№ 10278
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110129231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, вр. чл. 232 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Подадена е молба от П. Т. Т. чрез процесуалния й представител –
адвокат Г. К., с която заявява, че прави отказ от молбата за защита от
домашно насилие, подадена по горепосоченото дело и моли производството
по делото да бъде прекратено.
В предоставения срок на ответната страна не е депозиран отговор по
подадената от молителката молба.
При проверка на подадената молба, съдът намира от фактическа
страна следното:
С Решение № 12948/17.11.2022г. съдът е оставил без уважение молбата
с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, подадена от П. Т. Т.,
с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза
срещу А. Т. Т. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като
неоснователна. Съдът е осъдил молителката да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 лева, както и сумата от 600 лева на
ответника – разноски в производството, оставил е без уважение искането на
молителката за присъждане на разноски по делото като неоснователно.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
1
Депозираната молба е с правно основание чл. 233 ГПК, като същата е
подадена след постановяване на съдебното решение. Молбата е подадена от
процесуалния представител на страната, като видно от приложеното
пълномощно, същият разполага с необходимата представителна власт,
включително и с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Допустимо е отказът от
исковата молба да бъде направено във всяко положение на делото, като в този
случай, по аналогия от чл. 249 ГПК, производството по делото следва да бъде
прекратено, а постановеното решение – обезсилено.
Ответницата е направила искане за присъждане на разноски. Съгласно
чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Ответницата е доказала сторени по делото разноски в размер на
600.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното, молителката
следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 600.00 лева –
разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 12948/17.11.2022г. на СРС, Трето гражданско
отделение, 91 състав, постановено по гражданско дело № 29231/2022г. по
описа на СРС, 91 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 29231/2022г. по
описа на СРС, 91 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, П. Т. Т., ЕГН **********, да
заплати на А. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева –
разноски в производството.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3