Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 28.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова и прокурор Ралица Мравкова, разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2691 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявен от П.на Р.Б.иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за
прекратяване на „Я.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, поради липсата на вписан
управител в продължение на повече от 3 месеца.
В
исковата молба прокурор при СГП твърди, че на 19.04.2018 г. с вписване № 20180621084614 е заличен вписания управител на
дружеството Д.П.С., като едноличния собственик на капитала му "Я.Е.К..", идентификация **********, чуждестранно
юридическо лице, държава: ПАНАМА, не е предприел действия за назначаване на нов
управител в продължение на период от време, надхвърлящ повече от 3
месеца. Това изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало прекратяване
на дружеството.
Ответното
дружество „Я.Б.“ ЕООД, чрез назначения му
особен представител – адвокат Ж.Н.Н., в срока за отговор на исковата молба не
оспорва процесуалната допустимост на предявения иск, но взема становище за
неоснователност на същия, тъй като дружеството се управлявало и представлявало
от едноличния собственик на капитала. От друга страна с предизвестието за
освобождаването му като управител Д.П.С. уведомил сам себе си, съответно
собственикът на капитала нямало как да узнае това обстоятелство и да предприеме
действия по назначаване на нов управител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
По
делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „Я.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******, е капиталово търговско дружество с
вписан капитал от 62500 лева, притежаван от едноличния му собственик "Я.Е.К..", идентификация **********, чуждестранно
юридическо лице, държава: ПАНАМА, като не са налице данни за вписван/и
управител/и, след извършеното с вписване № 20180621084614
заличаване на управителя Д.П.С..
Справка
в търговския регистър по партидата на дружеството установява, че към
предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания по
делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл.
155, т. 3 ТЗ.
Искът
на П.на Р.Б., е основателен.
Съгласно
чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество
може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
няма вписан управител.
Всяко търговско дружество е правен субект,
който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се
представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С
вписаното заличаване на Д.П.С. като управител на дружеството е осъществен фактът,
предвиден в хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан управител, като това фактическо
състояние е продължило много повече от три месеца – от 21.06.2018 г. до
приключване на устните състезания в производството. При това положение дружеството
не може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот
и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде
извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува от създаденото
обективно състояние на липсващ управител, което е продължило повече от три
месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на търговеца.
Доводите
в отговора на исковата молба, че едноличният собственик на капитала "Я.Е.К..", идентификация **********, чуждестранно
юридическо лице, следва да се счита за управляващо дружеството, са принципно
верни, но въпреки това не обуславят неоснователност на предявения иск.
В
решение № 52 от 20.06.2017 г. по т. д. № 3631/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
е разяснено, че в чл. 135 ТЗ законодателят императивно е посочил задължителните
и необходими органи за всяко търговско дружество, правно и структурно обособено
в ООД. Следователно нито в дружествения договор на ООД, нито в учредителния акт
на ЕООД могат да бъдат предвиждани други органи, извън изрично определената от
ТЗ негова органна структура. Като върховен колективен орган на ООД общото
събрание на съдружниците е единствено оправомощено да избира останалите му
органи - задължителни и факултативни. По силата на разпореденото от чл. 147,
ал. 2 ТЗ въпросите, възложени в компетентност на ОС при ЕООД, се решават от
едноличния собственик на капитала му. Не съществува спор в съдебната практика и
правна доктрина, че разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ТЗ е относима както за едноличен
собственик на капитала - ФЛ, така и за ЮЛ - едноличен собственик на капитала на
ЕООД. От анализа на сочената разпоредба следва, че на едноличното търговско
дружество с ограничена отговорност са присъщи както органовата структура,
характерна за многочленното ООД, макар с известна модифицирана от
специфичността му, вътрешна организация, така и всички правомощия на общото
събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1 ТЗ, но възложени на едноличния
собственик на капитала му. Последният за разлика от ОС на ООД, което безспорно
не разполага с представителни функции и възможност за извършване на представителни
действия за търговеца, е не само с компетентност на ОС, но съгласно чл. 147,
ал. 1 ТЗ, може да е едновременно и управител на ЕООД. Съобразено правилото на
чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ във вр. с общата за търговските дружества разпоредба
на чл. 65, ал. 3 ТЗ дава основание да се приеме, че когато едноличен собственик
на капитала на ЕООД е друго търговско дружество, законът определя и кой от
неговите органи за управление упражнява правата му на едноличен собственик, без
значение на конкретната правно организационна форма на ЮЛ - търговец - лицето,
което има право да го представлява или изрично упълномощено лице. Следователно
в тази хипотеза органният представител на търговското дружество - едноличен
собственик на капитала на функциониращо в еднолична форма търговско дружество
притежава две качества - на лице, което по силата на изрично разпореденото от
закона - чл. 65, ал. 3 ТЗ упражнява правата му в ЕООД и на управител на това
търговско дружество (чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ).
Законовата
уредба обаче е приложима доколкото в устройствения акт на дружеството не е
предвидено друго. В случая, в обявения по партидата на дружеството устойствен
акт изрично в чл. 12 и чл. 13 е предвидено управителят да е орган на
дружеството, който се назначава от едноличния собственик на капитала. След като
в учредителния акт е прието дружеството да се представлява само от назначен/и управител/и,
то само този управител притежава законна представителна власт спрямо
дружеството, не и едноличният собственик – с учредителния акт той е определил
лице, което да представлява дружеството и това негово волеизявление в учредителния
акт дерогира общата разпоредба на чл. 147 ТЗ, която е диспозитивна. С оглед
изложеното, представляващият "Я.Е.К..",
идентификация **********, чуждестранно юридическо лице, държава: ПАНАМА, няма
как да се счита овластен да управлява дъщерното дружество „Я.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
тъй като това би противоречало на устройствения акт. Дори да се приеме
противното, при всички случаи това лице следва да бъде вписано в търговския
регистър, за да са наясно всички трети добросъвестни лица кое конкретно
физическо лице представлява търговеца. Такова вписване обективно не е
извършено, а чл. 119, ал. 2 ТЗ изрично предвижда в регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на
капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват. Именно т. 2 на чл. 119, ал.
1 ТЗ изисква да е назначен управител или
управители на дружеството, което предпоставя вписването на този управител, за
да се постигне целеното от чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ оповестително действие на вписването.
Именно липсата на извършено вписване на конкретно лице, което да осъществява
управителните и представителни функции по отношение на „Я.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, е
основание за неговото прекратяване, още повече, че едноличният собственик на
капитала му е чуждестранно юридическо лице, за което установяването на
представляващите го лица съставлява съществено затруднение за третите лица – контрахенти на
търговеца. Поради това и чл. 155, т. 3 ТЗ визира липсата на вписан управител, а
такова вписване не е налице.
Въпреки възложената от чл. 147, ал. 1 ТЗ възможност управителните
функции да се осъществяват от "Я.Е.К..", идентификация **********,
чуждестранно юридическо лице, държава: ПАНАМА, по партидата на дружеството не е
вписано лицето, което представлява дружеството-майка (неговия ръководител) и
това препятства третите лица да се считат известени за това кой представлява „Я.Б.“
ЕООД, ЕИК ****** и може валидно да го обвързва с
волеизявленията си, а вписването цели охраняване именно на техните интереси.
В
настоящото производство не е допустимо да се обсъжда валидно ли е осъществено
заличаването на управителя Д.П.С. въз основа на негово едностранно уведомление,
отправено до дружеството каквито доводи излага особеният представител на ответника.
В случай, че вписването на заличаването му е порочно, това може да бъде
установено само в специално производство с предмет иск с правна квалификация
чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, като до уважаването на такъв иск с влязло в
сила съдебно решение вписаното обстоятелство се счита валидно осъществено и
съдът е длъжен да го зачете. А причините, поради които едноличният собственик
не е вписал нов управител, са изцяло ирелевантни за спора. Достатъчен е фактът,
че в публичния регистър е вписано заличаването на управителя Д.П.С. и това
обстоятелство се счита известно на едноличния собственик на капитала на „Я.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** по
силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ. След извършеното вписване, чуждестранното
дружество-майка е разполагало с достатъчен период от време, в който да извърши
вписване на нов управител, бил той и собственият му представляващ, но това не е
осъществено, като бездействието му продължава и към приключване на устните
състезания в настоящото производство.
С
оглед изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.
При
този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съответно на назначения особен представител на ответника адв. Ж.Н., е
изплатено възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на съда, съгласно чл.
78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в тежест на „Я.Б.“ ЕООД, ЕИК ******.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА,
по предявения от П.на Р.Б.иск, с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, „Я.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище ***.
ОСЪЖДА
„Я.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата 380 (триста и осемдесет) лева, от която 80 лева – държавна такса и 300
лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен
представител на дружеството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Заверен
препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на
производство по ликвидация.
СЪДИЯ: