Р Е Ш Е Н И Е
260065/4.7.2022г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:
Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД
№3631 по описа на ШРС за 2019 год.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от П.Х.П., с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. З.Б. ***,
срещу ОДМВР - Шумен, с адрес: гр.
Шумен, ул . „С.С. “ ***, като са
предявени искови претенции по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД за 1374 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 229 часа за целия процесен период от
01.11.2016г. до 30.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата; и сума в размер на
150 лв., представляваща мораторна лихва за забава
изчислена върху главницата, считано от 01.01.2017г.
Ищецът твърди, че през периода 01.11.2016г. до 30.11.2019г. е полагал труд на длъжност „ Младши
инспектор Старши полицай-водач на патрулен автомобил” при РУ на МВР – Н.П. към
Областна дирекция на МВР - Шумен. Съгласно чл.142, ал.1. т.1 oт ЗМВР длъжността му е
със статут на държавен служител. Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутото месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
според ал.1 тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. По силата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни по
дневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен
период, като съгласно ал.5, т.2 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавния служител се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд, според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР “. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън работното време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивка се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи „
Заявява, че в посочения период са действали
последователно четири наредби: Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, издавани от
министъра на вътрешните работи, всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служи в Министерството на вътрешните работи. Твърди се,
че текстовете и в четирите Наредби са идентични, според които „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 oт Наредбата) и че
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Сочи, че в следващите три наредби изрична регламентация за преизчисляване
липсва.
Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г. обн.ДВ. бр. 40 от 02.06.2015 г., но тази Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм. дело № 5450/2016г. влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016г. В периода от
отмяната на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. ДВ. бр. 40 от 02.06.2015г. /11.07.2016г./ до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ отново е действала
Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., т.е. отново е било предвидено в подзаконов нормативен акт
преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. обн.ДВ. бр. 40 от 02.06.2015 г., в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
/обп. ДВ бр.60 oт 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от
14.08.2018г. липсва изрична норма съответстваща на нормата па чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Заявява, че липсата на
изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
/каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МBP, при липса на
специални норми, следва да се приложат общите правила и в случая счита, че следва субсидирано да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода 12.07.2016г. до
01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период, при липсата на специална уредба
за служителите на МВР, основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата- чл.9, ал.2.
Твърди се, че във връзка с горното понятието „нощен труд”
намира своето легално определение в чл.140 от КТ, поради което следователно, съгласно чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, коефициентът посочен в текста се определя, като нормална
продължителност от 8 часа дневен труд се разделя на нормалната продължителност
от 7 часа пощен труд или 8:7
=1.143.
Твърди, че за периода от
01.11.2016г. до 30.11.2019г., с оглед характера на заеманата от него длъжност,
е работил 12 часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени
графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. Ищецът е положил общо 1600 часа
нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1829 часа. Преизчисляването на нощен към дневен
труд води до извънреден труд от 229 часа, който работодателят - ответник не е заплатил
и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвала бъде компенсиран с поне по 6 лева, т.е. задължението на
ответника към ищеца възлиза на 1374 лева, в приблизителен размер. Точният
размер на дължимото обезщетение би се установил от вещо лице по назначена от
съда съдебно- счетоводна експертиза. Твърди също, че работодателят дължи и
лихва за забава на ищеца върху дължимите суми от момента, в който са станали
изискуеми. Ориентировъчен е и размерът на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, в
размер на 150 лева, представляващ мораторна лихва, изчислена върху главницата
от 1374 лева, считано от 01.01.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена сумарно за всеки отчетен
период.
От ответника е депозиран подробен
отговор, в който се заявява, че исковете са допустими, но
неоснователни.
Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло, като
недоказани по основание и размер. В условията на
алтернативност, моли исковата претенция да
бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г.- 17.07.2018г., за който
период извънредният
труд е следвало да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни,
съгласно съответната редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение .
В
съдебно заседание за ищеца се явява представител, адв. Б. *** която поддържа исковата молба. За ответника се явява
главен юрисконсулт С., която поддържа
отговора.
В
законовия срок от ищеца е депозирана
молба, с която се прави изменение на
исковите претенции, като увеличава размера на главния иск от 1374лв. на 1626,63лв.,
представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 227 часа и се прави увеличение на акцесорния иск, за мораторната лихва от 150 лв. на 193,84лв.
С
определение в з.з. съдът е спрял производството по делото до
произнасянето на СЕС по дело С 262/20 за тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време. На 24.02.2022г. е постановено решение по това дело, като настоящото производство е възобновено служебно
от съда с определение от 13.04.2022г.
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори фактът, че ищецът е бил в
служебни правоотношения с ответника, като през периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. ищецът е полагал
труд на длъжност „Старши полицай” при РУ на МВР – Шумен, към Областна дирекция
на МВР - Шумен
и обстоятелството, че за процесния период е работил на 12 - часови
смени, при сумирано изчисляване на работното време, и е полагал нощен труд, за
което е получил допълнително възнаграждение по чл.179, ал.2 от ЗМВР, във вр. с
чл.179, ал.1 от ЗМВР.
В
посочения период е
работил на 12 - часови смени, полагал е
и труд през нощта, съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени
месечно. За целия процесен период е положил общо 1596 часа нощен труд.
За посочения период е получавал основно
месечно възнаграждение, както следва: 673,00 лева – за периода от 01.11.2016
год. до 31.12.2017 год.; 728.00 лева –
за периода от 01.01.2018 год. до 28.02.2018 год.; 809.00 лева – за периода от
01.03.2018 год. до 31.12.2018 год. и 890.00 лева – за периода от 01.01.2019
год. до 30.11.2019 год.
Горните
обстоятелства се изясняват и установяват от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че общо за целия процесен период ищецът е положил 1596 часа нощен
труд, който, след преизчислението му с коефициент 1.143, се равнява на 1823 часа, че общо извънредният и незаплатен труд за периода е 227
часа, които се равняват на 1626,63 лева, а дължимото обезщетение за забава,
изчислено от вещото лице е общо 193,84
лева.
Съдът
приема от правна страна следното: Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР, съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22.00 и 6.00 часа. Работното време на държавните служители, съгласно чл.
187, ал.3 ЗМВР, се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като
определянето на 24-часова смяна е по изключение. Редакцията на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, действаща към процесния период регламентира, че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени. Съгласно чл.187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията му въведена с ДВ, бр.81 от 2016 год.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от
същата се посочва , че за държавните служители от МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 - че
отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. В тази наредба липсва правило за трансформиране на
нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.Разпоредбата
на чл.188,
ал.2 от ЗМВР, предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 6.00 часа, се ползват със специална закрила
по Кодекса
на труда. Според чл.140,
ал.1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта, при петдневна работна седмица, е до 35 часа, а нормалната
продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица, е
до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия закон специална
закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по
отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР.
Действително, в чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР, в редакцията
към процесния период, е предвидено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на
труд между 22.00 часа и 6.00 часа за работещите на смени служители на МВР
и представлява доразвитие на правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8-часов работен ден
за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От
съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата предвижда еднаква
нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и
през нощта, т. е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй
като това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение, а и би довело до
противоречие с изрично прогласеното в чл.188,
ал.2 от ЗМВР приложение на уредената в КТ специална закрила на
нощния труд спрямо служителите на МВР. Освен това, съобразно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При липса на
специално правило в действащите през процесния период наредби, субсидиарно
приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.Противното, както се посочи по-горе,
би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение
спрямо работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се регулират от
КТ и НСОРЗ .
Съобразявайки изложеното, следва
да се приеме, че при сумирано изчисляване на работното време за работещите на
смени служители на МВР, следва да се приложи изрично уредения в общото трудово
законодателство (чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата)
принцип за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Горните изводи не се променят, съобразявайки постановеното Решение
от 24.02.2022 год. по дело С- 262/2020 год. на Съда на Европейския съюз,
доколкото с т.1 от същото е прието, че член
8 и член
12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
като при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. В българското законодателство до
изменението на ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020 год. не съществува норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата
на МВР. С т.2 от решението е прието, че членове
20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В
съдебното решение е прието, че съгласно постоянната съдебна практика разликата
в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Съдът намира, че предявените искове за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явяват доказани по основание.
При преценка на техния размер,
напълно възприема заключението на изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че доколкото през целия
процесен период ищецът е положил 1596 часа
нощен труд, като след преизчислението му
с коефициент 1.143, същият се равнява на 1823 часа. Следователно, общо
извънредният и незаплатен труд за периода е 227 часа, които се равняват на 1626,63
лева.
Основателността на главното вземане налага извод за
основателност на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При това положение
съдът приема, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, увеличен в съдебно заседание, се
явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло за периода от
25.01.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.12.2019 г.в
изчисления от вещото лице размер – 193,84 лева.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от негова
страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед
предявените и уважени искове.
Възражението
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира
за неоснователно.
При
преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че, видно от
представените от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с предявените
осъдителни искове, е било заплатено възнаграждение в размер на 400 лева.
Съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възнаграждението
е значително под размера, посочен в наредбата, поради което възражението за неговото намаляване на
основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде оставено без
уважение. С оглед на изложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
400 лева, включващи адвокатско възнаграждение, съобразно предявените и уважени
искове.
На
основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати дължащите се държавни такси
по предявените и уважени искове в размер на 115,06 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева
или обща сума от 315,06лв.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР - ШУМЕН, с
адрес: гр.Шумен,
ул.“С.С.“ ** да заплати на П.Х.П., с
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. З.Б. ***, сумата от 1626,63 лв. (хиляда шестстотин двадесет и шест лева и 63 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд от 246 часа за периода от 01.11.2016г.
до 30.11.2019г., получен при
преизчисление на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване
на иска 06.12.2019 год. до окончателното изплащане
на сумата; и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата
от 193,84лв. (сто деветдесет и
три лева и 84 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2017г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.12.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - ШУМЕН, с
адрес: гр.Шумен,
ул.“С.С.“ **, с
адрес: гр.Шумен,
ул.“С.С.“ ** да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на П.Х.П., с
ЕГН ********** сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща
направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Областна Дирекция на МВР - ШУМЕН, с
адрес: гр.Шумен,
ул.“С.С.“ **, с
адрес: гр.Шумен,
ул.“С.С.“ ** да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 315,06лв. (триста и петнадесет лева и 06 стотинки), представляваща
държавна такса по предявените и уважени искове и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: