Решение по дело №26/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 35
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20227280700026
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 35/18.3.2022 г.                                           гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на десети март 2022г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                     ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА

                                            ВАНЯ  БЯНОВА -НЕЙКОВА

 

при секретар  Красимира  Юрукова

прокурор   Димитринка   ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов  КАНД     26  по описа за 2022 година

         За да се произнесе, взе предвид следното:

         Касационно анд № 26/2022г. е образувано по жалба на НАП, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. К. против Решение № 241/30.12.2021г. постановено по анд20212330200780  по описа за 2021г. на  Ямболския районен съд.

        С обжалваното решение е отменено  Наказателно постановление №

564351-F586208/13.07.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Й.О.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.П.Й. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1, изр.3 от Наредба Н-18/2006г., като НАП е осъдена да заплати на дружеството сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

      В жалбата  се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,  във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Твърди се, че решаващият състав на ЯРС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 34, ал.  1 от ЗАНН, като е приел, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения в тази разпоредба давностен срок за наказателно преследване. Сочи се също така, че по смисъла на сочения нормативен текст, терминът откриване на нарушителя/нарушението означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, вкл. всички елементи от обективна и субективна страна на конкретното деяние, а не съществуването на възможност това да бъде сторено. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, с присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

        В съдебно заседание касаторът редовно призован изпраща процесуален  представител гл. юрисконсулт Д. К., която поддържа жалбата и направеното искане.

          Ответникът по касация - редовно призован,  изпраща процесуален представител адв. Т. С., която пледира за неоснователност на жалбата и оставяне в сила  на обжалвания съдебен акт, по подробни съображения изложени във възражение срещу  жалбата. Сочи че, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски в настоящето производство.

          Представителят на ЯОП изразява становище за основателност на подадената жалба. Сочи, че  противно на приетото от първоинстанционния съд, не е изтекъл предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН давностен срок, тъй като  същият започва да тече от датата на приключване на проверката, когато за контролния орган има яснота относно нарушението и нарушителя, а не от датата на подаване данните за доставката. Счита, че решението на ЯРС следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

       Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

       Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като  ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

        Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 241/30.12.2021г. постановено по анд20212330200780  по описа за 2021г. на  Ямболския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 564351-F586208/13.07.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Й.О.“ ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1, изр.3 от Наредба Н-18/2006г.

       За да постанови своя съдебен акт ЯРС, въз основа на събраните и  проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от  фактическа страна, че на 07.01.2021г. е извършена проверка от служители на ГДФК  в търговски обект- бензино-газстанция, находящ се в с.Роза, обл.Ямболско шосе, стопанисван от „Й.О.“, при която е установено, че в същия е въведено в експлоатация и се използва фискално устройство, с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП електронна система с фискална памет/ЕСФП/ тип IFS FS000175 N от per. БИМ 185FS, ФУ модел DATECS FP 2000 с инд. № FS000175, номер на фискална памет 62000175, регистрирано в НАП с № 4340162. След извършена проверка в информационните масиви на НАП - програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, относно получени количества горива в обект, както и след извършен анализ на представените на 15.01.2021 г. документи за доставка на гориво, проверяващите констатирали, че „Й.О.“ ООД в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива, не е изпратило съобщение за доставка на гориво (1000 литра бензин) на датата на получаването ѝ в обекта по акцизен данъчен документ (АДД) с уникален контролен номер (УКН) 0000000005493810/25.08.2020 г. в нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0048022/07.01.2021 г. и на 15.01.2021 г. в присъствието на управителя на дружеството бил съставен АУАН № F586208 от същата дата за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1, изр.З от Наредба Н-18/2006 г. Впоследствие, на 13.07.2021 г., въз основа на АУАН и при идентично на отразеното в акта фактическо и юридическо описание на нарушението, било издадено обжалваното наказателно постановление.

      При така установена фактическа обстановка ЯРС е счел от процесуално правна страна, че в административно наказателното производство  е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че АУАН е съставен извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В подкрепа на този извод първоинстанционния съдебен състав е посочил че, процесното нарушение е извършено на 25.08.2020 г., когато е получено горивото и на която дата дружеството е било длъжно да подаде по електронен път в НАП данни за доставката, вместо на 03.09.2020 г. Според ЯРС именно на последната дата органите по приходите са узнали за бездействието  на дружеството и точно от тази дата е започнал да тече и  тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който срок изтича на 03.12.2020 г. При това положение, след като АУАН е съставен на 15.01.2021 г. (повече от месец  след изтичане на въпросния срок), първоинстанционният съд е приел, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е опорочило цялата образувана преписка и издаденото НП се явява незаконосъбразно. По тези съображения оспореното НП е отменено, а в полза на„Й.О.“ ООД  са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

        Обжалваното решение е валидно и допустимо, но  неправилно.

        Настоящият касационен състав счита, че същото е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд  по следните съображения.

           По делото няма спор, че административното нарушение е извършено на датата, когато е получена доставката на гориво – 25.08.2020 г., на която дата е следвало дружеството да подаде данни по електронен път в НАП за получената доставка. Безспорно от доказателствата се установява също, че нарушението е констатирано най-рано на 03.09.2020 г. – датата, на която санкционираното дружество е подало в НАП информация за получената доставка на гориво. Не може да бъде споделено обаче като основателно поддържаното от ответника в настоящото производство становище, че органите на данъчната администрация са разполагали с достатъчно данни за извършеното нарушение още към 03.09.2020 г., когато са подадени данните за доставката в НАП.  Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН постановява, че не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на данъчно нарушение. Критерият за преценяване момента на откриване на нарушителя е обективен - това е моментът, в който оправомощените да образуват административнонаказателно производство органи са констатирали наличието на данни за извършено административно нарушение. Тези данни в конкретния случай са станали известни именно в хода на извършената проверка, а не в по-ранен момент. В този смисъл настоящата инстанция счита, че с пълни и достатъчно данни за признаците на нарушението и нарушителя контролните органи са могли да разполагат, а и обективно са разполагали, едва след извършената проверка, поради което и началният момент, от който започва да тече три месечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. 1 от ЗАНН, е моментът на приключване на инициираната проверка. С оглед на това, за момент на откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН следва да се приеме не датата, на която действително са подадени в НАП данни за доставката (03.09.2020 г.), както погрешно е възприел ЯРС, а датата на приключване на проверката – 07.01.2021 г., за извършването на която е съставен Протокол сер. АА № 0048022, надлежно приобщен към доказателствения материал и наличен в кориците на делото. АУАН № F586208 е съставен в присъствието на управителя на дружеството Р.Й. на 15.01.2021 г., т.е. в разписания в нормата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. 1 от ЗАНН давностен срок, поради което изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило цялата образувана преписка, въз основа на което заключение почива и изводът за незаконосъобразност на издаденото НП, се явяват неправилни и необосновани. В подкрепа на този извод на ЯАС следва да се посочи ТР № 4/29.03.2021г. по тълк.дело № 3/2019г. на ОСС от I и  II колегия на ВАС. Действително същото е постановено във връзка с прилагането на конкретна норма от Закона за защита на потребителите, но в мотивите му изрично е посочено, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя, съответно административнонаказващия орган.

              В обжалваното съдебно решение не са изложени мотиви по съществото на спора. Единственото основание за отмяната на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, което не се споделя от настоящата инстанция. Липсата на мотиви по съществото на спора съставлява процесуално нарушение от категорията на абсолютните и само по себе си е основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

            В случая произнасянето по същество от настоящата инстанция е недопустимо, тъй като касационното производство решава спора за законосъобразността на постановеното от районния съд решение. ЯРС не е обсъдил изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и не се е произнесъл по въпросите относно извършеното нарушение, поради което произнасянето по тези въпроси от касационната инстанция би довело до лишаване на страните от една инстанция по установяване и преценка на фактите.

            Доколкото в настоящото производство е направено искане от касатора за присъждане на направени разноски, то на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по това искане  следва да се произнесе първоинстанционният съд  при новото разглеждане на делото.

 

             По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, ЯАС, втори касационен състав

 

 

                                               РЕШИ:

 

 

          ОТМЕНЯ Решение № 241/30.12.2021г. постановено по анд20212330200780  по описа за 2021г. на Районен съд – Ямбол.

 

 

         ВРЪЩА делото на Районен съд – Ямбол за ново разглеждане от друг състав съгласно задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

 

        Решението е окончателно.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете

 

 

 

                                                                                          2. /п/ не се чете