№ 209
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
в присъствието на прокурора М. В. Д.
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20254230100482 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т. К. М. е предявил с искова молба срещу ответниците -
Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР-Л.,
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за солидарно
заплащане на сумата от 4000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца за образуваното срещу него Досъдебно
производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., пр. пр. **** по описа
на Районна прокуратура – Л., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
Наказателния кодекс /НК,/, прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от дата 23.12.2024 г. на Районна прокуратура - Л.,
ТО - град Тетевен, по Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР
- град Л., пр. пр. № ****. по описа на Районна прокуратура – Л., на основание
243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/, сумата от 667,75 лева - законна лихва от деня на увреждането –
19.01.2024 г. до момента на предявяване на исковата молба – 01.04.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
за заплащане на сумата от 1250 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за адвокатска защита/ във връзка с посоченото
по-горе Досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 02.04.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.01.2024 г., в 02:58 часа управлявал лек
автомобил марка „****, с peг. № ****, собственост на Ц.Д. Д.. В град Л., на ул.
1
**** бил спрян за проверка от полицейски инспектори. Направеният му тест
за употреба на алкохол бил отрицателен. След като му направили и тест за
наркотици, полицейските инспектори отчели, че ищецът бил положителен за
метамфетамин. Последният се изумил и казал на полицейските инспектори, че
не употребява наркотици.
Твърди се, че на същата дата - 19.01.2024 г., срещу ищеца било
образувано Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л.,
пр. пр. **** по описа на Районна прокуратура – Л., за престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК. Наказателното производство започнало за това, че на
19.01.2024 г. около 02:58 часа, в град Л., по улица **** пред дом № ****, в
посока на движение към улица ****, било управлявано моторно превозно
средство - л. а. „****, с peг. № ****, след употреба на наркотични вещества -
метамфетамин, установено с химико-токсикологично изследване, извършено в
МИ-МВР /експертна справка № ****/.
Според прокуратурата и разследващите органи от събраните по делото
доказателства било установено следното: на инкриминираната дата 19.01.2024
г. ищецът се намирал в гр. Л. и управлявал лек автомобил марка „****, с peг.
№ ****. По същото време Ц.Г.Г. и М.И.П. - служители на РУ МВР Л. били на
работа и около 02:58 часа се намирали на улица ****, срещу дом № ****.
Спрели за проверка движещ се към улица **** л. а. „****, с peг. № ****.
Установили, че л. а. се управлява от Т. К. М. от град С. и пътува сам. При
проведен с М. разговор, у П. се породило съмнение, че е под въздействие на
забранени субстанции, поради което за извършване на проверка на място бил
изпратен И.А.С. - служител в сектор ПП. Същият предприел проверка за
употреба на наркотични вещества с Drug Test 5000 с № ARMD 0128. С оглед
резултата /положителен такъв за наличие на метамфетамин/, на Т. К. М. бил
съставен АУАН.
На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване, в който той
посочил, че желае медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества и бил придружен до ЦСМП-Л., където дал кръв и урина
за изследване.
В исковата молба се посочва, че непосредствено след това ищецът бил
разпитван от разследващите органи. Същият дал подробни обяснения по
случая, в качеството му на лице, срещу което е образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, пред
разследващ полицай при Районно управлиение на МВР - град Л.. В
показанията си ищецът казал, че не употребява наркотични вещества и няма
обяснение за положителния резултат от тестването с техническото средство,
като обстойно обяснил, че не бил извършил нещо неправомерно. Ищецът
твърди, че през цялото време, докато давал показания, се чувствал притеснен
от обвинението и предприетите действия спрямо него.
Със Заповед за задържане на лице от 19.01.2024 г. ищецът бил задържан
за срок от 24 часа, като му било отнето СУМПС.
2
Впоследствие от заключението на съдебната химико-токсикологична
експертиза се установило, че в така взетите биологични проби не било
установено наличие на наркотични вещества. Твърди се в исковата молба, че
воденото срещу ищеца наказателно производство не било прекратено, а
разследващите органи, под контрола на прокуратурата, продължили с
процесуално-следствените действия. Твърди се, че когато ищецът искал
информация от ОД на МВР - Л., служителите го изпращали в град Тетевен,
където бил наблюдаващият прокурор, а оттам - обратно към ОД МВР - Л..
Тогава ищецът упълномощил адвокат, който да го представлява и защитава по
Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., като
заплатил на адвоката възнаграждение, в размер на 1250 лева.
Шест месеца след получаване на резултатите от химико-токсикологично
изследване и почти година след образуване на досъдебното производство,
Районна прокуратура – Л. прекратила воденото срещу ищеца наказателно
производство с Постановление за прекратяване на наказателно производство
от дата 23.12.2024 г. на Районна прокуратура - Л., ТО - град Тетевен, по
Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., пр. пр. №
****. по описа на Районна прокуратура – Л., на основание 243, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди
се, че постановлението за прекратяване не било връчено на ищеца, както и не
му била дадена информация във връзка с прекратяването на наказателното
производство. Упълномощеният от ищеца адвокат, след като поискал тази
информация, разбрал, че Досъдебно производство № ****г. по описа на РУ
МВР - град Л., било прекратено. Постановление за прекратяване на
наказателно производство от дата 23.12.2024 г. на Районна прокуратура Л., ТО
- град Тетевен, по Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР -
град Л., пр. пр. **** по описа на Районна прокуратура – Л., влязло в сила на
12.03.2025 г. След тази дата ищецът си върнал отнетото СУМПС.
По време на воденото Досъдебно производство, което продължило
година и три месеца, ищецът твърди, че изпитвал сериозни притеснения, като
през цялото време той бил травмиран и притеснен. Твърди се в исковата
молба, че от момента на образуване на досъдебното производство ищецът
живял в постоянен стрес - живота му се променил изцяло, избягвал да излиза
навън, тъй като хората го гледали с упрек, правели намеци, подигравали му се,
че е наркоман. Ищецът твърди, че загубил част от приятелите си. Твърди, че
не можело да се говори с него за друго, освен за дела и обвинения, като това
негово състояние продължило повече от шест месеца и още продължавал да се
чувства по този начин. В исковата молба се твърди, че инициираното
наказателно производство нанесло значителни вреди на ищеца - извършваните
проверки разстроили живота му и този на неговите близки. Семейството му
станало обект на обществен интерес и коментари от страна на различни хора -
съседи и познати, като някои хора избягвали вече контакти със семейството на
ищеца. Ищецът твърди, че бил подложен на огромен стрес, който се отразил
във всички сфери на живота му - живеел в постоянен страх, че ще бъде
3
осъден, изпитвал неудобство и срам от заявените подозрения. Случилото се
отразило негативно върху психиката му, както и на взаимоотношенията в
семейството му.
Ищецът твърди, че след образуване на наказателното производство
против него присъствал по време на и участвал във всички процесуални
действия в полицията, за които бил призоваван, като тези ангажименти, които
се наложили от повдигнатото обвинение били свързани с отсъствия от работа,
от други важни ангажименти, а също така са заели централно място в
ежедневието и времето на ищеца. Ищецът твърди, че по време на целия
процес търпял дълбоки емоционални сътресения. Обвиненията против него
станали известни в града, където живеел. Когато излизал усещал, че хората го
укоряват за нещо, което не е извършил. Ищецът твърди, че търпените
психически изживявания по време на проведеното наказателно производство
съставлявали за него неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че му били нанесени и имуществени вреди.
Наказателното преследване против ищеца ми било започнало от дата
19.01.2024 г., когато ищецът бил задържан за 24 часа и дал писмени обяснения
и приключило на 12.03.2025 г. когато влязло в сила постановлението за
прекратяването му.
Ищецът твърди, че били налице незаконосъобразни действия от страна
на Прокуратурата и ОД на МВР - град Л., свързани с липса на достатъчен
контрол при проведеното предварително разследване, което било проведено
формално, едностранно, с неоправдано забавяне и незадълбочено. В резултат
на това ищецът се намирал в състояние на стрес и шок, изпитвал притеснения
и чувства на страх, несигурност и разочарование. Твърди се, че от ищеца били
претърпени унижения, притеснения и уронване престижа и доброто име в
обществото, изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес,
накърняване честта и достойнството, нарушено спокойствие.
Претендира се съдът да уважи така предявените искове, както и да
присъди на ищеца сторените по делото разноски
Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани, като излага
съображения, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност на
Прокуратурата на Република България. В хода на разследването ищецът не
бил привлечен в качеството на обвиняем. Осопорва се и твърдението, че
ищецът претърпял неимуществени вреди. Излагат се съображения, че
претендираните обезщетения са прекомерни. Твърди се, че наказателното
производствто е приключило в разумен срок. Възразява се относно началния
момент на претендираната лихва.
Ответникът – ОДМВР – Л., оспорва подадените искове като
неоснователни, като излага съображения, че не са налице основанията по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Твърди се, че ОДМВР – Л. не следва да отговоря
солидарно, доколкото служителите, които са участвали в разследването са
4
подчинени на волята на прокуратурата и те нямат оперативна
самостоятелност при вземане на решение относно привличане на дадено лице
като обвиняем и на всички други действия свързани с разследването. Иска се
от съда да отхвърли иска по отношение на ОДМВР – Л..
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа така
предявените искове и моли за тяхното уважаване.
В о.с.з. представителите на ответниците оспорват размера на
предявените искова, включително на заплатения адвокатски хонорар по
наказателното производство, като посочват, че същият е прекомерен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представената по делото Заповед за задържане на лице на
19.01.2024 г. ищецът Т. К. М. бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 03:22 часа и бил освободен в 09:55 часа на същата
дата.
По ДП е приложено писмо от Многопрофилна болница за активно
лечение „Професор д-р Параскев Стоянов” АД – гр. Л., с което е предоставена
информация, че Т. К. М. се е явил в Спешно отделение на същата болница на
19.01.2024 г. в 04:05 ч. за вземане на биологичен материал за тест за употреба
на наркотици.
На Т. К. М. му е съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA № **** от 19.01.2024 г. По делото е представена
Мотивирана резолюция № **** от 16.10.2024 г., с която е прекратено
административнонаказателното производство по акт за установяване на
административно нарушение серия GA № **** от 19.01.2024 г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
**** от 19.01.2024 г. по чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, на ищеца са му отнети
свидетелство за управление на МПС № ****
Видно от Експертна справка № **** от дата 01.10.2024 г. е извършено
изследване на кръвта и урината на Т. К. М., като в пробата кръв не е
установено наличие на наркотични вещества, а в пробата урина е установено
наличие на метамфетамин.
Установява се по делото, че на 28.10.2024 г. с Постановление за
образуване на досъдебно производство било образувано Досъдебно
производство № **** г. по описа на РУ МВР – Л., за това, че на 19.01.2024 г.
около 02:58 ч. в гр. Л., по улица ****, пред дом № ****, в посока на движение
към улица **** е управлявано моторно превозно средство - лек автомобил
****, с peг. № ****, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин,
установена с Химико-токсикологично изследване,извършено в МИ-МВР
/Експертна справка № ****/ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По досъдебното производство е приложена повторна експертиза, като
5
съгласно протокол за извършена експертиза № 24/ТЛ – 480 от 20.11.2024 г., в
предоставената за изследване контролна проба кръв, взета от Т. К. М., не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества, а в пробата урина е установено наличие на метамфетамин, като е
заклюението е отбелязано, че на въпросите „…да се установи преди колко
време е прието същото?” и „Какво влияние указва върху здравето и реакциите
на Т. К. М.…, приемането на установеното вещество?. Може да отговори само
лекар токсиколог, с когото „Токсикологична лаборатория” към МИ-МВР, не
разполага в момента на изготвяне на експертизата.
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 23.12.2024 г. в хода на разследването нямало привлечен обвиняем. От
материалите по досъдебно производство № ****г. по описа на РУ МВР Л.
било установено следното: на посочената дата - 19.01.2024 г., Ц.Г.Г. и М.И.П.,
които били служители на РУ МВР Л., били на работа за времето от 20:30 часа
на 18.01.2024 г. до 08:30 часа на 19.01.2024 г., съгласно утвърден от началника
на Управлението график. Около 02:58 часа, същите се намирали на улица ****,
срещу дом № ****, когато за проверка спрели движещ се към улица **** л.а.
****, с peг. № Н 7479 BP, управляван от Т. К. М. от град С., който пътувал
сам. Породило се съмнение, че Т. К. М. е под въздействие на забранени
субстанции, поради което за извършване на проверка на място бил изпратен
И.А.С. - служител в сектор ПП. Същият предприел проверка за употреба на
наркотични вещества с Drug Test 5000 с № ARMD 0128. С оглед резултата
/положителен такъв за наличие на метамфетамин, на Т. К. М. бил съставен
АУАН, респ. издадени изискуемите съгласно Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, документи, свързани с това, а
именно: Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози, Талон за изследване. Видно от заключението
на изготвената експертиза № 24/ТЛ-480/2024г. извършеното изследване на
предоставената биологична проба - кръв, взета от лицето Т. К. М., не било
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. чл. 3 от
ЗКНВП.
В акта си прокурорът изрично е посочил, че елемент от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е употребата на наркотични вещества
или техните аналози, която употреба се доказва по съответния ред - показания
на техническото средство или след химически анализ на кръвната проба,
дадена от лицето, за което има съмнение, че е употребило такива. В
конкретния случай за установяването на употребата на наркотични вещества е
взет биологичен материал,който е бил обект на изследване, като последното
не е установило употребата от страна на Т. К. М. на наркотични вещества, в
частност метамфетамин. Прокурорът, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК прекратил наказателното производство по ДП № **** г.
6
на РУ МВР Л., водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Върху
Постановлението е отбелязано, че същото е влязло в сила на 07.03.2025 г.
От справка за съдимост на Т. К. М. е видно, че с влязло в сила
Споразумение № **** г. ищецът се признал за виновен за това, че на
30.08.2023 г., в гр. С., в ж.к. **** без надлежно разрешително по чл. 16 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества 71 бр. прозрачни
полиетиленови пликчета с общо нето тегло 31,71 гр. с метамфетамин и
диметилсулфон, на обща стойност 2 219, 70 лв. – престъпление по чл. 354а, ал.
1, изр. 1-во, предл 4 от НК, за което му е наложени наказание две години
„лишаване от свобода“ и глоба в размер на 5000 лв., като на основание чл. 66,
ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното накзание „лишаване от свобода“ е
отложено за срок от 4 години.
По делото са представени пълномощно, с което ищецът е упълномощил
адвокат И. И.-С., както и сключен договор за правна защита и съдействие
между същите страни, без отбелязване на дата. Съгласно самия договор,
неговият предмет е обстойно проучване и анализ на документи, заверка на
документи, защита и процесуално представителство по Досъдебно
производство № **** г. на РУ МВР Л., пр. пр. **** на Районна прокуратура –
Л.. Договореното възнаграждение било 1250 лева, като в договора е
отбелязано, че сумата е платена в брой.
По делото са разпитани и свидетелите Н.К.Х. и М.С.Г.а /във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца/, като съдът кредитира показанията им,
преценени съгласно чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля Н.К.Х. се установява, че същият е приятел
на ищеца и сочи, че карал ищеца до работа през част от времето, през което
нямал книжка – около 1 година. Посочва че ходили до Л. да търсят книжката
на ищеца. Дават се сведения, че ищецът станал много нервен от това, че го
спирали полицаите. Свидетелят твърди, че е чувал хора да говорят за ищеца,
развалил си отношенията с хората. Свидетелят и ищецът постоянно ходили да
проверяват за резултатите, в прокуратурата, в КАТ Габрово, в прокуратурата в
Л., като ги били върнали в КАТ Габрово и така. Ищецът казал на свидетеля, че
го били викали полицаите. Свидетелят твърди, че ищецът не бил същия човек
– бил много изнервен и всичко го дразнело. Ищецът постоянно си мислел, че
като си вземе книжката и ще го спират, и пак ще му вземат книжката за
наркотици - един път като са го набелязали и ще го спират постоянно.
Свидетелят посочва още, че през 2024 г. не се виждал често с ищеца – не
повече от 10 пъти, като последният бил и няколко пъти в Германия. Дава
сведения, че ищецът бил осъждан за притежание на наркотици.
От показанията на М.С.Г.а /във фактическо съпружеско съжителство с
ищеца/ се установява, че познава ищеца от 3 години, като двамата имат бебе
на 2 месеца. Бил спокоен и добър човек, имал много приятели, не вземал
наркотици. Свидетелката посочва, че 2 пъти са взели книжката на ищеца –
7
един път в С. и втори път в Л.. Посочва се, че когато ищецът останал без
книжка /в процесния случай/ свидетелката била бременна и ходили заедно с
ищеца няколко пъти, за да му вземат книжката. Свидетелката посочва, че за
няколко месеца ищецът е работил в Германия. Свидетелката сочи, че ищецът
ангажирал свидетеля Н.К.Х., както и други хора, да го карат с колата,
включително до Л., където да се вижда със свидетелката, дори да ходят до
болницата. До болницата, когато била бременна, свидетелката ходила още с
такси или с автобус до Плевен. Свидетелката твърди, че ищецът се дразнел,
ставал нервен и агресивен, като види патрулка. Посочва, че ищецът ставал
агресивен във връзка с обстоятелството, че бил задържан. Свидетелката сочи
още, че ищецът се преместил да живее в Л., като преди имал приятели в С., но
започнали да го гледат накриво, като нямали угода от него. Свидетелката
сочи, че не е чувала нищо лошо за ищеца от хората, които познава. Твърди, че
в С. ги гледат странно хората, като ищецът й казвал, че ги познава, но не ги
поздравява. Посочва, че хората имали спрямо ищеца неприятно отношение,
извъртали си главите, защото с полицията имал проблем. Свидетелката
твърди, че ищецът ходил на разпит няколко пъти, изнервил се още повече,
изнервял се и като се сети за случилото се. Когато е изнервен ищецът се карал
със свидетелката. Последната твърди, че ищецът се бил променил, бил
напрегнат.
Въз основа на гореописаното, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно константната съдебна практика, изразяваща се в Решение №
**** г. на ВКС по гр. д. № **** от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г.,
IV г. о., ГК, Решение № **** на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., Решение
№ ****. на ВКС по гр. д. № **** IV г. о., употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ /наст. редакция на т. 3 от същата разпоредба/ израз „обвинение в
извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а
впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. И в двете хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. В конкретния
случай няма спор, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем с нарочен акт.
Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
8
престъпление” в случая следва да се тълкува по-широко, като неоснователно
упражнена принуда. Съгласно Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, образуването на наказателно производство,
както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и
за повдигане на обвинение. Предварителните действия са свързани с
упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват
вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато
не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на
упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че
който може по-голямото, може и по-малкото. Следователно за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, Прокуратурата на Република България ще носи отговорност
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата
хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този
случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното
наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за
осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу
уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ),
които са налагат при условията на обвързана компетентност заради
образуваното наказателно производство, доколкото административният орган
не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали
да наложи ПАМ или не.
Във връзка с горното следва да се приеме, че в настоящия случай
ответниците следва да отговарят солидарно за неимуществените вреди,
причинени на от наложените принудителни мерки – „задържане за 24 часа”
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, ПАМ за „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността” по чл. 171, ал.
1, т. 1, б. „б” ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал.
3 НК, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, без да е повдигнато обвинение.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които
държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя
съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла
на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
9
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния
му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о.
В случая, чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца, като
уличено лице, са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са
честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС.
Съдът намира, че производството не приключило в разумен срок – 11 месеца
са изминали от принудителното отнемане на свидетелството за управление на
МПС. Следва да се има и предвид обстоятелството, че първата
химикотоксикологичната експертиза е изготвена на 01.10.2024 г., като след
това на 28.10.2024 г. с Постановление за образуване на досъдебно
производство било нарочно образувано Досъдебно производство № **** г. по
описа на РУ МВР – Л., и впоследствие е изготвена повторна експертиза – на
20.11.2024 г. – т.е. има допълнително забавяне. Съдът намира, че ищецът
твърди настъпването на обичайни негативни преживявания, а именно: стрес,
притеснение, дискомфорт, напрегнатост, нервност. От друга страна, срещу
ищеца не е било повдигнато обвинение, не е била взета мярка за
неотклонение, заповедта за задържане под стража за 24 часа не е била
изпълнена, преживените страдания не са били така интензивни, както когато е
при повдигнато обвинение, вкл. престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е
тежко по смисъла н а чл. 93, т. 7 НК; възрастта на ищеца – 33 г. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че към 19.01.2024 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК, по което с
влязло в сила определение по НОХД 348/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово е било одобрено споразумение на 22.01.2024 г. - 3 дни след
отнемането на свидетелството му за управление на МПС. При отчитане
интензитета на причинените вреди, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че почти през цялото време, през което ищецът е бил с
отнето свидетелство за управление на МПС, то той едновременно с това е
търпял и наказанието за извършеното от него престъпление, за което е признат
за виновен, поради което воденето производство срещу лицето самостоятелно
не се е отразило толкова тежко върху личността на ищеца.
От друга страна по делото се установяват негативните емоционални
преживявания на ищеца, както и затруднения в ежедневието му – не е могъл
да оказва съдействие на бременната си приятелка, което пък не е било за
продължителен период от време, а за период около 2 месеца. СУМПС е
върнато на ищеца след 12.03.2025 г. – почти 3 месеца след постановлението за
прекратяване на ДП.
При тези обстоятелства, и с оглед на размера на средната работна
заплата за страната към момента на увреждането, следва да се определи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2500 лева.
10
Началният момент на забавата (съответно началният момент на
дължимостта на мораторната лихва) и началният момент на погасителната
давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в
незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила
на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство,
съответно - от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление (чл. 2, т. 2, хипотеза 1 /сега - т. 3, хипотеза 1/ ЗОДОВ).
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е
предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила.
Според чл. 243, ал. 9 НПК постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия
или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно
да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е
обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК подлежат
на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни
дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). Когато не е обжалван прокурорският акт за
прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е
съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор. Следователно,
стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство като основание за възникване отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е
съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега
- т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и да завърши с оправдателна присъда. В този смисъл - Решение №
191 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о., ГК, Решение №
184 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7127/2014 г., IV г. о., ГК.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че следва на ищеца да се
присъди и сумата от 94,65 лева - законна лихва, считано от 23.12.2024 г. – дата
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, до –
01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата, като предявените искове до пълния
предявен размер от 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, заедно с
претендираната законна лихва от деня на увреждането – 19.01.2024 г. до
01.04.2025 г. до пълния претендиран размер от 667,75 лева, следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ и
ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца
горепосочените суми.
По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
имуществени вреди: Сторените разноски срещу незаконното обвинение
представляват имуществена вреда – претърпяна загуба, претърпени по повод
11
на това обвинение – чл. 4 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда
от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение
да не се вреди другиму доколкото за отговорността на държавата за
причинените вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Следователно на
репариране подлежат и претърпените от ищеца имуществени вреди. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие за сумата 1250
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба на Прокуратурата на Република България
е направено възражение за прекомерност на сумата от 5250 лева, като съдът
намира, че е възразено по отношение на претендираното обезщетение за
неимуществените, както и по отношение на това за имуществените.
Съгласн изложеното в ТР № 1/11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г.,
ОСГК – „Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в
правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в
повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица
от него… При определяне на размера на обезщетението за имуществени
вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, по възражение на
ответника са приложими и правилата на чл. 5 ЗОДОВ. Ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, т. е. неговото
поведение е единственият каузален фактор, съгласно т. 3 ТР № 3/22.04.2005 г.
по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС държавата не отговаря. Ако
пострадалият само е допринесъл за настъпването на вредите със своето
процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане
и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или
опорочавал процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или
е имал друго недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се
намалява с оглед особеностите на всеки отделен случай”.
В настоящия случай съдът намира, че в конкретния случай адвокатът на
ищеца не е участвал в някое процесуално действие. В исковата молба изрично
е посочено, че след като упълномощеният адвокат поискал информация
относно наказателното производство, разбрал, че Досъдебно производство №
**** г. по описа на РУ МВР - град Л., пр. пр. **** по описа на Районна
прокуратура – Л., е прекратено.
С оглед изложеното, съдът намира, че разходът за адвокатско
12
възнаграждение е сторен, като единствената причина за увреждането е
поведението на ищеца и съответно Държавата следва да се освободи от
отговорност за вреди. В резултат на това предявеният иск за заплащане на
сумата от 1250 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде
отхвърлен.
Разноските следва да се определят на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във вр.
с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 910 лева, от които 10 лева
държавна такса и 900 лева - адвокатско възнаграждение. Процесуалните
представители и на двамата ответници са направили възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за
неоснователно. Претендираното възнаграждение е съобразено с фактическа и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Предвид
това в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 250,11 лева, изчислени съобразно уважената част
на исковите претенции.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша ” № 2, и Областна дирекция на МВР-Л., с адрес: гр.
Л., ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да
заплатят, ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ, на Т.
К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************, сумата
от 2500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди заради
водено срещу Т. К. М. за Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ
МВР - град Л., пр. пр. **** по описа на Районна прокуратура – Л., за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от дата 23.12.2024 г. на Районна
прокуратура - Л., ТО - град Тетевен, както и сумата от 94,65 лева – законна
лихва върху тази считано от 23.12.2024 г. – дата на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, до – 01.04.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълния
предявен размер от 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата, заедно с претендираната законна лихва за периода от
деня на увреждането – 19.01.2024 г. до 01.04.2025 г., до пълния претендиран
размер на законната лихва от 667,75 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск Прокуратурата на Република България
13
и Областна дирекция на МВР-Л., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да
заплатят, ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ, на Т.
К. М., с ЕГН **********, сумата от 1250 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за адвокатска защита/ във връзка с посоченото
по-горе Досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 02.04.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Областна
дирекция на МВР-Л., с адрес: гр. Габрово, ул. „Орловска ” № 50, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, да заплатят, ПРИ УСЛОВИЯТА НА
СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ, на Т. К. М., с ЕГН **********, сумата в
общ размер на 260,11 лева, която сума представлява разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса за производството пред Районен съд - С.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
14