№ 481
гр. Плевен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря АНА Д. И.А
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело №
20254400100201 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
/ИМ/, депозирана от ищеца В. П. П. чрез пълномощника му адвокат Б. Л. от
САК от упълномощеното АД „Милованови“ гр. София против ответника
„Юробанк България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********. В ИМ се твърди, че на
27.03.2018 г. между ищеца и ответната Банка е сключен договор за банков
кредит № НL90296/27.03.2018 г., по силата на който Банката в качеството на
кредитодател е предоставила на ищеца в качеството на кредитополучател
кредит в размер на 117 000 лв. за покупка на недвижими имоти и за други
разплащания. Твърди, че на 28.03.2018 г. между ищеца и ответната Банка е
сключен договор за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на
гореописания договор за банков кредит, по силата на който ищецът е учредил
договорна ипотека в полза на Банката върху закупените с кредита имоти –
апартамент № 4, находящ се в гр. *************** и гараж №* на същия
адрес. Твърди, че с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК № 981/22.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1874/2020 г. на ПлРС, ищецът е
осъден да заплати на Банката следните парични суми: сумата от 113 481,89
лв., представляваща непогасена главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 21.05.2020 г. до
окончателното плащане на вземането; сумата от 32,75 лв., представляваща
1
непогасена възнаградителна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 12.01.2020 г.,
сумата от 3 793,10 лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за
периода от 10.01.2020 г. до 18.05.2020 г., сумата от 17 лв., представляваща
такси за периода от 11.03.2020 г. до 18.05.2020 г., сумата от 86,40 лв.,
представляваща разноски по кредита за периода от 16.03.2020 г. до 18.05.2020
г., сумата от 84,25 лв., представляваща застраховки по кредита за периода от
20.02.2020 г. до 18.05.2020 г. и сумата от 5 100,83 лв. за разноски в
заповедното производство. Твърди, че въз основа на издадения по
горепосоченото ч.гр.д. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
532/2021 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №*** и район на действие ПлОС и
същото е висящо към датата на подаване на ИМ, като принудителното
изпълнение към този момент е насочено към първия от ипотекираните имоти,
а вторият вече е продаден на публична продан. Твърди, че при издаване на
заповедта по чл. 417 от ГПК заповедният съд не е извършил служебна
проверка за действителността на договора за кредит, при която според ищеца е
следвало да се констатират нарушения на изискванията на чл. 23 ал. 1, чл. 24
ал. 1 т. 5-9 и т. 11 и чл. 25 ал. 3 от ЗКНИП, които водят до нищожност на
договора за кредит. Според ищеца в сключения договор за кредит е нА.це
неяснота относно договорения годишен процент на разходите /ГПР/ по
кредита, тъй като в чл. 5 от договора ГПР е посочен като абсолютна стойност
от 4,68 %, а в чл. 5 ал.3 от договора са посочени възможни разходи по
кредита, но без всеки от компонентите на ГПР да е конкретизиран по
основание и стойност. Счита, че начинът на формиране на ГПР е останал
неясен за ищеца, тъй като е нА.це неправилно математическо изразяване и не
са включени всички разходи. Наред с това ищецът се позовава на липса на
подписан от страните погасителен план, съдържащ всички изискуеми
реквизити съгласно чл. 9 от ЗКНИП, тъй като в подписания не е посочен
размера на първите три вноски, а останА.те вноски включват главница и лихва
и е нА.це неяснота относно това каква част от застрахователната премия се
включва в погасителната вноска, а сумата от погасителните вноски не води
математически до сумата от 211 571,22 лв., която следва да калкулира всички
платежи по кредита. Според ищеца липсва изискуемата методика съгласно чл.
25 от ЗКНИП, тъй като след 01.07.2018 г. Банката е продължила да използва
индекс СОФИБОР без основание за прилагането му, а въз основа на решение
от 16.03.2017 г. на УС на БНБ се преустановява изпълнението на дейностите,
2
свързани с изчисляване и публикуването му и за ищеца не е ясно след този
момент какъв лихвен процент /ЛП/ е прилаган по кредита. Счита, че е нА.це
грешно изчисление на ЛП по кредита, тъй като ищецът не е получил в пълен
размер отпуснатия кредит в размер на 117 000 лв. и според него ЛП е
следвало да се начислява върху 116 500 лв.. Счита, че не е дължал такса в
размер на 500 лв. по чл. 6 ал. 1 от договора за кредит съгласно чл. 27 ал. 2 от
ЗКНИП, тъй като същата съставлява такса свързана с усвояване и управление
на кредита. Позовава се на цитирана практика на СЕС, ВКС и други съдилища
в страната. Твърди, че нищожността на договора за кредит води до нищожност
на договора за учредяване на договорна ипотека, който го обезпечава поради
липса на основание за сключването му. При тези фактически твърдения,
ищецът иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на договора за банков кредит № НL90296/27.03.2018 г., сключен между
страните за сумата от 117 000 лв., както и нищожността на договора за
учредяване на ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№ 161 том II рег. № 2601 дело № 257/2018 г. по описа на нотариус С. И.а, рег.
№ *** на НК и район на действие ПлРС поради нищожността на договора за
банков кредит. Претендират се направените по делото разноски и се иска
присъждане на адвокатското дружество на възнаграждение за оказана на
ищеца безплатна правна помощ по делото поради финансовите му
затруднения.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Д. М., в
качеството на пълномощник на ответника „Юробанк България“ ЕАД, гр.
София, с който се оспорва допустимостта и алтернативно основателността на
исковете и се излагат подробни възражения в тази насока. С отговора на ИМ
се ответникът възразява, че при сключване на договора за кредит са спазени
изискванията на ЗКНИП относно ГПР, като в чл. 5 от договора за кредит са
посочени кои стойности се взимат предвид при опреД.е на ГПР и е спазена
формулата, предвидена в Приложение № 1 от ЗКНИП. Възразява, че при
сключване на договора за кредит е подписан погасителен план, неразделна
част от него, който представя с отговора и в който ясно са посочени
дължимите суми по кредита, усвоената сума по кредита, гратисен период от 2
вноски, 345 вноски с ясен размер и последна 348 вноска, която е
изравнителна, обстоятелството, че във вноските е включена и
застрахователната премия. Възразява, че в договора ясно е посочен начинът,
3
по който се формира ЛП, като същият се определя от фиксирана договорна
надбавка от 3,787 % + референтен лихвен процент /РЛП/ - СОФИБОР, който
индекс се определя от БНБ въз основа на обективни фактори и Банката няма
влияние върху формирането му. Твърди, че след преустановяване на
публикуването на индекса СОФИБОР Банката е изготвила план, който е
публикуван на официалният й сайт, в който публично е достъпна
информацията относно промяната на приложимия лихвен процент по
кредитите. Възразява, че съгласно чл. 10 ал. 1 изр. 1 от договора за кредит при
актуА.зиране на приложимата годишна лихва по кредита размера на
предстоящите непадежирА. вноски по кредита се променя, за което
кредитополучателят е дал своето изрично съгласие при сключване на
договора. Възразява, че ищецът е получил изцяло отпуснатия кредит в размер
на 117 000 лв., за което представя банково бордеро, а сумата от 500 лв. е
платена от ищеца преди сключване на договора за кредит и не съставлява
такса, свързана с усвояване на кредита по смисъла на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП.
В о.с.з. ищецът не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Б. Л. от
САК поддържа предявените искове. В депозираната по делото молба от
03.11.2025 г. с характер във втората й част на писмени бележки ищецът чрез
пълномощника взема становище по съществото на спора, като поддържа, че са
нА.це два основни недостатъка на договора за кредит, а именно нА.це е
неяснота как се променят разходите по кредита и в частност лихвата по
кредита и е нА.це грешно представен ГПР при сключване на договора.
Позовавайки се на решение на СЕС от 13.02.2025 г. по дело С-472/23 ищецът
поддържа, че потребителят трябва да може да предвиди как се променят
разходите по кредита и в частност лихвата по кредита като основен разход.
Счита, че съгласно цитираното решение спазването на изискването за яснота
по чл. 10 § 2 от Директива 2008/48, наричана за краткост по-долу Директивата,
предполага предоставената в клаузите на договора за кредит информация да е
такава, че всеки среден потребител, който е относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен относно нА.чието на
събития, които могат да предизвикат промяната на разходите да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите от тях
икономически последици, т.е. основанието и методът на промяна на разходите
свързани с предоставяната услуга да са представи така, така че потребителят
да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии евентуалните
4
изменения на тези разходи. Според ищеца изброяването в договор за кредит на
определени обстоятелства, обосноваващи увеличаване на разходите във
връзка с изпълнението на договора без обаче относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да е в състояние
да провери тяхното настъпване и въздействието им върху посочените разходи,
представлява нарушение на задължението за информиране, предвидено в
разпоредбата на чл. 10 § 2 от Директивата. Поддържа, че изискването на
посочената разпоредба на Директивата е транспонирано в чл. 24 ал. 1 т. 8 от
ЗКНИП, в редакцията му към датата на сключване на договора, която се
цитира. Поддържа, че към датата на сключване на договора е уговорена
променлива компонента СОФИБОР, въпреки, че към този момент ответникът
вече е знаел, че след 4 месеца се прекратява ползването на СОФИБОР и
Банката е следвало да информира потребителя още към този момент кой
индекс ще се прилага след това, тъй като е недопустимо да се прилага
свободно избран от Банката индекс, който не е предвиден в договора между
страните. Позовава се на ПЗР на ЗКНИП, в сила от 01.07.2018 г., в които е
предвидено, че разпоредбите на чл. 25 ал. 6, 7 и 8 от ЗКНИП се прилагат и за
договорите за кредит за недвижими имоти на потребители, сключени до 1 юли
2018 г., по които за референтен лихвен процент се ползват пазарни индекси,
сред които СОФИБОР, като счита, че тази разпоредба не освобождава банката
от задължението й при сключване на договора да даде предвидимост на
промяната в лихвения процент по кредита. Счита, че придаденото обратно
действие на разпоредбите единствено задължава заместващият индекс да е
„бенчмарк“ по смисъла на регламента, но изискването за това кой индекс и
при какви условия ще се прилага е било нА.це още към датата на сключване
на договора. Според ищеца промените от 01.07.2018 г., оказващи влияние
върху договора за кредит означава, че индекса СОФИБОР се замества с
бенчмарк, който обаче трябва да отговаря на конкретни законови изисквания, а
действително приложеният от Банката индекс ПРАЙМ е толкова неясен, че не
отговаря на изискванията за прозрачност на индексите. Заключава в тази
насока, че е нарушено правото на потребителя да предвиди промените в
разходите и конкретно основният такъв - лихвения процент по кредита,
поради което е нА.це нарушение на чл. 24 ал. 1 т. 8 от ЗКНИП, водещо до
нищожност на договора за кредит. По отношение на второто нарушение на
закона при сключване на договора за кредит свързано с ГПР ищецът
5
поддържа, че от една страна е нарушено изискването на яснота на ГПР по
кредита, а от друга е нА.це грешното му пресмятане в договора. Поддържа, че
в чл. 5 от договора е посочен единствено ГПР като абсолютна процентна
стойност от 4,68 %, но при конкретизирането на разходите в чл. 6.1 от
договора е посочена месечна такса от 3,50 лв., а не реалната такава по кредита
в размер на 6,95 лв. и това води до различен размер на ГПР по кредита. Като
се позовава на заключението на вещото лице по приетата СИЕ, съгласно което
ГПР при месечна такса от 3,50 лв. е 4,63 %, а при месечна такса 6,95 лв. е
4,68 %, както и на Приложение № 1 към чл. 29 ал. 2 б. „д“ от ЗКНИП,
съгласно което резултатът от изчисленията се изразява с точност до поне един
знак след десетичната запетая, а когато следващото число след десетичната
запетая е по-голямо или равно на 5, предходното след десетичната запетая
число се закръгля с една единица нагоре, счита, че след като от договора не
става ясно коя сума за месечна такса по кредита е взета предвид при
формиране на ГПР, то може да се направи извод, че е нА.це неяснота и
неточно посочване на ГПР и поради това нарушение по чл. 24 ал. 1 т.9
ЗКНИП, водещо до нищожност на договора за кредит. Според ищеца Банката
е можела да посочи в договора действителната такса по договора за кредит в
размер на 6,95 лв., но не го е направила, а наред с това дължимостта на тази
такса не се установява от представения по делото договор за пакетна услуга
„Моето семейство“, което още в по-голяма степен накърнява правото на
потребителя да знае как се формират разходите по кредита му. Позовавайки се
на съображение 55 от решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22
ищецът поддържа, че при съобразяване на чл. 3 б. „ж“ от Директивата може да
се изведе извод, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи по кредита лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, а
при съобразяване на предходно решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-
448/17 може да се направи извод, че в договора е задължително да има
посочване какви данни служат за изчислението на ГПР, тъй като в противен
случай непосочването се приравнява на ситуация, в която ГПР е посочен само
като математическа формула без да предоставя необходимите за това
изчисление данни, в която не може да се приеме, че потребителят е напълно
запознат с условията на бъдещото изпълнение на сключения договор. Ищецът
цитира и практика на ВКС и СГС, касаеща приложението на чл. 19 ал. 1 от
6
ЗПК, която счита за относима към конкретната хипотеза, тъй като
изискванията на ЗКНИП не се различават от тези на ЗПК. Според ищеца е без
значение, че ГПР по кредита е по-нисък, тъй като при закръгляване реалният
ГПР е 4,6 %, а посочения в договора ГПР е 4,7%, а от значение е
обстоятелството, че е нА.це разминаване между договорения и реалният ГПР
с 0,1 %, което е съществено, а в противен случай би се обезмислило изобщо
изискването за ГПР. Позовавайки се отново на решение на СЕС от 13.02.2025
г. по дело С-472/23 ищецът поддържа, че изискването на чл. 10 §2 б. 4ж“ от
Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за за посочване
по ясен и кратък начин на ГПР в договор за кредит не се ограничава до това
ГПР да не бъде посочван в намален размер, тъй като погрешното посочване на
ГПР по принцип може да се състои и в неговото завишаване, като в противен
случай се нарушава правото на информираност на потребителя, тъй като
съществува риск това посочване да бъде лишено от практическа полза за
потребителя и и следователно да се застраши постигането на целта,
преследвано със задължението, следващо от разпоредбата на Директивата.
Поддържа се също, че ГПР е грешно пресметнат в договора за кредит и е
следвало чрез закръгляне да бъде посочен в размер на 4,7 %, което
представлява самостоятелно нарушение на чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП, водещо
до нищожност на договора за кредит. Ищецът поддържа също, че наред с
гореизложеното следва да бъде посочено, че индексът ПРАЙМ е прилаган от
Банката без да информира изобщо потребителя, а наред с това е нА.це
проблем с изчисляване на лихвите на база 360 дни, който отново създава
пречка да е нА.це яснота относно лихвата по кредита. Претендира
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ал. 2 от ЗАдв. и представя списък на разноските в този смисъл.
В о.с.з. ответникът „Юробанк България“ ЕАД, гр. София чрез
пълномощника си адвокат П. И. от САС поддържа отговора на ИМ и заявява,
че не Банката не претендира разноски по делото. При условие, че искът бъде
уважен иска от съда да не определя адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗАдв., тъй като липсват предпоставките за това или алтернативно да го
определи в законоустановения минимум. В депозираните писмени бележки по
делото ответникът поддържа възраженията си за недопустимост на
предявените искове и алтернативно за тяхната неоснователност, изложени в
отговора на ИМ, които не следва да бъдат подробно преповтаряни. Счита, че
7
заповедният съд е извършил проверка за неравноправност на клаузите на
договора за кредит, не е констатирал такива и поради това преразглеждането
на този въпрос в настоящото производство е недопустимо, като се позовава и
определение на СЕС от 18.12.2023 г. по дело С-231/23, в което е прието, че е
допустимо националното законодателство да предвижда забрана за
преразглеждане на въпроси, които вече са били разгледани в предходно
производство. Според ответника при съобразяване на ТР № 3/2016 г. от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС може да се направи извод, че произнасянето в
предходно производство между страните във връзка с правоотношението,
произтичащо от дадени юридически факти формира сила на присъдено нещо
по отношение на фактите, от които възниква то и тяхната правна квА.фикация,
вкл. действителността на договора, от които вземането произтича.
Алтернативно се поддържат възраженията във връзка с действителността на
договора за кредит, като се поддържа, че не следва да се съобразява съдебната
практика, вкл. на СЕС, която е относима към ЗПК, като неприложима към
ЗКНИП и конкретния спор между страните, тъй като се касае за договор за
кредит, обезпечен с ипотека и различна защита на потребителите от тази по
ЗПК. Прави се анА.з на разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и чл. 24 ал. 1
т. 9 от ЗКНИП и се прави извод, че по договор за кредит, обезпечен с ипотека
е достатъчно да бъде посочен размерът на ГПР без да се посочва общата
дължима сума по кредита и какви разходи влизат в ГПР, както и че в ЗКНИП
няма изискване за посочване на точно и ясно разписана методика за
формиране на ГЛР. Възразява, че не е нА.це неправилно математическо
изразяване на ГПР в договора и формулата в Приложение № 1 към ЗКНИП е
спазена, което се установява от заключението на приетата по делото СИЕ.
Счита, че твърденията на ищеца са останА. недоказани по делото, а напротив
от СИЕ се установява, че ГПР е този, който е посочен в договора, разходите по
кредита са тези, посочени в договора и общо дължимата сума по кредита е
посочената в договора. Поддържа, че е нА.це подписан от страните
погасителен план, съдържащ изискуемите реквизити, в който първите две
вноски не съдържат главница съгласно чл. 8 и чл. 9 от договора, тъй като за
тях е договорен гратисен период, останА.те 345 вноски са с посочен размер, а
последната е изравнителна. Възразява се, че в договора ясно е посочен начина
на опреД.е на ЛП по кредита, че индексът СОФИБОР се определя от БНБ, а не
от Банката, а след 01.07.2018 г. с оглед решението на УС на БНБ от 16.03.2017
8
г. Банката е прилагала свой план, който е публикуван на офицалният й сайт и
информацията във връзка с изпълнението на задълженията на Банката
произтичащи от чл. 28 §2 от Регламент 2016/2011 на ЕП и Съвета за промяна
на приложимия лихвен процент е станала публично известна и достъпна, вкл.
на кредитополучателя, който е следвало да познава законовите разпоредби
Счита се, че не е нА.це неизпълнение на задълженията на Банката,
произтичащи от посочения Регламент, а твърденията за липса на методика за
опреД.е на лихвения процент по кредита не са относими към настоящия спор.
По отношение на погрешното изчисление на ЛП се поддържа, че ищецът е
получил кредит в размер на 117 000 лв. видно от банковото бордеро, а
таксите, които се начисляват във връзка с кредита са такива по чл. 27 ал. 1 от
ЗКНИП, а не по ал. 2 на разпоредбата и това се установява от заключенията на
приетите по делото СИЕ. Поддържа се, че лихвеният процент по кредита е
договорен при положение, че кредитополучателят погасява задълженията си и
е нямало да се промени, ако плащанията не са били спрели, което е обусловило
увеличението му с 1,8 пункта. В писмените бележки се посочва също, че
съгласно диспозитива на решението на СЕС от 13.02.2025 г. по дело С-472/23
изводът от същия е обратния на посочения от ищеца и не обуславя нищожност
на процесния договор за кредит.
Плевенския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл.
235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът приема, че е сезиран от ищеца В. П. П. с два обективно
комулативно съединени иска против ответника „Юробанк България“ ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, а именно: иск с правно основание чл. 26 ал. 1 т. 1 от
ЗЗД вр. 38 от ЗКПИП за прогласяване на нищожността на договор за кредит
№ НL90296/27.03.2018 г., сключен между страните за сумата от 117 000 лв. и
иск с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти:
апартамент № 4, находящ се в гр. ***************, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.668.25.1.4 по КККР на
гр. Плевен, одобрени със заповед на ИД на АГКК № РД-18-71/06.06.2008 г. и
подземен гараж №*, находящ се в жилищната сграда на същия адрес,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
9
56722.668.25.1.14 по КККР на гр. Плевен, обективиран в нотариален акт №
161 том II рег. № 2601 дело № 257/2018 г. по описа на нотариус С. И.а, рег. №
*** на НК и район на действие ПлРС.
С определение № 172/26.03.2025 г. по в.гр.д. №139/2025 г. ВтАС е
отменил определение № 397/07.03.2025 г. на ПлОС по делото и е приел, че
исковете, предмет на спора са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Определението на въззивния съд е задължително за
първоинстанционния при условията на чл. 278 ал. 3 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си в ИМ за нищожност на
посочените клаузи от договора за кредит, респ. за нищожност на договорите,
предмет на спора като цяло, а в тежест на ответника е да докаже възраженията
си, като в случай, че се касае за индивидуална договореност на клаузите да
представи доказателства за това.
Не се спори между страните, а видно и представения по делото в заверен
препис по приложеното ч.гр.д. № 1874/2020 г. по описа ПлРС договор за
банков кредит № НL90296/27.03.2018 г., сключен между страните, че съгласно
чл. 1.1 от същия ответната Банка, в качеството на кредитодател е предоставила
на ищеца, в качеството на кредитополучател банков кредит за недвижим имот,
обезпечен с ипотека върху недвижимия имот в размер на 117 000 лв., от която
сумата от 92 000 лв. за придобиване на недвижимия имот: апартамент №4,
находящ се в гр. ***************, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56722.668.25.1.4 по КККР на гр. Плевен, одобрени със
заповед на ИД на АГКК № РД-18-71/06.06.2008 г., ведно с прилежащо избено
помещение № 4 и съответните и.ч. от общите части и от правото на строеж
върху дворното място и гараж №*, находящ се в жилищната сграда на същия
адрес, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.668.25.1.14 по КККР на гр. Плевен, ведно със съответните и.ч. от
общите части и от правото на строеж върху дворното място и 25 000 лв. за
други разплащания. Установява, че в чл. 2 ал. 1 от договора, че страните са
договорили конкретна обслужваща банкова сметка, чрез която ще се усвои
разрешения кредит след представяне на посочените в клаузата документи, а в
ал. 4 на клаузата задължение за кредитополучателя да открие и поддържа тази
обслужваща сметка за целия срок на договора, като за откриването и
поддържането на сметката ще бъде сключен отделен договор, но разходите по
10
този договор са посочени в чл. 6 от договора за кредит. Установява от чл. 3 ал.
1 от договора за кредит, че страните са договорили променлив годишен
лихвен процент /ГЛП/ по кредита, който се определя като сбор от референтен
лихвен процент /РЛП/ + фиксирана надбавка от 3,787 %, а за РЛП се ползва
индексът 6 -месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата по методика, определена съгласно ал. 2 на клаузата и
следващите А.неи от същата. Установява се, че в ал. 2 на чл. 3 е посочено, че
индексът СОФИБОР представлява фиксинг на котировките на необезпечените
депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар и
как се изготвя, както и обстоятелството, че се публикува за всеки работен ден
в РБ на сайта на БНБ. Установява се, че в ал. 2 на чл. 3 е посочено, че РЛП се
определя първоначално и в последствие се актуА.зира два пъти годишно, като
при опреД.ето/актуА.зирането Банката ползва стойностите на 6 - месечния
СОФИБОР, публикувани на сайта на БНБ съответно на 15.01 и 15.07 за всяка
година от срока на кредита, а в случай, че за съответната година няма
публикувана такава стойност ще се ползва последно публикуваната преди
тази дата стойност на 6 - месечния СОФИБОР. От същата клауза се
установява, че Банката обявява в банковите си салони и на своя интернет сайт
актуалната нова стойност на ползвания 6-месечен СОФИБОР за посочените
дати, а към датата на сключване на договора стойността на този 6 -месечен
СОФИБОР, публикувана на сайта на БНБ на 15.01.2018 г. е в размер на 0,163
%. В следващите три А.неи на клаузата страните са договорили, че при
отрицателен 6 - месечния СОФИБОР РЛП ще бъде 0 %, как ще се отчитат
промените на индекса между датата на сключване на договора и датата на
усвояването му, правото на Банката да извършва актуА.зация на посочените
дати на ГЛП по кредита с оглед промените на СОФИБОР, приложимата
стойност на индекса при частично предсрочно погасяване на кредита. В ал. 8
на чл. 3 страните са договорили дължимите лихви да се начисляват от датата
на първото усвояване на кредита, а ал. 9, че лихвата по кредита се начислява
като месецът се приема за 30 дни, а годината за 360 дни. Установява се, че в
клаузата на чл.3а ал. 1 от договора страните са постигнА. съгласие, че същият
се сключва при преференциални лихвени условия, при нА.чие едновременно
на действащ договор по пакетна програма за банкови продукти на Банката
„Моето семейство“, при условие, че ежемесечно кредитополучателят
осигурява постъпване на цялото му трудово възнаграждение по конкретно
11
посочена банкова сметка в същата Банка, като регулярното постъпване на
средства следва да започне в срок не по-късно от 3 месеца от сключване на
договора и при условие, че кредитополучателят даде писмено съгласие за
сключване на застраховка по чл. 18 от договора – лична застраховка с
ползващо се лице – Банката, с посочен от Банката застраховател при
условията, приложими за получатели на ипотечни кредити на Банката за
рисковете в пакет „Злополука и заболяване“, смърт и др., посочени в клаузата,
настъпили по време на застрахователното покритие. Установява се, че
съгласно чл.3а ал. 2 от договора, при настъпване на конкретни обстоятелства
приложимата лихвена надбавка, посочена в чл. 3 ал. 1 от договора
автоматично се увеличава с 1,8 процентни пункта, а именно при прекратяване
на договора по пакетната програма „Моето семейство“, при неизпълнение на
задължението по чл. 3а ал. 1 т. 2 за постъпване на средства по банковата
сметка в уговорения срок или преустановяване на постъпване на
възнаграждението на кредитополучателя по тази сметка за период,
надвишаващ 3 последователни месеца, считано от датата на последното
заверяване на разплащателната сметка, при неплащане в срок на две или
повече дължими месечни застрахователни премии по личната застраховка или
при прекратяването й или ако кредитополучателят престане да я поддържа по
какъвто и да е друг начин. Установява се, че в ал. 3 на чл.3а от договора
страните са договорили условия за възстановяване на преференциалния
лихвен процент, а в ал. 4 на чл.3а от договора страните са договорили, че при
промяна на приложимия ЛП по кредита в предходните две А.неи размерът на
погасителната вноска се променя по реда, предвиден в чл. 10 ал. 1 от договора
и задължение за кредитополучателя да се уведомява за размера на
предстоящите непадежирА. вноски по кредита по реда и начините, посочени в
чл. 10 ал. 3 и следващите от договора. Установява се, че в чл. 4 от договора
страните са договорили размер на обезщетението за забава върху
просрочените суми по кредита в размер на законната лихва, определена от
МС. Установява се, че в чл. 5 ал. 1 от договора страните са постигнА. съгласие
общият размер на дължимата сума по кредита да е в размер на 211 571,22 лв.,
изчислена към датата на сключване на договора, а ГПР по кредита в размер на
4,68 %, като в ал. 2 на клаузата са постигнА. съгласие, че посочената стойност
на ГПР е изчислена при допускане, че договорът е вА.ден за договорения срок
и страните изпълняват задълженията си по него, че лихвите и другите разходи
12
са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до
изтичане на срока на договора, че общият размер на кредита е усвоен изцяло и
незабавно. Установява се, че в ал. 3 на клаузата са постигнА. съгласие, че в
общият разход по кредита се включват всички разходи по кредита, вкл.
лихвите, изчислени по чл. 3, таксите посочени в чл. 6, възнаграждението на
кредитния посредник, ако има такъв и всички видове разходи, пряко свързани
с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на Банката към
датата на сключване на договора и които кредитополучателят трябва да
заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
и по – специално разходите за откриване и обслужване на разплащателна
сметка, обслужваща кредита и застрахователните премии за застраховките,
посочени в раздел V на договора, вкл. разходите за оценка на недвижимия
имот, посочени в чл. 6, но не включва нотариалните такси и таксите за
прехвърляне на недвижимия имот и разходите, които кредитополучателят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Установява се, че
в чл. 6 ал. 1 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на
Банката такси, комисионни и разноски, свързани с кредита, както следва: т. 1 –
такса за оценка на кредитоспособността, платима еднократно при подаване на
искането за кредит в размер на 100 лв,. т. 2 – такса за документален анА.з на
обезпечението, дължима еднократно за всеки от имотите, които ще служат
обезпечение на кредита в размер на 200 лв., т. 3 – месечна такса за обслужване
на разплащателната сметка по кредита в размер на 3,50 лв., като
кредитополучателят не дължи такса за обслужване на разплащателна сметка,
обслужваща кредита, в случай, че има действащ договор по някоя от
пакетните програми на Банката „Моето семейство“, 4. Извършване или
актуА.зация на извършени експертни оценки на обезпечения – 200 лв., която
се начислява еднократно при всяка оценка или актуА.зацията й при
определени в договора условия. Установява се, че съгласно ал. 2 на клаузата
заплатените такси, комисионни и разноски свързани с договора за кредит, вкл.
авансово заплатените не се подлежат на възстановяване. Установява се, че в
чл. 7 от договора страните са постигнА. съгласие крайният срок на договора да
е
348 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по договора,
посочена в приложението за откриването й, а в чл. 8 ал. 1 и ал. 2 страните са
постигнА. съгласие кредитополучателят да ползва гратисен период, по време
13
на който да дължи само лихви върху усвоената и непогасена главница.
Установява се, че в чл. 9 от договора страните са постигнА. съгласие относно
задълженията на кредитополучателя да погасява кредита, като в ал. 1 е
договорено, че дължи месечни погасителни вноски в размер на дължимата
лихва за съответния месечен период върху усвоената и непогасена главница
при конкретни параметри с падеж – 10 число на месеца, че след изтичане на
гратисния период дължи 345 равни анюитетни месечни вноски, включващи
главница и лихви до пълно погасяване на кредита с падеж 10 число на месеца
и размер на вноската 567 лв., както и че последната вноска ще е изравнителна
и падежът й е датата на изтичане на срока на договора, а размерът в
зависимост от оставащата към тази дата непогасена главница. Установява се,
че в ал. 2 на клаузата е договорено, че посочените в ал. 1 размери на вноските
са изчислени при пълно усвояване на главницата по кредита, прилагане на
първоначално определения ГЛП и е вА.ден до следващата промяна съгласно
условията на договора на приложимия ГЛП, респ. до частично предсрочно
погасяване на дълга или до предоговаряне на условията за погасяване на
кредита, водещи до промяна на приложимия погасителен план. Установява се,
че в ал. 3 на клаузата е договорено, че погасяването е във валутата, в която
кредитът е отпуснат по разплащателната сметка, обслужваща кредита, като се
погасяват на падежа всички задължения по договора, вкл. месечната
погасителна вноска и другите дължими суми по договора вкл. комисионни,
такси, застраховки и др. допълнителни разходи, като погасяването е в
поредност – застрахователни премии, такси, разноски, комисионни, лихви,
главница, а при падеж в неприсъствен ден плащането в първия работен ден не
съставлява забава. Установява се, че в ал. 3 на клаузата е договорено, че
кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужване на
разплащателната сметка по ал. 3, съгласно чл. 6 от договора. Установява се, че
в чл. 10 ал. 1 от договора страните са постигнА. съгласие, че при актуА.зиране
на приложимата ГЛ по кредита, извършено съгласно условията на договора
Банката променя в съответствие с актуА.зираната ГЛ размера на
предстоящите непадежирА. вноски по кредита, за което кредитополучателят с
подписването му дава своето неотменимо и безусловно съгласие, както и
право на Банката да променя размера на предстоящите непадежирА. вноски
по кредита и при всяко усвояване на част от сумата по отпуснатия кредит, при
частично предсрочно погасяване на дълга по кредита и при предоговаряне на
14
условията по кредита, водещи до промяна на погасителния план, за което
кредитополучателят с подписването му дава своето неотменимо и безусловно
съгласие. Установява се, че съгласно ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на клаузата
кредитополучателят е поел задължение да се уведомява за актуалния размер
на предстоящите непадежирА. вноски по кредита ежемесечно от финансовите
центрове на Банката, като има право да поиска и копия от договора и
анексите, извлечение от заемната сметка под формата на погасителен план, в
това число разбивка на вноската на главница, лихва и допълнителните
разходи, свързани с кредита, като такси застрахователни премии, а
предоставяната от Банката информация се счита актуална към датата на
предоставянето й, а в ал. 5 и ал. 6 на клаузата са посочени и допълнителни
възможности за уведомяване на кредитополучателя за промените в дължимите
суми по кредита. Установява се, че съгласно ал. 7 на клаузата при промяна на
размера на предстоящите непадежирА. вноски по кредита
кредитополучателят е поел задължение да продължи погасяването на кредита
в съответствие с новия размер на погасителните вноски, с което се съгласява
при подписване на договора, а при непоискване на информация за актуалните
размери това не го освобождава от задължението му. Установява се, че в чл. 11
от договора страните са постигнА. съгласие, че при промяна на приложимата
ГЛ по кредита и/или такси, комисионни и свързани с кредита разходи, в това
число и дължима застрахователна премия, по обективни причини, които не
зависят от волята на кредитора, както и при частично предсрочно погасяване
на дълга или предоговаряне, че това води до промяна на общия разход по
кредита за критополучателя. Установява се, че в чл. 13 от договора страните са
постигнА. съгласие за задърженията на кредитополучателя по договора, в това
число за погасява ползвания кредит съгласно договора, да заплаща дължимите
по кредита такси, комисионни и други разноски, да поеме изцяло разноските,
свързани с оценката, предоставянето, регистриране, вписване, подновяване и
зА.чаване на вписването и застраховане на предоставените по договора
обезпечения и т.н. Установява се, че в чл. 15 ал. 1 от договора страните са
постигнА. съгласие, че за обезпечаване на вземанията на Банката по кредита
по този договор, в това число за главници, лихви, такси, комисионни и други
разходи, свързани с кредита, кредитополучателят се задължава да учреди
договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в чл. 1 ал. 1 от договора, а
разходите във връзка с учредяването на ипотеката са и подновяването й за
15
сметка на кредитополучателя съгласно ал. 2 и ал. 3 на клаузата. Установява се,
че в чл. 17 ал. 1 от договора страните са постигнА. съгласие, че
кредитополучателят се задължава да направи имуществена застраховка на
предоставения за обезпечение недвижим имот в полза на Банката, която да
бъде подновявана и поддържана за негова сметка до окончателното погасяване
на кредита, като сключването й и поддържането й са задължително условие за
усвояване на кредита. Установява се, че съгласно ал. 2 до 9 вкл. на клаузата
страните са договорили различни хипотези на сключване на имуществената
застраховка, като в ал. 2 за предварително съгласуване с Банката на
застрахователните рискове, застрахователят и застрахователното обезщетение,
в ал. 3 като улеснение Банката може да сключи застраховката и да я поддържа
за сметка на кредитополучателя с избран от Банката застраховател, в ал. 4 при
друг застраховател представения договор от кредитополучателя следва да
отговаря на конкретни условия и т.н.. Установява се, че в чл. 17 ал. 1 от
договора страните са постигнА. съгласие, че кредитополучателят да сключи
лична застраховка при условията посочени в клаузата, като съгласно ал. 2
заплаща своевременно всички дължими застрахователни премии и осигурява
нА.чност по обслужващата сметка за погасяването им. Установява се, че в
раздел шести на договора са договорени отговорностите и санкциите на
кредитополучателя и предсрочната изискуемост на кредита, а в раздел седми
на договора други условия на договора, като в чл. 35 от договора са посочени
документите, неразделна част от договора, сред които искането за отпускане
на кредита, Приложение № 1 за откриване на заемна сметка, договорна
ипотека по чл. 15 от договора и др..
Установява се от представения по делото в заверен препис на
погасителен план, подписан между страните във връзка с процесния договор
за кредит и неразделна част от него, че в същия е посочена крайна датата на
усвояване на кредита – 29.03.2018 г., краен срок на договора и на
задълженията по него – 29.03.2047 г., редовна главница в размер на 117 000
лв., две месечни погасителни вноски по кредита с конкретни размери с
падежи 10.04.2018 г. и 10.05.2018 г., които не включват главница, а единствено
възнаградителна лихва и застраховка, 345 месечни вноски в посочени
размери, включващи главница, възнаградителна лихва и застраховка и една
последна изравнителна вноска, при общ размер на задълженията по кредита в
размер на 206 307,88 лв., от които 117 000 лв. главница, 79 708,28 лв.
16
възнаградителна лихва и 9 599,60 лв. застрахователни премии. От
погасителния план се установява, че в същият не е предвидена месечна такса
по кредита.
Установява се от представеното по делото в заверен препис Приложение
№ 1 за откриване на заемна сметка, че същото е подписано от страните на
29.03.2018 г.. Установява се от представеното по делото банково бордеро, че
на 29.03.2018 г. по посочената в договора заемна сметка е преведена сумата от
117 000 лв. с основание усвояване на кредит.
Установява се от представения по делото в заверен препис договор за
предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето
семейство“, сключен на 27.03.2018 г. между страните, че същите са постигнА.
съгласие за предоставяне на посочена в договора дебитна банкова карта по
разкритата разплащателна сметка в лева по програма „Моето семейство“ с
IBAN посочен в договора и съответстващ на този в чл. 3а ал. 1 т. 2 от договора
за кредит, както и че Банката ще предоставя на ищеца платежните услуги при
разплащателната сметка съгласно Общите условия за откриване, водене и
закриване на банкови сметки на физически лица в тази банка, неразделна част
от договора. Установява се, че ищецът е подписал декларация за получаване
на смс-съобщения и за ползване на интернет банкиране, както и че е получил
приложимите ОУ на Банката и Тарифа за таксите и комисионните на Банката
и информационен бюлетин за вложителите относно защита на влоговете.
Установява се от представените по делото заверени преписи от
застрахователни сертификати № 2200Е180193 и № 2214Е180827 и 2 бр.
специални условия към застрахователния договор, подписани от представител
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София и ищеца като
застрахован, че на 28.03.2018 г. са сключени 2 бр. договори за имуществени
застраховки срещу договорени застрахователни събития на двата недвижими
имоти, подробно описани в чл.1.1 на процесния договор за банков кредит за
срок от една година при застрахователни премии в размер на 17,90 лв. по
отношение на гаража и в размер на 146,43 лв. по отношение на апартамента.
Установява се от представените по делото заверени преписи от
сертификат № НL90296-*********-1 по договор за групова застраховка на
получателите на ипотечни кредити на ответната Банка и преддоговорна
информация и Общи условия към застраховката, подписани от Банката, в
17
качеството на застрахователен посредник и ищеца, в качеството на
застрахован, че на 29.03.2018 г. ищецът е сключил договор за лична
застраховка със застрахователно покритие Пакет „Злополука и заболяване“ за
периода от датата на сключване на договора до 29.04.2042 г..
Установява се от представения по делото нотариален акт № 161 том II
рег. № 2601 дело № 257/2018 г. по описа на нотариус С. И.а, рег. № *** на НК
и район на действие ПлРС, че същият обективира сключен на 28.03.2018 г.
между страните договор за учредяване на договорна ипотека върху
собствените на ищеца и кредитополучател недвижими имоти, подробно
описани в чл.1.1 на договора за банков кредит № НL90296/27.03.2018 г., в
който договор са възпроизведени съществените клаузи на договора за банков
кредит относно общия размер на кредита от 117 000 лв., срока му, размера на
възнаградителната лихва и начина на формирането и изменението й.
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 1874/2020 г. по описа ПлРС и
определение по гр.д. № 653/2021 г. на ПлОС, че с влязла в сила на 18.07.2020
г.. заповед за незабавно изпълнение № 981/22.05.2020 г. по посоченото ч.гр.д.
№ 1874/2020 г. ищецът е осъден да заплати на Банката – ищец парични суми
за вземанията на Банката, произтичащи от процесния договор за банков
кредит, както следва: сумата от 113 481,89 лв., представляваща непогасена
главница по договор за банков кредит № НL90296/27.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 21.05.2020 г. до
окончателното плащане на вземането; сумата от 32,75 лв., представляваща
непогасена възнаградителна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 12.01.2020 г.,
сумата от 3 793,10 лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за
периода от 10.01.2020 г. до 18.05.2020 г., сумата от 17 лв., представляваща
такси за периода от 11.03.2020 г. до 18.05.2020 г., сумата от 86,40 лв.,
представляваща разноски по кредита за периода от 16.03.2020 г. до 18.05.2020
г., сумата от 84,25 лв., представляваща застраховки по кредита за периода от
20.02.2020 г. до 18.05.2020 г. и разноски в заповедното производство.
Установява се, че на 22.05.2020 г. Банката – ищец е снабдена с изпълнителен
лист въз основа на заповедта по чл. 417 от ГПК и въз основа на същия е
образувано изпълнително дело № 532/2020 г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №***
по описа на КЧСИ и район на действие ОС Плевен, по което се провежда
принудително изпълнение на вземанията на Банката по отношение на ищеца
18
като длъжник.
Установява се от заключението на приетите по делото основна и
допълнителна съдебно-икономически експертизи, изготвено от вещото лице Т.
И., които не са оспорено от страните. В основното заключение вещото лице
установява, че: При ответната Банка е осчетоводен процесният договор за
кредит на главница в размер на 117 000 лв., която сума е преведена изцяло по
заемната сметка на ищеца като кредитополучател на 29.03.2018 г.. От тази
сметка ищеца е извършил вътрешнобанково плащане между своите сметки на
сумата от 300 лв. за погасяване на 100 лв. такса за разглеждане на документи
и 200 лв. такса за документален анА.з на обезпечението, а останА.те
договорени такси по кредита са внесени касово и също не съставляват
удръжка от кредитираната сума на главницата. Първоначално договорените
погасителни вноски включват в себе си главница, лихви, такси за обслужване
и застраховки, като към сключването на договора лихвения процент е
преференциален в размер на 3,95 % годишно при условие, че ищецът
превежда заплатата си по разплащателната сметка по кредита, но тъй като
ищецът не е заплащал редовно месечните вноски по кредита за периода от
10.08.2019 г. до 10.08.2019 г. и просрочието на вноските към този момент е
било 3 000,88 лв., а преводът на заплатата му е спрял да се извършва по
сметката, считано от 10.09.2019 г. ГЛП по кредита е увеличен с 1,8 процентни
пункта. След 01.07.2018 г. основа за опреД.е на ГЛП по кредита е станал
лихвения индекс на Банката ПРАЙМ, което е довело до увеличаване на
лихвените разходи по кредита, а просрочията от своя страна са довели до
начисляване на лихва за забава като санкции за непогасените в срок
задължения и по този начин за посочения по-горе период по кредита
фактически са формирани дължими суми в размери, които са различни между
първоначално договорените по кредита. Кредитът е обявен от Банката за
предсрочно изискуем на 12.01.2020 г., както и че по същия е извършено
плащане на 16.01.2020 г. на сумата от 3 788 лв., с която са погасени изцяло
просрочените вземания към тази дата до 10.01.2020 г.. Първоначалните такси,
начислени от Банката по кредита са били в общ размер на 620 лв., от които 100
лв. такса за кандидатстване, 200 лв. за анА.з на обезпечението, 200 лв. такса
оценка на обезпечението, 3 лв. такса откриване на ипотека и 100 лв. такса за
вписване на ипотека, след отпускане на кредита са начислени такси за
разплащателната сметка в общ размер на 2 418,60 лв. /345 х 6,95 лв./ и
19
застрахователен пакет Живот на стойност 11 581,04 лв. или общо сумата от
13 999,64 лв. като допълнителни разходи по кредита. При дължима лихва по
кредита в размер на 3,95 % годишно при главница 117 000 лв. и начислените
допълнителни разходи по кредита посочени по-горе, общо дължимата сума по
кредита е в размер на 211 571,22 лв. както е посочено в него. ГПР по кредита е
в размер на 4,6815 % съответстващ на посочения в договора за кредит ГПР в
размер на 4,68 %, като е взет предвид гратисен период от две вноски съгласно
договора, разходи по кредита в размер на 620 лв. преди усвояването, месечни
такси в размер на 13 999,64 лв. и лихви по кредита в размер на 79 951,64 лв.
или общо разходи по кредита в размер на 94 571,28 лв., като ГПР е изчислен
при допусканията, че договорът е вА.ден за срока, за който е сключен, че
страните ще изпълняват задълженията си по него в този срок, че лихвата и
другите разходи по кредита са неизменни, че кредитът е усвоен изцяло и
незабавно. Вещото лице е направило и изчисления на ГПР по кредита след
10.09.2019 г. с оглед увеличението на ГЛП от 3,95 % на 5,20 % и намалението
на месечната такса за обслужване на кредита от 6,95 лв. на 3,50 лв. и
установява, че в този случай ГПР е в размер на 5,22 % годишно, като е нА.це
промяна и на размера на месечните вноски по кредита. По отношение на
посочените в договора за кредит 2 застраховки – имуществена за
ипотекираното имущество и застраховка Живот се установява, че първата се
заплаща на каса и не се отразява като задължение по кредита, но при
просрочие се заплаща служебно от Банката и се отразява по партидата за
просрочени застраховки на кредитополучателя и на сметката на дълга му, а
при постъпване на суми по разплащателната сметка се погасяват първо
застраховките, а застрахователната премия по застраховка Живот е част от
застрахователната премия и се погасява по разплащателната сметка с
останалата част от погасителната вноска. По кредита месечната премия за
имуществена застраховка е била в размер на 1,99 лв., и поради просрочие
неплатената част от нея е 162,34 лв., а месечната премия за застраховка Живот
за периода от 10.04.2019 г. до 10.09.2019 г. е в размер на 33,34 лв. или общо за
периода 564,46 лв.. В табличен вид вещото лице е представило
осчетоводените суми по кредита, а именно главница в размер на 117 000 лв.,
непогасения остатък от която е останал 113 481,89 лв., договорна лихва до
12.01.2020 г. в размер на 8 501,13 лв., непогасения остатък от която е останал
32,75 лв., мораторна лихва върху главницата до 19.05.2020 г. в размер на
20
3 856,51 лв., непогасения остатък от която е останал 3 793,10 лв. или общо
начислени задължения по кредита до 19.05.2020 г. в размер на 129 528,17 лв.,
от които неплатени са останА. 117 324,74 лв.. В допълнителното заключение
вещото лице в отговор на поставените му задачи е изготвило варианти на ГПР
по кредита в зависимост от месечната такса по разплащателната сметка по
кредита без да се променят размерите на останА.те разходи на кредита, като е
установило, в първият вариант при месечна такса в размер на 6,95 лв. ГПР е в
размер на 4,68 %, във втория вариант при месечна такса в размер на 3,50 лв.
по кредита ГПР е в размер на 4,63 %, а при третия вариант без такса за
обслужване на сметката ГПР е в размер на 4,58 %. Вещото лице е установило
и размера на общо дължимите суми по кредита във всеки от вариантите, като
установява, че в първия вариант те са в посочения в договора размер от
211 571,22 лв., във втория вариант са в размер на 210 370,68 лв., а в третия
вариант са в размер на 209 152,68 лв.. При изслушване на заключението
вещото лице уточнява, че не може да приеме друг размер на разходите при
усвояване на кредита освен 620 лв., вкл. таксата за вписване на договора за
ипотека, тъй като тези разходи са посочени в договора в чл. 6, осчетоводени са
и реално са извършени от кредитополучателя.
По делото не се спори, че ищецът В. П. е физическо лице и при
сключване на процесния договор за кредит е действал извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, респ. че същият има качеството
на "потребител" както съгласно § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, така съгласно §1 т. 20
от ДР на ЗКНИП.
Съдът приема, че между страните е нА.це сключен договор за ипотечен
кредит и ищецът в качеството на кредитополучател и потребител се ползва със
защитата, установена с разпоредбите на ЗКНИП и ЗЗП, а съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно за нА.чието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесния.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени
изискванията на чл. 23 ал. 1, чл. 24 ал. 1 т. 5 – 9 и 11 и чл. 25 ал. 3 от този
закон договорът за кредит е нищожен.
Съгласно чл. 23 ал. 1 от ЗКНИП договорът за кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител в два екземпляра – по един
за всяка от страните по договора, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба
21
кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми,
включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани
с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП договорът за
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита заедно с подробна информация за
всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 11 от ЗКНИП договорът трябва да
съдържа и обща сума, дължима от потребителя по кредита, а съгласно § 1 т. 17
от ДР на ЗКНИП "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е
задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита
при предлаганите условия, като общият разход по кредита за потребителя
включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато
такава оценка е необходима за получаване на кредита, но общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за
вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит. Съгласно разпоредбите на чл. 24 ал. 1 от ЗКНИП, касаещи
разходите по кредита, в редакцията към датата на сключване на договора
между страните договорът за кредит наред с останА.те реквизити трябва да
съдържа задължително по т. 5 срока на договора, по т. 6 общия размер на
кредита и условията за усвояването му, по т. 7 условията за погасяване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, по т. 8 лихвения процент по кредита, с
изрично посочване дА. е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
22
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти; по т. 9 годишен процент на разходите
по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в
общите разходи по кредита за потребителя, по т. 11. обща сума, дължима от
потребителя по кредита, по т. 15 нотариални и други такси, които са свързани с
договора за кредит, когато има такива и по т. 16 допълнителни задължения,
които възникват по договора за кредит, когато са предвидени такива
(задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за
допълнителна услуга, задължение за откриване на сметка по кредита и др..
Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1 – 3 вкл. от ЗКНИП при договор за
кредит с променлив лихвен процент кредиторът прилага референтен лихвен
процент по определена от него методика, която да съдържа ясна и разписана
изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените
изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни
индекси и/или индикатори), включва се в договора за кредит и не може да
бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.
Съгласно чл. 29 ал. 1 от ЗКНИП ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на
предоставения кредит, съгласно ал. 2 и ал.4 на разпоредбата се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания, в това число, че договорът за
кредит ще остане в сила за срока, за който е бил сключен и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по него, а съгласно ал. 3 на разпоредбатав ГПР се включват
разходите за откриване и поддържане на конкретна сметка, разходите за
използване на платежни средства за плащанията, свързани както с
погасяването, така и с усвояването на кредита по тази сметка и други разходи,
свързани с платежни операции, винаги когато откриването или поддържането
на сметка е задължително за да бъде получен кредитът или за да бъде получен
при предлаганите условия. Съгласно ал. 5 на разпоредбата При договори за
кредит, които съдържат клаузи, позволяващи изменение на лихвения процент,
и където е приложимо, на размера на разходите, включени в ГПР по кредита,
които не може да получат конкретно стойностно изражение към момента на
23
неговото изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че
лихвеният процент и другите разходи остават фиксирани спрямо техния
първоначален размер, определен при сключването на договора. Съгласно ал. 9
на разпоредбата в настоящата й редакция и към датата на сключване на
процесния договор размерът на ГПР не може да надвишава 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута,
определена с постановление на МС, като в противен случай съгласно ал. 10 на
разпоредбата тази клауза е нищожна. При съобразяване на съдържанието на
Приложение № 1 към чл. 2 от разпоредбата на чл. 29 от ЗКНИП, може да се
направи обоснован извод, че същото освен формулата за изчисление на ГПР
по кредита съдържа и редица разяснения как да се извърши изчислението.
За да се произнесе по спорения въпрос нА.це ли са предпоставките на
чл. 38 от ЗКНИП за обявяване на недействителност на процесния договор за
банков кредит поради нарушаване на чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП във връзка с
ясното посочване на ГПР по кредита, по прозрачен начин, който да даде
възможност на потребителя предвиди икономическите последици от
сключване на договор за кредит както с оглед разходите по кредита към
момента на сключването му, така и с оглед предвидения в него метод за
промяна на разходите, свързани с предоставената услуга, така че да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии евентуалните изменения
на тези разходи, съдът съобрази цитираната от ищеца и относима съдебна
практика, разпоредбите на ЗКНИП и събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност. ГПР е един от съществените реквизити на всеки договор
за кредит, като при съпоставката на разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 9 от
ЗКНИП посочена по-горе и разпоредбата на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, съгласно
която всеки договор за потребителски кредит трябва да има в съдържанието
си ясно и разбираемо посочване на ГПР по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин, може да се направи изводи, че изискванията на разпоредбите са
идентични по отношение на ГПР. Следва да се има предвид, както изрично е
посочено в § 2 от ДП на ЗКНИП, че същият е приет с цел да бъде
транспонирана Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 04.02.2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти
24
за потребители и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и
Регламент (ЕС) № 1093/2010, която Директива има за цел за повиши
потребителската защита по отношение на договорите за кредит, които се
отнасят единствено или преобладаващо за жилищни недвижими имоти.
Изрично в т. 19 и т. 20 от преамбюла на Директивата е посочено, че от
съображения за правна сигурност правната рамка на Съюза в областта на
договорите за кредити за жилищни недвижими имоти следва да бъде
съгласувана с другите актове на Съюза и да ги допълва и по - специално в
сферата на защитата на потребителите, поради което основните определения,
включително определението за „потребител", „траен носител", както и
ключовите концепции, използвани в стандартната информация за
обозначаване на финансовите характеристики на кредита, включително
„общата сума, дължима от потребителя" и „лихвеният процент по кредита",
следва да съответстват на предвидените в Директива 2008/48/ЕО, така че едни
и същи термини да се отнасят до едни и същи понятия, независимо от това
дА. става дума за потребителски кредит или за кредит за жилищен недвижим
имот, като се гарантира съгласувана рамка за потребителите в областта на
кредитирането, поради което основната рамка на тази Директива ще следва
структурата на Директива 2008/48/ЕО, доколкото е възможно. При
съобразяване на гореизложеното съдът намира, че както практиката на ВКС,
така и практиката на СЕС, касаещи прилагане на основните и съществени за
всички договори за кредит елементи, в това число договорен лихвен процент,
обща дължима сума по кредита, годишен процент на разходите и други при
съобразяване на изискванията за равноправност на клаузите в договори за
потребителски кредити е относима и към договорите за кредити за недвижими
имоти и следва да бъде съобразена от съда в настоящото производство.
Съгласно т. 2 от решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 чл.
10, § 2, б. „ж“ и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
25
Съгласно т. 1 от цитираното от ищеца решение на СЕС от 13.03.2025 г.
по дело C-472/23 Чл. 10 §2, б. ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета
от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че
в договор за кредит е посочен ГПР, който се оказва завишен, тъй като
впоследствие някои клаузи от този договор са признати за неравноправни по
смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и следователно
не обвързват потребителя, сам по себе си не представлява неизпълнение на
задължението за информиране, предвидено в тази разпоредба от Директива
2008/48. Съгласно т. 2 от същото решение Чл. 10 §2, б. к от Директивата
2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
изброяването в договор за кредит на определени обстоятелства, обосноваващи
увеличаване на разходите във връзка с изпълнението на договора, без обаче
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител да е в състояние да провери тяхното настъпване и въздействието
им върху посочените разходи, представлява нарушение на задължението за
информиране, предвидено в разглежданата разпоредба, доколкото това
посочване може да постави под въпрос възможността на съответния
потребител да прецени обхвата на своето задължение. Съгласно т. 3 на
решението чл. 23 от Директивата във връзка със съображение 47 от нея
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която в случай на неизпълнение на
задължението за информиране, наложено на кредитора съгласно чл. 10 § 2 от
тази Директива, предвижда еднообразна санкция, състояща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски, независимо от конкретната
степен на тежест на нарушението, доколкото това нарушение може да постави
под въпрос възможността на потребителя да прецени обхвата на поетото от
него задължение.
Съгласно константната практика на ВКС, в съдържанието на договора за
кредит следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита
заедно с подробна информация за всички разходи в тежест на потребителя,
като посочването на ГПР да не е бланкетното и да не са посочени общо
взетите предвид допускания – в този смисъл са решение № 50174/26.10.2022 г.
по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. №
26
1023/2020 г., I т. о., решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., III
г. о. и др..
Съдът намира, че при съобразяване на съдържанието на процесния
договор за кредит, документите, неразделна част от него, както и договорите,
подписани от страните по този кредит в пряка връзка с него - договори за
откриване и поддържане на разплащателни и заемна сметка и договори за
застраховки и заключенията на вещото лице по приетите СИЕ, по делото може
да се приеме за доказано, че страните по процесния договор са постигнА.
постигнА. съгласие за сключването му при конкретен, определен в чл. 4 от
него ГПР по кредита в размер на 4,68 %, основан на предвидените към този
момент в договора разходи по кредита, посочени в чл. 3, чл. 3а, чл. 6, чл. 13 и
чл. 18 от договора, от които тези свързани с възнаградителната лихва по
кредита и застрахователната премия по т.нар. „лична застраховка“,
съставляват част от погасителната вноска по кредита, а останА.те следва да се
обслужват при възникването им еднократно или на съответния падеж чрез
разплащателната сметка по кредита. Установява се от чл. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 8
от договора и от представения договор по програма „Моето семейство“, че
страните са постигнА. съгласие ищецът като кредитополучател да заплати
общо по кредита парична сума в размер на 211 571,22 лв., от които 117 000 лв.
