№ 1294
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100502171 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от М. С. М., М. С.
Т., Т. В. Т., С. В. Д. и Р. В. Д., всички чрез адв. К., срещу Решение
№2767/18.07.2025 г., постановено по гр. д. №2239/2025 г. по описа на РС –
Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу Р.
М. С. иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. трето ЗН за унищожаване
на саморъчно завещание от 01.03.2011 г. на С. М. К., поч. на **.**.**** г., по
силата на което се е разпоредил в полза на Р. М. С. за след смъртта си с
притежаван от него недвижим имот, находящ се в с. С. О., общ. Д. Ч., а
именно: дворно място с площ от 880 кв. м., по скица, урегулирано в парцел
№*** в кв. ** по плана на селото, ведно с построените върху мястото
двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено
поради измама.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
решението в обжалваната му част. Жалбоподателите посочват, че
първоинстанционният съд допуснал неточности и противоречия между
приетата за установена и описана от него фактическа обстановка, събраните
по делото доказателства и направените въз основа на тях правни изводи.
Въпросът за идентичността на имота, притежаван от наследодателя според
акта за собственост, и завещания недвижим имот, не бил обсъден в мотивите
на атакувания съдебен акт. Твърдят, че първоинстанционният съд не посочил
защо кредитира едни доказателства, а не кредитира други. Сочат, че били
налице разминавания в показанията на свид. Е. и тези, дадени от нея по
прокурорската преписка, докато показанията на водените от тях свидетели Ив.
1
С. и Ст. С. кореспондирали с обясненията на ответницата и дъщеря й,
депозирани пред органа. Неправилно съдът приел, че ответницата се грижела
за наследодателя. Липсвало нарочно произнасяне по откритото производство
по реда на чл. 193 ГПК. Изводът на съда, че бил изтекъл тригодишният срок за
предявяване на иска за унищожаемост на завещанието, бил неправилен,
защото не било съобразено, че само М. С., след като узнал за завещанието,
депозирал жалба до прокуратурата. По изложените съображения отправят
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от Р. М.
С..
В о. с. з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват лично, изпращат
процесуален представител и поддържат въззивната жалба, считат същата за
основателна и отправят искане за уважаването й и отмяна на
първоинстанционното решение.
В о. с. з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, изпраща
процесуален представител и поддържа, че въззивната жалба е неоснователна,
поради което отправя искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от М. С. М., ЕГН **********, М. С. Т., ЕГН **********, Т. В.
Т., ЕГН **********, С. В. Д., ЕГН ********** и Р. В. Д., ЕГН **********, с
която са предявени срещу Р. М. С., ЕГН ********** следните искове:
1) главен иск с правно основание чл. 42, б. „Б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за
прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 01.03.2011 г. на С. М. К.,
ЕГН **********, поч. на **.**.**** г., по силата на което се е разпоредил в
полза на Р. М. С. за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот,
находящ се в с. С. О., общ. Д. Ч., а именно: дворно място с площ от 880 кв. м
по скица, урегулирано в парцел №*** в кв. ** по плана на селото, ведно с
построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна
жилищна сграда, тъй като завещанието не е написано и подписано саморъчно
от завещателя;
2) евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „А“ ЗН за
унищожаване на горепосоченото саморъчно завещание от 01.03.2011 г., като
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава;
3) евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „Б“, пр. първо ЗН за
унищожаване иск на горепосоченото саморъчно завещание от 01.03.2011 г.,
като направено поради грешка;
4) евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „Б“, пр. трето ЗН за
унищожаване на горепосоченото саморъчно завещание от 01.03.2011 г., като
направено поради измама;
5) съединен кумулативно с всеки от горните иск с правно основание чл.
30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя С. М.
К., починал на **.**.**** г., извършено на 01.03.2011 г. под формата на
саморъчно завещание, с което същият е завещал в полза на Р. М. С. 5/8 ид. ч.
от недвижим имот, находящ се в с. С. О., общ. Д. Ч., а именно: дворно място с
площ от 880 кв. м по скица, урегулирано в парцел №*** в кв. ** по плана на
2
селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и
едноетажна жилищна сграда, и възстановяване на запазената част на М. С. М.,
М. С. Т., Т. В. Т., С. В. Д. и Р. В. Д. в общ размер от 5/8 ид. ч. от посочения
недвижим имот, както следва: на М. С. М. - 15/108 ид. ч., на М. С. Т. – 15/108
ид. ч., на Т. В. Т. - 5/108 ид. ч., на С. В. Д. – 5/108 ид. ч. и на Р. В. Д. – 5/108 ид.
ч.
С влязло в сила Решение №136/12.02.2025 г., постановено по в. гр. д.
№1703/2024 г. по описа на ОС – Варна, е потвърдено Решение
№712/05.03.2024 г., постановено по гр. д. №11613/2023 г. по описа на РС -
Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 42, б. „Б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „А“ ЗН и чл. 43, ал.
1, б. „Б“, пр. първо ЗН, и първоинстанционното решение е обезсилено в
частите, с които е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 43, ал. 1,
б. „Б“, пр. второ ЗН и е уважен искът с правно основание чл. 30 ЗН, като
завещателното разпореждане е намалено с 5/12 ид. ч., са върнати са в
наследството 5/8 ид. ч. от дворното място, ведно с построените върху него
сгради, и е възстановена запазената част от 5/8 ид. ч. от дворното място, ведно
с построените върху него сгради, на М. С. М. - 15/108 ид. ч., на М. С. Т. –
15/108 ид. ч., на Т. В. Т. - 5/108 ид. ч., на С. В. Д. – 5/108 ид. ч. и на Р. В. Д. –
5/108 ид. ч. и М. С. М., М. С. Т., Т. В. Т., С. В. Д. и Р. В. Д. са осъдени да
заплатят на Р. М. С. сумата от 7265,62 лв., представляваща стойността на
разполагаемата част от завещания й от С. М. К. на 01.03.2011 г. 5/8 ид. ч. от
дворното място, ведно с построените върху него сгради, на основание чл. 36,
ал. 1 ЗН, и делото е върнато на РС – Варна за ново произнасяне по
предявените искове по чл. 43, ал. 1, б. „Б“, пр. трето ЗН и чл. 30 ЗН.
По отношение на предявените искове по чл. 43, ал. 1, б. „Б“, пр. трето ЗН
и чл. 30 ЗН в исковата молба ищците М. С. М., М. С. Т., Т. В. Т., С. В. Д. и Р. В.
Д. излагат, всички чрез адв. К., че били наследници по закон на С. М. К., поч.
на **.**.**** г. На 01.03.2011 г. последният съставил саморъчно завещание в
полза на Р. М. С. – негова внучка и дъщеря на М. С. М., с което й завещал
цялото си имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в с. С. О., общ. Д.
Ч., представляващ дворно място с площ от 880 кв. м по скица, урегулирано в
парцел № *** в кв. ** по плана на селото, ведно с построените върху мястото
двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, подобрения и
насаждения в имота, от които С. М. К. притежавал 5/8 ид. ч., защото бил в
брак с Р. И. К., починала преди него - на **.**.**** г. Твърдят, че завещанието
било обявено от нотариус с протокол от 04.12.2015 г., но те научили за него
две години след смъртта на наследодателя, през м. октомври 2017 г., когато
саморъчното завещание било вписано в имотния регистър при СвП - Варна и с
оглед изразеното намерение на Р. С. да се разпореди с него като със собствена
вещ. Поддържат, че последната оказала на наследодателя психическо
въздействие, с което е формирала и поддържала у него неправилни представи,
че ако й прехвърли имота, тя ще може да узакони незаконните си постройки,
което го е мотивирало да напише завещанието, затова последното било
направено поради измама. Считат, че е накърнена запазената им част от
наследството на наследодателя.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Р. М. С., с който,
чрез адв. П., оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че
ищците били наследници по закон на С. М. К., поч. на **.**.**** г., че на
01.03.2011 г. последният съставил саморъчно завещание в нейна полза, с което
й завещал цялото си имущество, както и че той бил в брак с Р. И. К., поч. на
3
**.**.**** г. Оспорва твърденията, че е оказала психическо въздействие на
наследодателя, като го е принудила да състави завещанието, както и че
запазената част на ищците била накърнена със завещателното разпореждане.
Възразява, че искът за унищожаване на завещанието бил погасен по давност,
защото баща й М. С. и леля й М. Т. знаели за същото още към момента на
съставянето му. В случай че искането за намаляване на завещателното
разпореждане поради накърняване на запазената част на ищците бъде
уважено, отправя искане за прилагане на разпоредбата на чл. 36 ЗН.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на
приетата за установена фактическа обстановка формира следните
правни изводи:
Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е
установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена и в настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Предявеният конститутивен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. „Б“, пр. трето ЗН.
Исковата претенция за унищожаване на процесното завещание е основана
на твърдения, че въззиваемата е указала психическо въздействие върху
завещателя, изразяващо се във възбуждане и поддържане на неправилни
представи у същия, че ако й прехвърли имота, тя ще може да узакони
незаконните си постройки, което го е мотивирало да напише завещанието.
При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира, че
завещанието не страда от порок във волята, изразяващ се в умишлено
създаване у завещателя на неверни представи, които да са я мотивирали да
извърши завещанието.
Сами по себе си наведените от ищцовата страна твърдения не разкриват
белезите на измама, а от свидетелските показания не се установява умишлено
да са изопачени съществени обстоятелства, които обуславят извършването на
завещателното разпореждане, т. е. такива, без които то иначе не би било
извършено.
