Присъда по НЧХД №55/2024 на Районен съд - Девин

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 5 /18.09.2025г.
по НЧХД № 55/2024г. по описа на ДРС.

Производството е образувано по реда на чл.247, ал.1, т.2 НПК по
частна тъжба от частният тъжител Д. С. Б., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. Б.
№ *, чрез пълномощник адв. З. Ч., от гр. Д., ул. К. № ** против С. А. Б., от гр.
Д., ул. О. № *, за това, че на 05.12.2023г., в гр. Д., в съдебна зала на Районен
съд – Девин, около 13.30 часа, публично, в присъствие на съдебен състав и
адв. Ж. Ч., в негово присъствие е казала за него следните обидни думи
„убиец“, „боклук“ и че е за психиатрията, престъпление по чл.148, ал.1, т.1
НК, във връзка с чл.146, ал.1 НК.
Тъжителят поддържа в жалбата, че на 05.12.2023г. в гр. Д., около
13.30ч., в сградата на РС Девин е било насрочено съдебно заседание по ГД №
423/202Зг. по описа на Районен съд - Девин между него и съпруга на
подсъдимата Б., негов брат А. Б.. При влизане в съдебната зала подс. Б.
публично в присъствие на адвоката му по ГД № 423/2023г. адв. Ж. Ч. и
съдебния състав го нарекъл „убиец“, „боклук“ и че е за психиатрията.
Възмутил се, тъй като подсъдимата Б. публично в съд, в присъствието на
други хора отправила към него обидни думи, с които е засегнала доброто му
име и достойнство, с които е осъществила от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 НК.
Предявява граждански иск в размер на 10 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
подсъдимата Б., изразяващи се в накърняване на доброто му име и
достойнство, преживения срам и унижение, тъй като хората започнали да го
наричат убиец.
Моли съда да признае подсъдимата за виновна в извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК, във връзка с чл.146,ал.1 НК, за това, че
на 05.12.2023г., в гр. Д., в съдебна зала на Районен съд – Девин, около 13.30
часа, публично, в присъствие на съдебния състав и адв. Ж. Ч., в негово
присъствие е казала за него обидните думи „убиец“, „боклук“ и „че е за
психиатрията“, както и да уважи предявения граждански иск в размер на
10 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди изразяващи се в накърняване на доброто му име, преживения срам и
унижение, ведно със законната лихва считано от 06.12.2023г. до
окончателното изплащане и да присъди разноските по делото.
В съдебно заседание тъжителят, чрез адв. З. Ч. поддържа тъжбата,
тъй като от свидетелските показания на адв. Ж. Ч. е установено, че тези
обидни думи са били отправени от подсъдимата. Демонстративно
подсъдимата, в присъствието на съдебния състав е отправила обидните думи,
които не се оправдават с влошените отношения между тях, а за действията си
е понесъл отговорност по ЗЗДН. Моля съда да уважи предявения граждански
иск в размер на 10 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от подсъдимата Б., изразяващи се в накърняване на
доброто име и достойнство сред обществеността, ведно със законната лихва
1

