№ 10222
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110156790 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „В.Б.“ АД срещу М. Т. Т. с правно основание чл.
240, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 10000,00 лева за
главница, представляваща предметът на договор за паричен заем от 12.07.2019г., ведно със
законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-01.10.2021 г., до
окончателното й изплащане, сумата 306,66 лева за договорна лихва по чл. 2, ал. 3 от
договора за периода от 12.07.2019 г. до 12.01.2020 г., и сумата 1741,67 лева за мораторна
лихва за периода от 13.01.2020 г. до 30.09.2021 г. Ищецът твърди, че страните са сключили
горепосочения договор за заем, по който е предоставил заемна сума от 10 хил. лева. Твърди
се, че паричното задължение не е платено в уговорения срок до 12.01.2020 г., ведно с
договорна лихва. Претендира обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и съдебни
разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 18.05.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор на искова молба. Не оспорва
наличието на заемно правоотношение, както и че е получил заемните средства. Счита,
доколкото предявеното парично вземане е предмет на допуснато обезпечение на иска, че не
следва да се начисляват лихви за периода, следващ момента на събиране на заемната сума
тъй като не се намира в негово държане.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1,т. 3-4 от ГПК, приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане
за главница и лихви, и размер на исковете.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че ищецът установи пълно и главно
1
наличието на действително правоотношение по договор за заем, по което в качеството на
заемодателя е предоставил на ответника, в качеството на заемател, заемните средства в
твърдения размер. При получаване на сумата, предмет на договора за паричен заем, тази
двустранна сделка се счита за сключена и е породила правните последици, към които са
били насочени волеизявленията на страните. Към датата на предявява на иска е настъпил
падежа за плащане на завените парични вземания, поради което същите са изискуеми, а
поради неплащане в срок ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Обстоятелството, че възникналите от договора парични задължения за ответника са
изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от него по правилата на чл. 154 от ГПК.
Съгласно чл. 77 от ЗЗД, при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. Този правнорелевантен факт не бе установен от
ответника до края на съдебно дирене, поради което за съдът се явява ненастъпил в правната
действителност. Ето защо предявените искови претенции подлежат изцяло на уважение по
основание и размер. Следва да се отчете, че обезпечителното производство има за цел да
осигури изпълнението на благоприятно за ищеца съдебно решение, поради което
независимо каква сума е запорирана от съдебен изпълнител (а и никоя от страните не може
да ползва сумата), то към приключване на съдебно дирене няма доказателства спорното
право да е погасено от ответника, поради което дължи законна лихва върху главното
вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на
вземането.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, направените от последния разноски за сумата общо 1312,20 лева за платени
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Според разясненията, дадени с т. 5 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора. Съдът
приема, че ищецът има право на присъждане на разноски в развилото се пред ЧСИ Р.М.
производство по налагане на допуснатата от съда обезпечителна мярка, съгласно
определението по чл. 389 от ГПК, постановено по настоящото дело (вж. и Определение №
2827/01.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 4093/2018 г. на АС-София, Решение № 3219/26.05.2020 г. по в.
гр. д. № 6095/2019 г. на СГС и др.) От представените писмени доказателства се изяснява, че
страната е заплатила сумата 66 лв. за такса за образуване на изп.дело №2424/2021 г. по
описа на ЧСИ Р.М..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД М. Т. Т., с ЕГН:**********, с адрес:
(адрес), да заплати на „В.Б.“ АД, с ЕИК:................, със седалище и адрес на управление:
(адрес), сумата 10000,00 лева за главница, представляваща предметът на договор за паричен
заем от 12.07.2019 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от 01.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата 306,66 лева за договорна лихва по чл. 2, ал. 3 от
договора за периода от 12.07.2019 г. до 12.01.2020 г., и сумата 1741,67 лева за мораторна
лихва за периода от 13.01.2020 г. до 30.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Т. Т., с ЕГН:**********, с адрес:
(адрес), да заплати на „В.Б.“ АД, с ЕИК:................, със седалище и адрес на управление:
(адрес), сумата 1312,20 лева – съдебни разноски по гр. дело №56790/2021 г. по описа на
2
СРС, и сумата 66,00 лева – разноски по изп. дело № 2424/2021 г. по описа на ЧСИ Р.М..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3