представляват усвоената главница по кредита, която следва да бъде върната
разсрочено съгласно подписания между страните погасителен план на 348
анюитетни вноски в срок до 29.03.2047 г., първите две от които вноски при
ползване на гратисен период, през който не се дължи връщане на главница по
кредита, възнаградителната лихва, уговорена в чл. 3 от договора като
преференциална при изпълнение на определени в договора условия,
заплащането на предвидените в чл. 6 от договора такси в общ размер на 500
лв., заплащането на застрахователни премии по „лична застраховка“ в размер
на 33,34 лв. месечно, която е едно от условията за ползване на
преференциален лихвен процент по кредита и заплащането на таксата от 6,95
лв. съгласно Тарифата на Банката за ползване на разкритата разплащателна
сметка, по която ще постъпва трудовото възнаграждение на ищеца в ответната
Банка. Установи се от заключението на вещото лице по основната СИЕ, че при
съобразяване на гореизложените разходи в размерите им, посочени в договора
за кредит или в друг договор, свързан с него и включването им във формулата
за изчисляване на ГПР, посочена в Приложение № 1 съгласно на чл. 29 ал. 2 от
27
ЗКНИП при спазване на допусканията, посочени в чл. 29 ал. 5 от ЗКНИП, че
по процесния кредит ГПР е точно в размер на 4,68 %, така както е посочен в
чл. 5 от договора и Банката коректно е изпълнила задължението си да включи
в съдържанието на договора размера му за да може потребителят да вземе
информирано решение за сключването му. Недоказани по делото са
твърденията на ищеца, че усвоената сума по кредита е по-малка от посочената
в него и неправилно е взета като основа, на базата на която се изчислява ГЛП
по кредита, респ. размера на възнаградителната лихва по кредита като разход
за целия период на действие на договора е по-нисък и води до различен ГПР
по кредита, тъй като от представените по делото писмени доказателства и
заключението на приетата СИЕ безспорно се установява, че заемната сметка
на ищеца е заверена със сумата от 117 000 лв., след което по негово нареждане
е направен вътрешен превод към разплащателната му сметка по кредита на
сумата от 500 лв., с която са обслужени начислените към този момент разходи
в общ размер на 500 лв. за разглеждане на документите му за кредит, оценка и
одобряване на предложеното от него обезпечение. Без значение за конкретния
спорен въпрос във връзка с ГПР е дА. клаузите, с които ищецът като
потребител е поел задължение да заплати посочените по-горе разходи са
неравноправни, тъй като последващото обявяване на неравноправността на
някои клаузи от договора, което води до по-нисък размер на ГПР по кредита
не би могло да изведе извод, че е нА.це неизпълнение на задължението на
кредитодателя да информира предварително потребителя за размера на ГПР
по кредита съгласно изискванията на чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП. /арг. в тази
насока е т.1 от цитираното от ищеца решение на СЕС от 13.02.2025 г. по дело
С-472/2023, което е в същата насока/. При този правен извод съдът намира, че
правилно сумата от 500 лв. е включена от вещото лице във формулата за
измисляване на ГПР по кредита. Неоснователни са възраженията на ищеца, че
при изчисляване на разходите по кредита неправилно са взети предвид
разходите по вписване на договора за ипотека в размер на 117 лв., тъй като
задължението за заплащане на същите е поето изрично от него в клаузата на
чл. 13 т. 3 от договора. Неоснователни са възраженията на ищеца, че по
кредита не се дължат каквито и да са разходи във връзка с такси по
разплащателни сметки, тъй като от заключението на СИЕ по делото се
установи, че с оглед сключения договор за услуга пакет „Моето семейство“ е
разкрита и друга разплащателна сметка на ищеца в тази банка съответно с
28
друг IBAN, посочен в чл. 3а от договора за кредит, по която е следвало да
постъпва трудовото възнаграждение на ищеца и именно нейната такса за
обслужване в размер на 6,95 лв. е включена като разход по кредита, а не
таксата за посочената в чл. 2 ал. 1 от договора за кредит разплащателна
сметка, по която таксата за обслужване, договорена в чл. 6 от договора в
размер на 3,50 лв. не е начислявана с оглед изпълненото условие за сключване
на договор по посочената по-горе пакетна услуга на Банката. Безспорно се
установи по делото, че е нА.це разминаване между дължимата обща сума по
кредита, посочена в представения по делото погасителен план, подписан от
страните и сумата, посочена като общо дължима в договора за кредит, тъй
като в погасителния план тази сума е 206 307,88 лв., а в договора сумата е
211 571,22 лв., която разлика се дължи на различията относно таксите по
кредита и застрахователните премии, включени в погасителната вноска. Съдът
приема, че начисляваната такса от 6,95 лв. по втората разплащателна сметка
на ищеца не съставлява такса, договорена пряко в договора за кредит, а такса,
произтичаща от сключения договор по пакетната услуга „Моето семейство“,
въз основа на който е разкрита разплащателната сметка, посочена в чл.3а от
договора за кредит, но тъй като е пряко свързана с условията по кредита
правилно е включена при изчисляване на разходите по него, респ. във
формулата, формираща ГПР по кредита. Неоснователни са доводите на ищеца,
че се касае за такса, която е отчетена в нарушение на чл. 29 ал. 3 от ЗКНИП,
тъй като откриването на сметка по пакет „Моето семейство“ не е
задължително. В конкретния случай разкриването на сметката, по която
постъпва трудовото възнаграждение на ищеца е едно от условията, които са
станА. предпоставка за преференциален лихвен процент по кредита чрез
договоряне на по-нисък размер на непроменливата компонента на ГЛП, в
случая в договорена като надбавка в размер на 3,787 %, като разплащателната
сметка по този пакет изрично е посочена в чл.3а от договора и ищецът се е
задължил да превежда трудовото си възнаграждение по тази сметка, както и се
е съгласил в клаузата на чл.3а ал. 2 т. 2 от договора, че при неизпълнение на
това свое задължение ще заплаща по-висока лихвена надбавка, увеличена с
1,8 %, формираща ГЛП по кредита. В случая е нА.це последната хипотеза на
разпоредбата на чл. 29 ал. 3 от ЗКНИП, тъй като макар да не е било
задължително разкриването на тази разплащателна сметка, то е станало
причина кредитът да бъде получен при предлаганите преференциални
29
условия. По отношение на застрахователната премия съдът съобрази
обстоятелството, установено със заключението на СИЕ, че в погасителния
план съгласно застрахователния договор застрахователната премия е
начислена само до навършване на 65 години от страна на ищеца, тъй като при
тези условия в последствие на следващия ден – 29.03.2018 г. е сключен
договора за лична застраховка на ищеца, но това обстоятелство освен, че е
настъпило след сключване на договора не може да бъде съобразено при
изчисляване на ГПР по формулата, предвидена в Приложение № 1 към чл. 29
ал. 2 от ЗКНИП, тъй като законът изисква размера на всеки от разходите по
кредита, установен в деня на сключване на договора да се включи в
изчисленията за целия период на действие на договора, а не само за част от
него. При съобразяване на това изяснено противоречие между размера на
начислените застрахователни премии в погасителния план в размер на
9 599,60 лв. до 10.04.2042 г. и размера на начислените застрахователни
премии в договора на кредит в размер на 11 581,04 лв. до 29.03.2047 г.,
последният от които е взет предвид от ответната Банка при изчисление на ГПР
по кредита на датата на сключването му, съответно от вещото лице в
заключението на СИЕ, съдът намира отново, че изчисляването на ГПР е
съобразено с изискванията на закона към датата на сключване на договора.
Действително при съобразяване на размера на застрахователните премии в
погасителния план, изготвен след сключване на договора за кредит общите
разходи по кредита намаляват с разликата между сумата от 11 581,04 лв. и
9 599,60 лв., която сума от 1 981,44 лв. е в полза на потребителя и води до
намаляване на ГПР по кредита с някакъв процент в сравнения с посочения в
договора от 4,68 %, но не може да се приеме, че тази разлика обосновава
извод за липса на възможност на ищеца да вземе информирано решение за
сключване на конкретния договор за кредит. Съдът съобрази установената
съдебна практика, в която се приема, че заобикалянето на закона чрез
посочване в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 6 §1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
30
противен случай не би взел. В конкретният случай в договора е посочен по-
висок размер на ГПР и ищецът се е съгласил да заплаща по-високи разходи по
кредита от тези, които в действителност ще следва да дължи с оглед по-ниския
размер на общата стойност на застрахователните премии по договора поради
по-краткия период на начисляването им, поради което не може да се приеме,
че е засегната в значителна степен възможността му да прецени обхвата на
поетите задължения по договора. Не са нА.це основания да се обсъждат
втория и третия вариант от допълнителното заключение на вещото лице по
приетата СИЕ, тъй като както се изясни и по-горе ответната Банка не е
начислявала таксата от 3,50 лв. за обслужване на посочената в чл. 2 ал. 1 от
договора за кредит разплащателна сметка, а единствено таксата по
разплащателната сметка, посочена в чл.3а от договора, разкрита в изпълнение
на договора за пакетна услуга „Моето семейство“, за сключването на който
договор по делото са представени писмени доказателства, а таксата произтича
от Тарифата на Банката към този момент. Неоснователни са и оплакванията на
ищеца, поддържани в хода на производството, че ГПР не е посочен правилно в
договора, тъй като от една страна при изчисляването му е ползван електронен
калкулатор, а не е извършено ръчно, при което ще се достигне до друг
резултат, както и алтернативно, че е следвало да се закръгли на 4,7 %
съгласно б. „д“ на Приложение № 1 към чл. 29 ал. 2 от ЗКНИП, в който
случай, ще е нА.це значителна разлика между действителния ГПР по кредита
и този, посочен в договора. Съгласно цитираната по-горе от ищеца разпоредба
на закона резултатът от изчисленията на ГПР се изразява с точност до поне
един знак след десетичната запетая, а когато следващото число след
десетичната запетая епо-голямо или равно на 5, предходното след десетичната
запетая число се закръгля с една единица нагоре. При съобразяване на
съдържанието на разпоредбата съдът приема, че същата не въвежда
задължение на кредитодателя да закръглява задължително полученото
изчисление на ГПР до първия знак след десетичната запетая на получения
математически резултат, а само възможност за това и в случая това е
направено от ответната Банка по отношение на третото число след
десетичната запетая, доколкото с оглед основното заключение на вещото лице
по СИЕ получения размер на ГПР е 4,6815 % /арг. л. 196 от том 1 по делото/.
По отношение на изчисляването на ГПР с електронен калкулатор съдът
намира, че същото е допустимо с оглед обема на възложената работа и
31
възраженията на ищеца в тази насока са несъстоятелни, още повече, че според
самия ищец получения в този случай математически резултат на ГПР би бил
4,64 %, която разлика според съда е незначителна. По отношение на доводите
в ИМ, че в самия договор липсва информация за всички разходи по кредита,
съдът намира, че същите са частично доказани, но не водят до извод за
нарушаване на изискванията на чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП, тъй като от една
страна съдържанието на договора е допълнено с подписания на следващия ден
погасителен план, независимо от противоречията помежду им, а от друга
договорът препраща към други сключени между страните договори, по които
ответната Банка предоставя лично или като застрахователен посредник
допълнителните услуги, които с оглед значението им за сключване на договора
при конкретните условия, макар и неописани в договора са формирА. разходи
по кредита, включени в ГПР.
За да се произнесе по спорния въпрос нА.це ли е нищожност на
договора за кредит поради противоречие с чл. 24 ал. 1 т. 7 от ЗКНИП поради
липса на погасителен план, отговарящ на изискванията на разпоредбата, съдът
съобрази, че в представения по делото подписан от страните погасителен план,
съставен след сключване на договора е посочен срока на договора, размера на
всяка от 348 – те погасителни вноски по кредита, падежа им, елементите,
формиращи всяка вноска – главница, възнаградителна лихва и задължителна
застрахователна премия, както и общо дължимите суми по кредита за
главница, възнаградителни лихви и застрахователни премии. Безспорно се
установи по делото, както се посочи и по-горе, че е нА.це разминаване между
дължимата обща сума по кредита, посочена в представения по делото
погасителен план, подписан от страните и сумата, посочена като общо
дължима в договора за кредит, тъй като в погасителния план тази сума е
206 307,88 лв., а в договора сумата е 211 571,22 лв., която разлика се дължи на
разминаване на посочените или начислени в двата документа суми за такси по
кредита и застрахователните премии, включени в погасителната вноска,
изяснени по-горе. По делото се установи, че таксата от 6,95 лв., включена при
изчисляване на общо дължимата сума в договора за кредит въз основа на
приложението на формулата на ГПР не съставлява такса, договорена пряко в
договора за кредит, а такса, произтичаща от сключения договор по пакетната
услуга „Моето семейство“, въз основа на който е разкрита разплащателната
сметка, посочена в чл.3а от договора за кредит, свързана с преференциалните
32
условия по договора за кредит, поради което правилно според съда не е
включена в погасителния план към договора. По отношение на
застрахователната премия съдът съобрази обстоятелството, че в погасителния
план съгласно застрахователния договор, сключен вече към този момент
застрахователната премия е начислявана само до навършване на 65 години от
страна на ищеца, тъй като договорът за лична застраховка на ищеца не
обхваща периода след 10.04.1942 г. до края на срока на договора. С оглед
изясняване на тези противоречия и нА.чието на представен погасителен план,
в който коректно са посочени застрахователни премии в погасителни план за
периода от 10.04.2042 г. до края на срока на договора съдът намира, че по
делото не може да изведе извод за подписан погасителен план, който не
отговаря на изискванията на чл. 24 ал. 1 т. 7 от ЗКНИП или за липса изобщо на
подписан погасителен план. Неоснователни са доводите на ищеца, че при
сключване на договора Банката е следвало да предостави на ищеца и втори
погасителен план, в който да е посочен размера на вноските при отпадане на
преференциалните условия по кредита, тъй като това задължение за Банката
би възникнало при настъпване на условието за промяна на ГЛП по кредита и
този нов погасителен план ще има действие само за остатъка от срока на
действие на договора.
За да се произнесе по спорния въпрос нА.це ли е нищожност на
договора за кредит поради противоречие с чл. 24 ал. 1 т. 8 от ЗКНИП и чл. 25
от ЗКНИП на клаузата на чл. 3 от договора, предвиждаща заплащане на
възнаградителни лихви по кредита при ГЛП в размер на 3,95 % /арг. 3,787 %
+ 0,163 % съгласно чл. 3 ал. 1 и ал. 3/ и непредвиждаща бенчмарк след
01.07.2018 г., съдът съобрази, че безспорно между страните по делото е, към
датата на сключване на процесния договора ответната Банка е имала публично
известната й информация, че считано от 01.07.2018 г. въз основа на решение
от 16.03.2017 г. на УС на БНБ приложението на индекса СОФИБОР, опреД. от
БНБ отпада. Доказа се по делото, че въпреки горепосочената информация
ответната Банка не е договорила алтернативен независим индекс, бенчмарк,
който да замести индекса СОФИБОР в съответствие с изискванията на закона
след този момент, но съдът намира, че липсата на клауза в договора за кредит
в този смисъл не може да доведе до извод за нищожността на договора.
Разпоредбите на чл. 24 ал. 1 т. 8 и чл. 25 ал. 5 от ЗКНИП са променени след
сключване на договора за кредит и занапред и в закона е предвидено
33
действието им по отношение на сключените преди тази дата договори за
кредит, но занапред, а към датата на сключване на договора за кредит липсва
законова разпоредба, която да задължа ответната Банка да посочи
алтернативен бенчмарк за лихвен процент след 01.07.2018 г.. В конкретната
хипотеза, с оглед конкретното съдържание на клаузата на чл. 3 от договора
след 01.07.2018 г. според съда за ответната Банка е преклудирана
възможността да ползва индекса СОФИБОР, което означава, че е
преклудирана възможността да променя последната стойност на РЛП по
кредита, определена от приложимия размер на индекса СОФИБОР към датата
на сключване на договора, тъй като е отпаднала възможността за
актуА.зирането на този индекс, респ. на РЛП по кредита. Това означава, че
след 01.07.2018 г. ГЛП по кредита остава толкова, колкото е посочен в чл. 3 ал.
1 от договора за кредита и не може да бъде променян едностранно от която и
да е от страните, освен ако изменението му се дължи на изрично предвидена в
договора предпоставка, например отпадне някое от предвидените в договора
условия за ползване на преференциален лихвен процент от страна на
кредитополучателя. Обстоятелството, установено по делото със заключението
на основната СИЕ, че по време на действие на договора в някакъв момент след
01.07.2018 г. ответната Банка е заменила индекса СОФИБОР със собствен
индекс ПРАЙМ, който не е независим и се определя от нейният управителен
орган според съда не води до недействителност на договора при сключването
му, а това нарушение на задълженията на банката би могло да да бъде
съобразено в евентуално исково производство, в което предмет на спора е
дължимостта на суми по кредита, формирани под влияние на приложението
на този нов индекс, каквото не е настоящото. В конкретният случай към
датата на сключване на договора РЛП по кредита е договорен чрез
съществуващия индекс СОФИБОР, чиито размер се определя от БНБ и
ответната Банка не е имала възможност да влияе върху неговия размер,
поради което не може да се приеме, че клаузата на чл. 3 ал. 1 от договора за
кредит е неравноправна като сключена в противоречие с чл. 24 ал. 1 т. 8 от
ЗКНИП. Според съда са изпълнение и изискванията на закона по чл. 25 ал. 1
от ЗКНИП, доколкото в цитираната клауза на договора е посочена формулата,
по която се изчислява ГЛП по кредита и страните са постигнА. съгласие какви
са компонентите му, определящи размера на възнаградителната лихва по
кредита и изменението на единият от тях по начин, който не предполага
34
едностранното му изменение от страна на кредитодателя и не е било
необходимо на ищеца да бъде предоставена допълнително изготвена
Методика, в която е посочена тази формура.
По отношение на спорения въпрос за нищожност на договора поради
противоречието с разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП на клаузата на чл. 6
от договора за кредит, в която е договорено възнаграждение за ответната
Банка за разглеждане на искането за отпускане на кредит и тези свързани с
обезпечението, както и разходите свързани с оценката му, съдът намира, че
клаузата не е нищожна като договорена в противоречие със закона. Съгласно
т. 3 от Решение на СЕС от 16.072020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19
Чл. 3 § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза в
договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която
възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да
създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с
изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че
тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и
направени разходи, като това следва да се провери от запитващата
юрисдикция. В конкретният случай с оглед необходимостта да бъде преценена
кредитоспобността и платежоспобността на ищеца и еквивалентността на
предоставеното обезпечение по кредита преди сключване на договора за
кредит и договора за ипотека, за което е следвало да се извърши анА.з на
предоставени от ищеца документи, съдът намира за доказано по делото, че
преди сключването на договора са извършени допълнителни услуги по чл. 27
ал. 1 от ЗКНИП. Няма данни посочените такси в чл. 6 общо в размер на 500
лв. да са свързани с действия по усвояване на кредита или управлението му, в
която насока е императивната забрана на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП, поради което
не може да се приеме е нА.це постигнато съгласие между страните в
нарушение на посочената разпоредба.
В заключение може да се направи обоснован извод, че в процесния
договор за кредит не са нА.це нищожни или неравноправни клаузи, договорът
е сключен в съответствие с разпоредбите на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗКНИП и
съдържа всички необходими елементи, посочени в чл. 24 ал. 1 т. 5 – 9 вкл. и т.
11 от ЗКНИП.
35
По гореизложените съображения съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 от ЗКНИП е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен от съда със законните
от това правни последици. С оглед направените изводи за вА.дността на
договора за кредит съдът намира за неоснователен и комулативно обективно
съединения иск с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 4 от ЗЗД за прогласяване
на нищожността на договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти
на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца не се дължат разноски по
делото, респ. в полза на пълномощника му разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв.. Ответникът не е претендирал разноски по делото и същите следва да
останат така както са направени. Направените разноски за сметка на бюджета
на съдебната власт поради освобождаване на ищеца от заплащането им при
условията на чл. 83 ал. 2 от ГПК с оглед отхвърляне на исковете не следва да
бъдат присъждани поради липса на основанията на чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. П. П. против ответника „Юробанк
България“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 26
ал. 1 т. 1 от ЗЗД вр. 38 от ЗКПИП за прогласяване на нищожността на
договор за кредит № НL90296/27.03.2018 г., сключен между страните за
сумата от 117 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. П. П. против ответника „Юробанк
България“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 26
ал. 2 пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за учредяване
на ипотека върху недвижими имоти от 28.03.2018 г., обективиран в
нотариален акт № 161 том II рег. № 2601 дело № 257/2018 г. по описа на
нотариус С. И.а, рег. № *** на НК и район на действие ПлРС като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
36
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
37