РЕШЕНИЕ
№ 1452
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330108616 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.
537 вр. 481 вр. чл. 466 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на “Кредит Респект” ООД с
ГИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „София парк“ ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4. ет. 6А. представлявано от у. Л. Р. чрез а.. М. против Р.С.В.,
ЕГН: **********, е адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 345 лева (триста четиридесет и пет лева) дължима главница по запис на заповед,
ведно със законната лихва, считано датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 730 по описа за 2020 г. на районен съд -
Пловдив, до окончателното изплащане на задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ответницата е издала в полза на „Кредихелп" ООД
(настоящо наименование „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД) запис на заповед за сумата от
345 лева предявен за плащане на дата *** г. Дължимата сума не е заплатена на кредитора.
Записът на заповед е прехвърлен с джиро на дата *** г. в полза на ищеца. Вземането е
притендирано по чл. 417 от ГПК -ч. гр. дело № 730/2020 г. но ПРС. Срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорава иска. Заявява, че между ответника и
„Кредихелп" ООД е подписан на *** г. Договор за паричен заем. Зписът на заповед служи
като обезпечение на договора за заем. Договора за заем е недействителен поради нарушения
на ЗПК. Посочената в записа на заповед сума е формирана от задължението за главница,
лихва и неустойка. Сумите над задължението за главница са недължими.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
1
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. г. д. 730/20 г. на ПРС и съдържащият се в него договор за кредит от ***
г. е видно, че на същата дата между ответницата и „Кредихелп“ ООД е подписан договор за
заем за сума от 153,39 евро за срок от 1 месец, при лихва % 24 % и ГПР 24,49 %. В чл. 12 от
същия е предвидено предоставяне на обезпечение при определени от заемодателя условия и
неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 19,94 евро. По повод на същия
е подписан като обезпечение и процесния запис на заповед от *** г. прехвърлен на ищеца
на *** г. Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по частно гр. дело №
730/2020 г. на ПРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесната сума по
запис на заповед, издаден на *** г. в полза на „Кредихелп“ ООД. Срещу нея е постъпило
възражение от длъжника в срок.
От изготвеното заключение от *** г. по извършената ССЕ е видно, че в ГПР е включена
само възнаградителната лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
В случая е предявен положителен установителен иск, правният интерес от който се извежда
от предходно проведено заповедно производство, по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника.
С оглед събраните писмени доказателства съдът намира за доказано, че процесния запис на
заповед е подписан по повод сключения между ответника и „Кредихелп“ ООД е
индивидуален договор за заем от *** г.
Независимо, че документът, въз основа на който е била издадена заповедта за изпълнение, е
запис на заповед и предметът на настоящия процес е установяване на вземане, произтичащо
от редовен от външна страна менителничен ефект, доколкото ответникът навежда твърдения
за наличие на каузално правоотношение по повод издадения редовен документ, на
изследване по делото подлежи това каузално правоотношение, независимо, че това
обстоятелство се оспорва от ищеца. От събраните по делото писмени доказателства съдът
намира, че действително е налице каузално правоотношение. Следователно при разглеждане
на настоящия иск съдът задължително трябва да провери дали съществува вземане по
каузалната сделка. Няма спор, че издаденият запис на заповед е прехвърлен на ищеца с
джиро. Между ответника и джиранта е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като джиратарят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът
2
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 24.49 %, а ЛП- 24 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това
поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването
му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание. На трето място, не са неспазени
изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- липса на посочване в договора на условията за
прилагане на лихвения процент. Следва да се посочи, че, видно от съдържанието на
договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума. След като в самия договор
липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана)
възнаградителната лихва, не може да се направи проверка при какви условия е приложена тя
и дали отговаря на размера на вноските по погасителния план, поради което е налице
нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. На следващо място, необходимо е да се
посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 12 . Така
въведените изисквания в цитираната клауза от договора за вида обезпечение (поръчител) и
срока за представянето му (седмодневен), създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Същата се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата
на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
3
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26
ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните. При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е
недействителен на специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което не
могат да се претендират и суми по обезпечението на този недействителен договор, чрез
процесния запис на заповед, доколкото липсва изначално основание за дължимостта на
вземането по кредита, а оттук- и на свързаното с него обезпечение. Без никакво значение в
процеса е обстоятелството дали записът на заповед е редовен от външна страна документ,
отговарящ на съответните законови реквизити за валидност, защото доколкото
менителничният ефект обезпечава каузална сделка- заем, която е недействителна, той не
може да породи права за кредитора по него. След като не се доказа да съществува
присъденото вземане в полза на заявителя, трябва да се приеме, че заповедта за изпълнение е
била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ищеца не се дължат разноски,
а на ответника следва да се присъдят направените и притендирани такива от 100 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Тъй като ответника е представляван от а. по реда на чл. 38 от ЗА на а. д. „Г.“ следва да се
определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на предявените
искове и проведени заседения по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при
съобразяване на факта на регистрация по ЗДДС и списъка за разноски, което е в общ размер
от 360 лв. по настоящето производство, както и сумата от 360 лв. за заповедното
производство по ч. г. д. 73/2020 г. на ПРС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Респект“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, София парк, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6А,
представлявано от у. Л. Р., против Р.С.В., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 345,00 лева (триста четиридесет и пет
лева) дължима главница по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано датата на
4
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 730 по
описа за 2020 г. на районен съд – Пловдив-17.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Кредит Респект“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, София парк, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6А, представлявано от у.
Л. Р., да заплати на Р.С.В., ЕГН: **********, от ***, сумата от 100 лв. за разноските по
делото.
ОСЪЖДА „Кредит Респект“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, София парк, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6А, представлявано от у.
Л. Р. да заплати на А. д. „Г.“ с ЕИК *** с адрес *** представлявано от у. С.Г. сумата от 360
лв. /триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от
ЗА по настоящето производство и сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА за заповедното производство по ч. г. д.
730/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5