№ 6019
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Галина Хр. Х.а
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело №
20251100100238 по описа за 2025 година
Иск на основание чл.227, ал.1, б.„в” от ЗЗД.
Предявен от А. Ж. Б., ЕГН ********** от гр.София против А. П. М., ЕГН
********** от гр.София, представляван от адв.С. Й.а, САК. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени сключения между А. Ж. Б., ЕГН
********** от гр.София и сина й А. П. М. от гр.София договор за дарение с
нотариален акт № 156, том IX, per. № 22152, дело № 1460 от 08.08.2019 г. на
нотариус И.Д., № 039 – София, по силата на който А. Ж. Б. дарила на сина си
А. П. М. собствения си недвижим имот апартамент № 2-2-Г с идентификатор
68134.1007.2111.10.4, находящ се в София, район „Триадица", ул. ********,
секция „Г" на втория етаж, кота +5,96 м., с площ от 87,53 кв.м., състоящ се от
антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, склад, две спални с
балкон, при съседи: асансьорна шахта, апартамент № 1-2-Г, коридор, от три
страни - двор, заедно с 12,104% идеални части от общите части на секция „Г"
от сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1007.2111, целият с площ от 3511 кв.м., който представлява УПИ I-172,
173, 174, 176, 181, 182, 2077, 2078, квартал 27 по плана на София, местност
1
„Кръстова вада", на основание чл.227, ал.1, б.„в” от ЗЗД. Претендира съдебни
разноски съобразно представен списък.
Ответникът А. П. М. от гр.София, представляван от адв.С. Й.а, САК, счита
иска за недопустим и моли съда да прекрати производството, оспорва го и
като неоснователен като твърди, че ищцата не се нуждае от издръжка.
Претендира съдебни разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцата твърди, че с нотариален акт № 156, том IX, per. № 22152, дело №
1460 от 08.08.2019 г. на нотариус И.Д., № 039 - София дарила на ответника и
неин син апартамент № 2-2-Г с идентификатор 68134.1007.2111.10.4,
находящ се в София, район „Триадица", ул. ********, секция „Г" на втория
етаж, кота +5,96 м., с площ от 87,53 кв.м., състоящ се от антре, дневна с
кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, склад, две спални с балкон, при
съседи: асансьорна шахта, апартамент № 1-2-Г, коридор, от три страни - двор,
заедно с 12,104% идеални части от общите части на секция „Г" от сградата,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1007.2111, целият
с площ от 3511 кв.м., който представлява УПИ I-172, 173, 174, 176, 181, 182,
2077, 2078, квартал 27 по плана на София, местност „Кръстова вада".
Тя имала нужда от заплащане на ежемесечна издръжка от 3000лв, тъй като
била пенсионер и се грижела за трите си доведени деца от втория й брак,
едното от които живеело при нея от 2017г и поканила ответника да й я
осигури. Той разполагал със значителни средства, тъй като се бил разпоредил
с два недвижими имота, дарени му от неговата сестра и разполагал със
значителни средства, но той не й осигурил издръжка, поради което тя иска
отмяна на дарението.
С подадения по делото отговор на исковата молба, ответникът е оспорил
твърдението, че ищцата и негова майка се нуждае от издръжка, тъй като
разполагала с много недвижими имоти в гр.София, а и тя не дължала
издръжка на трите си доведени деца от втория й брак, респ. неосигуряване на
издръжка за тях не било основание за отмяна на дарението. Поради това
ответникът не бил обвързан от поканата да заплаща издръжка на ищцата,
2
искът бил предявен при липса за нея на правен интерес и поради това -
недопустим. Посочва също, че искът бил и преждевременно предявен, тъй
като той не й бил отказал издръжка, която като размер той не можел да
осигури, защото дължал издръжка на трите си деца и ако предостави на
ищцата исканата издръжка ще постави себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Според ответника ищцата злоупотребявала с процесуални права, тъй като с
предявения иск целяла да му пречи да упражнява правото си на собственост и
да го лиши от възможността да продаде процесния апартамент.
С изготвения по делото проект за доклад съдът прие, че следва да даде
възможност на ищцата за становище по наведените възражения за
недопустимост, по които първоначално не беше взето становище, предвид
изразеното от страните желание за извънсъдебно уреждане не отношенията
им, каквото не беше постигнато. Поради това съдът продължи с разглеждане
на делото и с протоколно определение от 18.09.2025г намери за неоснователни
възраженията. От ищцата, като дарител, в исковата молба са изложени
твърдения за търсена съдебна защита против ответника, когото тя е надарила
и който не й е осигурил нужна и търсена от него издръжка. Тези твърдения
сочат на правен интерес от защита правата на ищцата и установяват за нея
правен интерес. Този свой правен интерес тя противопоставя на възможността
на ответника свободно да се разпореди с процесния имот, тъй като иска
връщането му в своя патримониум и в този смисъл тя действително
ограничава правата на ответника, но това не е превратно упражняване от нея
на процесуални права, а на търсене на защита на своя интерес от издръжка.
Извод в обратния смисъл не може да бъде направен и от представения от
ответника препис от предявена от ищцата пред СГС искова молба за
поставяне на ответника под запрещение, което съдебно производство няма
връзка с настоящото и липсва обусловеност между тях.
За установяване на твърденията на ищцата, по делото беше разпитан като
свидетел нейния брат А.Ж.Г., който даде показания, че независимо, че ищцата
е живяла дълго време извън страната, той поддържа непрекъсната връзка с
нея, а също и с ответника – до 2017 г. ищцата и ответникът живеели Америка.
След 2017 г. ищцата се пенсионирала и се върнала в България, а след това тук
пристигнал и ответникът със съпругата си и трите им деца, с които свидетелят
3
се виждал и в гр.София, а също му гостували и в гр.Добрич, където живеел.
Докато работила в чужбина ищцата предоставила средства за закупуване в
РБългария на три апартамента и тя лично дарила процесния апартамент на
ответника, а другите два били дарени на ответника от неговата сестра, която
участвала като страна при закупуването им. Свидетелят посочва, че трите
апартамента били дарени от ищцата на ответника за трите му деца, той имал
три момиченца, за които в България ищцата предоставяла непрекъснато
средства в периода 2017 г. - 2022 г. и заплащала таксите за частно арабско
училище в гр.София. За същия период ищцата издържала и ответника и
съпругата му, тъй като ответникът никога и никъде не бил работил повече от
два месеца на едно и също място и сменял местоработи. Ответникът и
съпругата му се развели през 2022 г. - 2023 г. и тя заедно с децата се върнали в
Америка. След това ответникът продал двата апартамента – единия в
гр.София на ул. „Банат“, а втория – в гр.Варна, на която сделка свидетелят
придружавал ответника и пред адвокат и пред нотаруиса, изповядал сделката.
Въпреки двете продажби, нито свидетелят, нито ищцата знаели какво е
станало с парите. Продължава, че сега ищцата била на над 70 години и
получавала една пенсия и като всеки възрастен човек имала нужда от помощ,
защото имала високо кръвно налягане и за помощ можела да разчита
единствено на сина си, който е тук, в България, дъщеря й била в Австралия, а
другите деца в Африка. Свидетелят посочва, че той също й помага, но все пак
той живее в гр.Добрич и не е постоянно в гр.София, а в същото време
ответникът бил продал „нещо за над 300 – 400 хил. евро“ и било нормално да
помогне на майка си щом тя има нужда и го моли. Но въпреки продажбите,
ответникът бил без пари, искал пари от майка си, напоследък дори я
заплашвал, което влошило отношенията им и се говорило, че ще продаде и
третия апартамент. Свидетелят дава показания, че му е известно, че с част от
получените от продажбите пари ответникът заплащал такси за училище на
децата си, които били 5 – 10 хил. евро за една година, но остатъкът бил
„кошмарно голям“ и никой не можел да си обясни къде е. Ответникът пътувал
извън страната, като казвал, че си търси работа, но не можел намерил, нямал
постоянен трудов договор, отивал да работи на четири часа, защото не можел
да работи на осем часа, без да се задържа повече от един-два месеца на едно
място, а напускал, тъй като смятал, че е преследван.
Съдът кредитира изцяло дадените от свидетеля показания, установяващи
4
обстоятелства по постигнати договорки и предоставяни парични суми между
родител и деца, поради което не са налице забраните за установяването им със
свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Показанията на свидетеля
са последователни, всичко казано от него е възприето непосредствено и
съответства на представените по делото писмени доказателства – преписи от
два нотариални акта за извършени в полза на ответника дарения на
17.12.2007г и на 29.07.2010г от сестра му и справки от АВ – Имотен регистър
за извършените от ответника продажби на 27.11.2020г и на 13.12.2021г на
същите два апартамента. От тях се установява, че след вписването на исковата
молба по настоящото дело, на 31.07.2025 г. ответникът е продал и процесния
апартамент и въпреки извършената продажба и наличието на средства от
покупната цена, до момента на приключване на устните състезания по делото
не е представил доказателства да е осигурил каквато и да било издръжка на
ищцата. Извод за липса на средства не може да се направи от представената от
ответника служебна бележка, че е безработен и учащ се, тъй като дори и да не
полага труд то именно той е получил цената от продадените имоти, по
показания на свидетеля, а освен това по делото липсват каквито и да било
доказателства ответникът да е в обективна невъзможност да полага труд и по
този начин да реализира доходи.
На следващо място ответникът не е ангажирал и каквито и да било
доказателства в подкрепа на твърденията си, че ищцата не се нуждае от
издръжка. Тя действително е извършвала продажби на имоти, видно от
приложената към отговора на исковата молба справка по лице от АВ – Имотен
регистър, но това е в отдалечен период от исковия, след които продажби
ищцата е извършила сериозни парични разходи по издръжката на ответника,
съпругата му и трите им деца, установени от показанията на свидетеля. Пак от
неговите показания съдът намира за доказано по делото, че ищцата не
разполага с достатъчно средства за издръжка, тъй като е останала на „една
пенсия“ и без да може да разчита за помощ за посрещане на разходите си на
друг, освен на ответника, когото е и поканила да й предостави издържка. След
като за нея е възникнала нужда от издръжка, след сключването на договора за
дарение с ответника, той е длъжен да окаже исканата помощ. От него не се
представиха доказателства, че е в невъзможност да осигури издръжката, нито
се представиха доказателства, че ако даде тази издръжка на ищцата ще
постави себе си или лицата, на които дължи издръжка в по-неблагоприятно
5
положение от това на ищцата, поради което съдът намира, че е налице негово
виновно неизпълнение. Последното води до правната последица на отмяна на
дарението, като по този начин изпадналият в нужда от издръжка дарител ще
възвърне имота в патримониума си и ще може да задоволи възникналата своя
трайна нужда от средства за живот, още повече и предвид напредналата
възраст на ищцата.
По всичко изложено предявеният иск като доказан следва да бъда уважен и
договорът за дарение бъде отменен. Доколкото спорното право – процесният
апартамент е бил отчужден от ответника на 31.07.2025 г., в хода на делото и
след вписване на настоящата искова молба на 18.02.2025г, то на основание
чл.226 от ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни и
постановеното по него решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо
и спрямо приобретателя – А.А.А., съгласно представеното от откритото
заседание справка АВ по името на ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на извършените от нея в
производството съдебни разноски, съобразно представения списък в размер на
9600лв - заплатената по делото държавна такса и адвокатско възнаграждение
за един едвокат, дължими й от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ сключения между А. Ж. Б., ЕГН ********** от гр.София и
А. П. М., ЕГН ********** от гр.София договор за дарение с нотариален акт №
156, том IX, per. № 22152, дело № 1460 от 08.08.2019 г. на нотариус И.Д., №
039 – София, по силата на който А. Ж. Б. дарила на сина си А. П. М.
собствения си недвижим имот апартамент № 2-2-Г с идентификатор
68134.1007.2111.10.4, находящ се в София, район „Триадица", ул. ********,
секция „Г" на втория етаж, кота +5,96 м., с площ от 87,53 кв.м., състоящ се от
антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, склад, две спални с
балкон, при съседи: асансьорна шахта, апартамент № 1-2-Г, коридор, от три
6
страни - двор, заедно с 12,104% идеални части от общите части на секция „Г"
от сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1007.2111, целият с площ от 3511 кв.м., който представлява УПИ I-172,
173, 174, 176, 181, 182, 2077, 2078, квартал 27 по плана на София, местност
„Кръстова вада" на основание чл.227, ал.1, б.„в” от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН ********** от гр.София, чрез адв.С. Й.а,
САК да заплати на А. Ж. Б., ЕГН ********** от гр.София сумата от 9600лв за
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните, чрез пълномощници.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7