Показанията на свид. И. С. и С. С., според които ответницата поискала от
дядо си част от имота, за да си узакони къщичката, респ. че взела имота, за да
си оправи тока и водата, ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, не
следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото са заинтересовани от
изхода на спора, а и са житейски нелогични, тъй като ако дядо им е искал да
прехвърли имота на тях двамата, то той би го сторил така, както го е сторил,
когато е завещал имота на ответницата. Освен това показанията на свид. И. С.
са вътрешнопротиворечиви, непоследователни и объркани, доколкото той
излага, че не е присъствал на разговор между ответницата и дядо си, по време
на който тя да е казала на последния да й пише на нея някаква част от имота,
за да не остане на пътя някой ден, а едновременно с това разказва, че през
2011 г. ответницата казала на тях, че иска част от имота, като свидетелят не
знаел кога го е казала на дядо си, след което сочи, че през същата година
4
ответницата казала на дядо си в присъствие на свидетеля, че иска част от
парцела и той се съгласил. Дори показанията на И. С. да бъдат кредитирани, от
тях би се установило единствено, че ответницата е уведомила дядо си, че иска
част от имота и той се е съгласил с нея. Следователно от тези показания не би
могло да се установи, че у завещателя умишлено са създадени неверни
представи, които да го поставят в заблуждение относно съществени елементи
на акта на безвъзмездно имуществено разпореждане за след смъртта му.
Показанията на свид. С. С., че имотът е взет от ответницата с измама, като си
приписала цялата къща на нея, съдържат оценъчни съждения на лицето, а не
негови лични преки и непосредствени впечатления, поради което също не
следва да бъдат кредитирани.
Извод за измамни действия на ответницата не следва от обясненията й,
дадени по прокурорската преписка. Последните се ползват с доказателствена
стойност само относно неизгодни за ответната страна факти и обстоятелства.
В случая от същите се установява, че ответницата се разбрала с дядо си да й
прехвърли чрез завещание къщата, която тя била построила. С процесното
завещание обаче той й е завещал дворното си място и всичко построено в него.
От друга страна, от показанията на свид. Е. и Д., които кореспондират
помежду си в тази част, е видно, че завещателят е споделял, че ответницата се
е грижила за него. Според тях той не желаел имотът да остане за сина му и
ответницата да си има проблеми с баща си и братята си след смъртта на дядо
си. Съдът не констатира разминавания в показанията на свид. Е., дадени пред
него, и тези, дадени по прокурорската преписка. Напротив, налице е
последователност в подробно изложените от нея нейни лични впечатления.
Наред с горното, следва да се отбележи, че в текста на самото завещание
не са употребени изрази, които да навеждат на създадено у съставителя му
убеждение, че посредством акта на разпореждане ще узакони построеното от
внучка си в неговия имот.
Тъй като настоящият съдебен състав приема, че измама не е налице,
съответно че исковата претенция е неоснователна, липсва необходимост от
преценка за основателност на заявеното от въззиваемата възражение за
погасяване на предявените искове по давност, респективно от обсъждане на
въведените с въззивната жалба оплаквания досежно изводите на
първоинстанционния съд във връзка с възражението.
Оплакванията във въззивната жалба относно идентичността на имота,
притежаван от наследодателя според акта за собственост, и завещания
недвижим имот са свързани с твърденията на ищцовата страна за наличие на
грешка и като такива са подробно обсъдени с влязлото в сила въззивно
решение по гр. д. №1703/2024 г. по описа на ОС – Варна.
Доколкото е предявен иск за унищожаване на саморъчно завещание,
въпросите с какъв акт ответницата се легитимира като собственик на
недвижим имот и на какъв точно имот, са неотносими към предмета на спора.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът дължи нарочно произнасяне
по чл. 193 ГПК само когато уважава искането за признаване неистинността на
оспорения документ, като признава оспорените документи за неистински и ги
изключва от доказателствата по делото, какъвто настоящият случай не е.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
43, ал. 1, б. „Б“, пр. трето ЗН е неоснователна и правилно е отхвърлена от
първоинстанционния съд.
5
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 1500
лв. за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно, доколкото размерът му не е съобразен с вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и в полза на
въззиваемия да се присъди сумата от 900 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2767/18.07.2025 г., постановено по гр. д.
№2239/2025 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателите срещу Р. М. С. иск с правно основание чл. 43,
ал. 1, б. „б“, пр. трето ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от
01.03.2011 г. на С. М. К., поч. на **.**.**** г., по силата на което се е
разпоредил в полза на Р. М. С. за след смъртта си с притежаван от него
недвижим имот, находящ се в с. С. О., общ. Д. Ч., а именно: дворно място с
площ от 880 кв. м., по скица, урегулирано в парцел №*** в кв. ** по плана на
селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и
едноетажна жилищна сграда, като направено поради измама.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, М. С. Т., ЕГН **********, Т. В. Т.,
ЕГН **********, С. В. Д., ЕГН **********, и Р. В. Д., ЕГН **********, да
заплатят на Р. М. С., ЕГН**********, сума в размер на 900 лв. (деветстотин
лева), представляваща сторените във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6