№ 12048
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110105405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу
Б. Н. П., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 3 558,57 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК Н I, бл.105, вх.Г,
ет.4, ап.81, аб.№144126 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението на 04.09.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 588,12 лева, представляваща
законна лихва за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г., сумата в размер на 45,97 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението на 04.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 10,09 лева, представляваща законна лихва за забава върху
непогасената главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
17.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. 49535/2023 г.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, като оспорва иска
по основание и по размер по съображения, изложени в отговора на исковата
молба. Излага твърдения, че не е собственик на процесния имот, както и че не
е извършвана реална доставка. Оспорва наличието на монтиран и
сертифициран топломер в абонатната станция. Прави възражение за
погасяване на исковата претенция по давност
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Д“ ООД, като не взема
становище.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 49535/2023 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 19.09.2023 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено Б. Н. П. да заплати на топлофикационното дружество сумата в
размер на 3 558,57 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, гр. София, ЖК Н I,
бл.105, вх.Г, ет.4, ап.81, аб.№144126 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 04.09.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 588,12 лева,
представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г., сумата в размер
на 45,97 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
2
лихва от депозиране на заявлението на 04.09.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 10,09 лева,
представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г..
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с
разпореждане от 17.01.2024 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е
депозирала искова молба, поради което настоящото производство е
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
3
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
От представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 61, том II, рег. № 7139, дело №234 от 2017г. по описа на
нотариус Албена Шербанова, се установява, че през 2017 г. ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Не се
твърди или установява впоследствие да се е разпоредил с него, поради което
съдът намира за доказано, че ответникът е собственик на имота в процесния
период. В допълнение, видно от заявление-декларация от 19.12.2017 г. Б. П. се
е легитимирал като собственик на процесния топлоснабден имот и е заявил
желание да бъде открита партита в ответното дружество на нейно име.
Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота
на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е
приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и
доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, се установява, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия,
отчетено от общия топломер. Съгласно заключението общия топломер в
сградата е преминал метрологичен контрол. Поради което възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни.
Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
4
доставената енергия е измервано коректно и за него е възникнало задължение
да заплати цената в посочения размер. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита своевременно
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 04.09.2023 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо
погасителната давност би се приложила за вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 27.06.2020г. По отношение на вземанията за процесния
период приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
задълженията за периода от май 2020 г. до април 2022 г. не са погасени по
давност.
По делото са изслушани заключенията на вещите лица по съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна, които не са оспорени от страни и съдът ги
кредитира като пълни и обосновани. От заключението по СТЕ се установява,
че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период,
5
като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общи топломери, които са от
търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно изискванията.
Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в съответствие с
изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на
ТЕ за процесния период, като за процесния топлоснабден имот е извършван
реален отчет.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза на
дължимите суми за ТЕ общо възлизат на 3558,57 лева, като дължимите суми
за дялово разпределение са в размер на 45,97 лева, като в съдебно-
техническата експертиза вещото лице посочва, че стойността на
изразходваната ТЕ за процесния период е в размер на 3913,97 лева. Доколкото
обаче ищецът е предявил главница в по-малък размер, то искът следва да бъде
уважен съобразно заявеното в исковата молба. Вещото лице по ССчЕ е
изчислило размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 17.08.2023 г., който възлиза на 580,22 лева
върху главницата за ТЕ и 10,34 лева върху главницата за дялово
разпределение.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТС”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото
лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета,
поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 45,97 лева .
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
6
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира,
че същият възлиза на 580,22 лева върху главницата за ТЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски. Ищецът е доказал сторени разноски
в размер на 85,74 лева за д.т., 400 лв. за особен представител, 300 лева за
депозит за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ, като е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, от които съдът на осн.
78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът
има право на разноски в общ размер на 1182,95 лева в исковото и 133,74 лева
разноски в заповедното.
Ответникът има право на разноски, но същият е представляван от
особено представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Я“ 23Б, положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Н. П., ЕГН **********,
постоянен адрес в гр. София, ЖК Н I, бл.105, вх.Г, ет.4, ап.81, дължи на „ТС“
ЕАД, сумата в размер на 3 558,57 лева, представляваща незаплатена цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК Н I,
бл.105, вх.Г, ет.4, ап.81, аб.№144126 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
7
г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 04.09.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 588,12 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.08.2023 г., сумата в размер
на 45,97 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението на 04.09.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. 49535/2023 г.
по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 10,09 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 17.08.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Б. Н. П., ЕГН
**********, постоянен адрес в гр. София, ЖК Н I, бл.105, вх.Г, ет.4, ап.81 да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *** разноски по делото в размер на 1182,95 лева в
исковото и 133,74 лева разноски в заповедното.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Д“ ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8