Решение по КНАХД №2215/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба от К. В. Б., [ЕГН], от гр.София, против Решение №940/28.07.2025г по АНД № 878/2025г на ВРС, ІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Варна НП №811699-F796871/31.01.2025г и наложената й имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон, на две основания. От една страна се поддържа несъставомерност на нарушението с оглед факта, че неизпълнението на задължението на касаторката се дължи на проблем с портала за електронни услуги на НАП във връзка с подновеното й удостоверение за КЕП, което е единствената възможност за подаване на декларации за ДЗЗД. От друга страна се оспорва застъпеното от ВРС становище, че вмененото й нарушение не представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, като се излагат аргументи в подкрепа на противното. С тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно призована, касаторката не се явява и не се представлява.

Ответният АНО - директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Варна, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция преценява жалбата като неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 19.09.2024г св.К. С. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна по партидата на „Просеки 2020“ ДЗЗД, [ЕИК], и установила, че задълженото лице К. Н. Б. – представляващ дружеството, не е изпълнила задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за д.п.м.08.2024г в териториалната дирекция по регистрацията си в срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС – 16.09.2024г. За така установеното нарушение, квалифицирано по чл.125 ал.5 от ЗДДС, компетентното длъжностно лице съставила АУАН от 06.11.2024г, предявен лично на К. Б.. Тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения против акта. Въз основа на него било издадено и НП от 31.01.2025г, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, и на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС наложил на К. Б. глоба в размер на 500лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, от правна страна съдът приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, със съдържание, отговарящо на изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, за обективно и субективно съставомерно нарушение, което е безспорно доказано и правилно квалифицирано, и за него е наложена глоба в специалния минимум по приложимия чл.179 ал.1 от ЗДДС. Съдът обсъдил всички възражения на настоящата касаторка за незаконосъобразност на НП, вкл. относно приложението на чл.28 от ЗАНН, и изложил мотивирани съображения за тяхната неоснователност. Относно твърдението за технически проблем с електронния подпис, необходим за подаване на СД по ЗДДС съдът посочил, че това възражение би било уважено в случай на закъснение с няколко дни, но в случая липсват твърдения декларация да е подадена дори при приключване на съдебното следствие по АНД, както и доказателства Б. да се е опитала да отстрани техническия проблем или да подаде СД по друг начин в ТД на НАП. Относно твърденията за липса на сключени в конкретния данъчен период облагаеми сделки, съответно – реализирани приходи съдът посочил, че това обстоятелство не променя извода за съставомерност на нарушението по чл.125 ал.5 от ЗДДС; в обобщение съдът посочил, че доколкото в слуая не става въпрос за забавяне, а за пълно неизпълнение на законоустановеното задължение, проявяването на снизходителност към представляващия „Просеки 2020“ ДЗЗД е обществено неприемливо. С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП и осъдил Б. да заплати на АНО юрисконуслтско възнаграждение в размер на 80лв.

Касационната инстанция преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на касаторката са неоснователни.

На първо място твърдението й за възникнал технически проблем при регистрацията на подновения й електронен подпис не е оспорено от АНО и следва да се приеме, че отговаря на действителното положение. Твърдението, че е поискала съдействие на национален телефонен номер на НАП, което й е било отказано, е недоказано. Но дори да беше – това би било извинително основание за закъсняло изпълнение на задължението й по чл.125 ал.5 от ЗДДС през м.април 2024г, когато е възникнал този проблем. Бездействието й да предприеме каквито и да било по-нататъшни постъпки за отстраняване на възникналия проблем през следващите месеци – май, юни, юли, август и септември (служебно известно на този съдебен състав с оглед образуваните в АС – Варна касационни производства по жалба срещу решения на РС – Варна за потвърждаване на наложените й глоби за посочените месеци), действително не може да се приеме като извинение за неизпълнение на законоустановеното й задължение за деклариране на резулатите от търговската дейност на представляваното от нея ДЗЗД в продължение на шест месеца. Ирелевантно за съставомерността на конкретното административно нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС е наличието или липсата на реализирани облагаеми доставки от страна на ДЗЗД – то е формално и се осъществява чрез бездействие за подаване на декларация в установения от законодателя срок, без значение от съдържанието на същата, т.е. дали е с нулев или с различен резултат. Закъснялото деклариране с нулев резултат би било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но в конкретния случай декларация изобщо не е подадена, поради това то обективно не може да бъде съобразявано при преценката дали това нарушение представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, още повече – липсват доказателства, че ДЗЗД не е осъществявало търговска дейност именно поради неизпълнение на задължението за деклариране.

В обобщение на изложеното – в този случай НП е издадено срещу К. Б. за обективно съставомерно и безспорно доказано административно нарушение, за което й е наложена глоба в специалния минимум; не са налице изключващи отговорността й обстоятелства, вкл. това по чл.28 от ЗАНН, поради което НП следва да бъде потвърдено. В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение. То не е обременено с наведения касационен порок, а други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха констатирани и в хода на задължителната служебна проверка.

Искания за разноски в това производство не са направени.

Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №940/28.07.2025г по АНД №878/2025г на ВРС, ІІІ с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.