№ 18757
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110140547 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
29.07.2024 г., подадена от Н. С. Г., чрез адв. О., срещу „..“ ЕООД, с която по
реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които
ищцата претендира да бъде признато за установено, че ответното дружество й
дължи сумата от 8000 лева - остатък от неизплатена главница по кредитно
известие № .. към фактура № ../19.07.2022 г., представляваща получена на
отпаднало основание сума, с оглед разваляне на сключения между страните
договор за поръчка от 19.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2024 г. до
окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 879,77 лева – мораторно
обезщетение, начислено за периода от 04.05.2023 г. до 04.03.2024 г.
Ищцата твърди, че разполага с издадена в нейна полза срещу „..“ ЕООД
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12885/2024 г. по описа на
СРС, 169 с-в, срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че на
19.07.2022 г. сключила с ответника договор за поръчка, по силата на който
възложила на дружеството да й достави от Германия лек автомобил марка
1
„Сеат“, модел „Леон 1.4“, срещу заплащането на сума в размер на 13 000 лева.
На 19.07.2022 г. ищцата изпълнила задължението си да заплати уговорената
цена, съгласно издадена от дружеството фактура № ... Сочи, че ответникът не
доставил в срок уговорения лек автомобил, поради което договорът помежду
им бил развален. В тази връзка, за ответника възникнало задължение за
възстановяване на получената на отпаднало основание сума по договора, като
към настоящия момент бил налице непогасен остатък в размер на 8000 лева.
Счита, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на посоченото вземане,
считано от датата на издаване на кредитното известие към фактура № ..,
поради което й дължи заплащането на мораторно обезщетение, в размер на
879,77 лева, начислено до датата, предхождаща подаването на заявление по
чл. 410 ГПК – 04.03.2024 г. С оглед изложеното, моли съда да признае за
установено, че ответникът й дължи заплащането на посочените вземания.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че
процесният договор за поръчка не е развален, както и че ищцата не е одобрила
доставения автомобил, поради което помежду им били водени преговори за
доставка на друг автомобил с различна стойност. Оспорва претендираното
акцесорно вземане.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните са отделени следните обстоятелства: че помежду им е сключен
договор за поръчка от 19.07.2022 г., в изпълнение на който ищцата заплатила
на ответното дружество сумата от 13 000 лева по фактура № ../19.07.2022 г.,
част от която, в размер на 5000 лева, й била възстановена от ответника.
Представено е преводно нареждане за сумата от 13 000 лева с наредител
. С. Г. в полза на .. ЕООД от дата 19.07.2022г., като основание е посочено
„фактура ..“ и още пояснения „...“.
Представено е извлечение за банкова сметка с IBAN: .. с титуляр Н. С. Г.
за периода 19.07.2022г. до 24.01.2024г., от което е видно, че на дата
04.05.2023г. по сметката е постъпило плащане в размер на 3000 лева с
2
наредител ... и основание – „частично връщане по к.и. .. .. ЕООД“; на дата
31.07.2023г. е постъпило плащане в размер на 1000 лева с наредител ... и
основание – „частично връщане по к.и. .. .. ЕООД“; на дата 07.09.2023г. е
постъпило плащане в размер на 1000 лева с наредител ... и основание –
„частично връщане по к.и. .. .. ЕООД“.
Съдът е задължил ответникът да представи преписи от фактура №
../19.07.2022 г. и кредитно известие № .. към фактура № ../19.07.2022 г., като го
е предупреди, че непредставянето на исканите документи ще бъде
преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК. Доколкото се твърди, че фактура
№ ../19.07.2022 г. е издадена във връзка със сключения договор за поръчка и
представлява цена на автомобила, който следва да бъде доставен, то съдът
приема това обстоятелство за установено. Твърди се, че кредитно известие №
.. към фактура № ../19.07.2022 г. е издадено след разваляне на договора, като
съдът приема за установено, че кредитното известие е било издадено във
връзка със задължението на ответника да върне на ищеца сумата от 13000
лева, която тя му е заплатила по фактура № ../19.07.2022 г. И трите плащания
по кредитиното известие са с основание „частично плащане“, поради което
съдът приема, че с тях не е погасено в цялост задължението по същото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля ..., който е съпруг на ищцата, които съдът е съобразил на основание
чл.172 ГПК и намира, че същите съответстват на събраните по делото
доказателства, като отчита и че ответникът не отрича нито сключването на
договора за доставка на автомобил, нито твърди да е доставил такава, която да
е отговаряла на уговореното и да е приета от ищцата, нито пък е доказал
изпълнение на задължението си за доставка на кола, което да е било отказано
от ищцата. Съдът намира, че показанията на свидетеля са последователни,
непротиворечиви и ги приема за достоверни. От показанията му се
установява, че на 01.04.2022г. жена му възложила на ответното дружество да
закупи и достави кола – Сеат Леон, бяла на цвят, като той присъствал на
уговорката в офиса на представителя на „..“ ЕООД. Заплатили в брой сумата
от 3000 лева капаро. След три месеца се свързал с тях и им казал, че колата
била в Германия и трябвало да заплатят 13000 лева. Внесли парите, съобразно
уговореното, но колата не била доставена. Впоследствие разбрали, че колата
била пострадала, тъй като автовозът претърпял авария. Била им предложена
друга кола, но тя била сива на цвят и не било ясно дали е същия модел,
3
какъвто е поръчан. На ответника било предоставено пълномощно, за да закупи
колата на името на свидетеля, но кола не била доставена. Една година след
сключване на договора им било възстановено в брой капарото от 3000 лева, а
се разбрали останалите пари да връща на вноски. Заплатил на вноски сумата
от 5000 лева, като дължима останала сумата от 8000 лева. Спрял да отговаря
на обажданията от тяхна страна, след като разбрал за здравословни проблеми
на съпругата му, като спрял да връща и пари.
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът установи
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Както е изяснено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
50107 от 07.10.2022 г. по т. д. № 530/2022 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК, в
ППВС № 1/79 подробно са разгледани различните три хипотези на чл. 55, ал. 1
ЗЗД с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с оглед
процесуалните изисквания за разпределяне на тежестта на доказване и с оглед
на различните правни последици. Към общия за всички фактически състави
правопораждащ положителен факт – плащане на сумата, чието връщане се
претендира, за да се реализира защитата по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в изложението на
обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК, т. нар. фактическо основание на иска, в тежест на ищеца е посочване на
коя от трите хипотези на текста се позовава. Следователно, всяка от
хипотезите е основание за самостоятелен иск, поради което исковата защита в
хипотезите на чл. 55 ЗЗД се реализира чрез предявяване на отделни искове.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в
тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е заплатила на ответника сумата от 13000 лева в изпълнение на
задължението си по договор за поръчка от 19.07.2022 г., както и че е развалил
договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника, вследствие на
което е отпаднало основанието за задържане на сумата от ответника. По
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си по договора за
поръчка.
Ищцата поддържа, че между страните бил сключен неформален /устен/
4
договор за поръчка за закупуване на автомобил "Сеат Леон", бял цвят на
стойност 13 000 лева. Ответникът не оспорва, че между него ищцата е
сключен договор, нито че това е уговорената цена, не твърди и да е доставил
автомобила или друг такъв, който да е бил приет от възложителя. Не е
представил доказателства, че е изпълнил договора, нито че е предложил
изпълнение, което отговаря на уговореното с договора за поръчка. Въвежда
възражение, че не му е бил предоставен срок за изпълнение и намира, че
договорът не е развален.
Следователно по делото няма спор, че сумата от 13000 лева, платена по
банков път, е дадена на основание договор за поръчка с предмет закупуване на
автомобил "Сеат Леон", бял цвят, като спорът между страните е по въпроса
дали той е бил развален или не. Обстоятелството, че сумата е преведена във
връзка с договор за поръчка се установява от основанието на извършените
преводи, като съдът е приел на основание чл.161 ГПК, че фактура №
../19.07.2022 г. е издадена именно във връзка с този договор, което не се
оспорва от ответника. Съгласно съдебната практика при липса на спор
относно съществуването на договора, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните/ в този смисъл Решение № 50100 от
12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1485/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 224 от
22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 546 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 240 от
26.10.2016 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 922/2016 г. /.
В конкретния случай от показанията на свидетеля .. се установява, че
правоотношението по договора за поръчка е сключено с ответното дружество
за доставка на кола "Сеат Леон", бял цвят, за което са били заплатени 13000
лева по банков път.
Следователно ответникът е поел задължение към ищцата да й достави
автомобила "Сеат Леон", бял цвят, като внесе същия от чужбина /Германия/.
Ответникът не твърди, нито доказва договорът за поръчка да е изпълнен от
негова страна, поради което се явява неизправна страна по правоотношението.
Действително по делото липсва представено доказателство за изявление
от страна на ищцата за разваляне на договора, но видно от представеното
извлечение от банкова сметка на ищцата ответното дружество е наредило
5
общо 5000 лева по нейна сметка с основание „частично връщане по кредитно
известие № .. към фактура № ../19.07.2022 г.“, доколкото ответникът не е
изпълнил задължението си да го представи по делото, съдът приема че
кредитното известие е издадено във връзка с фактура № ../19.07.2022 г. и
договор за поръчка за доставка на автомобил "Сеат Леон", бял цвят. Във
връзка с възражението на ответника, че не му е бил предоставен срок да
изпълни задълженията си по договора – същият не е представил доказателства
да е предложил изпълнение преди подаване на исковата молба, нито е
предложил изпълнение след като му е бил връчен препис от същата и до
приключване на устните състезания по делото.
Независимо от наличието или липсата на връчено уведомление за
разваляне на договора, ищцата е развалила договора и чрез исковата си молба
по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, препис от която
е редовно връчен на ответника.
Предвид гореизложеното, договорът за поръчка е надлежно развален
поради неизпълнение на задължението на ответника да достави автомобила и
основанието, на което ищцата е платила сумата в общ размер на 13 000 лева е
отпаднало.
При наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на
кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – наличие на мандатно
правоотношение между страните, предаване на процесната сума от
доверителя на довереника с цел изпълнение на поръчката, неизпълнение на
задължението довереника за закупуване на автомобила и надлежно упражнено
потестативно право на разваляне на договора от доверителя, предявеният иск
за връщане на даденото на отпаднало основание е основателен и следва да
бъде уважен до предявения размер, доколкото се установява от представените
доказателства по делото заплащане от страна на ответника сумата от 5000
лева, като остава дължима сумата в размер на 8000 лева, каквато е и исковата
претенция на ищцата. С оглед изложеното искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По иска по чл.86 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да представи кредитно
6
известие № .. към фактура № ../19.07.2022 г., съдът на основание чл.161 ГПК
приема, че падежът на същото е датата на първото плащане, което е
извършено по него – 04.05.2023г. На основание чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва съдът е установил, че
размерът на лихвата за забава върху главницата за периода от 04.05.2023г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.03.2024г. е в размер на
882,84 лева, което надхвърля исковата претенция от 879,77 лева, поради което
същата следва да бъде уважена изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата.
Същата е сторила разноски за държавна такса в размер на 192,40 лева по
исковото производство и 177,60 лева в заповедното производство. Представен
е договор за правна помощ за предоставена безплатна помощ на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв, поради което възнаграждението следва да бъде определено
от съда, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия и проведени открити съдебни заседания.
Съдът намира че справедливо възнаграждение за процесуалното
представителство от страна на адв. В. О. за осъщественото процесуално
представителство в исковото производство е 1000 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. .., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., че „..“ ЕООД ДЪЛЖИ на Н. С. Г. следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12885/2024г. по
описа на СРС, 169 състав: сумата от 8000 лева - остатък от неизплатена
главница по кредитно известие № .. към фактура № ../19.07.2022 г.,
представляваща получена на отпаднало основание сума, с оглед разваляне на
сключения между страните договор за поръчка от 19.07.2022 г. за доставка на
автомобил "Сеат Леон", бял цвят, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2024 г. до
7
окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 879,77 лева – мораторно
обезщетение, начислено за периода от 04.05.2023 г. до 04.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .. ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Г., ЕГН ********** сумата от 192,40 лева,
представляваща разноски в исковото производство и 177,60 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. ЗАдв „..“ ЕООД, ЕИК .. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. О., ЕГН: **********, САК, сумата от 1000,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна
защита и съдействие на ищцата.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 12885/2024 г. по описа на СРС, 169 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8