№ 276
гр. Радомир, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20251730100684 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. Н. Т. срещу
„Кредирект“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146,
ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
В срока за отговор на исковата молба ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е
депозирало насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съединен при условията на
евентуалност с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № .
г., подписан с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, по силата на който е получила в
заем сумата в размер на 2000,00 лева, при ГПР от 62,27% и фиксиран лихвен процент от
50,00%. В договора било посочено и че кредитополучателят следва да заплати неустойка за
непредоставено обезпечение в размер на 1230,10 лева.
Според ищцата договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в същия бил посочен ГЛП, но липсвали каквито и да било
условия за прилагането му.
Процесният договор не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в него била посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, но липсвала ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита.
Договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът
на дължимата неустойка не бил включен в ГПР и ГЛП. Поради невключване на неустойката
в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение, което от своя страна представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
1
Отделно от изложеното, счита, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като с уговорената в него
неустойка в размер на 1230,10 лева се нарушавал принципът на добросъвестност и
справедливост.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за потребителски кредит № . г., сключен между „Кредирект“ ЕООД и Д.
Н. Т..
При условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожна клаузата на чл. 18, ал. 1 от договор за потребителски кредит № . г., сключен между
„Кредирект“ ЕООД и Д. Н. Т., предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер
на 1230,10 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове, с твърдения, че неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем и дори същата да бъде призната за нищожна, това не водело
до нищожност на целия договор за кредит.
Наред с това, твърди, че размерът на ГПР по договора не надхвърлял нормативно
определения лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,90%, от което
следвало, че не е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не следвало да бъде включена в размера на ГПР, тъй като
разходите, които се включват в ГПР, били такива, с които кредиторът е наясно към датата на
сключване на договора. Неустойката била индивидуално договорена между страните и
същата била дължима след сключването на договора, от което следвало, че към датата на
сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащането ú.
По отношение на клаузата за неустойка сочи, че кредитополучателят е разполагал с 14
дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като именно
чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на
потребителя в случай, че последният реши, че е сключил договора при недостатъчно
изгодни за него условия.
Според ответника клаузите на договора били индивидуално договорени с
кредитополучателя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.
От своя страна, ответникът по първоначалния иск - „Кредирект“ ЕООД, е предявил
срещу ищцата насрещен иск за осъждането ú да заплати сумата от 1250,00 лева - главница по
договор за потребителски кредит № . г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба - 22.08.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението. При условията на евентуалност се прави искане за осъждане на Д. Н. Т. да
заплати на дружеството на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 1250,00 лева
- главница по договор за потребителски кредит № . г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 22.08.2025 г. до
2
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ищцата (ответник по насрещния иск) е подала отговор, с който
оспорва предявения иск, с твърдения, че договорът за потребителски кредит е нищожен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . г., сключен между
„Кредирект“ ЕООД (кредитор) и Д. Н. Т. (кредитополучател), по силата на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 2000,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 6 бр. погасителни вноски, първите две от
които в размер на 83,33 лева, а останалите 4 бр. вноски в размер на 553,15 лева. Падежът на
първата погасителна вноска страните са уговорили на 17.06.2024 г., а на последната – на
18.11.2024 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор:
фиксиран годишен лихвен процент – 50%; годишен процент на разходите – 62,27 %; общ
размер на всички плащания – 3609,36 лева. В чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е предвидено,
че кредиторът се задължава да обезпечи изпълнението на договора с едно от посочените
обезпечения, а именно: предоставяне на банкова гаранция или обезпечение чрез
поръчителство, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора неустойка в
размер 1230,10 лева – чл. 18, ал. 1 от договора.
По делото е представена и справка за извършени плащания от страна на ищцата по
сключения договор за кредит, от която е видно, че същата е заплатила сумата в размер на
750,00 лева, представляваща законна лихва, неустойка по договора и платени такси.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за
защита на потребителите:
Страните не спорят, че са били обвързани от облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за потребителски кредит № . г., по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 2000,00 лева за срок от 6
месеца, както и относно уговорката между страните в чл. 18, ал. 1 от договора при
непредставяне на обезпечение в двудневен срок да бъде начислена неустойка в размер на
1230,10 лева.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното
договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор
за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
3
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 62,27%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
неустойка за непредставено в срок обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем,
неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент
на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира, че процесният договор за кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Както вече бе посочено, процесният договор за потребителски кредит е недействителен
4
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Същевременно, съобразно нормата на чл. 23
ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва да се
посочи, че с цитирания текст е разписана последицата от прогласяването на
недействителността на правоотношението, по която съдът следва да се произнесе в същото
производство, ако е налице предявен иск за това. ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в нормата на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на
чистата сума по кредита (изрично в тази връзка: решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО). С нормата на чл. 23 ЗПК законодателят е
предвидил, че длъжникът ще следва да върне само чистата стойност на получения финансов
ресурс - доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
длъжника.
Както вече беше посочено, между страните е безспорно, че са сключили договор за
потребителски кредит № . г., който предвид изложените по-горе правни съображения, е
недействителен. Доколкото по делото се установи, че заемодателят е предоставил на
заемателя сумата от 2000,00 лева, длъжникът дължи да възстанови на кредитора
предоставената в заем главница. От приетото по делото извлечение за извършените и
предстоящи плащания по договора за заем се установява, че заемателят е заплатил по
процесния договор за паричен заем сумата от 750,00 лева, поради което незаплатена е
останала сумата от 1250,00 лева – главница, до който размер предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, предявеният главен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен и Д. Н. Т. да бъде осъдена да заплати на ищеца по насрещния иск
„Кредирект“ ЕООД сума в размер от 1250,00 лева. Върху задължението за главница се
дължи законна лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда -
22.08.2025 г. до окончателното ú изплащане.
Доколкото се уважава изцяло претенцията по предявения главен насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, то не възниква вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане
на предявения при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, с който също се претендира ответникът по насрещния иск да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1250,00 лева, но на различно правно основание. В тази връзка,
присъждането на същата сума по предявения главен насрещен иск напълно удовлетворява
интереса на кредитора и не е необходимо да се подлага на разглеждане евентуалният иск.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 147,20 лева, представляващи
внесена държавна такса.
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е
заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
5
представения договор за правна защита и съдействие от 11.02.2025 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. М. М. от АК - Пловдив, поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). Във връзка с направеното от ответното дружество възражение за прекомерност,
съдът, като съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и
пропорционалност при определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да вземе
предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията,
материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал,
приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на заседанията - в
конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което не се е явила
страната и нейният пълномощник.
На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв. М. М. от АК - Пловдив е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС, така: определение
№ 136/26.02.2018 г. по ч. т. д. № 174/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., определение №
490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. и пр.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. М. М. от АК - Пловдив в размер на 600,00 лева с включен ДДС.
С оглед уважаване на насрещния иск, на ответника следва да се присъдят направените
разноски по делото. Ответникът доказва направени разноски в общ размер на 530,00 лева, от
които 50,00 лева – внесена държавна такса и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение с
включен ДДС. С писмено становище от 07.11.2025 г. процесуалният представител на ищцата
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от
ответника, което съдът намира за основателно, вземайки предвид посочените по-горе
критерии при определяне на адвокатското възнаграждение. В случая размерът на
претендираното възнаграждение от ответника на основание сключения с адв. Х. М. от САК
договор за правна защита и съдействие от 28.06.2024 г. е в размер на 480,00 лева с включен
ДДС, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален до 360,00 лева с включен
ДДС и ищцата да бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски в общ размер на
410,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит № . г., сключен между
„Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 и Д. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „А. С.“ №
..
ОСЪЖДА Д. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „А. С.“ № . да заплати на
„Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата в размер на 1250,00 лева (хиляда двеста и петдесет
лева) – главница по договор за потребителски кредит № . г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 22.08.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на Д. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Р., ул. „А. С.“ № . сумата в размер на 147,20 лева (сто четиридесет и седем лева и двадесет
стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив сумата
от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Д. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „А. С.“ № . да заплати на
„Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева),
представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция,
както и сумата в размер на 360,00 лева (триста и шестдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7