РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1554 по описа на
съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е
след постановяване на решение № 452/07.12.2018 г. по възз. гр.дело № 641/18, по описа на Пазарджишкия окръжен
съд, влязло в законна сила на 07.12.2018 г., с което е обезсилено решение №
171/15.06.2018 г., постановено по гр.дело № 1022/16 г. по описа на Районен съд
– Велинград, в частта с която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, от А.М.К., ЕГН **********, Д. А.К., ЕГН **********, и
двамата от гр. Велинград, ул. „***“, №22 срещу
П. С.Ш., ЕГН **********,***, Н. С.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
и В. С.П., ЕГН **********,***, за осъждането им да заплатят сумата от 4051,44
лева, представляваща лихва по кредит от 06.10.2004 г. и съответно от 27.10.2004
г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.01.2010 г., с които суми ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищците, а те са се
обеднили. Делото е върнато на Районен съд – Велинград за ново разглеждане за
произнасяне на съда по предявения насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В
останалата част решението на
първоинстанционния съд е влязло в законна сила като необжалвано.
В съдебно заседание по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК ищците по така
предявеният иск са посочили, че се иска разделно осъждане на ответниците, като
се претендират следните суми: по
отношение на П. С.Ш., ЕГН **********, сумата от 1350,48 лева, по отношение на Н.
С.П., ЕГН **********, сумата от 1350,48 лева, а по отношение на В. С.П., ЕГН **********,
сумата от 1350,48 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
01.01.2010 г. до окончателното изплащане.
В насрещната искова молба се твърди, че през 2004г. А.К. предприел
действия по закупуване на втори жилищен етаж от процесната сграда, тъй като
считал, че като дългогодишен наемател има предимство. От Община Велинград му
било отговорено отрицателно и разяснено, че единствения възможен вариант бил
собствениците на първия жилищен етаж да бъдат купувачи на втория етаж. Затова А.К.
и Д.К. провели разговор с В.П., а по-късно и със сестрите му П. и Н.. Тримата
през лятото на 2004г. дали безрезервното си съгласие, А.К. да предприеме
действия от тяхно име, но за негова сметка по закупуване на етажа. Уговорката
им била К.да платят всичко и след като общината го продаде на ответниците по
насрещния иск, те да им го прехвърлят. К.предприели действия, като представили
на Общината всички необходими документи. От последната назначили оценител,
който определил пазарната стойност на етажа. С оглед на това, че К.не
разполагали със средства за закупуване на етажа двамата съпрузи сключили Договор
за текущо потребление на 06.10.2004г. с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който
получили потребителски заем в размер на 5000лв., при уговорена лихва в размер
на 14% и със срок за издължаване 60 месеца. След като излязла оценката и
установили, че тези средства няма да им стигнат, помолили брата и снахата на К.-
М.и Р..К.да сключат Договор за потребителски кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за още
5000лв., което последните направили на 27.12.2004г. при същите условия- заем в
размер на 5000лв., при уговорена лихва в размер на 14% и със срок за
издължаване 60 месеца. Сумата била предоставена на А.К. за закупуване на етажа
с уговорката той да погасява кредита. След като вече разполагали с парите изчакали
да се оформят документите от Община Велинград. Твърди се, че на 20.04.2005г. сумата от 8725лв.,
представляваща стойността на втория жилищен етаж била приведена от ищците по
сметка на Община Велинград, а на 26.04.2005г. се съставил и договора за покупко-продажба
на етажа. След плащането на цената на етажа и сключването на договора с
Общината К.започнали да настояват пред ответниците за определяне дата за
прехвърляне на етажа пред нотариус, но уговорките винаги пропадали. Твърдят се,
че за връщане на всеки от кредите ищците заплатили лихви в размер на по
2025,72лв. или за двата кредита от общо 10000лв. заплатили лихви в общо на
размер 4051,44лв.. Считат с оглед
обстоятелството, че кредитите били теглени именно за заплащане цената втория
етаж, то и ответниците по насрещния иск били длъжни да възстановят на ищците и
платените от тях лихви при връщането на кредитите, тъй като освен със сумата за
заплащане на етажа са се обеднели и със сумата за заплащане на лихви по
кредитите. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение по силата на
което да осъди П. С.Ш., ЕГН **********, да заплати на ищците сумата от 1350,48
лева, представляваща лихва по кредит от 06.10.2004 г. и съответно от 27.10.2004
г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.01.2010 г., с която сума ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищците, а те са се
обеднили, Н. С.П., ЕГН **********, да заплати на ищците сумата от 1350,48 лева,
представляваща лихва по кредит от 06.10.2004 г. и съответно от 27.10.2004 г. на
„Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.01.2010 г., с която сума ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищците, а те са се
обеднили, а по отношение на В. С.П., ЕГН **********, сумата от 1350,48 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2010 г. до
окончателното изплащане, с която сума ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищците, а те са се обеднили.
В отговора на насрещната молба, ответниците
оспорват исковете. Твърдят, че не са
давали обещание за прехвърляне на имота, а сумата за покупко- продажбата е била
изпратена и върната с пощенски запис, като ищците са отказали да я получат. Оспорват
да е налице връзка между изтеглените кредити и заплащането на цената за
покупката на имота. Твърдят, че не съществувала уговорка, К.да закупят имота, а
единствено да им дадат в заем сумата необходима за заплащане стойността на
етажа. Моли се да бъдат отхвърлени насрещните искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявените искове
ищците е следвало да докажат в условията на пълно и главно доказване, че е
налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, наличие на връзка между
обедняването и обогатяването и липса на основание за имущественото разместване.
При наличие на разлика между двете суми, на възстановяване подлежи по-малката
от тях. При хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размер на обедняването.
Безспорно по делото се
установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния
имот по силата Договор №221/26.04.2005г., срещу сумата от 8725лв., заплатена с
вносна бележка №1205/20.04.2005г. в Банка ДСК ЕАД-клон Велинград от ищците А. и
Д. К..
От Договор за кредит за текущо
потребление от 06.10.2004г. се установява, че Д. А.К.и А.М.К. са изтеглили
кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 5000 лв. със срок за издължаване на
кредита е 60 месеца, а от Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2004г.
се установява, че е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Р..и М.К., по силата на
който последните са получили в заем за сумата от 5000лв., със срок на
издължаване от 60 месеца.
От показанията на свидетеля В.К.
се установява, че ищците поискали от Р..и М.К.да теглят кредити от „Банка ДСК“
ЕАД, за да могат да си закупят процесния имот.
От приетото заключение на
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по всеки от двата договора за
кредит са заплатени освен главниците по 5000лв. и договорни лихви в размер на
по 2025,72лв. или сумата от общо 14051,44лв., представляваща сбор от 10000лв.-
главница и 4051,44лв.- лихви, като кредити са погасени напълно и в срок,
съгласно погасителните им планове.
Безспорно по делото се
установи, че задълженията по процесните договори за кредит са били погасени
напълно и в срок, съгласно погасителните планове, но по делото липсват
доказателства кой е бил фактическия платец на уговорените погасителни вноски,
за да може да се направи категоричен извод, че тези суми са излезли от
патримониума на ищците. От обстоятелството, че е налице пълно погасяване на
задълженията по тях изобщо не следва правния извод, че това е станало със
средства собствени на ищците. В тази насока не са представени каквито и да е
писмени доказателства, с който ищците безспорно би следвало да разполагат,
доколкото се твърди те да са погасявали кредите, а свидетелските показания на
св. В.К. не са достатъчно пълни за да може да приеме съдът, че по отношение на
този факт е проведено пълно и главно доказване, тъй като той единствено твърди
„те си внасяха всичко ..нас не са ни търсили“. Той не твърди да е бил очевидец
на фактическото предаване на сумите от ищците на банката, нито да знае за това
от родителите си, а единствено, че понеже родителите му не са внасяли вноските,
прави извод, че кредитът, изтеглен на тяхно име е погасен от ищците. Дори обаче
това обстоятелство да бе установено по категоричен начин в хода на процеса, то
единствено би установило, че ищците са погасили вноските по Договор за кредит
за текущо потребление от 27.12.2004г., но не и че това е станало с техни
собствени средства.
На следващо място дори и да бе
установено по делото, че ищците са погасили със собствени средства задълженията
по процесните договори за кредит, то от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и изслушаната съдбно- счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло, по никакъв начин не се установява, че ищците именно със
сумата от общо 10000 лв., получена на основание тях са платили цената срещу
която ответниците са придобили процесния имот. В тази насока не е изслушана
съдбено- счетоводна експертиза, от която да се установява безспорно, че именно
сумите, получени въз основа на договорите за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД са били
преведени по сметка на Община Велинград по договора за покупко- продажба, въз
основа на който ответниците са придобили имота. От свидетелските показания на
св. И.А. се установява единствено, че ищците са изтеглили кредит по Договор за
кредит за текущо потребление от 06.10.2004г., а от тези на В.К., че са поискали
от родителите му- Р..и М.К.да изтеглят кредит по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.12.2004г., и двата с цел да закупят процесния имот, но никой
от свидетелите не твърди, че именно с тези средства е платена цената за
закупуването от ответниците на процесния имот. В този смисъл са и мотивите на
първоинстанционният съд при първоначалното му произнасяне в частта от
решението, която е влязла в сила.
Отделно от всичко изложено по
делото изобщо не се доказва ответниците да са се обогатили с процесните суми.
Дори и да бе установено пълно и главно, че сумата платена от тях за закупуване
на процесния имот е именно тази, която ищците са получили по договорите за
кредит, както и че последните са погасявани със собствени средства на ищците, то
не е налице нито обогатяване, нито пряка причинно- следствена връзка между
обедняването на едните и обогатяването на другите. Ищците са погасявали
задължения по договор за кредит от 06.10.2004г., по който именно те са били
страна, в качеството им на кредитополучатели, следователно не са платили суми
по чужд дълг, а по техен собствен, ерго няма как ответниците да са се обогатили
с тези суми. По Договора за кредит за текущо потребление от 27.12.2004г.
претенцията на ищците би била основателна, но не срещу настоящите ответница, а
срещу лицата Р..и М.К., доколкото се установява, че те са били страна по
договора- кредитополучатели и следователно именно те биха могли да се обогатят
за сметка на ищците, но такъв иск по делото не е предявен.
С оглед на изложеното при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищците не са
провели пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на
оспореното вземане, а именно, че по отношение на тях е налице обедняване, а по
отношение на ответниците обогатяване, наличие на връзка между обедняването и
обогатяването, както и липса на основание за имущественото разместване. Предвид
изложеното ответниците не дължат процесните суми и предявените осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Предвид изхода на спора и
доколкото при първото разглеждане на делото първоинстанционният съд се е
произнесъл по отговорността за разноските, като от другата страна правните
изводи на съда по отношение на неоснователност на тези искове на двете първи
инстанции съвпадат съдът намира, че не дължи произнасяне в тази част, като при
новото разглеждане не се твърди, нито доказва да са сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.К., ЕГН **********, Д. А.К.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Велинград, ул. „***“, №22 срещу П. С.Ш., ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати сумата от 1350,48 лева,
представляваща лихва по кредит от 06.10.2004 г. и съответно от 27.10.2004 г. на
„Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.01.2010 г., с която сума ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищците, а те са се
обеднили.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.К., ЕГН **********, Д. А.К.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Велинград, ул. „***“, №22 срещу Н. С.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск с правно
основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответницата да им заплати сумата от 1350,48
лева, представляваща лихва по кредит от 06.10.2004 г. и съответно от 27.10.2004
г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.01.2010 г., с която сума ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищците, а те са се
обеднили.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.К., ЕГН **********, Д. А.К.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Велинград, ул. „***“, №22 срещу В. С.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД, сумата от 1350,48 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.01.2010 г. до окончателното изплащане, с която сума ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищците, а те са се обеднили.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА