Р Е Ш Е Н И Е
№228
гр. Велико Търново, 9.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Велико Търново – шести
състав, в
съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша докл***аното
от председателя адм. дело №175 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят И.Г.И. ***, е обжалвал
потвърдения по административен ред Ревизионен акт
№Р-04000421002713-091-001/03.11.2021 година, като с Решение №201/15.07.2022
година по АД №87/2022 година по описа на АСВТ съдът е отменил този акт в
частите му, с които са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за дейност като
ЕТ в частта им над 1 094,31 лева ДДФЛ и лихви над 611,97 лв. за 2015
година и над 1 049,32 лева ДДФЛ и лихви над 408,39 лева за 2016 година и е
отхвърлил жалбата в останалата част. С Решение №2933/21.03.2023 година по АД
№7587/2022 година на ВАС посоченото решение на АСВТ в обжалваната му отхвърлителна
част е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
В жалбата се поддържа, че ревизията неправилно
е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като предпоставките за това не са
доказани. Оспорват се възприетите факти и обстоятелства с твърдение, че не са извършвани
регистрации на МПС в ОД на МВР, а жалбоподателят е бил пълномощник за подаване
на документи от името на трети лица, което не предполага задължително
получаване на доход. Основите за облагане се оспорват като незаконосъобразно
определени, тъй като формално е взета математическа сума, „офертна“ цена, без
да е анализирана себестойността на аналогични услуги, възприетата от ревизията
цена не е пазарна и не е определена от експерт или не са събрани данни от
действителните собственици на МПС. Навежда доводи, че не би било логично да
извършва подобни услуги на цени, многократно н***ишаващи тези на фирмите, които
работят това, както и че е възможно безвъзмездното им извършване. Счита, че за
обективното определяне на задължението е следвало да бъдат извършени множество
действия, които не са направени, с което се релевира съществено нарушение на
процесуалните правила. С жалбата се иска отмяна на РА или алтернативно – да се
провъзгласи нищожността му. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител ***. К. поддържа жалбата, позовавайки се на писмените бележки,
представени по адм. д. №87/2022 г. Претендира за разноски и прави възражение за
прекомерност на ответната страна.
Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП”
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Пледира, че в настоящото съдебно производство
безспорно е установена валидността на РА. По съществото на спора изтъква, че няма
събрани нови доказателства, които да променят установеното при ревизията.
Позовава се на потвърдителното решение на Дирекция „ОДОП“, както и на писмените
бележки от предходното разглеждане на делото. Моли за присъждане на разноски за
две съдебни инстанции съобразно представения списък, в размер на 1 360,00
лева.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на
страните, представените по делото доказателства и указанията на ВАС,
приема за установено следното:
Спорът касае както установени факти,
така и правната им оценка, дадена в ревизионния акт в частта, която е предмет
на делото понастоящем.
Ревизионното производство е възложено със
ЗВР №Р-04000421002713-020-001/11.05.2021 г., издадена от М.Д.– началник на
Сектор „Ревизии“ при ТВ на НАП – Велико Търново, оправомощена за това по реда
на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед на директора на ТД на НАП – Велико
Търново. ЗВР е редовно
връчена лично на ревизираното лице на 18.05.2021 г. и определя тримесечен срок
за приключване на производството считано от тази дата. С нея е определен ревизиращият екип,
чийто ръководител е Стела Цветкова – главен инспектор по приходите. Със ЗИЗВР
№Р-04000421002713-020-002/18.08.2021 г. на същия орган по приходите е удължен
срокът за извършване на ревизията до 20.09.2021 г. Обхватът на възложената
ревизия е установяване на действителните данъчни задължения на лицето за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г.
В резултат на развилото се
производство е издаден РД №Р-04000421002713-092-001/04.10.2021 г., срещу който
не е подадено писмено възражение. Въз основа на този доклад е издаден процесният
РА №Р-04000421002713-091-001/03.11.2021 г. от органа по приходите, възложил ревизията, и от ръководителя
на ревизията. Предвид
установените данни за недекларирани по съответния ред и неотчетени доходи от
извършени услуги по регистрация на МПС, определени като доходи от стопанска
дейност като ЕТ, с РА за ревизираните периоди е прието, че И.И. дължи данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, вр. чл. 122 от ДОПК в размер на 1 280,14 лева за 2015
г. и лихви – 715,89 лева, и 1 237,95 лева за 2016 г. и лихви 566,75 лева.
След оспорване по административен ред РА
е потвърден като законосъобразен с Решение №4/24.01.2022 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“. Решаващият орган е приел за правилна квалификацията на
реализираните доходи като такива от стопанска дейност, които са облагаеми по
реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и подлежат на деклариране по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Обобщено е, че дейността на И. по регистриране на МПС е била ежедневна,
системно извършвана по занятие и от нея са реализирани доходи.
По жалба на И.И. състав на АСВТ е
отменил РА в частта, с която са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за
дейност като ЕТ над 1 094.31 лева и лихви над 611,97 лв. за 2015
година, както и над 1 049.32 лева ДДФЛ и лихви над 408,39 лева
за 2016 година и е отхвърлил жалбата в останалата част с Решение №201/15.07.2022
година по АД №87/2022 година по описа на АСВТ. С Решение №2933/21.03.2023
година по АД №7587/2022 година на ВАС посоченото решение на АСВТ в обжалваната
му отхвърлителна част е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав с указания да се изследва валидността на РА. Конкретните указания са да
се извърши проверка досежно истинността на оспорените документи, за които е
открито производство по чл. 193 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, резултатът от
която да се обективира съгласно чл. 194, ал. 2 или ал. 3 от ГПК. След
осъществяване на процесуалните действия по чл. 184 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК
да се извърши преценка за нуждата от приобщаване на специални знания по делото
чрез ангажиране на съдебно-техническа експертиза с оглед преценка основателността
на направените оспорвания на истинността (автентичността) на оспорените
документи, респективно даването на отговор на основното възражение за нищожност
на РА в частта, която е предмет на контрол, като се има предвид постановеното
от Съда на Европейския съюз решение по дело С-362/2021 г.
Действително,
както протоколите, така и ЗВР, ЗИЗВР, РД, и акта са под формата на електронни
документи, подписани с КЕП. По делото е прието представеното от ответника
веществено доказателство – компактдиск, съдържащ съставените в хода на
ревизията електронни документи, подписани с електронен подпис. Оптичният
носител е връчен на представителя на жалбоподателя, който поддържа оспорването
по чл. 193 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК на истинността на Протокол
№Р-04000421002713-ППД-001/07.06.2021 г. и Протокол №П-04000420112402-073-001/15.04.2021
г., Заповед за възлагане на ревизия №Р-04000421002713-020-001/11.05.2021 г.,
Заповед за изменение на ЗВР №Р-04000421002713-020-002/18.08.2021 г.,
Уведомление №Р-04000421002713-113-001/21.06.2021 г., Ревизионен доклад
№Р-04000421002713-092-001/04.10.2021 г. и Ревизионен акт
№Р-04000421002713-091-001/03.11.2021 г.
Преди
всичко следва да се отбележи, че по дело С-362/21 Съдът на ЕС се е произнесъл,
като е посочил, че чл. 25, §1 от Регламент №910/2014 допуска издаден като
електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е
подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в този
регламент изисквания, за да може да се счита за "квалифициран електронен подпис"
по смисъла на член 3, точка 12 от Регламента; чл. 3, т. 12 от Регламент №
910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на "квалифицирано
удостоверение за електронен подпис" по смисъла на чл. 3, т. 15 от този
регламент, е налице достатъчно основание, за да се приеме, че електронният
подпис не представлява "квалифициран електронен подпис", като в това
отношение е ирелевантно евентуалното му обозначаване като "професионален
електронен подпис"; ако в удостоверението, издадено от доставчика на удостоверителни
услуги, е вписан електронен подпис, това не е достатъчно, за да се смята, че
този подпис отговаря на предвидените в Регламента изисквания и за да се счита
за "квалифициран електронен подпис" по смисъла на чл. 3, т. 12 от
посочения регламент; чл. 3, т. 12 от Регламента и приложение I към него трябва
да се тълкуват в смисъл, че при проверката на съответствието на квалифициран
електронен подпис с изискванията на това приложение, обстоятелството, че
имената на титуляря на електронния подпис, които той обичайно изписва на
кирилица, са транслитерирани на латиница, не е пречка електронният подпис на
титуляря да се счита за "квалифициран електронен подпис" по смисъла
на този член 3, точка 12, стига този електронен подпис да е свързан по уникален
начин с титуляра на подписа и да може да го идентифицира.
По повод валидността на крайния по
делото акт и с оглед процесуалната позиция на жалбоподателя съдът допусна и
изслуша съдебна компютърно-техническа експертиза, изводите на която следва да
се кредитират като обективни и безпристрастни. Видно е от представеното
заключение на експерта, че положените електронни подписи на оспорените
документи са създадени от устройства за създаване на КЕП съгласно изискванията
на Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014
година. Електронните подписи, с които са подписани документите, са
квалифицирани електронни подписи, авторите на подписите са лицата, които са
посочени като такива. ВЛ е констатирало, че файловете, съдържащи процесните
електронни документи, са валидни и подписването отговаря на изискванията на чл.
3, т. 12, чл. 3, т. 15, чл. 26 и Приложение I от Регламента. Всички сертификати,
използвани за подписване на процесните електронни документи, отговарят на
политиката на Борика АД, като доставчик на квалифицирани удостоверителни
услуги, относно формата на атрибута идентификатор на физическото лице. Този
уникален идентификатор е издаден от съответния доставчик, което е в пълно
съответствие с изискванията на чл. 26, б. „а“ и „б“ от Регламента и позволява
еднозначно да бъде определено физическото лице титуляр на сертификата.
При тази ситуация не остава никакво
съмнение относно автентичността не само на крайния акт на производството, а и
на всички електронни документи, съставени в хода на ревизията. Респективно,
като подписани от заявените в тях автори, същите съставляват истински официални
документи. Ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това
правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е
възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителят й. Възлагането на
ревизията е станало от орган, който има това правомощие съгласно заповед на
директора на ТД на НАП – Велико Търново. Изложеното кореспондира и с Решение от
20.10.2022 г. по дело С-362/2021 г. на СЕС и не разкрива основание РА да бъде
обявен за нищожен. Валидността на РА не е компрометирана, а възражението за
нищожност е неоснователно.
Съдът констатира, че ревизионният акт е
издържан в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 2 от ДОПК, респективно може да се приеме като формално законосъобразен.
Както се констатира от РД и РА, при
т.н. определяне на данъчната основа ревизорите са приели, че са налице основанията
по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за всички ревизирани данъчни периоди, а именно –
до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация и наличие на данни за укрит приходи или доходи от ДОПК. В
доклада са изброени факторите по т. 1, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8, т. 9, т. 10, т.
12, т. 15 и т. 16 от ДОПК от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, касаещи
формирането на данъчната основа. Прието е, че И.И. е осъществявал търговска
дейност и по смисъла на чл. 1, ал. 3 и чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ е физическо лице,
което е търговец по смисъла на ТЗ, но не
регистрирано като ЕТ. Констатациите в това отношение са, че услугите,
касаещи регистрацията на МПС, извършвани от И.И. в периода 2015 г. – 2016 г.,
не са дейност, свързана с единични сделки и нямат случаен характер, а целят да
генерират доход. За извършените услуги ревизираното лице е следвало да отчете
получените приходи и същите да бъдат декларирани за съответната отчетна година.
Направен е извод, че осъществените сделки по същността си представляват
независима икономическа дейност, същите са многократни и не служат за
задоволяване на лични потребности.
За констатациите на приходната
администрация и преминаването към облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК
ревизираният е информиран с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. №Р-04000421002713-113-001/21.06.2021
г. Последното е получено по електронен път на 22.06.2021 г. ведно с уведомление
по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №Р-04000421002713-139-001/21.06.2021 г., а с
ИПДПОЗЛ изх.№Р-04000421002713-040-002/21.06.2021 г. е изискано посочване на
получените доходи за процесните услуги, справка за единична цена на услугите,
както и попълване на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В указания срок
задълженото лице не е представило нито попълнени декларации, нито справка за
цените. При това положение ревизиращите органи са остойностили установените
услуги по регистрация на МПС, извършени от И.И., като са съобразили списъка с
лица, предоставен от ОД на МВР – Велико Търново, от чието име е действал
ревизираният субект по пълномощие, вида на услугата и осреднената от ревизията
стойност за всяка услуга. В резултат на горното са установени неотчетени
доходи/приходи от продажба на услуги, извършени от И.И. в КАТ, за 2015 г. в
размер на 8 534,25 лева, а за 2016 г. – 8 253,00 лева. Направен е извод, че
неотчетените приходи са довели до укриване на доходи/приходи, потвърждение за
което е намерено в неподаването на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Същите са
приети за облагаем доход. За извършваната дейност от ревизираното лице не са
декларирани и установени направени разходи. Така, по реда на чл. 122, ал. 2,
вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, вр. чл. 28 от ЗДДФЛ за доходи от стопанска
дейност като ЕТ е определена годишна данъчна основа съответно за 2015 г. – 8
534,25 лева и за 2016 г. – 8 253,00 лева. На основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ,
вр. чл. 122, ал. 1 от ДОПК е предложен за установяване съответния данък ведно с
лихва за просрочие.
Несподелими са доводите на
жалбоподателя за процесуална незаконосъобразност на РА. Съдът намира, че при
извършване на ревизията, както и при постановяването на свързаните с това
актове, приходната администрация е действала в съответствие с вменените й
задължения, формулирани като основни принципи в данъчно-осигурителното
производство. От събраните по делото доказателства не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство.
Същото правилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Самостоятелно и
достатъчно основание да се направи този извод е констатацията, че в рамките на
две години И.И. е извършил близо 700 доказани регистрации в КАТ от името на
трети лица, като през малка част от този период /пет месеца/ е бил безработен,
а в останалата – е работил като застраховател на два часа дневно и няма други
доказани доходи. Числеността на изпълнените услуги, както и системното им
извършване при липса на друг доказан източник на доходи, както и легализирането
на дейността чрез регистриране през 2020 г. на търговско дружество с предмет на
дейност именно извършването на услуги от въпросния вид са несъмнен показател за
наличието на данни за укриване на доходи в рамките на ревизирания период. Отделно,
при стриктното граматическо тълкуване на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията
се провежда по посочения ред и при наличието само на данни в тази насока, което
е достатъчно основание, въпреки че в случая извършването на услугите по
пълномощие е доказано със справки от ОД на МВР – Велико Търново.
Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Посочените основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са обосновани в
резултат на анализа и съвкупната преценка на констатациите от предходна
проверка за установяване на факти и обстоятелства, обективирана в Протокол
№П-04000420112402-073-001/15.04.2021 г., приобщен към административната
преписка с Протокол №Р-04000421002713-ППД-001/07.06.2021 г., и събраните в хода
на ревизионното производство доказателства.
По съществото на спора:
С ревизионния акт, в процесната му
част, са определени следните допълнителни задължения:
а) данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ,
вр. чл. 122 от ДОПК, за 2015 година в размер на 1 094,31 лева и лихви 611,97
лв.;
б) данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ,
вр. чл. 122 от ДОПК, за 2016 година в размер на 1 049, 32 лева и лихви 408,39
лева.
В рамките на
ревизирания период от 2015 г. до 2016 г. И.И. е местно лице съгласно чл. 4, ал.
1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. Неженен с едно непълнолетно дете. Няма
регистрация като едноличен търговец. От 11.07.2016 г. е в трудово
правоотношение на двучасов работен ден с „Мусала иншурънс брокер“ ООД като помощник
застрахователен брокер. Не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Считано от 23.07.2020 г. И. е едноличен собственик, управляващ и
представляващ на „И. корект ВТ“ ЕООД, чиято основна икономическа дейност е
предоставяне на услуги, свързани с регистрация и пререгистрация на МПС,
бракуване, спиране/пускане в движение на ППС, промяна на регистрационен номер,
контролно технически прегледи и други.
Извършването
на услуги по пълномощие в КАТ като представител на множество лица за
регистрация/пререгистрация на техни МПС не може да бъде оспорено предвид
събраните в хода на ревизията убедителни доказателства за това – справки от ОД
на МВР, насрещни проверки на случайно селектирани лица от списъка, от чието име
са извършвани услуги, които потвърждават, че И. е действал от тяхно име и за
тяхна сметка в КАТ. Разпитаните в хода на адм. д. №87/2022 по описа на АСВТ
свидетели дават аналогични показания – упълномощавали са И. и той е извършвал
регистрации на техни МПС в КАТ. Принципно и самият жалбоподател не отрича
изпълнението на подобни услуги с обяснението, че всъщност не е извършвал
регистрации на МПС в ОД на МВР, а е бил пълномощник за подаване на документи от
името на трети лица, което не предполага задължително получаване на доход.
Спорната
поанта по делото касае правната трактовка на тази фактическа констатация – дали
И. е упражнявал стопанска дейност, подлежаща на облагане по ЗДДФЛ на основание
чл. 26, ал. 7, като е извършвал представителство пред КАТ за първоначалната регистрация
и/или пререгистрация на МПС, за която е получавал съответните доходи, които
представляват укрити, недекларирани доходи, подлежащи на облагане като такива
на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК.
Съдът
намира, че констатациите на ревизията по въпроса дали И. е получавал
възнаграждения за извършеното представителство, не са опровергани от
жалбоподателя. На първо място, И.И. работи по трудов договор с „Мусала
Иншуърънс Брокер“ ООД като помощник застрахователен брокер от 11.07.2016 досега.
Доказателство за това е справката за трудови договори, представена от
ответника. Следователно, трудовата заетост на жалбоподателя датира едва за
около пет месеца в рамките на двугодишния ревизиран период и то само за по два
часа на ден. По доказателства от приобщената ПУФО – банкови извлечения от Първа
инвестиционна банка, И.И. е получавал парични обезщетения за безработица от НОИ
за периода от 01.02.2015 г. – 31.05.2015 г. Липсата на служебни ангажименти
безспорно потвърждава, че лицето е разполагало с достатъчно време, за да може
да отделя редовно от него, за да регистрира и пререгистрира чужди МПС. Горното
обаче потвърждава и друго обстоятелство – липсата на регулярни доходи и
източници на такива. Това от своя страна дава житейско и логическо обяснение за
възмездния характер на инвестицията на времето и усилията на И. по извършване
на услуги в полза на трети лица. Както вече се каза, потвърждение на този извод
съдът открива в последващото легализиране на тази стопанска дейност чрез регистрирането
на „И. корект ВТ“ ЕООД.
Получателите
на услугите, предоставени от И., или не са намерени в хода на извършените им
насрещни проверки, или не са отговорили, но Стефан Пуйчев примерно е дал
обяснение, че с И. са дългогодишни приятели /въпреки което го сочи като И.
Илиев/ и същият му е извършил приятелска услуга, както и на управляваната от
него фирма. Аналогични са писмените обяснения и на Николай Начев – познават се от
дълги години, приятели са и приятелската помощ е безплатна, което е характерно
за народа ни. Друго от проверените лица – Константин Ганчев, е заявило, че
предвид изминалия период от време не може да уточни размера на заплатената
сума, това не изключва възможността да не е заплатена само еко такса, такса
регистрация, поставяне н номера и гражданска отговорност. В обясненията на
„Тид“ ЕООД и на „Фавабул“ ООД се твърди, че в счетоводството на дружеството
няма отразени плащания към И., но при все, че самият И. не води счетоводство,
не декларира и не отчита тези доходи, респективно той не представя и
разходооправдателни документи на платците им. При преценката на тези обяснения
съдът съобразява факта, че и лицата масово декларират, че са в приятелски
отношения с жалбоподателя, поради което следва да се отчете тяхната заинтересованост.
Констатацията в РА остава неопровергана. Значителният брой регистрации (в обем
близо 700 доказани в КАТ) и наличието на фирми, на които са извършвани подобни
услуги (а не само физически лица), изключва хипотезата за безплатна дейност на
т. нар. приятелски начала.
Служебно
известно на съда от АД №589/2021 на АСВТ е обстоятелството, че през 2014 г.
жалбоподателят също е предоставял услуги на физически и юридически лица,
свързани с промяна на регистрация на МПС или първоначална регистрация на МПС.
Общо 159 броя. Безспорно по настоящото дело е, че тези услуги през 2015 г. са
нараснали до 318 броя. През 2016 г. се отчита още по-голямо увеличение – до 341
броя. Тоест, ескалацията е очевидна. Времето, отделено от И. за регистрации в
КАТ, видимо надхвърля трудовата му заетост от два часа дневно /и то от м. 07.
2016 г./ и поставя логичния въпрос какво би мотивирало субекта да прави
безвъзмездни, приятелски услуги, докато няма никакъв или реализира минимален
доход. Единственият възможен отговор е, че всъщност тези услуги са платени и
крайно неприемливо е да се третират като 659 броя „приятелски услуги“.
Обемът и
разрастването на дейността са категоричен показател за нейния стопански
характер и извършването ѝ по занятие. Осъществяването на системни сделки от един и същи
тип за множество различни лица в рамките на ревизирания период указва
търговския характер на дейността, с която се е занимавал И. – в продължение на
няколко години е извършвал сериозна по мащабите си дейност по различни видове
услуги в КАТ, подавал е необходимите документи, активно е участвал в качеството
си на пълномощник. Константно в съдебната практика на ВАС е прието разбирането,
че системността като явление предполага наличието на поне три елемента,
съществуващи в еднородна среда. В настоящия случай се касае за 659 такива
елемента. (В този смисъл Решение № 16327/9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5621/2013 г., Решение № 3420 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2012
г.). Ето защо дейността на И. попада в обхвата на понятието търговска дейност
по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ, според който търговец е всяко физическо
или юридическо лице, което по занятие извършва търговско представително или
посредничество. При това положение, няма съмнение, че И. като физическо лице,
което не е регистрирано по Търговския закон, е осъществявал стопанска дейност.
Това от своя страна и предвид икономическата логика и факта, че лицето няма
други доходи за издръжка /включително и на непълнолетното си дете/, предполага
реализирането на доходи под формата на получено комисионно възнаграждение.
След като
ревизираното лице не е представило многократно изисканата информация за цената
на извършените многобройни услуги, на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК ревизията
е преминала към тяхното остойностяване в условията на облагане по аналог.
Събрани са обективни данни от трети независими лица, предлагащи аналогични
услуги на същата територия. Методът на изчисление е ясен и подлежи на проверка.
Размерът на установените задължения с РА в процесната му част не е опроверган
по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, доколкото жалбоподателят не
ангажира доказателства в този смисъл. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора следва да се уважи претенцията на ответника за юрисконсултско
възнаграждение при съобразяване на възражението за прекомерност с аргумент от
разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречение трето и ал. 2 от ДОПК във връзка с
чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на ***окатските възнаграждения. Юрисконсултското
възнаграждение възлиза на 1 232,80 лева.
Водим от горните съображения,
Административният съд – В. Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Г.И., ЕГН ********** *** против Ревизионен акт
№Р-04000421002713-091-001/03.11.2021 година на органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №4/24.01.2022 г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново в частите му, с
които е определен: а) данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, вр. чл. 122 от ДОПК за 2015 година в
размер на 1 094,31 лева и лихви 611,97 лв. и б) данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, вр. чл. 122 от ДОПК за 2016 година в размер на 1 049,32 лева и
лихви 408,39 лева.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН ********** *** да
заплати на Националната агенция по приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 1 232,80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :