№ 4391
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №3816/27.10.2021г. съдът се е произнесъл по постъпила ЧЖ вх.
№294481/19.07.2021г. на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КФТ, гр.Будапеща, Унгария, чрез
адв.Кр.И. от САК, срещу определение №264699/08.06.2021г., постановено по гр.дело
№13756/2020г. на ВРС, с което съдът е оставил без уважение искане на ответното
дружество – жалбоподател за прекратяване на производството по делото поради липса
на компетентност на български съд да разгледа предявените искове. С цитираното
определение на ВОС по същество е уважена ЧЖ като е отменено определение
264699/08.06.2021г., постановено по ГД №13756/2020г. по описа на ВРС, XI състав и е
постановено, че българският съд, конкретно РС - Варна, не е международно
компетентен да разгледа исковете на С.Д., М.Д., М.Д. и К.Д., последните двама
действащи чрез своите родители /първите двама/, чрез пълномощника им адв.М.Г. от
ВАК срещу УИЗ ЕЙР УНГАРИЯ, Црт., със седалище в Унгария, гр.Будапеща,
действащо на територията на РБ чрез регистриран клон на търговеца в гр.София, ЕИК
*********, София, Летище София, сграда ИВТ, за осъждане на ответника да заплати
на всеки от ищците по 600 евро, представляващи обезщетение за закъснял полет
съгласно чл.7, т.1, б.б вр.чл.6 от Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г.
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
задължението. Съобразно това е прекратено производството по гр.дело №13756/2020г.
по описа на ВРС, на основание чл.28 от КМЧП и Регламент №1215/2012г.
Определението на съда е влязло в законна сила. В срока по чл.248 от ГПК е постъпила
молба на жалбоподателя чрез адв.Кр.И. с искане за произнасяне на съда по
претендираните разноски за двете производства – пред ВРС и ВОС, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
1
В срока за отговор на молбата, редовно връчена на пълномощника на насрещната
страна адв.Г., не е постъпило становище по искането. Същевременно, в отговора на
ЧЖ се съдържа възражение за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение.
Съдът намира производството по чл.248 ГПК за допустимо – образувано по искане на
легитимирана страна, чрез надлежния проц.представител, в преклузивния срок.
По същество съдът намира искането за основателно. Още с ЧЖ жалбоподателят е
направил искане за присъждане разноските за производството пред ВРС и ВОС като
допълнително с молба вх.№297386/02.09.2021г. е представил доказателства за
изплащане на адв.възнаграждение в размер на 772 лева по процесното ГД
№13756/2020г. на ВРС както и за заплатените 15 лева държавна такса за обжалването.
Приложени са списък по чл.80 ГПК, платежно нареждане за заплащане на държавната
такса по ЧЖ както и фактура и преводно нареждане за удостоверяване заплатения
адв.хонорар.
При преценка възражението за прекомерност по чл.78 ГПК, съдът намира, че същото
не надхвърля значително минималните размери предвидени в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждение. Претендираното възнаграждение
обхваща както извършените процесуални действия пред първата инстанция по
подаване отговор на исковата молба, така и последващите процесуални действия, вкл.
подаване на частна жалба срещу определението на РС. Поради това, съдът намира за
относими и двете разпоредби на Наредбата – чл.7, ал.1, т.7 вр.чл.11 и чл.7, ал.2, т.2 от
цит. Наредба за МРАВ. В този смисъл, възнаграждение в размер на 772 лева не
надхвърля значително предвидените минимални размери.
С оглед на изложеното и поради липсата изобщо на произнасяне по разноските с акта
си по същество на жалбата, въззивният състав намира, че дължи присъждането им в
полза на жалбоподателя, с оглед изхода от обжалването. Освен това, с оглед
прекратяване на производството пред настоящия съд е налице основание и на чл.81
ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение №3816/27.10.2021г., постановено
по ВЧТД №2405/2021г. на ВОС, ТО, Трети състав, като
ОСЪЖДА С.Д., М.Д., М.Д. и К.Д., последните двама действащи чрез своите родители
/първите двама/ да заплатят на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КФТ, гр.Будапеща, Унгария,
сторените по делото разноски в размер на 772 лева адв.възнаграждение и 15 лева
държавна такса, на основание чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване преписи на
страните с ЧЖ пред ВнАС.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3