Решение по дело №947/2020 на Районен съд - Ямбол

                                                 Р Е Ш Е Н И Е 260083/7.10.2020г.

 

№                                                 07.10.2020 г.                                    град Ямбол

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд                                                ХV- ти  граждански състав

На 06.10                                                                                                2020 година

В публичното заседание в състав

                                                                                    Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 947 по описа за 2020 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

                 Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от К.Д.А. против М.А.С. , с която се иска съдът да осъди ответника  да заплати на ищцата сумата от 2260 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди  в следствие на противоправно поведение на ответника, законна лихва върху главницата от датата на увредата- 13.03.2018 г. до окончателното изплащане. 

           В исковата молба се твърди, че  с влязла в сила присъда ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 211  НК. В резултат на виновното противоправно поведение на ответника,  ищцата твърди да е претърпяла имуществена вреда в размер на 2260 лв., които все още не й били възстановени.

Иска се уважаване на иска, присъждане на законна лихва от датата на увредата.

Отговор не е депозиран.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и назначения й по реда на ЗПП адвокат.

            Ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва претенцията.

            Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба,  събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            От приетите по делото в цялост наказателни дела се установява, че с присъда № ***год.  подсъдимият М.А.С. е признат за виновен , че действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си  или за другиго имотна облага, представяйки се за длъжностно лице – *** и ***  е възбудил и поддържал  заблуждение у К.Д.А. и М. Г. Ц. и с това им е причинил имотна вреда , общо в размер на 4560 лв. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец М. Г. Ц. сумата от 1900 лв. С решение № *** год. ОС – Я. е потвърдил присъдата на ЯРС. С решение № *** год. на АС – Б. е оставено без уважение искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство.

С протокол за доброволно предаване от 21.04.2018 год. ответникът е предал сумата от 400 лв., за да бъде върната на К.А..

            При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е  с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД. В тежест на ищцата е да докаже, че е налице деликтна отговорност на ответника като пряк причинител на увреждането, изразяващо се в причиняване на имуществени вреди спрямо ищцата в резултат на извършено престъпление по чл.211, вр. чл. 210 и чл. 209 , ал. 1 от НК, че е претърпяла имуществени вреди в резултат на извършеното от ответника престъпление в претендирания размер.

Не се спори, а се установява и от приложените към делото наказателни дела, че с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление. Установен е и размерът на причинената имотна вреда – 4560 лв., като видно от мотивите към присъдата и доказателствата по делото, на ищцата е причинена вреда в размер на 2660 лв., 400 лв. от които са й възстановени.

 Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието и от кого, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно в конкретният случай присъдата е задължителна за гражданския съд за онези положения, които са елемент от фактическия състав на престъплението: наличието на противоправно деяние, извършено от ответника като извършител на престъпление – престъпление по 209, ал.1 НК и виновността на дееца – престъплението е извършено умишлено. В конкретният случай следва да се приеме, че гражданският съд е обвързан и от размера на причинените от престъплението вреди за ищцата.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че по делото се установи по безспорен начин наличието на непозволено увреждане: налице е  деяние, настъпила е имуществена вреда, деянието е противоправно – престъпление по НК, деянието е извършено виновно – умишлено, налице е причинна връзка между противоправното и виновно деяние, извършено от ответника и вредите настъпили за ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съдът приема, че за ответника като извършител е възникнала отговорност по чл.45 ал.1 ЗЗД да обезщети претърпените от ищцата имуществени вреди в размера установен с влязлата в сила присъда, след приспадане на възстановената сума от 400 лв.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че на основание чл.45 ал.1 вр.  чл.51 ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на сумата от 2260  лв. за причинените й имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 13.03.2018 год., каквато е трайната съдебна практика.

По разноските:

Искане за присъждане на разноски от страна на ищцата не е направено.

Предвид характера на производството и на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска в размер на 90, 40 лв.

Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

                                                       

                                                           Р   Е   Ш   И   :

           

    ОСЪЖДА на основание чл.45 ал.1 ЗЗД М.А.С., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на К.Д.А. , ЕГН **********  сумата от 2260  лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършено на 13.03.2018 год. в гр. Я.  престъпление по 209, ал. 1 от  НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2018 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 6 ГПК М.А.С., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ  по сметка на РС – Я. сумата от 90, 40 лв. – държавна такса.

 

 

Решението може да се обжалва пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :