Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 12.05.2021 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното съдебно заседание
на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова,
като разгледа т.д. № 1972/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно и евентуално съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 59 ЗЗО срещу ответника Национална здравноосигурителна каса за
неизплатена главница за посочените в исковата молба периоди, както и иск по чл.
86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане.
Ищецът У.м.б.з.а.л.С.
ООД, ЕИК: *******твърди, че като лечебно заведение и изпълнител на болнична
медицинска помощ с ответника е сключил индивидуален договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на клинични процедури № 22-3981 на 11.05.2017 година и допълнителни
споразумения към него, като ответникът е отказал да заплати /съобразно
установеното в нормативната уредба и сключените договори остойностяване на
услугите/ част от отчетената и извършена медицинска дейност – болнична
медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури за посочените в исковата
молба отчетни периоди, по фактури и спецификации – за месеците юни, юли,
септември, октомври, ноември и декември 2017 година, на общо незаплатена
стойност от 1 772 187 лева.
Ищецът твърди да е изпълнил
задълженията си по договорите точно и добросъвестно, като е оказана болнична
помощ над установените стойности и лимити, която поради тази причина е останала
неразплатена. Твърди, че е уведомявал своевременно СЗОК за наличието на
надлимитна дейност в срок и е подавал заявления за заплащането, вкл. и по отношение
на спешните пациенти.
Намира, че договорите, уреждащи
отношенията между страните са административни и се подчиняват на законовите
разпоредби. Счита, че договорните клаузи, определящи лимит в заплащането на
предоставената медицинска дейност са недействителни поради противоречие със
закона, вкл. и Конституцията. Сочи, че като лечебно заведение е задължен да
извърши посочените ЗЛЗ дейности, както и да оказва непрекъсната медицинска
помощ при установеното в сключените с НЗОК договори, което кореспондира на
безусловното и конституционно гарантирано право на здравноосигурените лица да
получат достъпна медицинска помощ, като няма нормативна възможност лечебното
заведение да откаже да я предостави или да бъде ограничено правото на достъп до
нея или на избор на лечебно заведение, нито пък да поиска и получи доплащане от
пациента. Счита, че следва да му бъде заплатена всяка дейност от предвидените в
договора, която надвишава „лимита“, който освен това е и прогнозен, за които
единствен възможен платец е НЗОК. Сочи и че е искал многократно
увеличение на стойностите на медицинските дейности, но ответникът не е
предприел изменение в тази насока, въпреки изпратените писма. Сочи и забава на
ответника и претендира обезщетение за нея.
Претендира разноски и законна лихва.
Ответникът оспорва исковете.
Сочи, че договорът с ищеца има смесен фактически състав – едновременно
административноправен и гражданскоправен и отношенията са регламентирани с
императивни норми, а НЗОК следва да заплати извършена, но и договорена дейност,
която е и неотхвърлена за заплащане, каквато надлимитната не е. Намира
клаузите, ограничаващи плащанията на извършените медицински дейности до
определени стойности за действителни, съответно- надлимитните суми за
недължими. Сочи, че не са сключени допълнителни споразумения за изменение на
заложените лимитни стойности извън тези по Приложение 2 по предвидения ред,
каквото, обаче, задължение ответникът няма, поради което претендирането им е
неоснователно, както и не е проведена и завършена административната процедура,
предвиждаща възможност за извършване на корекции на стойностите за РЗОК.
Сочи, че не всяка, извършена от
ищеца медицинска дейност се предполага и следва да бъде изплатена от НЗОК, а
само договорената такава, която всъщност е гарантираната. Според ответника,
предоставянето на болничната помощ по съгласие между страните е определено в
стойностни рамки по Приложение 2, като е съобразено с ограничения бюджет на
Касата. Оспорва свободния достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ
да е неограничен, а намира, че е в определения от конституцията и ЗЗО обем,
израз на което са заложените в Приложение 2 стойност. Оспорва да е дължима и
лихва по чл. 86 ЗЗД. Отделно сочи, че в случай, че медицинската дейност не се
оказва по договор с НЗОК и не се предоставят по чл. 82 от ЗЗ, лечебните
заведения следва да формират цена. Прави и възражение за давност.
За основателността на иска по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни
отношения между страните по индивидуален договор за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, с посоченото от него съдържание, изпълнение на задълженията
си по договора и съобразно императивната нормативна уредба – извършване на
медицинските дейности в уговорения обем и качество, на претендираната стойност,
които също така са своевременно отчетени и заявени за плащане и възникнало
насрещно задължение на ответника за заплащането на стойността им, съобразно
уговореното между страните. Следва да докаже и начална дата на забавата и
размер на обезщетението за забавено плащане.
Страните не спорят и съответно
съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване следните факти: съществуване на
облигационни отношения между тях по договорите, описани в исковата молба и
представени като писмени доказателства; че лечебното заведение е извършило
твърдените в исковата молба медицински дейности за исковия период /в съответния
обем и качество/ по клинични пътеки и процедури, за което са подавани ежедневни
отчети в РЗОК по електронен път, както и че тяхната стойност отговаря на тази
по издадените фактури и стойностите, посочени в исковата молба, както и че тази
стойност надхвърля предвидените в Приложение 2 за всеки от процесните периоди
стойности, както и че в периода няма констатирани нарушения във връзка с
изпълнението на КП и техния алгоритъм и единствената причина за отхвърляне на
искането за заплащането им е, че стойността им надвишава определените месечни стойности.
По
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО.
Ищецът претендира осъждане на
ответника за заплащане на договорено парично задължение, съответстващо на
стойността на предоставени дейности по медицинска болнична помощ и амбулаторни
процедури. Няма спор по делото, че ищецът е лечебно заведение за оказване на
болнична помощ, което притежава разрешение за осъществяване на дейности по
диагностика и лечение на заболявания.
Понастоящем, с
оглед датата на сключване на договора и § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр.
77/18.09.2018 г. /, конкретният спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК.
Предвид безспорните по делото
факти и представените писмени доказателства, между страните действително е
възникнало облигационно правоотношение на основание чл. 59 ЗЗО за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и за извършване на амбулаторни процедури,
като обхватът на договорения пакет е в приложното поле на чл. 45, вр. чл. 51 от ЗЗО. Установява се и че ответникът е заплатил на ищеца стойността на
извършените от последния медицински дейности и вложени медицински импланти, в
рамките на стойностите по Приложение 2, неразделна част от договора и съобразно
измененията по Допълнителните споразумения за актуализирането му, описани и
представени с исковата молба. Възложените дейности, вкл. тези надхвърлящи
отчетените и заплатени от НЗОК, няма спор, че са и извършени реално, което също
не е сред спорните по делото факти. Установи се и че единствената причина за
отхвърляне искането за закупуване на процесните дейности е заради това, че
надхвърлят определените лимити, вкл. коригираните стойности, в който смисъл са
представените дебитни известия и спецификации към тях за съответния месец, със
сумите по които се увеличава стойността по издадените и заплатени фактури.
Неразделна част
към всеки индивидуален договор и съответно – процесния такъв, както вече беше
посочено, е Приложение № 2А и 2Б „Стойност на дейностите, медицинските изделия
и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на
болнична медицинска помощ /БМП/“, а всички претендирани суми са именно
надхвърлящи стойностите по Приложение 2, предвидени от страните за съответния
период и актуализирани с процесните допълнителни споразумения. С конкретния индивидуален
договор от 2017 година страните са се съгласили с условията за предоставяне от
ищеца на болнична помощ по клинични пътеки. Договорът е изменян с множество
допълнителни споразумения, част от които представени с исковата молба, видно от
които се актуализират и стойностите по Приложение 2. По силата на уговореното,
ответникът се е задължил да оказва на посочения кръг от лица, медицинска помощ
по определени клинични пътеки, индивидуализирани в чл. 1, при насрещно
задължение на възложителя да заплати тези дейности съгласно установеното в
глава 19, раздел 6, 8 и 9 от НРД за медицинските дейности за 2017 година. В
раздел 5 и 6 от договора страните са се съгласили и относно конкретните цени на
КП, необходимите условия и отчетни документи за заплащането им. Изрично в чл. 33 е
посочено, че НЗОК определя стойностите на дейностите за БМП съобразно Правилата
за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2017 г., приети на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за
2017 година от НС на НЗОК и заплаща извършената
и отчетена дейност в рамките на определените по Правилата и посочени в
Приложение 2 /съгласно чл. 355 от НРД за 2017 г., в сила от 01.04.2017 година и
чл. 36, чл. 43 от договора/ стойности, които както беше посочено, са
неразделна част от договора и предмет на допълнителните споразумения. Редът за
коригиране на стойностите по Приложение № 2 е установен в чл. 39- 41, като е
предвидена възможност за заплащане на стойността на дейностите по чл. 31, ал. 12,
т.нар. надлимитна дейност, по писмено заявление от изпълнителя, при наличие на
определени критерии, в рамките на неусвоените стойности и при наличие на
средства в бюджета, при съобразяване на извършените от всички изпълнители
медицински дейности. В отношенията между страните е приложима и актуалната
нормативна уредба, вкл. Наредба № 2 от 2016 година, Националният рамков договор
за 2017 година /в сила от 01.04.2017 година/ и Правилата по чл. 4 от ЗБНЗОК за
2017 година, чиято регламентация е залегнала и в сключения индивидуален договор.
Предвид горното и
с оглед постановеното понастоящем по реда на чл. 290 ГПК решение № 169 ОТ
16.02.2021 Г. по т. д. № 1916/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, следва да
съобрази следното. В цитираната практика, която настоящият състав трябва да
вземе предвид, ВКС е разгледал нормата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на
Република България, като е приел, че с нея са регламентирани правото на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и
правото на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон и тези основни конституционни права са неотменими на
основание чл. 57, ал. 1 от Конституцията, а съгласно чл. 52, ал. 2 от Конституцията здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет,
от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други
източници при условия и по ред, определени със закон. Съотнесени и доразвити в
нормите на чл. 2 и 81 от ЗЗ и чл. 4, ал. 1 ЗЗО, според касационната инстанция, нормативната
уредба гарантира свободен и равен достъп на осигурените лица до медицинска
помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и
свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна
каса без ограничения по географски или административни критерии, в който смисъл
са цитирани и задължителните за всички държавни органи, юридически лица и
граждани решение № 32/26.11.1998 г. по
конст. дело № 29/1998 г. и решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006
г. на Конституционния съд на Република България/.
Въз основа на
анализ на нормите и принципите, залегнали в Конституцията, ЗЗО и ЗЗ и специално
чл. 4 ЗЗО е направен извод и за това, че предоставяната медицинска помощ на
българските граждани в обхвата на задължителното здравно осигуряване и
обхватът на медицинските изделия, за които се заплаща от бюджета на НЗОК в
действителност не са неограничени /така и решение № 2/22.02.2007 г. по конст.
дело № 12/2006 г./ и са рамкирани от публичния държавен финансов ресурс, който
е ограничен. Поради това и планирането, управлението и разходване на средствата
в тази област по силата на чл. 2 ЗЗО са възложени на НЗОК и нейните
териториални поделения, вкл. относно гарантирания от бюджета на НЗОК пакет от здравни дейности. Част от тази
дейност е и сключването на Национален рамков договор за медицинските дейности за
срок от една година, при законоустановеното съдържание, а за осъществяване на
дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания пакет
по чл. 45 ЗОЗ се сключват и индивидуалните договори между директора на РЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ съгласно чл. 59 във връзка с чл. 20, ал. 1,
т. 4 ЗОЗ, които не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от
приетите с Националния рамков договор /НРД/. В контекста на горното са обсъдени
и нормативните правила, норми и ред за определяне на стойностите за здравноосигурителни
плащания за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в
условията на болничната медицинска помощ, за здравноосигурителни плащания за
медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и за здравноосигурителни
плащания за болнична медицинска помощ, в рамките на които извършва плащанията
НЗОК, вкл. и правилата за условията и реда на определяне и изменение на
стойностите. Обемът и цените на медицинската помощ, предвидена в НРД, са
предмет на самостоятелно ежегодно договаряне именно поради необходимостта от съответствието
им с бюджета на НЗОК за съответната година. В приложимата в настоящия случай Методика
за закупуване на медицивските дейност, приета с ПМС № 57/16.03.2015 г., както
ВКС е констатирал, е отпаднало основанието за отхвърляне на дейността поради
превишаване на стойностите по приложение № 2 към индивидуалните договори,
доколкото такова не фигурира в посочените в чл. 17, ал. 12 от Приложение № 2Б
основания за отхвърляне, а е предвидено, че стойностите на дейностите в БМП по
договорите с изпълнителите се определят съгласно чл. 4 ЗБНЗОК за 2017 г. /приложим
в конкретната хипотеза, но идентичен с обсъжданата в решението на ВКС норма/и
приетите Правила от НС на НЗОК и са неразделна част от индивидуалните договори
/Приложение № 2/.
Изрично е
обърнато внимание и на мотива, че финансовата рамка на НРД за годината
съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания и е в
определен размер. ВКС е приел въз основа на анализираните от него правни норми,
че предвидените в типовия договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки клаузи, с които се ограничава заплащането от НЗОК/РЗОК на извършените и
отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в
приложението към договора стойности, представляват стойностна рамка за
определен времеви период, предвид лимитирания финансов ресурс за
здравеопазването и в рамките на предоставения за съответната година бюджет на
НЗОК, формиран основно от средствата от задължителните здравноосигурителни
вноски. Именно поради това законодателно регламентирано и държавно е финансирането
на здравеопазването, а бюджетът на НЗОК, правилата за изпълнение на неговата
разходна част, разпределените на РЗОК за съответния период разходи и уреждането
в индивидуалните договори, сключени между РЗОК и изпълнителите на болнична
медицинска помощ, на заплащане на извършената и отчетена медицинска помощ в
рамките на стойностите на приложение № 2 в определен срок дават възможност за
прогнозиране и регулярно заплащане на медицинската помощ и вложените медицински
изделия в рамките на бюджетната година. Едновременно с това е налице и
задължението на изпълнителите на медицинска помощ да предоставят медицинска
помощ по вид и обем, съответстваща на договорената и имат съответното право да
получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията
на договора. В обобщение е посочено, че уговорените в сключените с изпълнител
на медицинска помощ индивидуални договори за оказване на болнична помощ клаузи,
съгласно които на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по
клинични пътеки, която е в рамките на стойностите на Приложение № 2, не са нищожни на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и не противоречат на установеното в чл. 4, чл. 5 и чл. 35 ЗЗО и
съответстват на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБНЗОК за 2017 г. и НРД за 2017 г. Едновременно
с това, обаче, ВКС е обосновал и че посочената договорна клауза няма за
последица отхвърляне за плащане на медицинската дейност и вложените медицински
изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет
здравни дейности. Посочено е, че от една страна, бюджетът на НЗОК е законово
регламентиран като задължителен финансов способ и принцип на финансиране на
дейността в областта на болничната медицинска помощ, заплащана чрез системата
на задължителното здравно осигуряване, а от друга страна, здравноосигурените
лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане
на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право
на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща
всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на
съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното
лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители
дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително
резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на
надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. В посоченото
решение е въприето също така, че здравноосигурените лица не могат да бъдат
лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона
пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска
помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите
лимитирани бюджети, че предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите
стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на
престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при
превишаване на месечния лимит. Поосочено е и, че здравноосигурените лица, на
които е престирана медицинска помощ над стойностите по Приложение № 2 за
съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител
на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен
момент през същата година при включването им в листата на чакащите по чл. 21,
т. 4 от Методиката. В заключение е прието, че се дължи плащане от бюджета на
НЗОК за предоставената медицинска помощ, ако извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет
здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение
и корекция на определените прогнозни бюджетни средства. Такава е и законовата
рамка по отношение на процесния период от 2017 година. В този смисъл и предоставянето
на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от
здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на
установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не
представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по
сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне от
заплащане на извършената дейност. В този аспект съдът е тълкувал и разпоредбите
на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО, предвиждащи формиране на задължителен резерв в
бюджета на НЗОК; възможността за заплащане на медицинската дейност и
медицинските изделия извън размера на определените стойности в приложение № 2, предвидена
също в разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от Методиката, приета с ПМС №
57/16.03.2015 г. и др.
При възприемане
на посочената по-горе практика и направените от ВКС правни изводи, се налага
извод за това, че и съответните клаузи /сочещи задължение за плащане на сумите
по Приложение 2/ в конкретния индивидуален договор са действителни, доколкото е
сключен при идентична законова рамка с тази, предмет на обсъждане в
постановеното решение и съответно- липсва основание за неизпълнение насрещното
задължение за заплащане на надлимитната, но извършена и отчетена по съответния
ред от болничното заведение медицинска дейност, съответстваща на условията,
реда за предоставяне и изискванията по действащата в периода нормативна уредба,
вкл. НРД и индивидуалния договор.
Следователно предявените
искове за заплащане от НЗОК на ищеца- надлежно регистрирано лечебно заведение
за болнична помощ и изпълнител на медицинска помощ- на стойността на
медицинските дейности по клинични пътеки, извършени и отчетени от него над
определените за съответния период лимитни стойности по представените дебитни
известия към описаните фактури за извършена болнична помощ по клинични пътеки
за месеците 06.,07.,09.,10., 11. и 12.2017 г. са основателни. Както вече беше
посочено, липсва спор между страните, че ищецът е извършил дейностите и е
вложил медицински изделия по клинични пътеки, включени в основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, като общата им стойност за
исковия период превишава стойността на дейностите, представляващи болнична
медицинска помощ, определена в Приложение № 2 към договора, т.нар. лимити,
както и че НЗОК не е заплатила стойностите на извършени над лимитите дейности. Същевременно
няма твърдения и доказателства за това при извършването на медицинската помощ да
са допуснати нарушения, които биха могли
да послужат за основание за отказ от заплащането й. В договора липсва и предвидена
по общо съгласие възможност при изчерпване на предварително определените
лимитирани месечни стойности болничното лечебно заведение да откаже или
преустанови изцяло, респективно за процесния период предоставянето на болнична
медицинска помощ на правоимащите здравноосигурени лица в рамките на здравните
дейности - предмет на договора, нито има основание в Конституцията или законите
да начислява цена за гарантирания от бюджета основен пакет здравни дейности
/каквито безспорно са претендираните/.
Неснователно е и възражението
за давност на ответника, предвид настъпване изискуемостта на вземанията
/определена по чл. 45 от договора/ и датата на предявяване на иска. В случая е
приложима общата давност, тъй като задълженията на ответника в срока на
договора са за заплащане на определени в договора периоди – ежемесечно и се
явяват периодични плащания по см. на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, съгласно
ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Основателни са
и исковете по чл. 86 ЗЗД.
В договора е
предвиден /чл. 45/ срок за плащане - до 30-то число на месеца, следващ
отчетния, като относно сроковете за плащане не е налице разграничение относно
вида на извършената медицинска дейност и с оглед това дали същата е надхвърляща
стойностите по Приложение № 2 към договора, за които предварително е осигурен
бюджет, поради което чл. 86 ЗЗД е приложим и в конкретния случай. Към
09.03.2018 година всички претендирани главници са изискуеми и ответникът е в
забава за плащането им. Възражението за давност е неоснователно и за тези
вземания, тъй като не се претендират за период преди 2016 година, при приложим
3-годишен давностен срок.
Изчислени с
помощта на компютърна програма, лихвите за забава са над претендираните
размери.
Предвид изхода на
спора разноски са дължими единствено на ищеца, съобразно представен списък по
чл. 80 и доказателства, че са сторени – 9800 лева за адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО, Националната
здравноосигурителна каса, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***,
гр. София, ул. „*******да заплати на У.м.б.з.а.л.С. ООД, ЕИК: *******сумата от
общо 1 772 187 лева главница по
Договор за оказване на болнична помощ по КП № 22- 3981 от 11.05.2017 г. и
допълнителни споразумения към него за извършена и неразплатена медицинска
дейност за месеците юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и
незаплатени вложени медицински импланти за месец декември 2017 година, както
следва:
- незаплатени
медицински дейности за месец юни 2017 г. в размер на 127 599.00 лева, съгласно
фактура № ********** от 17.07.2017 г. за цялата сума и Дебитно известие №
********** от 15.02.2018 г към тази фактура и спецификации към тях;
- незаплатени
медицински дейности за месец юли 2017 г. в размер на 282 780.00 лева, съгласно
Фактура от 14.08. 2017 г. за цялата сума и Дебитно известие от 15.02.2018 г.
към тази фактура и спецификации към тях;
- незаплатени
медицински дейности за месец септември 2017 г. в размер на 45 521.00 лева,
съгласно Фактура 690 от 11.10. 2017 г. за цялата сума и Дебитно известие 746 от
15.02.2018 г. и спецификации към тях;
- незаплатени
медицински дейности за месец октомври 2017 г. в размер на 553 218.00 лева,
съгласно фактура 702 от 13.11. 2017 г. за цялата сума и Дебитно известие от
15.02.2018 г. към тази фактура и спецификации към тях;
- незаплатени
медицински дейности за месец ноември 201 7 г. в размер на 453 190.00 лева,
съгласно Фактура 713 от 11.12.2017 г. за цялата сума и Дебитно известие от
15.02.2018 г. към фактурата и спецификации към тях;
- незаплатени надлимитни медицински дейности за
месец декември 2017 г. в размер на 254 781.00 лева, съгласно Фактура 723 от
12.01.2018 г. за цялата сума и Дебитно известие 749 от 15.02.2018 г. към
фактурата и спецификации към тях;
-
незаплатени вложени медицински импланти за месец декември 2017 г. в
размер на 58 098.00 лева , съгласно Фактура № ********** от 12.01.2018 г. за цялата сума и Дебитно известие №
********** от 15.02.2018 г. към фактурата и спецификации;
ведно със законната лихва
върху главниците,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2019 година и до окончателното им
изплащане, както и
на основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 264
372.15 лева, представляваща общо дължимата лихва за забава
върху горните главници за периода от 09.03.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба – 30.08.2019 година.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ГПК, Националната здравноосигурителна каса, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление ***, гр. София, ул. „*******да заплати на У.м.б.з.а.л.С.
ООД, ЕИК: *******сумата от 9800 лева
– разноски за адвокат.
Решението може
да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: