Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Видин, 20.11.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на двадесети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря М. Петкова като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гр.дело № 1223 по описа за 2017 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от П.К.М. ***, чрез адв. К.Б.
против Л.Д.Й. ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 249, ал. 2
от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с
ответницата са сключили граждански брак на 30.10.2002г., който брак е прекратен
с решение по гр.д. № 1566/2016г. на ВРС, влязло в сила на 25.01.2017г. Посочва, че докато били в брак ответницата е
осъществявала дейност като земеделски производител и е отглеждала едър рогат
добитък. Поддържа се, че за осъществяване на дейността й, ищецът предоставил на
ответницата безвъзмездно за временно ползване на основание безсрочен договор за
заем за послужване следните движими вещи:
Фадрома с багерно устройство ЮМЗ
6, зав. № 691217 с рег. № С7530ЕМ – 1 брой
Рулонна балирачка „Велгер“, модел
RP 220 Master № 1724.00411/1999г. – 1 брой
Трактор „Зетор“, модел
16145/1990г. , идентификационен № 61454557, двигател № 010021 с рег. № СО 0865
ЕК – 1 брой
Дискова брана „Поповска“,
произведена от Машиностроителен завод Попово № 121/86, размери дължина 5 м. и
ширина 3.20м. с две тела отпред всяко с по 8 диска, голяма бутилка за навесна
система и две тела отзад всяко с по 8 диска, цвят – охра и на места кафяво –
червен грунд – 1 брой
Резачка за силаж / германска/ STRAUTMANN, тип 273, идентификатор № 612,
произведена 1993г., размери – дължина 2м., ширина 1.40 м., височина -1м плюс
височина на ножа за рязане 1.40м., цвят - червен- 1 брой
Пръскачка „Перла“ с крила,
произведена от Машиностроителен завод Нова Загора № 14618, произведена 1977г.,
размери – височина 5м и ширина 3 м, в разгърнато състояние – 16 м., цвят - син
– 1 брой
Агрегати за доене, цвят червен с
алпака гюмове – 2 броя
Малогабаритен трактор /самоделен/
с дъска с гребло отпред и двигател от лек автомобил Ауди СС80 с № върху блока
на двигателя *********Q, размери – дължина 2.50, ширина 1.20 и височина 1.20, цвят -зелен - 1 брой
Зърнокомбайн „Нива СК-5“ с №
Монтана 00297 – 1 брой
Четирикорпусен обръщателен плуг
/вносен/ MAIRAN Sp. JIALAVA с № върху помпата на хидравликата HR5028-100, произведен в Чехословакия, размери – дължина 3м
и височина 1.80м., цвят – синьо-зелен- 1 брой.
Твърди се, че вещите са
предоставени на ответницата в периода 2010-2015г. на адреса й в с. Раковица,
общ. Макреш. Посочва, че към момента
ответницата продължава да ползва вещите и поради това за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска се от съда да постанови
решение, с което ответницата да бъде
осъдена да предаде на ищеца подробно посочените по-горе движими вещи.
Ответницата, чрез упълномощен
процесуален представител в срока за
отговор е оспорила изцяло иска като неоснователен. Оспорила е наличието на
твърдения от ищеца договор за заем за послужване. Не е оспорила, че машините се
намират при нея, като е направила е възражение за придобивна давност по отношение на вещите в нейна полза.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид
изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и
поотделно, намира за установено следното от фактическа страна :
Не е спорно, а и видно от препис
на дубликат за удостоверение за сключен граждански брак от Община Видин, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № 0294/30.10.2002г., е че страните са сключили
граждански брак на 30.10.2002г.
С решение № 677/28.12.2016г. по
гр.д. № 1566/2016г. РС – Видин е прекратил брака с развод без да се произнася по въпроса за вината.
Решението е влязло в законна сила на 25.01.2017г.
От представения констативен протокол
от 12.04.2017г., заверен от кмета на с. Раковица, общ. Макреш, се установява,
че на посочената дата в с. Раковица на ул. Дванадесета № 1 е установено
наличието на подробно посочено движимо имущество, измежду което са и вещите предмет на настоящото дело, с
изключение на два броя агрегати за доене.
Вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза след извършен оглед на процесните вещи на място,
е констатирало, че същите се съхраняват на открито и са в лошо техническо
състояние. Според заключението на вещото лице, пазарната стойност на вещите
възлиза на сумата от 24 300.00 лева.
Съдът кредитира заключението като
обективно и компетентно изготвено.
Разпитаните
свидетели Станислав Николов Николов, Пламен И. Михайлов, Иван П. Лазаров,
Виктор Костадинов Георгиев и Н.В.Н. установяват обстоятелства във връзка с
отношенията на страните и процесните движими вещи. Свидетелите посочват, че от
2009-2010г. ответницата е започнала да се занимава с животновъдство, отглеждане
на крави във ферма в с. Раковица, общ. Макреш. Свидетелите установяват също, че
съпругът й към онзи момент – ищецът по настоящото дело, е поел финансирането на
нейната дейност, като той живеел преимуществено в гр. Монтана, а ответницата е
живяла в с. Раковица, общ. Макреш.
Свидетелят
Станислав Николов посочва, че през 2014-2015г. по указания на ищеца в са били
доставени с. Раковица ремарке и
балирачка, внесени от Германия.
Свидетелят
Пламен Михайлов, който познава страните от години, посочва, че знае, че ищецът
е закарал при ответницата машини. Свидетелят установява, че през 2010г. е
продал на ищеца пръскачка за посеви „Перла“. През 2013г. ищецът е доставил при
ответницата комбайн „Нива“ и трактор „Зетор“ с плуг. Свидетелят посочва също,
че ответницата била казала на ищеца да купува машини, а като се разведат той ще
си ги вземе.
Свидетелят
Иван Лазаров установява, че през
2015г. ищецът е закупил от него
саморъчно направен трактор с двигател от
лек автомобил, който трактор е бил
натоварен от работник на ответницата за
с. Раковица. Свидетелят установява също,
че през 2013г. заедно с ищеца са ходили на оглед на багер с фадромно устройство
ЮМЗ, който ищецът е капарирал и уговорил да бъде закаран в с. Раковица, а преди
това през 2010г. ищецът е бил закупил дискова брана с ширина 3м., която също е
била закарана в с. Раковица. Свидетелят посочва също, че при разговор с
ответницата, тя твърдяла, че машините са на мъжа й, но той й ги е предоставил, за да си върши работа във фермата.
Свидетелят
Виктор Георгиев пък установява, че през 2012г. ищецът закупил от Германия
силажорезачка, която закарали в с. Раковица при жена му. Този свидетел посочва,
че страните били разделени от години като ищецът живее в гр. Монтана, а
ответницата в с. Раковица. Посочва също, че ищецът си е поискал вещите от
ответницата, но последната извикала
полиция.
Свидетелят
Н.Н. *** също установява, че ответницата е започнала да се занимава с
животновъдство от преди около 10 години. Съпругът й идвал във връзка с
животновъдството, отначало по-често, а с времето по-рядко. Свидетелят посочва,
че процесните машини са оставени на съхранение в двор, като ответницата в
момента е в чужбина, но тя е
упълномощила трето лице, което да се грижи за животните и за машините.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и не противоречиви
както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а
заемателят се задължава да я върне.
В чл. 244 от ЗЗД е посочено, че заемателят
е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното
запазване пред запазването на своите вещи.
Той може да използва заетата вещ само съобразно договора, а когато
ползването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да
отстъпва другиму ползването от вещта.
Съгласно разпоредбата на чл. 249 от ЗЗД с изтичане на уговорения срок или след ползването
заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на
вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден
случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.
В чл. 249, ал. 2 от ЗЗД е посочено, че ако
времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може
всякога да поиска връщането на вещта.
От горните разпоредби следва, че заемът за послужване е договор, с който
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно
ползване, която заемателят се задължава да върне.
Този договор е реален, тъй като има
съглашение за предаване на вещта. Това означава, че в тежест на заемодателя е
да докаже, че е предал вещите на заемателя.
Договорът е
безвъзмезден, т.е. за използването на вещите за заемателя не възниква
задължение да заплаща възнаграждение на заемодателя.
Договорът е неформален, тъй като за
сключването му не е необходима писмена
форма.
Договорът е едностранен, защото за заемодателя по принцип не възникват
задължения при сключване на договора.
За заемателя възникват винаги задължения,
когато използва вещта да го прави по определен начин, а именно: да използва
вещта с грижата на добър стопанин и съобразно нейното предназначение или според
уговореното, както и да не я отстъпва на друго лице, т.е. лично да използва
вещта. При опасност от
погиване е длъжен да защити вещта пред
своята. Заемателят е длъжен да върне вещта при прекратяване на договора в
същото състояние.
В конкретния случай, безспорно
е, че страните са бивши съпрузи, както и че по време на брака им ищецът е
предоставил на ответницата процесните вещи във връзка с дейността й с животновъдство- отглеждане на крави във ферма в с. Раковица,
общ. Макреш.
От събраните писмени и гласни доказателства
се установи, че всичките процесни вещи, с изключение на два броя агрегати за
доене, се намират в с. Раковица, общ. Макреш при ответницата. Разпитаните
свидетели установиха, че за периода 2010-2015г. ищецът е доставил вещите при
ответницата, които са й били необходими за отглеждане на животни.
Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като допустими, тъй като същите установяват
предаването на вещите и уговорките между страните, за които обстоятелства в
случая не е необходимо писмено
съглашение, с оглед характера на договора за заем за послужване. При този
договор не е необходимо заемодателят да е собственик на дадените в заем вещи и поради това съдът не
следва да установява дали ищецът е техен собственик или не -в такава насока е
трайната съдебна практика / Решение №1168 от 13.10.2008г. по гр.д. №
4979/2007г. Определение №1158 от 26.10.2011г. по гр.д. № 659/2011г. на ВКС
3г.о., Определение № 795 от 09.07.2010г. по гр.д. № 1066/2010г. на ВКС 4 г.о./.
Разбира се, няма пречка заемодателят и
да е собственик на вещите, но в случая, тъй като вещите представляват машини,
собствеността върху тях следва да се установи с писмени доказателства, а такива по делото не се ангажираха, но тези
обстоятелства, както се установи по –горе са ирелевантни за спора. Вярно е, че
предаването на вещите е станало по време на брака на страните, но ответницата в
отговора на исковата молба нито е навела доводи, че тези вещи са тяхна
собственост и са придобити в режим на СИО, нито е ангажирала някакви
доказателства в тази насока.
От показанията на всички свидетели, се
установи, че ищецът е предоставил машините на ответницата / без това да е
установено за агрегатите за доене/, както и че същата е приела да ги ползва във
връзка със стопанската й дейност на животновъд. Вещите и към момента се намират се при нея, което се установява и от
приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Не се събраха доказателства
ответницата да е заплащала наем за тях. Всичко това, сочи на договор за заем за
послужване – ищецът е предоставил безвъзмездно на ответницата процесните вещи.
Макар и страните
да не са уговорили срок за ползването, то това ползване следва да бъде
определено като временно. Този извод следва от ал.2 на чл.249 вр. чл.243 ЗЗД. Ето защо, ищецът като заемодател може всякога да поиска връщането на вещта
– чл.249 ал.2 ЗЗД. А щом като ползването на дадената в заем за послужване вещ
не е уговорено със срок, то съображенията на заемодателя да иска връщането на
вещта са ирелевантни (за разлика от хипотезите на ал.1 на чл.249 ЗЗД).
Подаването
на исковата молба представлява искане за връщане на вещта и след като
ответницата не представя доказателства, че е върнала вещта на заемодателя,
предявеният иск по чл. 249, ал. 2 от ЗЗД ще следва да се уважи.
Неоснователно
е възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност на
основание чл. 80 от ЗС по отношение на процесните вещи. От една страна,
ответницата не представи никакви доказателства в подкрепа на това свое възражение, а именно, че е владяла явно,
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 5 години всяка една от вещите.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД между
съпрузи давност не тече, а нормата се прилага и по отношение на придобивната
давност, съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗС.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан. Ответницата следва да бъде осъдена да върне на ищеца дадените й в заем
за послужване движими вещи, както следва:
Фадрома с багерно устройство ЮМЗ
6, зав. № 691217 с рег. № С7530ЕМ.
Рулонна балирачка „Велгер“, модел
RP 220 Master № 1724.00411/1999г.
Трактор „Зетор“, модел
16145/1990г. , идентификационен № 61454557, двигател № 010021 с рег. № СО 0865
ЕК.
Дискова брана „Поповска“,
произведена от Машиностроителен завод Попово № 121/86, размери дължина 5 м. и
ширина 3.20м. с две тела отпред всяко с по 8 диска, голяма бутилка за навесна
система и две тела отзад всяко с по 8 диска, цвят – охра и на места кафяво –
червен грунд.
Резачка за силаж / германска/ STRAUTMANN, тип 273, идентификатор № 612,
произведена 1993г., размери – дължина 2м., ширина 1.40 м., височина -1м плюс
височина на ножа за рязане 1.40м., цвят – червен.
Пръскачка „Перла“ с крила,
произведена от Машиностроителен завод Нова Загора № 14618, произведена 1977г.,
размери – височина 5м и ширина 3 м, в разгърнато състояние – 16 м., цвят – син.
Малогабаритен трактор /самоделен/
с дъска с гребло отпред и двигател от лек автомобил Ауди СС80 с № върху блока
на двигателя *********Q, размери – дължина 2.50, ширина 1.20 и височина 1.20, цвят -зелен - 1 брой
Зърнокомбайн „Нива СК-5“ с №
Монтана 00297 – 1 брой
Четирикорпусен обръщателен плуг
/вносен/ MAIRAN Sp. JIALAVA с № върху помпата на хидравликата HR5028-100, произведен в Чехословакия, размери – дължина 3м
и височина 1.80м., цвят – синьо-зелен- 1 брой.
Искът по отношение на движимите
вещи - агрегати за доене, цвят червен с алпака гюмове – 2 броя ще следва да се
отхвърли като неоснователен, тъй като не се събраха никакви доказателства –
нито писмени, нито гласни в подкрепа на твърдението, че ищецът е дал в заем на
ответницата имено тези вещи.
По отношение на разноските.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата
ще следва да бъде осъдена да заплати направените
по делото разноски за платена държавна такса, адвокатско възнаграждение, вещо
лице и пощенски разходи, съгласно представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК, изчислени съразмерно с уважената част от иска, които
възлизат на обща стойност 3475.50 лева.
Ответницата дължи на ищеца разноски и във връзка с
допуснатото обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 816/2017г. по описа на РС-
Монтана. Съгласно представения списък и
уважената част от иска, разноските в
това производство възлизат общо на сумата от 1712.62 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Л.Д.Й. с ЕГН ********** *** да върне на П.К.М. с ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:*** на основание чл. 249 от ЗЗД следните движими вещи, дадени й в
заем за послужване:
Фадрома с багерно устройство ЮМЗ
6, зав. № 691217 с рег. № С7530ЕМ.
Рулонна балирачка „Велгер“, модел
RP 220 Master № 1724.00411/1999г.
Трактор „Зетор“, модел
16145/1990г. , идентификационен № 61454557, двигател № 010021 с рег. № СО 0865
ЕК.
Дискова брана „Поповска“,
произведена от Машиностроителен завод Попово № 121/86, размери дължина 5 м. и
ширина 3.20м. с две тела отпред всяко с по 8 диска, голяма бутилка за навесна
система и две тела отзад всяко с по 8 диска, цвят – охра и на места кафяво –
червен грунд.
Резачка за силаж / германска/ STRAUTMANN, тип 273, идентификатор № 612,
произведена 1993г., размери – дължина 2м., ширина 1.40 м., височина -1м плюс
височина на ножа за рязане 1.40м., цвят – червен.
Пръскачка „Перла“ с крила,
произведена от Машиностроителен завод Нова Загора № 14618, произведена 1977г.,
размери – височина 5м и ширина 3 м, в разгърнато състояние – 16 м., цвят – син.
Малогабаритен трактор /самоделен/
с дъска с гребло отпред и двигател от лек автомобил Ауди СС80 с № върху блока
на двигателя *********Q, размери – дължина 2.50, ширина 1.20 и височина 1.20, цвят -зелен
Зърнокомбайн „Нива СК-5“ с №
Монтана 00297
Четирикорпусен обръщателен плуг
/вносен/ MAIRAN Sp. JIALAVA с № върху помпата на хидравликата HR5028-100, произведен в Чехословакия, размери – дължина 3м
и височина 1.80м., цвят – синьо-зелен,
като искът в частта на претенцията за връщане на следните движими
вещи: агрегати за доене, цвят червен с алпака гюмове – 2 броя на посоченото
основание - ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Л.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати
на П.К.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** разноски по
настоящото производство в общ размер от 3475.50 лева, както и разноски по
обезпечението на бъдещ иск в общ размер от 1712.62 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :