№………./………2018г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на трети юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при
секретар Атанаска Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 1177 по
описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
развива след решение № 42/21.05.2018г. по т.д. № 20/2018г. на ВКС, II ТО, с което е отменено на основание чл. 303, ал.
1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 1862 от 28.05.2015 г. по в. гр. д. № 1040/2015г. на ВОС, като делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от „Енерго Про
Продажби“ АД въззивна
жалба.
Образувано е по жалба от „Енерго-Про
Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, чрез адв. Т.С., срещу решение № 629/09.02.2015г.
по гр.д. № 10173/2014г. на ХХХІІІ състав на ВРС, с което въззивникът е осъден на основание
чл.99, ал.1, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „*****” №22, партер,
представлявано от П.Н.К., който е
прехвърлил спорното право в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014г.
на „Интейк” ЕООД, ЕИК **********, сумата от 869,60лв., представляваща цедирано вземане по силата
на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и
E. А. А.ЕГН **********, представляващо платена от цедента E. А. А.А.ЕГН ********** без основание сума
за недоставена ел.енергия, по фактура № **********/29.04.2010г., въз основа на извършена корекция
на сметка на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за
периода от 01.12.2009г.
до 22.04.2010г., общо за 143 дни,
начислена служебно за обект с абонатен номер **********, по кл.№
**********, находящ се на адрес гр.Девня, ул.”*****”, №30, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска – 06.08.2014г. до окончателното й
изплащане.
Считайки обжалваното решение
за постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по подробно изложените във въззивната жалба
съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли да бъдат присъдени
сторените разноски за две инстанции.
В писмен отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* чрез юк Ив.Ганчев оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли се
за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В с.з. на 03.07.2018г. „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Георгиев
поддържа въззивната си жалба, както и в писмена защита по спора по същество, а
„КНМ Груп“ ЕООД, чрез адв. Д.Янакиев отговора си на въззивната жалба,
заявявайки изрично, че дружеството не поддържа направеното волеизявление по чл.
233 от ГПК за отказ от иска.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявен е иск от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез юк Ив.Ганчев, за осъждане на
ответника да върне недължимо платената от E. А. А., ЕГН ********** *** сума от 869.60лв., представляваща корекция на сметката му за периода от 01.12.2009г. до 22.04.2010г.,
начислена за обекта му, находящ се в гр. Девня, ул. „*****“, № 30, за което е
издадена фактура № **********/29.04.2010г., което вземане е цедирано с договор
за цесия от 29.07.2014г. в полза на дружеството-ищец, съобщена на ответника на 05.08.2014г.,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното
изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът излага, че на 22.04.2010г. е била извършена проверка на електромера
в обекта на E. А. А.
в гр. Девня, ул. „*****“, № 30, аб. № ********** и кл. №
********** и заплатил определената му за плащане сума, с цел да предотврати
преустановяване на електрозахранването в обекта. Оспорва констатациите в
съставения констативен протокол. Не е манипулирано СТИ и в обекта не е
потребено начисленото количество ел.енергия. Оспорва начина и методиката по
която е изчислен размера на допълнително начислената ел.енергия, още повече, че
А.не е присъствал на проверката. Размерът е произволно определен. Произволно е
насилен и размера на дължимата сума. Извършената корекция не намира законова
опора. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ОУ противоречи на разпоредбите на Закона
за защита на потребителя. Иска ответникът да бъде осъден да върне посочената сума, като недължимо платена,
заплатена от Али, като вземането е цедирано в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
В срока за отговор по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Енерго-Про Продажби” АД, с предишно
наименование „Е.ОН България Продажби” АД, чрез адв. М.Йорданова оспорва
иска като неоснователен. Ищецът е потребител на
електроенергия, съгласно влезли в сила Общи условия на договора за пренос на
ел.енергия по електропреносната мрежа /ОУДПЕЕМ/ като при извършената
корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в
самите ОУДПЕЕМ. Договорът за цесия от 29.07.2014г. е нищожен, поради липса на
предмет-не е съществувало прехвърленото вземане и поради липса на съгласие-адв.
Кр.Тодоров не е надлежно упълномощен да представлява E. А. А.. Претендира
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по
делото констативен протокол № 019474/22.04.2010г. се установява, че служители на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили проверка
на електромер № 879446, монтиран в имота
на стълб на адреса в гр. Девня, ул. “*****“, № 30 в отсъствието на E. А. А.,
като протоколът е подписан от
съставителите и свидетеля К. Е. А.. Констатирано
е, че потребителят е прикачен към въздушната мрежа с проводник 2.5кв.м. и
дължина 10м., като по този начин се избягва меренето от СТИ. Проводникът е
иззет.
Видно от справка № 9164/26.04.2010г.
е извършена корекция на показанията на електромера по проверката, като за
периода от 01.12.2009г. до 22.04.2010г. са начислени допълнително 4781.92кВтч
ел.енергия.
Издадено е дебитно
известие № **********/27.04.2010г. за дължимостта на сумата от 869.60лв. за
периода от 01.12.2010г. до 22.04.2010г.
Не се спори между страните,
че задължението от 869.60лв. е заплатено изцяло. Пращането на задължението в
пълен размер, ведно с лихва за забава се
установява и от заключението на вещото лице Ангел К. по допуснатата от
първоинстанционния съд ССчЕ.
По делото е представено пълномощно, с
което E. А. А.А.учредява представителна власт в полза на
адв. Красимир Тодоров, който да го представлява пред
„Енерго-Про Продажби“ ЕООД; да се разпорежда с всички вземания на
упълномощителя, включително да уведомява длъжника.
На 29.07.2014 г. между E.
А. А., чрез пълномощник адв. Красимир Тодоров, и „КНМ Груп“ ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на вземането от 869.60 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за
периода от 01.12.2009 г. до 22.04.2010 г. за обект с абонатен
№ ********** и клиентски № 1*********, за което е издадена фактура
№ 0*********/29.04.2010 г.
С уведомление вх. № 3202208/05.08.2014 г. „Енерго-Про
Продажби“ АД е уведомено от цедента E. А. А., чрез пълномощника си
адв. Красимир Тодоров, за сключения договор за прехвърляне на процесното
вземане.
От заключението на вещото лице инж. Н.Върбанов по назначената СТЕ, се
установява, че в периода от 01.12.2009г. до 22.04.2010 г. процесният електромер не
е отчитал преминалото, доставено и потребено от ползвателя количество
ел.енергия, поради неправомерното присъединяване на проводник към консуматорите
в обекта, без участието на СТИ. Така е доказано неправомерно вмешателство в
схемата на свързване към електропреносната мрежа. Изчисленията по
корекционната процедура са математически точни, съглесно съответната методика-чл.
38, ал. 3, т. 3 от ОУ.
От заключението на
вещото лице Борис Борисов по назначената съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено,
се установява, че подписът, положен за „Упълномощител“ в пълномощното, с което E.
А. А.А.упълномощава адв. Красимир Тодоров, е изпълнен от E.
А. А..
С влязло в
сила на 28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 г., постановено по т. д. №
762/2015 г. по описа на ВОС, е признато за несъществуващо обстоятелството по
вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД.
Според наведентите в исковата молба твърдения, искът е допустим за
разглеждане, а според събраните по делото доказателства-и основателен.
Безспорно е, че E.
А. А.А.е бил потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли
в сила по отношение на него.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Е.ОН България Продажби”
АД, със сегашно наименование “Енерго Про Продажби” АД следва да установи при
условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по доставка на
електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от
отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на проверката, периодът на
грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на
потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила на
ОУДПЕЕМ. „КНМ Груп“ ЕООД от своя страна следва да установи правото си на
цедирано вземане.
Относно направеното от въззивника
искане за прекратяване на производство поради това, че направеният от ищеца
отказ от иск е породил правни последици, тъй като заличаването на управителя на
ищцовото дружество няма обратно действие по арг. от чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК
и не може да бъде противопоставено нито на въззивника, нито на съда като трети
добросъвестни лица, съдът има предвид най-напред произнасянто на ВКС с
решение № 42/21.05.2018г. по гр.д. № 20/2018г. и дадените указания към
въззивния съд за разглеждане на подадената от „Енерго Про Продажби“ АД въззивна
жалба /по същество/. Намира, с оглед мотивите на цитираното
решение, които съдът възприема, че посочените разпоредби са неприложими към конкретния
случай, доколкото отказът от иск е едностранно волеизявление на ищеца към съда,
а правните последици по чл. 233 ГПК не зависят от волята на ответника.
Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК уреждат действието на вписването по
отношение на възникналите материалноправни отношения между гражданскоправните
субекти, но са неприложими към тези от публичноправен характер, каквото е
процесуалното правоотношение между ищеца и съда. Неприложими в случая са и
разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ. Чл. 8 ЗТРЮЛНЦ
регламентира оповестителното действие на заличаването на вписването, а чл. 10,
ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ уреждат фикции в полза на третите добросъвестни лица за
съществуването на вписано, но несъществуващо обстоятелство, респективно
несъществуването на невписаното обстоятелство. За да се позове на
оповестителното действие на заличаването по чл. 8 ЗТРЮЛНЦ или на фикциите по
чл. 10, ал. 1 или ал. 2 ЗТРЮЛНЦ третото лице трябва да се е доверило на
вписването, т.е. същото да го е мотивирало да сключи сделка или извърши
процесуалното действие. Както вече беше посочено, прилагането на последиците на
чл. 233 ГПК не са обусловени от волята на насрещната страна, а правоотношението
между съда и страната е от публичноправен характер. Следователно обявяването на
вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД за
несъществуващо обстоятелство обвързва съда при преценка за наличието на
представителна власт на лицето, което е направило отказ от иск в
производството. Предвид това, че отказът от иск е направен от лице без
представителна власт, съдът намира, че производството не може да бъде
прекратено, а въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.
С оглед въведените във въззивната
жалба оплаквания, правният спор се съсредоточава върху действителността на
договора за цесия, по силата на който потребителят е прехвърлил на ищцовото
дружество вземането си спрямо ответника, наличието на уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземане и върху наличието на правото на ответното
дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от
време.
Съдът намира договора за цесия от 29.07.2014 г. за валиден, а доводите на
въззивника за нищожност поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД
- за неоснователни. Законът не въвежда ограничения относно предмета на цесията,
поради което, в съответствие с принципа на свободата на договаряне, прокламиран
в чл. 9 ЗЗД, предмет на този договор може да бъде всяко прехвърлимо вземане,
произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник, включително
бъдещи и неизискуеми вземания, както и спорни такива. В настоящия случай
предмет на сделката е вземане, възникнало от заплатена при начална липса на
основание от цедента сума, съставляваща стойност на служебно начислено (след
корекция) количество електроенергия за минал период. Вземането е прехвърлимо,
поради което представлява годен предмет на договора за цесия.
Възражението за недействителност на
договора за цесия поради липса на представителна власт на пълномощника на
цедента също е неоснователно. Според указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС, действията,
извършени без представителна власт, са в състояние на висяща недействителност,
като при липса на потвърждение по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което са
извършени действията, или неговите универсални правоприемници. Ответното
дружество е трето за упълномощителната сделка лице, поради което няма правен
интерес да се позовава на недействителността на договора.
Оспорената по реда на чл. 193 ГПК
автентичност на подписа в представеното по делото пълномощно за учредяване на
представителна власт от цедента в полза на адв. Красимир Тодоров е установена
от проведената по делото съдебно-почеркова експертиза, поради което същото се
ползва с формална доказателствена сила за авторството на документа. Следователно
адв. Красимир Тодоров е разполагал с представителна власт за уведомяване на
ответното дружество, респективно ответното дружество - длъжник е надлежно
уведомено от предишния кредитор за прехвърлянето и цесията има действие спрямо
него на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Основание за извършване
на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява КП № 19474/22.04.2010г.,
издаден на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на “E.ОН България Продажби” АД, в чиито правомощия се
включва и клауза за коригиране сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период.
За процесния период
отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката и Наредба
№ 6/9.06.2004г за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В Закона за
енергетиката и издадената въз основа на чл.116 ал. 7 ЗЕ Наредба № 6/9.06.2004г
не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители от 2000г, за извършване на едностранни корекции на
подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това.
При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава
санкция да се уговаря в Общите условия. Отсъствието на такава процедуара в ЗЕ
обуславя неприложимост на посочената подзаконова разпоредба, която се явява и
нищожна. Поради нищожността на
клаузата, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения.
Ответникът не
доказва по безспорен начин, че начисленото количество ел. енергия е доставено и
реално потребено, тъй като продажбата на електроенергия се подчинява на общите
правила на договора за продажба като купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока. Недоказано в производството е и
периодът на грешно измерване в резултат на неправомерно действие на потребителя
от страна на доставчика на електроенергия. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел.енергия за
минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя енергия.
Следва единствено
възможния извод, че начислената като корекция сума от 869.60лв. в обекта на E.
А. А.А.и платана от него е недължима такава на “Енерго-про България Продажби”
АД, с предишно наименование “Е.ОН България Продажби” АД.
E. А. А.А.е
прехвърлил правата си да иска връщане на недължимо платената от него сума в
полза на “КНМ Груп” ЕООД, което дружество надлежно е упражнило правото си на
иск.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
С
оглед изхода на спора и направените от двете страни искания за присъждане на
разноски за въззивното производство, неоснователно
е това на въззивното дружество. То
следва да бъде осъдено да заплати на „КНМ
Груп“ ЕООД направените разноски пред въззивната
инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на размер на 300
лв., видно от
договор за правна защита и съдействие на л. 17 и списък за разноските на л. 16
по иделото, както
и сторените разноски през ВКС в производство по отмяна в размер на 25.00 лв., представлявящи заплатена държавна
такса или общо за двете инстанции сумата от 325.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В касационната инстанция
„КНМ Груп“ ЕООД е било представлявано от адвокат, като е било договорено
възнаграждение в размер на 100.00лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 54 по гр.д. № 20/2018г. на ВКС, но доказателства за плащане на
договореното адвокатско възнаграждение липсват. Не се следва репарация на
заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Релевираното възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция се явява
неоснователно, доколкото заплатеното е в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Сторените пред първоинстанционния
съд разноски не подлежат на редуциране, доколкото решението се потвърждава
изцяло. Неоснователно е
освен това възражението за прекомерност, основано и на оплакването, че следва
да бъдат присъдени разноски по ЗПрП, а не по реда на Наредба 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото ищцовото дружество е било
представлявано от юрисконсулт. Няма никаво основание за това, щом искането за
присъждане на разноски и плащането е извършено до изм. на разпоредбата на чл.
78, ал. 8, публ. ДВ бр. 28/24.01.2017г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 629/09.02.2015г. по
гр.д. № 10173/2014г. на ХХХІІІ състав на ВРС.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД с предишно наименование „Е.ОН
България Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано
от Г. К., П.С.С. и Я. М. Д. да заплати на „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управлениегр.Варна, ул. ***** № 2, представлявано от П.Н.К., сумата от 325.00лв., представляваща разноски за касационната и въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.