№ 1120
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330201663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4191761 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на КР.
П. П., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят КР. П. П. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение
на материалния и процесуалния закон, по подробно изложени в жалбата
съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез
процесулния си представител – адв.П., пледира за отмяна на ЕФ поради
несъставомерност на деянието. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу КР. П. П., за това, че на
18.10.2020г. в 08:17 часа в Републикански път ІІ-64, км. 50+500, в посока
гр.Пловдив към с.Труд, извън населено място, при въведено ограничение 60
км/ч. с ПЗ В-26 от 60 км/ч., заснето със система за автоматично фиксиране
TFR1-М 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, с МПС
БМВ 320 Д, вид лек автомобил с рег. № ***, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М
529, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 88 км/ч и
превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. Като собственик, на когото е
регистрирано МПС-то бил вписан КР. П. П. и на същия била наложена глоба
100лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от
страните. По делото е приложено писмо от ОПУ Пловдив, от което се
установява, че километър 50+500 на път ІІ-64 „Карлово-Пловдив“, посока
Пловдив-Труд, се намира след кръстовището с отбивката за „Осрам“, срещу
магазина на „Шкода“. Нарастването на километража на пътя е в посока
Карлово-Пловдив. За посоката Пловдив-Труд е наличен пътен знак В26 (60
км/ч) „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ на около
150м преди посоченото километрично положение – приблизително при
км.50+650. Действието на знака е в посока Труд и е в сила до следващото
кръстовище – кръстовището с напречния път към „Осрам“ на км.50+590. Към
дата 18.10.2020г. пътният знак В26 (60) е бил наличен без допълнителна табела
Т2.
След преценка на формираната по делото доказателствена съвкупност
Съдът намира, че фактическите констатации в обжалвания ЕФ изцяло се
потвърждават. Възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло
несподелими, доколкото видно от отбелязването в Протокола по чл.10 от
Наредбата АТСС е разположено на отстояние 200 метра от процесния пътен
знак. Действително се установява, че на км.50+500 не е поставен ПЗ В26 (60),
но от съществено значение за съставомерността на вмененото
2
административно нарушение е обстоятелството, че процесният пътен участък
попада в зоната на действие на ПЗ В26. Последното се потвърждава и от
нарочното отбелязване в същия протокол, че АТСС е разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, което в случая е в синхрон с разпоредбата на чл.8
от Наредбата, изискваща при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС да се определи така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта. В тази връзка неоснователно се явява възражението
на жалбоподателя за несъставомерност на деянието, защото безспорно се
доказа, че в процесния участък на инкриминираната дата е съществувал пътен
знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч, респективно и
задължението на водачите да го съблюдават, както и факта на управление на
процесното МПС със скорост над разрешената.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.”. В конкретния случай скоростта е била ограничена с
пътен знак “В 26” – до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача.
Описаната противоправна деятелност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост извън
населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящият казус. В случая
размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също
и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от пороци, които да нарушават
правото на защита на наказаното лице.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4191761 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
3
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на КР.
П. П., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП,
следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на
писмено становище по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4191761 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП на КР. П. П., ЕГН **********, от гр.***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА КР. П. П., ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР –
Пловдив сума в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред
РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4