от 06.12.2023г. до окончателното изплащане, както и да присъди сторените
разноски.
Подсъдимата, чрез адв. Д., пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като престъплението не е доказано, че е
извършено. Подсъдимата е обвинена, че на 05.12.2023г., в сградата на Районен
съд пред посочените свидетели е изрекла обидни думи, по отношение на Д. Б..
Свидетелите, посочени от тъжителя - единият е неговата дъщеря, която не е
пряк очевидец на отправените обиди, тъй като не е била в залата, а другият
свидетел е бил пълномощник на тъжителя по гр.д. № 423/2023г. по описа на
РС Девин, поради което техните показания са предубедени и следва да бъдат
подложени на преценка относно тяхната достоверност с всички други
доказателства.
Подсъдимата лично, не се признава за виновна, тъй като не е
казала такива думи и моли съда да я оправдае по обвинението обида, нанесена
публично на тъжителя.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното ГД № 423/2023г. по
описа на Районен съд – Девин се установи, че делото е образувано по молба от
А. Б. против Д. Б. – братя, а първия съпруг на подсъдимата, по реда на ЗЗДН,
по което съдът е бил сезиран с обстоятелства на 27.10.2023г., около 16.30ч. А.
Б. и неговата съпруга С. Б. били седнали на двора в къщата им, когато
ответникът отишъл в гаража запалил своя бензинова резачка марка „Щил“ и
им казал отивайте си на вашия двор, като тръгнал със злоба и ненавист към
неговия брат и съпругата му „за да им отреже главите“. Тогава подс. С. Б.
се изпречила на пътя на ответника, който с резачката порязъл показалеца на
дясната ръка на нейния съпруг. Подс. С. Б. се обадила на нейната дъщеря св.
А. Л., тъй като св. Ал. Б. имал нужда от медицинска помощ.
Този инцидент е бил предмет на ГД № 423/2023г. по описа на
Районен съд – Девин, по което е постановено решение, с което са наложени
мерки за защита от домашно насилие на св. Ал. Б. срещу тъжителя за
осъществен акт на физическо насилие на 27.10.2023г. от тъжителя по
настоящото дело срещу неговия брат Ал. Б. – съпруг на подсъдимата,
изразяващо се в порязване на показалеца на дясната ръка.
С Решение №118/25.09.2024г. по гр.д. № 423/2023г. по описа на РС
Девин, частично отменено с Решение № 297/06.12.2024г. по ВГД № 461/2024г.
по описа на Окръжен съд – Смолян, влязло в сила на 07.12.2024г. на тъжителя
са били наложени мерки за защита срещу домашно насилие, осъществено от
него спрямо Ал. Б. негов брат и съпруг на подсъдимата, с които го
ЗАДЪЛЖАВА да се въздържа от осъществяване на домашно насилие спрямо
Ал. Б.; ЗАБРАНЯВА на Д. Б., да приближава Ал. Б., неговия етаж от къщата и
местата за социални контакти и отдих на разстояние по - малко от 100 метра,
за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на въззивното решение, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и приспада срока по заповед за незабавна
защита, считано от 08.11.2023 г., до връчване на препис от заповедта за
защита, издадена въз основа на решението на съда.
С Решение № 297/06.12.2024г. по ВГД № 461/2024г. по описа на
Окръжен съд - Смолян срокът на забраната да се приближава пострадалия и
2

местата за социални контакти е увеличен от една година на 18 месеца, считано
от влизане в сила на въззивното решение по жалба на Ал. Б., тъй като от
приложена справка по делото от 07.06.2024г. от РУ – Девин е установена
регистрация на два сигнала от Ал. Б. срещу неговия брат от 14.09.2022г. за
закани за саморазправа, от 01.02.2023г. за отправени закани, от 06.02.2023г. за
отправени закани и преписка от 28.10.2023г.
Св. Ж. Ч. установи, че на 05.12.2023г. е бил адвокат на тъжителя,
във връзка с образувано от неговия брат Ал. Б. дело за домашно насилие.
Когато пристигнали в залата разбрали за постъпилата молба от адв. П. за
отлагане, поради негово заболяване. В залата били единствено страните и
съдебния секретар Н.. В залата влязла подсъдимата афектирана и започнала да
обижда Д. с думите „ти си убиец, ти си боклук, ти си за психиатрията“. След
като излезли Д. отишъл в кантората разтреперан, пиел хапчета и казвал, че не
е убиец и че не е за психиатрия. Той се ползвал с авторитет в града и бил
много разтроен.
От показанията на св. Д. Б. – дъщеря на тъжителя се установи, че
на 05.12.2023г. е било насрочено съдебно заседание за разглеждане на ГД
423/2023г. за домашно насилие. След обяд отишла да види баща си, а той бил
вдигнал кръвното и не се чувствал добре, тъй като подсъдимата - съпруга на
нейния чичо си позволила да му каже „убиец, боклук и че е за психиатрията“.
Баща й не е посягал с резачката и поради тези думи на подсъдимата, той
изпаднал в депресия. Начинът на живот му се променил. Непрекъснато го
обиждали, писали жалби до полицията. Конфликтите между нейния баща и
чичо се създават от подсъдимата.
Св. Ал. Б. – съпруг на С. Б. установява, че отношенията между
него и брат му са много лоши от години. Той непрекъснато го псува и го гони.
Случая за домашно насилие е бил, тъй като тръгнал с резачката към неговата
съпруга, а той към него да я спаси и така тъжителят го порязал и затова било
водено делото за домашно насилие, по което му били наложени мерки по
ЗЗДН.
Св. А. Л. - дъщеря на подс. С. Б. установи, че е била в залата и не е
чула тези думи, в които е обвинена нейната майка. Делото е било насрочено за
действията на тъжителя, тръгвайки с резачка към подсъдимата и нейния баща
с думите „сега ще ви убия“. След случая отношенията доста ескалирали.
Родителите й живеят в страх, непрекъснато подават жалби в полицията, а
тъжителят непрекъснато употребява алкохол и след делото за домашно
насилие няма никакво примирие. Не могат да комуникират. Този случай с
резачката може да е указал афект на майка й, но не е чула да го обижда в
лицето с тези думи.
Св. Р. Н. участвала в качеството на съдебен секретар по ГД №
423/2023г. по описа на Районен съд – Девин си спомня, че между тъжителя и
съпруга на С. е имало дело по ЗЗДН. В залата били съпругът на С., но няма
спомени да е предупреждавала подсъдимата с думите „внимавайте за тези
думи можете да бъдете осъдена“, за думите „убиец, боклук и че е за
психиатрията“.
Поставени в очна ставка поради противоречия в показанията на св.
Ж. Ч. и св. Р. Н., първият от тях поддържа, че в залата били С. и Д., когато С.
3

се обърнала към Д. с думите „убиец, боклук и ти си за психиатрията“, и че
секретар Н. е предупредила С. „Внимавай за тези думи ще те съдят“.
Св. Р. Н. не си спомня да е казала подобна реплика на С. и да е
чула казаните от нея думи.
От представени от Районно Управление - Девин преписки се
установи, че по жалби на Д. Б., С. Б. и Ал. Б., всички от гр. Д. за периода 2023г.
- 2024г. има образувани преписки, а именно:
1) Докладна записка 252р-1257/01.02.2023г., съставена от
служители на РУ Девин за посещение на адреса на 31.01.2023г. по сигнал на
Ал. Б. срещу тъжителя. Съставен е протокол за предупреждение на Д. Б.;
2) Докладна записка 252р-1457/06.02.2023г. за посещение на
адреса от наряд на ООР по сигнал от Ал. Б. за обиди от тъжителя. Когато
отишли на място последният бил във видимо нетрезво състояние. На тъжителя
е съставен Протокол за предупреждение от 04.02.2023г.;
3) Докладна записка 252р-13426/28.10.2023г. за получено
съобщение на тел. 112 на 27.10.2023г. от А. Л., че Д. Б. е отрязал ръката на
брат си Ал. Б.. На място са изпратени служителите в наряд при РУ – Девин –
Ст. М. и С. А.. Д. Б. е тръгнал със собственият си микробус Фолксваген, син на
цвят в неизвестна посока, след като бил открит е задържан за срок до 24 часа в
РУ - Девин по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. След като бил освободен, бил
санкциониран с акт по Наредба № 1 на Община гр. Девин, както и
предупреден с писмен предупредителен протокол по чл.65 ЗМВР, а брат му
Ал. Б. е закаран от екип на ФСМП в Спешният център - Девин, където му е
обработена раната на пръста на дясната му ръка и е освободен за домашно
лечение.
На 01.11.2023г. от мл. пол. Инсп. Яв. Г. е изготвена Докладна
записка № 252р-13695, относно посетен сигнал, подаден на ЕЕН 112. На
27.10.2023г. (петък), в 16.40 ч. бил изпратен от мл. оперативен дежурен В. Н.
до ФСМП - Девин съвместно с мл. полицейски инспетор - Б. Д., за да изяснят
случай с получен сигнал на тел. 112 за отрязана ръка с моторен трион при
възникнал скандал в гр. Д., ул. Б. № * между двамата братя Д. С. Б., с ЕГН
********** и А. С. Б., с ЕГН **********, като първият е извършител, а
вторият е потърпевш.
При пристигане в двора на ФСМП - Девин видял, че зад патрулния
автомобил се движи и влиза в двора с автомобила си марка и модел
„Фолксваген Каравел“, с peг. № **** Д. Б., който казал че отива да види
състоянието на брат му Ал. Б.. Във ФСМП е установена порезна рана на
ръката на брат му Ал. Б. - показалеца на дясната ръка, след което Д. Б. е бил
задържан за 24 часа със заповед за задържане.
4) Докладна записка по преписка 252р-8602/16.06.2024г. изготвена
по преписка с peг. № 252р-8602/16.06.2024г. по описа на РУ – Девин, във
връзка с постъпил сигнал от св. А. Л. срещу Д. Б., че е повредил предна и
задна леви врати на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, бял на
цвят, собственост на баща й Ал. Б., които е паркиран на паркинга пред СПА
хотел „Д.“.
5) Докладна записка УРИ 252р -10422/23.07.2024г. е съставена за
4

извършена проверка по преписка 252000-3596/24.06.2024г. по заведена на
24.06.2024г. в РУ - Девин жалба от Д. Б. срещу А. Л., от гр. С. за неверен
сигнал срещу него на тел. 112, че е надраскал колата на брат си А. Б.. С
уведомление УРИ 252000-4344/23.07.2024г. Д. Б. е бил уведомен, че по жалба
с 252000-3596/24.06.2024г. не са уставени данни за извършено престъпление, а
на жалбоподателя А. Л. е съставен протокол за предупреждение на основание
чл.65 ЗМВР.
6) С вх.№ 252000-5806/26.09.2024г. и вх.№ 252000-
7477/11.12.2024г. на РУ Девин са предприети действия по изпълнение на
издадената Заповед за защита №2/25.09.2024г. по гр.д. №423/2023г. по описа
на РС Девин и Заповед № 2/06.12.2024г. по в. гр. д. №461/2024г. на ОС
Смолян.
От справка рег. № 252000-1846/17.03.2025г. на РУ – Девин към ОД
на МВР – Смолян относно образувани преписки по жалба от Д. Б. срещу С. Б.
е установено, че за периода от 2020г. до настоящия момент няма подавани
жалби от лицето Д. Б. срещу С. Б..
От писмо изх. № 105850-297/19.03.2025г. на Национална система
112, Районен център – Кърджали, с приложен компакт диск, че от
извършената справка за получени сигнали на ЕЕН 112 за периода 2023 г. и
2024 г. от лицата С. А. Б. и А. А. Л. са били подавани сигнали и жалби на
31.01.2023г.; 04.02.2023г.; 27.10.2023г. и 14.06.2024г.
От писмо изх. № 313/19.03.2025г. на Център за психично здраве –
Смолян се установи, че тъжителят Д. С. Б. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ – Смолян и не е лекуван в стационара на центъра.
От писмо изх. № 453/16.04.2025г. на Център за психично здраве –
Смолян се установи, че подсъдимата С. А. Б. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ – Смолян и не е лекувана в стационара на центъра.
Представено е Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 20.12.2022г. по преписка № 2516/2022г. по описа на Районна
прокуратура – Смолян, образувана по повод жалба от Д. Б. срещу брат му Ал.
Б. и подс. С. Б., за престъпление по чл.216, ал.1 НК, че от тяхна страна през
лятото на 2022г. е било осъществено противозаконно повреждане на лек
автомобил, чрез надраскването му, собственост на тъжителя. Наказателното
производство за отправени спрямо тъжителя обидни думи от страна на брат
му и снаха му, съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 НК, се възбужда по
тъжба на пострадалия, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 12.10.2018г. по преписка № 619/2018г. по описа на Районна прокуратура –
Смолян, по жалба на Д. С. Б., от гр. Д., обл. Смолян, за евентуално извършено
престъпление по смисъла на чл.323, ал.1 НК, поради липса на доказателства за
извършено престъпление, както от обективна така и от субективна страна и е
прекратил преписка вх. № 619/2018г. по описа на Районна прокуратура -
Девин.
От справки за съдимост се установи, че тъжителят и подсъдимата
не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
чл.78 „а“ НК.
5

При тези данни от фактическа страна, съдът прие, обвинението
срещу подсъдимата С. Б. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с
чл.146, ал.1 НК, за това, че на 05.12.2023г., в гр. Д., в съдебна зала на Районен
съд – Девин, около 13.30 часа, публично, в присъствие на съдебен състав и
адв. Ж. Ч., в присъствие на тъжителя е казала за него обидните думи „убиец“,
„боклук“ и че е за психиатрията.
Така повдигнатото обвинение не се доказа по несъмнен начин, че е
извършено от подсъдимата от обективна и субективна страна, така както
изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК. Престъплението обида по чл.148,
ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 НК е осъществено от обективна страна,
когато наказателно отговорно лице, каквото е подсъдимата, каже или извърши
чрез действие нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, в
негово присъствие.
В тъжбата се поддържа, че подсъдимата е казала унизителни думи
за честта и достойнството на тъжителя, в негово присъствие. В тежест на
тъжителя пада да докаже, че подсъдимата е осъществила от обективна страна
престъпното деяние, като е казала обидните реплики, цитирани в тъжбата и с
тях е засегнала честта и достойнството на тъжителя. От субективна страна
деянието е умишлено престъпление, извършено при пряк или евентуален
умисъл.
Обвиненията, изложени в тъжбата се основават единствено на
показанията на свидетеля адв. Ж. Ч. – пълномощник на тъжителя по ГД №
423/2023г. по описа на Районен съд - Девин, които съдът прецени с оглед на
тяхната евентуална заинтересованост и предубеденост в полза на тъжителя.
От анализа на гласните доказателства, поотделно и съвкупна
преценка, съдът прие, че не се установи, на 05.12.2023г. подсъдимата да е
казала на тъжителя обидните думи, с които е засегнала неговата чест и добро
име.
От събраната доказателствена съвкупност се установи, че
отношенията между страните са белязани от конфликти от дълги години,
предвид многобройните жалби по образуваните преписки в РУ – Девин, РП
Смолян и подавани сигнали на ЕЕН 112.
Единствен свидетел на обидните думи е адв. Ч. в качеството му на
пълномощник на тъжителя по гр. д. № 423/2023г. по описа на РС - Д.,
съпоставени със свидетелските показания на св. Р. Н., която не си спомня,
съдът прие, че не е установено по несъмнен начин тяхното отправяне от
подсъдимата срещу тъжителя, така както изисква НПК за постановяване на
осъдителна присъда.
По делото са установени изключително сложни и конфликтни
отношения между тъжителя и подсъдимата и нейния съпруг - брат на
тъжителя, във връзка с които са приложените полицейски преписки, сигнали
до ЕЕН 112 и прокуратура. Обстоятелствата във връзка, с които страните са
били в съдебна зала по гр. д. №423/2023г. на РС - Д. е възможно да е
провокирала размяна на обидни реплики между тях, но съдът не може да
постанови осъдителна присъда, която не е основана на безспорни
доказателства установяващи по несъмнен начин извършеното деяние от
обективна и от субективна страна.
6

Отправянето на посочените в тъжбата обидни думи не се
установява по никакъв начин от показанията на останалите свидетели,
единствено св. Д. Б. – дъщеря на тъжителя свидетелства, че го заварила в
къщи, вдигнал кръвното, тъй като същият ден преди делото подсъдимата го
обиждала. Свидетелката Д. Б. не е възприела лично казаните от подсъдимата
обидни думи, а ги е възприела от тъжителя, поради което нейните показания
не отразяват преки впечатления, а са основани на пресъздаденото от
тъжителя, т.е не могат да бъдат кредитирани от съда като обективни и
достоверни. Още повече, че твърденията за обидните думи са свързани с
предстоящото разглеждане на гр. д. № 423/2023г., в което е установен
извършен акт на домашно насилие от тъжителя срещу съпруга на
подсъдимата, изразяващо се в това, че на 27.10.2023г., около 16.30ч. А. Б. и
неговата съпруга С. Б. били седнали на двора, когато ответникът отишъл в
гаража запалил своя бензинова резачка марка „Щил“ и им казал отивайте си
на вашия двор, като тръгнал със злоба и ненавист към неговия брат и
съпругата му, а С. Б. се изпречила на пътя му, в резултат на което ответника е
нанесъл порезна рана с резачката само на показалеца на дясната ръка на
нейния съпруг. Възможно е тези действия, във връзка с които е била
образувана преписка в РУ – Девин и гр.д. № 423/2023г. по описа на РС – Д., в
което на което са доказани с влязло в сила съдебно решение, да са
провокирали подсъдимата към отправяне на обидни реплики, но те не се
установиха въз основа на доказателства, които не поставят под съмнение
казаното.
В съдебната практика е прието, когато правнорелевантни факти се
установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който
свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им,
имат впечатления от други факти, по които може да се съди за
правнорелевантните, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от
някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на
свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се
отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата
оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията
пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях,
поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания
и в каква степен. (Решение №312/11.01.2018г. по гр. д. № 191/2017 г. по описа
на ВКС, IV г. о.). Доколкото показанията на св. Ж. Ч., в качеството му на
адвокат тъжителя като ответника по гр.д. № 423/2023г. по ЗЗДН са единствени
на обидните думи отправени към него, те се разколебават от фактите предмет
на гражданското дело по ЗЗДН - използвана от тъжителя, бензинова резачка
марка „Щил“, с която тръгнал към брат си и съпругата му и порязал
показалеца на дясната му ръка, т. е. дори да са приеме, че са били използвани
обидни изрази спрямо тъжителя, те са били основани на фактите,
произтичащи от неговите действия по гр. д. № 423/2023г. от случилото се на
27.10.2023г., когато ответника с бензинова резачка "Щил" е нанесъл порезна
рана на брат си, а подсъдимата се изпречила на пътя му, за да предотврати
неговите действия. На съпруга й бил издаден от ФСМП - Девин - Фиш за
спешна медицинска помощ, амб. № 16954/27.10.2023г., в който в р. Анамнеза е
7

посочено - при битова свада има лека драскотина по II пръст на дясна ръка с
моторна резачка за дърва.
Поради липса на безспорни доказателства, относно казаното от
подсъдимата на тъжителя, с конкретно изречените обидни думи, съдът прие,
че деянието по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146 ал.1 НК не е доказано, че е
извършено от обективна и субективна страна от подсъдимата срещу тъжителя,
в конкретната ситуация и обстановка. Показанията на св. Ч. се разколебават
при преценката им с останалите събрани доказателства по делото и поради
тяхната заинтересованост в полза на тъжителя, поради качеството му на
защитник по гр. Д № 423/2023г., което е било срещу тъжителя за осъществен
от него акт на насилие срещу неговия брат.
Другият свидетел, посочен от тъжителя е неговата дъщеря, която
не е пряк свидетел на отправените обиди и закани, а и тяхната достоверност е
разколебана, тъй като показанията са в противоречие с установените факти по
делото за домашно насилие.
Предвид това, съдът прие, че деянието по чл.148, ал.1, т.1 във
връзка с чл.146, ал.1 НК не е извършено от подсъдимата и не е доказано да е
било извършено, по делото не са настъпили неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от отправени спрямо тъжителя обидни думи. Липсата
на доказателства относно деянието обида, нанесена публично, води до липса
на доказан фактическия състав на иска по чл.45 ЗЗД – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
При този изход на обвинението съдът отхвърли предявения
граждански иск от тъжителя срещу подсъдимата в размер на 10 000.00 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от 06.12.2023г. до окончателно изплащане на
сумата. Съгласно чл.307 НПК съдът се произнася по гражданския иск и когато
признае, че подсъдимият е невинен. В наказателния процес, за да може да се
реализира гражданска отговорност е необходимо да се установи извършен
граждански деликт. Принципно е възможно едно деяние да не е престъпление,
но да има качеството на граждански деликт. Отговорността за непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Доколкото престъпното деяние покрива признаците на деликт, по смисъла на
чл.45 ЗЗД, тъй като съставлява виновно и противоправно поведение на
подсъдимия, уважаването на гражданския иск в наказателното производство
следва съдбата на обвинението. При постановяване на присъда, с която съдът
оправдава подсъдимата, поради това, че не е доказано извършено от нея
престъпление, не е доказан съответно и фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
който всъщност е основанието за ангажиране на гражданската отговорност за
обезщетяване на вреди. Не е доказан фактическия състав за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимата и поради това съдът отхвърли
приетия за разглеждане граждански иск, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 190 НПК съдът осъди
тъжителя Д. С. Б. да заплати на подсъдимата С. А. Б. разноски по делото в
размер на 1 000.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Д.ският районен съд,
8

постанови присъдата си.
9

Номер на акта:	5
Дата:	18 септември 2025 г. (в сила от 6 октомври 2025 г.)
Съдия:	Илияна Росенова Ферева - Зелева

Дело:	20245410200055
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 май 2024 г.

Присъда по НЧХД №55/2024 на Районен съд - Девин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите