Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА Х.
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар ЕЛКА
ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Х.
в. гр. дело № 1005
по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. Рег. № 22271 от
18.03.2020 г. от А.А.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Решение № 620/11.02.2020 г. постановено по гр.д. № 11916 по
опис на ВРС за 2018 г., с искане за отмяна и постановяване на друго, с което да
бъдат отхвърлени предявени по реда на по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Община
Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, срещу А.А.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане
за установено в отношенията между страните, че въззивната жалбоподателка дължи на ищеца сумата от 12155,99 лв., представляваща реализирани разходи за
премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила заповед №
191/23.06.2014 г., издадена от Кмета на район Младост при Община Варна, въз
основа на която е извършено принудително премахване на незаконен строеж –
едноетажна жилищна сграда с пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна
постройка и ограда, находящи се в ПИ с идентификатор 10135.3517.463 по КК на
гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с
идентификатор 10135.3517.463“, с административен адрес: гр. Варна, ул. Георги
Паячевич“ № 1, за сметка на ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда
– 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 752,55 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 18.01.2016 г. до 11.04.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, 30-ти състав.
В жалбата се излага, че обжалвания съдебен акт е
неправилен поради, това, че съдът е приложил нормативен акт, който не е имал
действие към момента на започване на процедурата по издаване на заповедта за
събаряне, а именно Наредба на ОбС за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община
Варна, приета с Решение № 1594 б, публикувано на 29.07.2014 г. Излага се, че в
административното производство не е издирен извършителя на незаконния строеж и
се оспорва авторството на деянието. Твърди се, че адресатът на обжалваната
заповед е имал различна адресна регистрация и връзката му с административната
преписка е само факта, че към момента на съставяне на КП се е грижила за лице,
което живее на адреса на незаконния строеж. Оспорва се констатацията на съда,
че ответницата е била уведомена, чрез залепване на уведомление. Оспорва се и
размера на претендираната сума, като се твърди, че липсват категорични
доказателства за извършения разход. Оспорва се и установеното със свидетелски
показания, като се твърди, че фактите изложени от допуснатите свидетели са
неправилно интерпретирани и са в противоречие с останалата част от мотивите на
решението. Твърди се, че съдът избирателно не е коментирал свидетелските
показания за водените от ответницата свидетели.
По същество счита, че решението е неправилно, защото установителния диспозитив е срещу лице, което
не е собственик, не е изграждало незаконен строеж, т.е. няма връзка с
административното нарушение нито от обективна нито от субективна страна.
В жалбата се иска
от съда да констатира, че въззивната жалбоподателка е помагала на собственика
на имота, което не може да обоснове имуществена отгоровнос.
Въззивнаемата страна Община Варна, оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че възражения които се отнасят до валидността и
законосъобразността на административния акт, не могат да се излагат пред
гражданския съд. Счита, че заповедта за премахване на незаконен строеж е
валиден и законосъобразен административен акт, а извършения от съда косвен съдебен контрол е
потвърдил тези характеристики.
В съдено заседание, страните не се явяват.
Въззивният съд, съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК
след проверка валидността на решението и допустимостта на жалбата, приема че
обжалвания съдебен акт е валиден, жалбата с която е сезиран е допустима
/подадена е в срок от лице с представителна власт/, срещу подлежащ на въззивна
проверка първоинстанционен съдебен акт, обжалван в неговата цялост.
Съобразно горната преценка, въззивният съд следва да
разреши спора по същество. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на
установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и
съответстват на събраните по делото доказателства.
Предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединените положителни
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Последните се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. №
6176/2018 г. по описана Районен съд – Варна, видно от които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК за процесните суми за главница и мораторна лихва, срещу която
длъжникът (настоящ ответник) своевременно е възразил, като исковата молба е подадена в указания
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
Предмет
на предявените искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването
на вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради
което основателността на исковите претенции с правно
основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: обедняването на
ищеца чрез извършването на разходи по принудителното премахване на незаконния
строеж и обогатяването на ответника, причинната връзка между тях, както и
изпадането в забава на ответника.
Съгласно правилно определените от първоинстанционния съд правила
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно горепосочените факти.
Редът за премахване на извършените
незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, е уреден
в чл. 225а ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконен
строеж въз основа на констативен акт на служителите за контрол по
строителството в администрацията на общината (района). Актът се връчва на
заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7 дневен срок. Ако
заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя
се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския
съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Въз основа на тази законова делегация е издадена
Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна, обн., ДВ,
бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. Съгласно наредбата в тридневен
срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за
премахване, се извършва проверка по изпълнението на местостроежа от служители
на Общината и при констатирано неизпълнение на заповедта се пристъпва към
действия по принудителното й изпълнение след проведено
предварително проучване на незаконния строеж относно начина на изпълнение на
премахването, срока за изпълнение и необходимите средства (по
количествено-стойностна сметка), които резултати се оформят в протокол при
избран изпълнител по реда на ЗОП.
Според чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя
и на посочените в закона лица, солидарно отговорни с него. В тази смисъл са и
чл. 13 и 14 от Наредбата на ОбС изготвена на
основание чл. 225а, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/,
обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. Извършителят следва да заплати сумата
на направените разходи за премахване, тъй като в резултат на премахването
неоснователно се обогатява за сметка на Общината, спестявайки си разходи до
размера на нейното обедняване.
От приложения по делото констативен протокол № 2 от
01.04.2014 г. (л. 101) се изяснява, че служители на Община Варна са
констатирали наличието на незаконен строеж - едноетажна жилищна сграда,
пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи
се в ПИ с идентификатор 10135.3517.463 по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на
„Обща схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор 10135.3517.463“,
собственост на А.А.Х..
Последната е присъствала да проверката и е удостоверила
това обстоятелство, подписвайки съставения протокол. В последния е отразено, че
възражения могат да бъдат подавани в седемдневен срок, считано от 01.04.2014
г., като няма данни такива да са постъпили в Общината.
Съставено е и становище на арх. Д.Д. – главен архитект на
Район „Младост“ при Община Варна (л. 104), според което строежите (едноетажна
жилищна сграда със Зп от 134 кв.м, пристройка към нея със ЗП от 52 кв.м,
самостоятелна масивна постройка със ЗП от 9 кв.м и ограда с дължима 46 л.м) са
недопустими по правилата, действали по време на извършването им, и не отговарят
на условията за „търпими строежи“ от смисъла на ЗУТ.
Въз основа на констативния протокол от 01.04.2014 г. и на
основание чл. 225а, ал. 1 във вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е издадена заповед
№ 191 от 23.06.2014г. (л. 7), с която кметът на Район „Младост“ при Община
Варна е наредил да бъде премахнат извършеният от А.А.Х. незаконен строеж,
описан в протокола.
Видно от направеното отбелязване на заповедта, същата е
връчена лично на А.Х. на 27.06.2014 г., което е и безспорно по делото
обстоятелство. Заповедта не е оспорена в указния 14-дневен срок, поради което
същата е влязла в законна сила, респ. за ответницата е възникнало задължението
за премахване на незаконно извършения от нея строеж.
Съдът намира за неоснователни възраженията, според които
собственикът на строежа е бил друго лице. Както в констативния протокол, така и
в заповедта за премахването на строежа, е отбелязано, че негов собственик е
именно А.Х., която е подписала документите, съгласявайки се с удостоверените в
тях обстоятелства, вкл. и принадлежността на незаконното строителство и момента
на извършването му. Потвърждение в тази насока е и собственоръчно подписаната
на ответницата декларация от 20.08.2015 г. (л. 113), в която същата декларира,
че оставените в незаконно построените сгради в ПИ с идентификатор
10135.3517.463 по КК на гр. Варна, находящи се на ул. „Г. Паячевич“ № 1, не са
й нужни и няма да ги търси. Автентичността на оспорения подпис на декларацията
е доказана от заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза (л.
238), което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено и обосновано.
Заповедта за премахването на незаконния строеж
представлява индивидуален административен акт и ответницата е била участник в административното производство по
неговото издаване и обжалване, поради което, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, първоинстанционния
съд, като и въззивния не може да се произнА.инцидентно по законосъобразността на
акта, оспорена с наведените твърдения, че отразеното в заповедта да не отговаря
на действителното положение. Това е причината, поради която првоинстанционния
съд не е обсъдил представените в тази връзка доказателства, в това число приложените
към отговора на исковата молба документи и свидетелските показания на
ангажираните от ответницата свидетели за установяване действителния собственик
на процесния незаконен строеж, различен от този, посочен в административния акт.
Видно от протокол № 2 от 03.02.2015 г. (приложение № 2
към чл. 5, ал. 1 от Наредбата на ОбС), съставен от длъжностни лица при Община
Варна и служител от ОП „Инвестиционна политика“ (л. 112), работната група е
провела предварително проучване на незаконния строеж, и е формирала становище
за премахването му с отразен начин на изпълнение – механизирано, и срок за изпълнение
– 3 дни.
От приобщените писмени доказателствени средства (л. 40 –
53 и л. 133 - 170) се изяснява, че е проведена процедура по реда на ЗОП, при
която за изпълнител на дейността по премахването на десет броя незаконни
строежи от четвърта до шеста категория, включително, или части от тях, находящи
се на територията на Община Варна, в ПИ с идентификатор 10135.3517.463, е
избрано ДЗЗД „Обединение Варна – РР –
РС“, ЕИК *********, със съдружници „Редита“ ООД и „Рейтон“ ЕООД, с което
гражданско дружество Община Варна като възложител е сключила договор за
обществена поръчка с изх. № Д15001339ВН от 10.08.2015 г. Общата стойност на
договора е посочена в размер на 24979,59
лв. без ДДС, съгласно ценова оферта на изпълнителя, от която сума 10129,99 лв.
без ДДС са уговорени за премахване на процесния строеж, обозначен от № 2 на
Общата схема на незаконно построени сгради в поземления имот (раздел II, чл. 8,
т. 2 от договора).
В протокол № 2 от 06.08.2014 г. (приложение № 1 към чл.
4, ал. 1 от Наредбата на ОбС, л. 107), съставен от служители на Община Варна, е
отразено, че при извършена проверка
относно изпълнението на заповед № 191 от 23.06.2014 г. е установено, че
процесният незаконен строеж не е премахнат доброволно в срока за доброволно
изпълнение съгласно заповедта.
Приложено е писмо с изх. № РД15020228МЛ_002МЛ от
19.08.2015 г. (л. 111), с което Община Варна уведомява А.А.Х., че
принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж е
определено за 20.08.2015 г. с начален час 8:00 часа. Няма данни писмото да е
редовно връчено на неговия адресат, но от представената декларация от
20.08.2015 г. (л. 113), подписана лично от А.Х. на определената дата за премахване
на незаконното строителство се изяснява, че ответницата е била наясно със
започналото принудително изпълнение на заповедта. Същата освен това е била
надлежно уведомена и за първоначално определената по-ранна дата за премахването
– 11.08.2015 г., чрез залепване на съобщението по реда на § 4, ал. 2 от ДР на
ЗУТ (л. 109 и 110).
С протокол № 2 от 20.08.2015 г. (приложение № 3 към чл. 9
от Наредбата на ОбС, л. 115) за установяване състоянието на строежа и
строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение е
констатирано, че строежът не е опразнен в срока за доброволно изпълнение. В
тази връзка е приложена и подписаната от ответницата декларация от 20.08.2015
г., обсъдена по-горе, в която същата е декларирала, че оставените в сградата
вещи не са й нужни и няма да ги търси. В протокола е отразено още, че в 9,45 ч.
е пристъпено към принудително изпълнение.
С протокол № 2 от 27.08.2015 г. (приложение № 4 към чл.
12 от Наредбата на ОбС, л. 114) за установяване състоянието на строежа след
приключване на принудителното премахване е установено, че в 09:30 часа е
приключила работата по премахване на незаконен строеж, като заповедта за
премахване е изпълнена. Констатирано е още, че строежът е приведен в състояние
- негоден за ползване, а строителната площадка е почистена от строителни отпадъци
и теренът е възстановен.
За извършените от Община Варна разходи по премахване на
незаконния строеж е съставен протокол № 6 от 01.12.2015 г. (приложение № 5 към
чл. 14, ал. 1 от Наредбата на ОбС). От страна на ищеца е представено заверено
копие от протокола (л. 6), както и оригинал от същия, изискан по реда на чл.
183 ГПК (л. 205). В протокола са описани извършените видове работи,
индивидуализирани по вид, количество, единична и обща стойност в лева без ДДС,
както следва: 1.) събаряне с багер монолитни постройки, вкл. натоварване на
транспортно средство – 166,65 куб. м на обща стойност 66407,69 лв.; 2.) разваляне
на съществуваща ограда – 46 л.м (погрешно посочени като куб.м) на обща стойност
519 лв. и 3.) натоварване и превоз на строителни отпадъци – 183 куб. м на обща
стойност 3202,50 лв. Общо посочената цена на извършените работи е отразена в
размер на 10129,99 лв. без ДДС или 12155,99 лв. с ДДС.
Протоколът е оспорен в първоинстанционното производство от
ответницата, в частта, касаеща извършените работи, и за установяване на
неговото съдържание е допуснато провеждането на съдебно-техническа експертиза и
са разпитани ангажирани от ищеца свидетели. От експертното заключение (л. 276 и
сл.) се изяснява, че описаните в
протокола дейности са действително извършени и използваните технически средства
съответстват на тези, посочени в протокола, както и че отразените в същия
единични стойности са по-ниски от предварително предложените от изпълнителя
цени. Доколкото в отношенията по повод заплащането на дейностите важат именно уговорените
между страните по обществената поръчка условия, съдът намира, че в конкретния
случай не е необходимо изпълнителят да посочва отделна стойност на всяка от
извършваните от него дейности и възраженията на ответницата в тази насока са
неоснователни.
Свидетелските показания коментирани в обжалваното съдебно
решение като последователни, обективни и достоверни, установяват извършването
на дейностите по премахване на незаконния строеж и тяхното остойностяване
според клаузите на сключения между Община Варна и изпълнителя договор. Съставеният
протокол относно вида и обема на
дейностите съответстват на площта на обектите, посочени в Общата схема на
незаконно построените сгради в поземления имот и в съставените по реда на
Наредбата на ОбС протоколи. Съвкупната преценка на събраните доказателствени
средства - писмени и гласни, както и експертното заключение, което съдът
кредитира като правилно и обосновано в обсъжданата част, води до извод за
установяване верността на оспореното съдържание на протокола.
Действително в пъроинстанционното решение не са
коментирани свидетелските показания на водените от ответницата свидетели, но от
изнесените от тях факти, се установява, че са извън предмета на доказване, поради
което правилно са игнорирани от първоинстанционния съд.
За стойността на обективираните в протокола дейности,
възлизаща в размер на 12155, 99 лв. с ДДС, е издадена фактура № 19 от
02.12.2015 г. от изпълнителя (л. 5). Видно от приложеното платежно нареждане от
18.12.2015 г. (л. 10), фактурираната сума е заплатена от Община Варна в полза
на изпълнителя. След като задължението на ответницата е изпълнено от трето
лице, следва че тя спестявайки разход по изпълнение на влязъл в законна сила
административен акт, се е обогатила неоснователно за сметка на Общината, която
е заплатила този разход.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът е
провел пълно и главно доказване на правопораждащите факти за съдебно предявеното
вземане за главницата по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на главния иск с правно
основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, т.е. за сума от 12155, 99 лв. с ДДС, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 30.04.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
За възстановяването на заплатената от Общината сума до
ответницата са изпратени три покани за доброволно изпълнение, съответно от дати
17.01.2017 г. (л.13), 31.07.2017 г. (л. 15) и 11.01.2018 г. (л. 17), ведно с
указан в същите срок за доброволно плащане на дължимата сума от 12155,99 лв. по
посочена банкова сметка ***. Видно от приложените известия за доставяне (л. 14,
16 и 18), поканите са върнати обратно на подателя с отбелязване, че адресатът е
преместен или непознат. Предвид нередовното връчване на книжата, ищецът не е
поканил надлежно А.Х. да изпълни паричното й задължение преди датата на
подаване на заявлението, съответно не я е поставил в забава и ответницата не
дължи претендираната мораторна лихва от 2752,55 лв. върху неизплатената
главница, начислена за периода от 18.01.2016 г. до 11.04.2018 г. При това
положение акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен и правилно и бил отхвърлен от първоинстанциония съд.
В
частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на доказателствата за извършен разход, съответен
на необходимостта от разноски, поради което в тази част, въззивният съд,
възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да излага самостоятелни
мотиви.
С
оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на Община варна, не
следва да се присъждат разноски в полза на въззивницата. Последната обаче,
следва да понесе тежестта на претенцията на въввиваемата страна за присъждане
на разноски в размер на 200 лева, представляващи ю.к. възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 620 от
11.02.2020 г. постановено по гр.д. № 11916 по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Ася А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, сумата от 200 лв. (двеста), представляваща
сторени в настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 и ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд на РБългария в едномесечен срок от връчване на препис до страните.
Председател:
Членове:
1.
2.