РЕШЕНИЕ
№91/23.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 114/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН и е образувано по жалба от К.Ц.В., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № ЗЖ-8, издадено на 10.03.2020
г. от Директора на ОДБХ - Варна, с което
на въззивника за нарушение по чл. 39 ал. 2 т. 5 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл. 413 ал. 1 от същия закон
е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 400 лева.
Въззивникът моли издаденото НП да бъде
отменено като счита същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, като излага пространствени
аргументи в тази връзка и прави множество възражения срещу съставеното
наказателно постановление. В с.з., редовно призован, участва чрез процесуален
представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност моли съда да приеме, че
са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН – маловажност на
нарушението. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си за
незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира разноски.
Наказващия орган, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.
Контролиращата страна – ВРП, редовно
призовани не изпращат представител, не изразяват становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена на 14.01.2020 г.
проверка на ветеринаромедицинска амбулатория рег. №0392013, собственост на
„Свинекомплекс Брестак“АД с управител въззивника К.Ц.В. служители на ОДБХ –
Варна констатирали, че амбулаторния дневник не се води правилно. В него не се
вписвали данни за приложени в животновъдния обект ветеринаромедицински продукти
/ВМП/, а именно медикаментозни премикси. Също така липсвали диагнози и рецепти
за прилагането им.
При тази констатация свид. А.Х.Д.
– част от проверяващия екип приела, че въззивника, като упражняващ
ветеринаромедицинска практика в амбулаторията, е допуснал нарушение на чл. 39
ал. 2 т. 5 от ЗВД, поради което на 11.02.2020 г. в негово присъствие му съставил
АУАН. Срещу така съставения АУАН в законоустановения срок постъпило писмено
възражение от дружеството – въззивник, което било прието от АНО за
неоснователно и било издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на
разпитаната по делото свидетелка – тя и актосъставител, установил лично нарушението,
като съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. В подкрепа на
твърденията й са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва и
от въззивника, както заяви в отрито с.з. неговия процесуален представител.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
АУАН и Наказателното постановление са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 472 ал. 1 и ал. 2 от ЗВД, видно от
ангажираните от въззиваемата страна писмени доказателства, установяващи, че
актосъставителя е ветеринарен лекар.
Относно
процесуалната и материално правна законосъобразност на обжалвания
административен акт:
На първо място съдът констатира,
че в съставения АУАН не е посочена дата, респ. период на извършване на
нарушението. Описано е само, че при извършена на 14.01.2020 г. проверка от
контролните органи нарушението е било установено. Това поставя под обосновано
съмнение на коя дата, респ. период е било извършено нарушението, предмет на
обжалваното наказателно постановление. В показанията си свид. Д. заяви, че е
проверявала записванията в амбулаторния дневник на лабораторията за м. декември
2019 г. В с.з. от въззиваемата страна се представя извлечение от проверявания
амбулаторен дневник за времето от вероятно началото м. декември 2019 г. /тъй
като в представените копия датата е крайно нечетлива/ до 09.01.2020 г. Подобно
фактическо твърдение в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление изобщо липсва. Недопустимо е датата извършване на
нарушението да бъде извличана по тълкувателен път, като това представлява
нарушение на разпоредбата на чл.
57 ал.1 т.3 от ЗАНН и винаги представлява самостоятелно основание за отмяна
на НП. Това е така, тъй като датата на нарушението е съществен реквизит на
наказателното постановление, свързан и с проследяването на преклузивните и
давностни срокове регламентирани в ЗАНН. В съдебната теория и практика трайно
се възприема, че административно наказание се налага за административно
нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение
следва да се тълкува в полза на нарушителя /което е основен принцип в НПК/.
Безспорно е установено по
делото, че през м. декември 2019 г. до 09.01.2020 г. амбулаторния дневник във
ветеринаромедицинската лаборатория към „Свинекомплекс Брестак“АД не е воден
правилно, тъй като в него не са вписвани основни данни като дата на провеждане,
идентификация на животните, диагноза и рецепта за нито едно от проведените
лечения с ВМП – медикаментозни премикси. Записвани са само приложените
медикаменти, които са инжектирани и приемани през устата.
Доказателствата по делото
сочат, че нарушението, за което въззивника е санкциониран е извършено от друго лице.
Това е свид. Т. Д. Х., която потвърди пред съда, че тя е водила амбулаторния
дневник, като единствено в случаите, в които е отсъствала от работа дневника се
е водил от въззивника В.. Заяви също така, че липсващите в лабораторния дневник,
водещ се на хартиен носител данни са били обемни, съдържащи множество
информация, поради което вписването им в дневника било обективно невъзможно.
Освен това, много по лесно им е било да вписват данните в електронен дневник,
където за всяко животно се е водила отделна партида. Свид. Д., като проверяващ
орган не отрече това обстоятелство.
Съдът намира, че в настоящия
случай освен другото са налице и предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил без да изложи каквито и да било мотиви за това и то при
наличието на изрично възражение от страна на нарушителя, направено в тази
връзка. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, то
следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Въпреки особената важност
на регулираните със ЗВД отношения, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима за този вид нарушения и следва административно -
наказващият орган да прави преценка на всеки един отделен случай.
Съдът приема, че в
конкретния случай е налице маловажен случай на административно нарушение,
извършено от жалбоподателя, с оглед невисоката степен на обществена опасност на
извършеното административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици и
останалите установени в хода на производството обстоятелства - вписване на
липсващите в амбулаторния дневник данни в друг електронен дневник, факта, че се
касае за първо нарушение, което се явява изолиран случай в практиката на
въззивника като ветеринарен лекар.
Административно - наказващият
орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да не издава НП, тъй като
целите на превенцията биха се постигнали и по друг начин - без
налагане на глоба, като въззивника е
трябвало да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложена имуществена санкция.
Неприлагането на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките в конкретния случай, обосновава
разбирането за нарушение на материалния закон, допуснато от административно -
наказващия орган, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно. В нарушение на процесуалните правила, без да бъдат
съобразени горепосочените обстоятелства, наказващият орган, макар и да е
определил административно наказание в минималния размер, е издал на практика
един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото претенцията на
въззивника за присъждане на сторените от него разноски за адвокат е
основателна. Същият е представил доказателства за договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, съгласно сключен договор
за правна защита и съдействие от 23.03.2020 г., което съдът намира за съобразено
с правната и фактическа сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.1 от ЗАНН:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ-8, издадено на
10.03.2020 г. от Директора на ОДБХ -
Варна, с което на К.Ц.В., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 39 ал. 2
т. 5 от Закона за ветеринаромедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл. 413
ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОДБХ – Варна ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.В., ЕГН: ********** сумата от 360 лева направени по делото
разноски, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок
от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: