РЕШЕНИЕ
№ ….. 29.05.2024г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти април
две хиляди двадесет и четвърта година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:Венцислав Маратилов Д.
Бозаджиев
в присъствието на секретаря П.Б., като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.гр.дело №29 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК/отм./.
С Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по
гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. са изнесени на публична продан следните
недвижими имоти:
-ДВОРНО МЯСТО- застроено и
незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад-
улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно
с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м., като
всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден
трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт
12кв.м.- с пазарна стойност 160564лв. и
-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с
площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по
регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот
пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306- с пазарна стойност 54
600лв., съсобствени на С.Д.Р., с ЕГН **********, Д.Р.Р., с ЕГН **********, Н.Р.Р., с
ЕГН **********-***, П. Н.П., с ЕГН **********, Н.П.Н. с ЕГН **********-***, К.В.Д.,
с ЕГН ********** ***, И.В.Д., с ЕГН ********** ***- всички с адрес за
призоваване: гр.С.З., бул.“Ген.С.“ №42Б, чрез адв. С.К.
и Т.Б.П. с ЕГН ********** ***, М.Н.Х., родена на ***г***, В.Б.П., с ЕГН **********
***/653-та улица“ №10, Л.П.Ч.,***, Б.В. П. *** и И.В.П. ***, при следните квоти:
С.Д.Р.- 2/54, Д.Р.Р.- 2/54, Н.Р.Р.-
2/54, Н.П.Н.- 6/54, К.В.Д.- 3/54, И.В.Д.- 3/54; Т.Б.П.- 4/27, М.Н.Х.- 2/27, В.Б.П.-
6/54, Л.П.Ч.- 6/54, Р.Х.П.- 3/54; Д.Х.Д.- 3/54 и И.В.П.- 6/54.
Отхвърлено е искането на Т.Б.П.-
с посочени по-горе адрес и ЕГН, за възлагане на делбените имоти- посочени по-
горе, на основание чл.288, ал.2 от ГПК/отм./, респ. чл.288, ал.3 от ГПК /отм./,
като неоснователно.
Отхвърлено е искането на С.Д.Р.,
Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д.
и И.В.Д.- с посочени по- горе адреси и ЕГН, за възлагане в общ дял на
незастроения имот, допуснат до делба, а именно: ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с
площ от 450 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по
регулационния план на В., при граници па имота: от изток- улица; от север- имот
пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, а при условията на
алтернативност за възлагане в общ дял на първия и втория жилищни етажи от
ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м, находяща се в урегулиран
поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на
имота- посочени по- горе, ведно със съответна част от общите части, на
основание чл.292 от ГПК/отм./, като неоснователно.
Осъдена е Т.Б.П.- с посочени
по- горе адрес и ЕГН, да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти, на
основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за периода от 08.07.2008г. до
09.01.2013г., както следва:
-на С.Д.Р.- с посочени по- горе
адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период
в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до
13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;
-на Д.Р.Р.-
с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за
забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до
27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;
-на Н.Р.Р.-
с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за
забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до
27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;
-на Н.П.Н.- с посочени по- горе
адрес и ЕГН, в размер на 4842лв., ведно с обезщетение за забава за същия период
в размер на 1129,14лв., като претенциите за разликата до 54000лв. и съответно
до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;
Отхвърлено е искането на Т.Б.П.,
с посочени по-горе адрес и ЕГН, за осъждане на останалите съделители,
а именно: С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р.,
Н.П.Н., К.В.Д., И.В.Д., М.Н.Х., В.Б.П., Л.П.Ч., Р.Х.П., Д.Х.Д. и И.В.П.- с
посочени по- горе адреси и ЕГН, да й заплатят сумата 83 800лв.- стойността на извършени от нея
подобрения в делбените имоти за периода от 2001г. до 2004г., като неоснователно
и недоказано.
Осъдени са страните по делото
да заплатят на Държавата такса, както следва:
-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р.- с посочени по- горе
адреси и ЕГН, по 318,80лв.;
-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.-
с посочени по- горе адреси и ЕГН, по 956,40лв.;
-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.-
с посочени по-горе адреси и ЕГН, по 478,20лв.;
-Т.Б.П.- с посочен по- горе
адрес и ЕГН- ****,20лв.;
-М.Н.Х.- с посочен по-горе
адрес и ЕГН- ***,60лв.
Осъдена е Т.Б.П., с посочен по-
горе адрес и ЕГН, да заплати възнаграждение на вещи лица, както следва:
-на И. Д. ***- 140лв.;
-на В.А.К. от гр.Пазарджик,
ул.'“Ч.Х.“ №1- 234лв.;
-на Г. И. ***- 234лв.;
-на Б.З.Г. от гр.Пазарджик,
ул.“П.“ №9- 234лв.
С Допълнително Решение
№64/02.03.2018г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. е
допълнено Решение №254/16.-10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г., в частта
му, с която Т.Б.П.- с посочени адрес и ЕГН е осъдена да заплати обезщетение за
ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от Закона за
собствеността, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г, като следва да присъди
и законна лихва върху главницата, считано от 10.01.2013г. и диспозитива на
решението в тази част е в следния смисъл:
Осъдена е Т.Б.П., с посочени
по- горе адрес и ЕГН, да заплати за ползване на делбените имоти, на основание
чл.31, ал.2 от ЗС, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., както следва:
-на С.Д.Р., с посочени по- горе
адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2013г. до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава за същия
период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и
съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;
-на Д.Р.Р.-
с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно със законната лихва
до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава за същия период в размер
на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв.
са отхвърлени, като неоснователни;
-на Н.Р.Р.-
с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2013г. до окончателното й изплащане и с обезщетение за
забава за същия период от време в размер на 376,36лв., като претенциите за
разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;
-на Н.П.Н.- с посочени по- горе
адрес и ЕГН, в размер на 4842лв., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2013г. до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава за същия
период от време в размер на 1129,14лв., като претенциите за разликата до
54000лв. и съответно до 13017лв., са отхвърлени, като неоснователни.
Оставено е без уважение
искането на адв.С.К.-***, като пълномощника на ищците
С.Д.Р., с ЕГН **********, Д.Р.Р., с ЕГН **********, Н.Р.Р., с ЕГН**********-***, Н.П.Н., с ЕГН ********** ***, К.В.Д.,
с ЕГН********** ***, И.В.Д., с ЕГН********** *** за допълване на Решение №254
от 16.10.22017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в следния
смисъл:
-определяне на привременна
мярка, с правно основание чл.282, ал.2 от ГПК/отм./- за заплащане от съделителката Т.Б.П. на ищците на ежемесечни суми до
приключване на делбата за това, че тя изцяло полза процесните имоти, а именно:
-на С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р., за индивидуална
квота по 2/54ид.ч.- по 29,89лв. на всеки;
-на Н.П.Н. с квота 6/54.- по
89,67лв.;
-на И.В.Д. и К.В.Д., за
индивидуална квота по 3/54ид.части- по 44,83лв. на всеки, ведно с присъждане на
законна лихва върху ежемесечните обезщетения по чл.282, ал.2/отм./, считано от
датата на предявяване на претенциите- 10.04.2014г., като неоснователно.
С Определение №39 от
15.01.2019г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в
производство по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ е отхвърлено искането на Т.Б.П., с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците й адв.П.П. и адв.Д.Г.,
за изменение на Решение №254 от 16.10.2017г., в частта му за разноските- осъждане да заплати държавна такса в размер на 1275,20лв.
и осъждане, да заплати възнаграждение на вещи лица, како следва:
-на И. Д. ***- 140лв.;
-на В.А.К. от гр.Пазарджик,
ул.“Ч.Х.“ №1- 234лв.;
-на Г. И. ***- 234лв.;
-на Б.З.Г. от гр.Пазарджик,
ул.“П.“ №9- 234лв., като неоснователно.
Против Решение №254 от
16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. е постъпила въззивна жалба от Т.Б.П., в частта с която е определена
пазарната стойност на допуснатите до делба имоти, както и в частта, с която е
отхвърлено искането на Т.Б.П. за възлагане, на основание чл.282, ал.2 от ГПК/отм./, респ. чл.288, ал.3 /отм./ на делбените имоти:
-ДВОРНО МЯСТО- застроено и
незастроено, цялото с площ от 400кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад-
улица; от изток- УПИ VІ-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307,
ведно с построената в него ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от
82кв.м., като всеки етаж състояща се от антре, веранда, три стаи и санитарен
възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на
застроена площ от 12кв.м. и
-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с
площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VІ-2306 в кв.210 по
регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот
пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306 и вместо това, имотите
са изнесени на публична продан.
Решението се обжалва и в частта,
с която Т.Б.П. е осъдена да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти,
на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за периода от 08.07.2008г.
до 09.01.2013г. на съделителите: С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р. в размер на 1614лв., ведно
с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., а на съделителя Н.П.Н. в размер на 4842лв., ведно с обезщетение
за забава за същия период в размер на 1129,14лв.;
Решението се обжалва и в
частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П. по реда на чл.286 от ГПК /отм./
останалите съделители да и заплатят стойността на подобренията в делбените имоти
извършени от нея за периода от 2001г. до 2004г., както и в частта, с която Т.Б.П.
е осъдена да заплати държавни такси и възнаграждение за вещи лица.
Твърди се, че решението в
обжалваните му части е постановено при неправилно прилагане на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е
и довело до неправилни изводи на съда.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Искането е за отмяна на
решението в обжалваните му части, като се моли присъждане на разноските в
настоящото производство.
Писмено отговори от другите
страни в процеса в указания от съда срок
не са постъпили.
Против Допълнително Решение №64
от 02.03.2018г,. постановено по гр.д.№251/2013г. по описа на РС- В. е постъпила
въззивна частна жалба с
вх.№1615/30.03.2018г. от адв.С.К. ***, в качеството й
на пълномощник на С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., И.В.Д. и К.В.Д. в частта й, с която е оставено
без уважение, като неоснователно искането на последните за определяне на
привременни мерки предявено, на основание чл.282, ал.3 от ГПК/отм./.
Твърди се в същата, че в тази
му част решението има характер на определение, съгласно чл.282, ал.3 от ГПК/отм./ и константната съдебна практика.
Приема се, че постановеното
определение незаконосъобразно. В този
смисъл се излагат доводи.
Искането е за отмяна на
решението в обжалваната му част, като се уважи искането на жалбоподателите за
привременни мерки, като се приеме, че същото е основателно, предвид събраните в
тази насока доказателства.
Писмен отговор на тази жалба е
постъпил от страна на Т.Б.П.,подадена чрез пълномощниците
й адв.П. и адв.Г..
В него се оспорва изцяло
представената частна жалба, като се приема, че същата следва да бъде оставена
без уважение.
В този аспект се излагат
съображения.
Моли се за присъждане на
разноски в настоящото производство.
От другите страни в процеса не
са постъпили писмени отговори в дадения им срок.
Против Определение №39 от 15.01.2019г.,
постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. е постъпила жалба от адв.П. и Г., в качеството им на пълномощници
на Т.Б.П., с което е отхвърлено искането на последната, за изменение на Решение
№254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г., в частта му за
разноските- осъждане да се заплати държавна такса в размер на 1275,20лв. и
осъждане да се заплати възнаграждение на вещи лица, като неоснователно.
Счита се, че определените
възнаграждения на вещите лица не следва да се възлагат на жалбоподателката, тъй
като са допуснати до отговор на въпроси от другите страни в производството.
Претендират се
разноски.
Писмени отговори от
другите страни в процеса на тази жалба не са постъпили.
С Решение №260209/16.07.2021г.,
постановено по в.гр.д.№29/2020г. по описа на ОС- Пазарджик е отменено Решение
№254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта касаеща пазарната стойност на
имотите предмет на делбата, а именно:
-ДВОРНО МЯСТО- застроено и
незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад-
улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307,
ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от
82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен
възел,с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на
застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 160564лв. и
-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с
площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по
регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот
пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, с пазарна стойност
54600лв. следва да се отмени, вместо което е постановено:
-ДВОРНО МЯСТО- застроено и
незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад-
улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307,
ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от
82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен
възел, с мансарден трети етаж,ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на
застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 168389лв. и
-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с
площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по
регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот
пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, с пазарна стойност
50800лв.
Отменено е Решение №254 от
16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с която страните по делото са
осъдени да заплатят на Държавата такса, както следва:
-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., по 318,80лв.;
-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.-
по 956,40лв.;
-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.-
по 478,20лв.;
-Т.Б.П.- 1275,20лв.;
-М.Н.Х.- 637,60лв., вместо
което е постановено осъждането на страните по делото да заплатят на Държавата, държавна
такса, както следва:
-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., по 324,72лв.- /дела
на всеки възлиза на 8118,11лв./.
-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.-
по 974,17лв.- /дела на всеки възлиза на 24354,33лв./.
-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.-
по 483,10лв.- /дела на всеки възлиза на 12177,17лв./.
-Т.Б.П.- 1298,89лв.- /дела й
възлиза на 32472,44лв./.
-М.Н.Х.- 649,50лв.- /дела й възлиза
на 16236,22лв./
Потвърдено е Решение №254 от
16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В.,
-в частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П., за възлагане на
делбените имоти- посочени по- горе, на основание чл.288, ал.2 от ГПК/отм./,
респ. чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, като неоснователно,
-в частта, с която е осъдена Т.Б.П., да заплати обезщетение за
ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от Закона за
собствеността, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., както следва:
-на С.Д.Р.- в размер на
1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв.;
-на Д.Р.Р.-
в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на
376,36лв.;
-на Н.Р.Р.-
в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на
376,36лв.;
-на Н.П.Н.- в размер на
4842лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 1129,14лв. и
-в частта с която е отхвърлено е искането на Т.Б.П., за осъждане на
останалите съделители, а именно: С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д., И.В.Д.,
М.Н.Х., В.Б.П., Л.П.Ч., Р.Х.П., Д.Х.Д. и И.В.П., да й заплатят сумата 83800лв.-
стойността на извършени от нея подобрения в делбените имоти за периода от
2001г. до 2004г., като неоснователно и недоказано.
Потвърдено е Допълнително
Решение №64 от 02.03.2018г,. постановено по гр.д.№251/2013г. по описа на РС- В.,
с която е допълнено по- горното решение и със законната лихва, тъй като същото
се явява неразделна част от първото решение и с което е оставено без уважение
искането за определяне на привременни мерки.
Отменено е Определение
№39/15.01.2019г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с която е оставено без
уважение искането на Т.Б.П. за изменение на Решение №254 от 16.10.2017г.,
постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. в частта му за определената ДТ, поради определяне на нова такава.
Потвърдено е Определение №39/15.01.2019г.,
постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта, с която е
отхвърлено искането на Т.Б.П. за изменение на Решение №254 от 16.10.2017г.,
постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта му касаеща
осъждането й да заплати възнаграждения на вещи лица.
Прието е от страна на
въззивният съд, че Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по
гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в
частта с която с която са изнесени на публична продан цитираните по- горе
имоти при посочени квоти на страните, в
частта с която е отхвърлено е искането на С.Д.Р., Д.Р.Р.,
Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д.- за възлагане в общ
дял на незастроения имот, допуснат до делба, а именно: ДВОРНО МЯСТО-
незастроено, с площ от 450 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306
в кв.210 по регулационния план на В., при граници па имота: от изток- улица; от
север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, а при
условията на алтернативност за възлагане в общ дял на първия и втория жилищни
етажи от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м, находяща се в
урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при
граници на имота- посочени по- горе, ведно със съответна част от общите части,
на основание чл.292 от ГПК/отм./, като неоснователно, както и в отхвърлителната
част при определяне размера на конкретните обезщетения по реда на чл.31, ал.2
от ЗС, същото не е обжалвано от страните по делото в тези му части, с оглед на
което е и влязло в законна сила.
Решението на въззивната
инстанция е обжалвано от страна на Т.Б.П. чрез пълномощниците
й с касационна жалба пред ВКС на РБ в частите с която е отхвърлено искането на Т. Б.П. да възлагане на допуснатите до делба
недвижими имоти, на основание чл.288, ал.2 или ал.3 от ГПК /отм./; в частта, с
която Т.Б.П. е осъдена да заплати, на основание чл.31, ал.2 от ЗС обезщетение
за ползване на делбените имоти за времето от 08.07.2008г. до 09.01.2013г.,; в
частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П. за осъждане на останалите
съделители да й заплатят сумата 83800лв., представляваща стойността на
извършени в делбените имоти подобрения в периода 2001г.- 2004г., както и в
частта в която е отхвърлено искането на Т.Б.П. за изменение на Решение №254 от
16.10.2017г. в частта за разноските, с което жалбоподателката е осъдена да
заплати възнаграждение за вещи лица.
С Определение
№4287/29.12.2023г., постановено по гр.д.№4076/2022г. по описа на ВКС, Іг.о. е
изпратено делото на Окръжен съд- Пазарджик за провеждане на производство по
чл.250 от ГПК за допълване на въззивно решение, съобразно съдържащото се в
изложението на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба на Т.Б.П.
твърдение за непълнота на въззивно решение №260209 от 16.07.2021г. по
в.гр.д.№29/2020г. на Окръжен съд- Пазарджик.
Постановено е в това
определение, след приключване на производството по чл.250 от ГПК, делото да се върне на ВКС, за
разглеждане на касационна жалба с вх.№267080 от 06.10.2021г. по реда на чл.288
от ГПК.
В съдебно заседание, жалбоподателката Т.Б.П., редовно призована не се явява. За
нея се явява адв.П. и Г., редовно упълномощени. От
страна на последните се моли да бъде съобразена молбата на тяхната доверителка
по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и да се възложи имота на нея, след като се установи,
че са налице кумулативните предпоставки за това, а именно, че тя е единствено е
подала молба за възлагане, че в мамонта на завеждането на делбеното
производство е живяла в имота, и че това е вилен имот и тя не притежава друг такъв. Претендират се разноски.
Ответниците- жалбоподатели: Д.Р.В., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д.- редовно призовани не се
явяват. За тя се явява пълномощникът им адв.К.,
редовно упълномощена отпреди. От страна на последната се изразява становище в
насока, че следва да бъде потвърдено решението на районния съд, с което
делбените имоти са изнесени на публична продан. Излага доводи в тази насока. В
този смисъл се моли за произнасяне.
Ответници М.Н.Х., Л.П.Ч., И.В.П., Р.Х.П.,
Д.Х.Д., М.Я.П., Я.В.П., Р.В.П., редовно призовани не се явяват.
Запознавайки се с материалите
по делото и постановеното въззивно решение, настоящата инстанция констатира, че
в постановения от него съдебен акт е налице непълнота касаеща произнасянето на
районния съд относно изнасянето на публична продан на процесните делбени имоти.
В този аспект следва да се
отбележи, че с въззивната жалба на Т.Б.П. се обжалва първоинстанционното решение, в частта с която е определена пазарната стойност на допуснатите до
делба имоти, както и в частта, с
която е отхвърлено искането на Т.Б.П. за възлагане, на основание чл.282, ал.2
от ГПК/отм./, респ. чл.288, ал.3 /отм./ на делбените имоти:
-ДВОРНО МЯСТО- застроено и
незастроено, цялото с площ от 400кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад-
улица; от изток- УПИ VІ-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307,
ведно с построената в него ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от
82кв.м., като всеки етаж състояща се от антре, веранда, три стаи и санитарен
възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на
застроена площ от 12кв.м. и
-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с
площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VІ-2306 в кв.210 по
регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот
пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306 и вместо това, имотите са изнесени на публична продан. Тоест действително
има обжалване на решението на първоинстанционния съд и относно изнасянето на
публична продан на описаните по- горе два делбени имота.
Констатира се, че решението на
първата инстанция е обжалвано с въззивна жалба от адв.С.К. с вх.№5414/10.11.2017г., в качеството й на
пълномощник на С.Д.Р.- /починала след постановяване на въззивното решение с
установени наследници Д.Р.Р., Н.Р.Р.
за което има постановен нарочен съдебен акт- Разпореждане №260067/25.03.2022г./,
Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., И.В.Д.
и К.В.Д.. С тази жалба също е обжалвано Решение №254/16.10.2017г., постановено
по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта, с която е постановено
изнасянето на публична продан на процесните два недвижими имота, находящи се в гр.В., бул.“С.“ №147. В тази жалба е прието,
че съдът правилно е приел, че делбата не може да се извърши чрез възлагане по
реда на чл.288, ал.2 и 3 от ГПК /отм./ и чрез жребии по чл.291 от ГПК /отм./.
Счетено е обаче, че с оглед заявената претенция за възлагане в общ дял на
неподеляемия незастроен имот, делбата следва да се извърши по реда на чл.292 от ГПК /отм./. В тази връзка е поискано, да се отмени решението в обжалваната му част и се
постанови извършване на делбата на процесните имоти по способа на разпределение
по чл.292 от ГПК /отм./, съобразявайки водещия принцип на получаване в реален
дял и задължителната в тази насока практика на ВКС. В тази връзка е поискано да
се определят и съответните размери на дължимите държавни такси върху стойността
на дяловете, получени и при разпределението, като в тази част също се отмени
или измени решението.
Относно тази жалба се констатира,
че в проведените съдебни заседания пред въззивния съд
адв.К. не се е явявала, като в едно в което е
проведен разпит на свидетели- на
07.10.2020г. се е явил преупълномощен от нея друг адвокат- А.К., а в друго
се е явила, но по него не е даден ход на
делото- на 21.04.2021г. От страна на адв.К. е подавана
Молба с вх.№1771/19.02.2020г. в която не е изразено становище по така
подадената от нея въззивна жалба, а единствено, че се поддържа подадената от
нея въззивна частна жалба с вх.№1614/2018г., като се оспорва въззивната жалба с
вх.№5853/04.12.2017г. и въззивна частна жалба с вх.№1375/2019г. В подадена от
нея Молба с вх.№265812/22.06.2021г. преди дата на съдебно заседание е изразено
становище по отношение на въззивната жалба и въззивната частна жалба на Т.П.,
основателността на подадената частна жалба срещу допълнително решение №64 от
02.03.2018г, като е заявено становище, че правилно и законосъобразно, с оглед
установените за целта факти е изнасянето на имотите на публична продан.
При така установеното, в
случая, въззивният съд се е произнесъл с постановеното от него решение касаещо
в частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П. за възлагане на делбените
имоти, на основание чл.288, ал.2 от ГПК /отм./, респ. чл.288, чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, но не се е произнесъл конкретно по искането обективирано с
въззивната жалба за изнасянето на тези имоти на публична продан с отделен
диспозитив, респективно не се е произнесъл и по въззивната
жалба на адв.С.К. с вх.№5414/10.11.2017г.
По отношение на въззивната
жалба с вх.№5853/04.12.2017г., подадена от адв.П. и Г.,
в качеството им на пълномощници на Т.Б.П. против
Решение №254 от 16.10.2017г.,
постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. се обжалва отхвърлянето на
искането на Т.Б.П.- с посочени по-горе адрес и ЕГН, за възлагане на делбените
имоти- посочени по- горе, на основание чл.288, ал.2 от ГПК/отм./, респ. чл.288,
ал.3 от ГПК /отм./, като неоснователно и в последица от това тези имоти са
изнесени на публична продан, съдът намира същата за неоснователна.
В тази насока настоящата
инстанция приема, че същата е изложила мотиви относно тази въззивна жалба и
касаеща неоснователността на искането за възлагане, в последица от които
имотите са изнесени на публична продан. Ето защо е и основание, че същите не
следва да бъдат преповтаряне, като единствено следва да се изведе извод в
постановен диспозитив в допълнително решението, че следва да се потвърди
решението в тази му част.
По отношение на въззивната жалба от адв.С.К. с вх.№5414/10.11.2017г. следва да се приеме, че и
тя е неоснователна.
Основанието за това се извежда,
че не може да се сподели възражението изложено в нея, че за да няма провеждане
на публична продан на делбените имоти, то приложение следва да намери
хипотезата на чл.292 от ГПК /отм./. В случая същото не може да се сподели за
основателно. Тази разпоредба визира, че съдът може да извърши делбата, като
разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребии се оказва невъзможно или много
неудобно.
На практика, с оглед конкретно
установените наследствени права въззивният съд приема, че е налице неудобство в
искания вариант изведен в жалбата мотивиран, както от броя на съделителите,
различието в квотите им, предназначение на имотите и тяхната стойност,
коригирана пред въззивния съд, което е и основание да се приеме, че изнасянето
на публична продан е единствения вариант за приключване на делбата относно
процесните имоти.
Предвид на гореизложеното, с
оглед неоснователността на подадените въззивни жалби, с оглед на техния предмет
на обжалване, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в посочената
по- горе.
В последица от това Решение
№260209/16.07.2021г., постановено по в.гр.д.№29/2020г. по описа на ОС-
Пазарджик следва да се допълни, като се постанови потвърждаване на Решение №254
от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с която с която са изнесени на
публична продан -ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от
100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по
регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ
VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената
в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м., като всеки етаж
състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден трети
етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт
12кв.м. и ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при
граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот
пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306.
Водим от изложеното и на
основание, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №260209/16.07.2021г.,
постановено по в.гр.д.№29/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, като:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с която с която са изнесени
на публична продан -ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от
100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния
план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ VI-2306; от
север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота
ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м., като всеки етаж състоящ
се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден трети етаж, ведно
с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт 12кв.м. и ДВОРНО
МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток-
улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ от страните по делото, в
едномесечен срок, от получаване на съобщението.
Председател:
Членове:1.
2.