен знак ограничение,
за да се извърши преценка, дали е налице такова и какво е превишаването на
скоростта.” В т.см. са и реш. №80 от 19.02.2014г. по КАНД № 1201/13г. по описа
на РАС-Плевен и реш. от м. януари 2014г. по КАНД 1129/13г. по описа на
РАС-Плевен.
4. Oт представената по делото снимка от електронния фиш е
видно, че последната е обработена като върху снимката, на която е заснет
автомобилът е насложена друга такава, на която е изобразен регистрационния
номер на въпросното МПС в увеличен размер. Не е ясно дали обработването на
снимката и нейното наслагване е извършено от лице, притежаващо необходимата квалификация и компетентност.
В този смисъл няма представени доказателства, че въпросният служител извършил
тази техническата манипулация е сред посочените служители в приложената и
приета по делото Заповед№***., възлагаща им компетентност спрямо използваната
за установяване на нарушението стационарна система MULTA RADAR *** с № ***. От представените по делото доказателства няма как
безспорно да бъде установено дали въпросният монтаж е извършен правилно и
законосъобразно, съответно дали отговаря на действителността. Поради това,
съдът счита гореописаното за съществено процесуално нарушение и самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш.
5. Според съда следва да се посочи
факта, че в случая не е налице конкретизация от страна на наказващият орган на
мястото, където е извършено нарушението. Отново съгласно реш. № 410 от 26.06.12г. на РАС-Плевен по
КАНД № 479/12г.: “Доколкото обаче в заснетия видеоклип се съдържат само
географски данни, а в оспорения електронен фиш, издаден въз основа на него е
посочено, че нарушението е установено в жк “***” ул.”***”, следва, че не е
изяснен въпросът с идентичността на мястото на установяване на нарушението. При
наличие на такова възражение в рамките на водените производства, и при
съобразяване на липсата на доказателствена сила на видеоклипа или ЕФ, съдът
намира, че същото е следвало да бъде изяснено чрез събиране на относими
доказателства. Като не е сторил това, въпреки наличието на възражение, органът
не е доказал безспорно мястото на извършване на нарушението.” Според съда
мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит, съобразно изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същото трябва да бъде много добре конкретизирано като
се посочи улица, номер, общоизвестен обект, пътно съоръжение. Локализацията на
извършване на нарушението следва да е ясно посочена с оглед изискването на
закона за посочване на всички обстоятелства на същото и определяне на
компетентния съд, който да разгледа жалбата. Липсата на точното му описание
нарушава правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на
електронния фиш.
6. Освен, че не може да бъде установено
местоизвършването на нарушението, от представената снимка към електронния фиш
не може да се установи и марката, модела, цвета на автомобила, дали той се
намира в покой, или е в движение. Липсата на тези индивидуализиращи белези е
друго основание за отмяна на електронния фиш.
7.
Според съда, от доказателствата по делото не може да бъде установена
действителната скорост на движение на автомобила. В приложения по делото електронен
фиш и снимката към него е отразена скорост от 109 км/ч. с толеранс 3%. За съда
не е ясно как е изчислена скоростта на 109 км/ч- дали чрез приспадане на 3 %
толеранс или чрез друг математически способ. Тъй като не се разбира принципа на
определяне на скоростта, съдът счита, че е налице съществено процесуално
нарушение. Създадената неяснота пречи на пълноценното упражняване на правото на
защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на електронния фиш. Тези
неизяснени от наказващият орган обстоятелства водят до неяснота на извършеното
нарушение, както и до неяснота относно волята на наказващият орган и е
самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш, съгласно реш. № 410 от 26.06.12г. на РАС-Плевен по
КАНД № 479/12г. Според него: “Видно от клип № ***, с който е заснето процесното
нарушение е, че същият установява, че на 20.08.2011г., в 16.41.42 часа
автомобилът е със скорост на управление 88 км/час при разрешени 50 км/ час,
т.е. се движи с превишение от 38 км/час при координати географска ширина
24.36.3538 и географска дължина 43.25.2466. Съгласно съставения електронен фиш,
с който е квалифицирано и санкционирано така установеното деяние, същото представлява движение със
скорост от 85 км/час при разрешени 50 км/час, което води до превишение на
скоростта с 35 км/час и е нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДВП, респ. е
санкционирано по чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДВП с глоба от 200 лева. Не се спори
по това, че заснетият клип за установяване на нарушението представлява годно
веществено доказателство и съдът го кредитира. Точно в тази връзка, съдът
намира, че така установеното несъответствие представлява съществено нарушение
на процедурните правила по установяване и квалифициране, респ. наказване на
нарушението. Съгласно свидетелските показания “с новата система се свалят 3
километра надолу”. Последното не намира опора в закона, нито е мотивирано с
действащи нормативни правила от органа, настоящ касатор. Т.е., ако и последното
да се явява в полза на наказаното лице и да не води до промяна на определената
санкция, съдът намира, че представлява нарушение на процедурата от рода на
съществените. Това е така, защото на първо място, лицето, чийто автомобил е
заснет да бъде управляван с превишена скорост няма яснота относно това – какво
нарушение му се вменява. Следва да се има предвид, че електронният фиш се
издава в негово отсъствие и същото не може да се запознае със съдържанието му и
да прави възражения, както би било при съставяне на АУАН. Извън това,
направеният запис се явява единственото доказателство за установеното
нарушение, въз основа на което се издава фиша, с който в този случай са установени
нови и различни факти, при съобразяване на това, че последният / противно на
АУАН/ не обвързва с доказателствената си сила. При тези обстоятелства съдът
намира, че несъотвествието между съдържанието на направения запис /клип/ и
издадения въз основа на него електронен
фиш представлява съществено нарушение на процедурата, тай като лишава лицето от
яснота относно вмененото му нарушение, а и води до недоказаност за извършването
на каквото и да е деяние. Твърдението, че заснетата скорост следва да бъде намалена
с 3 км/час е по-благоприятно за лицето, но доколкото няма яснота на кое
основание почива това твърдение, по-благоприятното третиране се явява частен
случай, тъй като наказващият орган би могъл да счита, че следва скоростта да
бъде завишена. Също частен случай се явява и това, че двете превишения – по
запис / 38км/час/ и по ЕФ / 35км/час/ попадат в една и същата наказателноправна
норма – чл. 182, ал.1, т . 4 от ЗДВП, за която се предвижда наказание от 200
лева. Логично е при изменение на установената със записващото устройство
скорост при издаването на ЕФ, нарушението да попадне под друга санкционна
норма, което ще доведе до санкциониране на лице за нарушение, за което няма
никакви доказателства да е извършило. Така изложеното съдът намира за достатъчно
основание за отмяна на оспорения електронен фиш.” В този смисъл са и посл. реш.
№ 192 от 17.04.2013г. по КАНД 198/2013г., № 280 от 29.05.2013г. по КАНД 425/13,
№ 304 от 07.06.2013г. по КАНД 3698/13г., реш. № 461 от 20.09.2013г. по КАНД №
6208/13г. и реш. № 472/20.09.2013г. по КАНД 706/13г. на РАС-Плевен.
Поради гореизложените съображения
съдът счита, че следва да се отмени атакуваният ЕФ като незаконосъобразен.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение Серия К № *** на ОДМВР-
Плевен, с който на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Е.Б.П., ЕГН ********** ***, р-н „***“, ж.к. „***“
№ ***, законен представител на „***-Е.Б.“, съгласно чл.188 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :