№ 101
гр. Раднево, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100325 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с материалноправно основание чл.
45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Й. срещу И. Р. И.,
с която се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с влязло в законна сила определение от
18.11.2022 г. по НОХД № 9661/2022 г. на ОС-Стара Загора е одобрено
споразумение, с което ответникът И. Р. И. бил признат за виновен в
извършването на престъпление грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 НК
на 27.11.2021 г. спрямо ищцата. Твърди, че вследствие на престъплението е
получила многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-
мозъчна травма – екстракраниален хематом в лява теменна област; счупване
на черепната основа с оторея на ляво ухо; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; кръвоизлив под мозъчната обвивка на дясната голямомозъчна
хемисфера; оток на мозъка и контузия на мозъка. Твърди, че в резултат на
престъпното деяние са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
телесно увреждане и последвали болки, страдания, лечения и дискомфорт.
Твърди, че за обезвредена на тези неимуществени вреди претендира сума от
5000 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 5000 лв. за претърпените от деянието
неимуществени вреди.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника И. Р. И..
В проведеното на 19.09.2024г. открито съдебно заседание ответника И. Р.
И. прави изявление за признание на иска на основание чл. 237 ГПК.
Процесуалният представител на ищеца в същото съдебно заседание на
19.09.2024 г. е направил искане за произнасяне с решение при признание на
иска на основание чл. 237 ГПК, с оглед направеното от ответника признание
на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. В проведеното на 19.09.2024г.
открито съдебно заседание ответника И. Р. И., лично е направил изрично
изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. С. П. – АК Стара Загора, в същото съдебно заседание изрично е поискал
съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи
в цялост.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.
Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден
2
да заплати на ищеца сторените разноски в производството. Такива са доказани
за адвокатско възнаграждение за производството в размер на 1500 лв.
/съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие №
0237506/09.05.2023г., приложен на лист 10 от делото/. Внесената от ищеца
държавна такса в размер на 10 лв. е недължимо платена и подлежи на връщане
при поискване съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево,
ул. ********, понастоящем в Затвора гр. Стара Загора, да заплати на С. Д. Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево, ул. ********, на основание
чл. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000 лв. (пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в нанесена многостепенна средна телесна повреда: черепно-
мозъчна травма – екстракраниален хематом в лявата теменна област, счупване
на черепната основа с оторея лявото ухо, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на дясна голямо мозъчна
хемисфера, оток на мозъка, контузия на мозъка, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и проникване в черепната кухина, които
вреди са настъпили вследствие на извършени от И. Р. И. престъпни деяния на
27.11.2021 г., установени с одобрено споразумение от 18.11.2022 г. по НОХД
№ 996/2022 г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва върху
главницата от 27.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500 лв. (хиляда петстотин лева),
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево,
ул. ********, да заплати по сметка на РС-Раднево сума в размер на 200 лв.
(двеста лева), представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
3