№ 42
гр. Харманли, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20235630101105 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в
чл.124 от Гражданско процесуален кодекс.
Ищецът Д. Д. Ч. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, действащ чрез
пълномощника си адв. В. А. АК Хасково твърди, че притежава по силата на покупко-
продажба от П*Т*Н* ЕГН **********, б.ж. на гр. Харманли и придобивна давност,
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Харманли а именно:
Поземлен имот №77181.23.395 по КККР на гр. Харманли, одобрени със заповед
РД-18-9/23.ІІІ.2006г., адрес на поземления имот: гр. Харманли местност „Старите лозя“,
площ -1138кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, НТП - за земеделски
труд и отдих (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ), заедно с построената в него сграда с идентификатор
№77181.23.395.1 -вид собств. Частна, функц. предн. Вилна сграда - еднофамилна, брой
етажи 1, застроена площ 26 кв. м.
Твърди се, че ищецът ползва и владее имота в същите граници така, както бил
закупен от П*Т*Н* през 2005г., и никога нито той, нито неговия праводател не били губили
владението върху имота.
Сочи се, че при опит Ч. да се снабди с нотариален акт за имота по настоящия
кадастрален план установил, че в Агенция по кадастъра и в Община Харманли поземления
имот бил записан като собственост на Община Харманли, а сградата - като собственост на
наследниците на П*Т*Н*. Това обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на
настоящата искова претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да признае на ищеца спрямо ответника
правото на собственост върху недвижим имот - Поземлен имот №77181.23.395 по КККР на
гр. Харманли, одобрени със заповед РД-18-9/23.ІІІ.2006г., адрес на поземления имот: гр.
Харманли местност „Старите лозя“; площ -1138 кв.м., трайно предназначение на
територията - земеделска; НТП - за земеделски труд и отдих (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ).
Претендира се присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответника Община Харманли не е
депозирала отговор на исковата молба. Не е представила доказателства и не е направила
1
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищец, редовно призован – не се явява . Представлява се от
пълномощника адв. В. А. АК Хасково, който поддържа депозираната искова молба.
Ответника Община Харманли, редовно призована за съдебно заседание - се
представлява от юрисконсулт В. Ш* , който оспорва предявената искова претенция.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
От показанията на разпитаните по делото свидетели А*А* и К*Н* (без родство с
ищеца), които кореспондират помежду си се установява, че познават ищеца Д. Ч. около
2004г. когато закупил процесния имот от П*Т*, Самият имот бил ограден с мрежа и бодлива
тел , като границите му не били променяни през годините. В него имало построена малка
вила, в която била построена от предишния собственик Трандев. Знаят за процес-ния имот
тъй като живеят в съседство и заявяват, че от момента на закупуването на имота от ищеца,
само той го стопанисвал и обработвал. Не знаят имотите в тази местност – „ Старите лозя“ ,
някога да са били включвани в ТКЗС. Самата местност знаели, че е „Вилна зона“ на гр.
Харманли и като такава била записано в кондиката на града. Свидетелите не знаели да трети
лица да са имали претенции към имота владян от ищеца. Заявяват, че при закупуването на
имота ищеца притежавал документи за сделката , но в последствие автомобила в които се
намирали книжата бил окраден и по настоящем документи липсвали.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от
него основание. Доколкото ищците твърдят, че е станали собственик на основание
давностно владение на процесния недвижим имот, без да твърдят, че са били добросъвестни
владелци, следва да докажат, че са владели процесната реално определена вещ повече от 10
години – с оглед разпоредбата на чл.79 ал. 1 от ЗС.
От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява
началния момент, от който е започнало владението на имота от ищеца – 2004г.- 2006г. Това
владение той е осъществявал непрекъснато, явно, открито и несмущаван от ни-кого. Към
настоящия момент в негова полза е изтекъл придобивания давностен срок.
Установява се с категоричност от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че имотът който е закупил ищеца закупен през 2004г.- 2006г. е идентичен с
имота, който се владее от ищеца. Установява се с категоричност от приобщената по делото
Скица на сграда № 15-1027976/ 27.ІХ.2023г., че в имота съществува сграда. Граничите на
имота са определени от поставена мрежа и бодлива тел.
В хода на настоящото производство не се ангажираха доказателства процесния
имот да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. По
настоящем той е включен в регулация. По делото не се представят доказателства
процесният имот да е бил отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив на ТКЗС
или др. подобна селскостопанска организация.
Съгласно разпоредбата на Закон за собствеността и ползването на земеделските
земи - чл.19 ал.1 - общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват
възможността Община Харманли да е собственик на процесния имот, защото той никога не
е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът
не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. След като не е бил
масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито собствеността върху него не са били
отнемани на собствениците по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде
заявяван за възстановяване и не би следвало да се включва въобще сред земята, подлежаща
на възстановяване.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения установителен
иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на иска съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 от
2
ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство
разноски, поискани своевременно от ищеца в размер на 1050лв., от които 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение и 50лв.- внесена държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли ЕИК ** гр.
Харманли, че Д. Д. Ч. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, е собственик по давност на
недвижим имот : Поземлен имот №77181.23.395 по КККР на гр. Харманли, одобрени със
заповед РД-18-9/23.ІІІ.2006г., адрес на поземления имот: гр. Харманли местност „Старите
лозя“; площ -1 138кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска; НТП - за
земеделски труд и отдих (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ).
ОСЪЖДА Община Харманли ЕИК ** гр. Харманли, да заплати на Д. Д. Ч.
ЕГН ********** от гр. Симеоновград, сумата от 1050.00лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3