Определение по дело №145/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 311
Дата: 1 февруари 2018 г.
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20183100500145
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../…………..…...2018 г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V - и състав, в закрито заседание, проведено на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:        

                                                

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

МЛ.С. МИЛЕНА НИКОЛОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия М. Николова

въззивно гражданско дело 145 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П.А.М., чрез адв. П.П., срещу решение № 4338/27.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1462/2017 г. по описа на ВРС, с което по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът А.Й.Я., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20167130400076 по описа на ЧСИ Люба Тодорова, с рег. № 713 и район на действие ОС – Варна, не дължи на ответника П.А.М., взискател по изпълнителното дело, сумата от  6 371 ,07 лв. (шест хиляди триста седемдесет и един лева), която сума се претендира от ответника въз основа на обратен изпълнителен лист,  издаден на 17.07.2015 год. от ВКС по гр.дело № 5278/2013 г. по описа на І-во гр.отделение, ГК, поради отпадане на вземането предвид извършено погасяване на дълг на ответника в същия размер към трето лице, негов взискател по изпълнително дело № 20107170400880 по описа на ЧСИ Р. Тодорова на 09.12.2015 г. – след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния титул. Със същото съдебно решение ответникът (въззивник) е осъден да заплати на А.Й.Я. сумата от 269,24 лв. (платена в производството държавна такса) и сумата от 850,00 лв. (платено адвокатско възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на производството, поради приключило производство пред Окръжен съд – Варна, пред който са обжалвани действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Твърди се липса на правен интерес от търсената съдебна защита поради липса на извършени изпълнителни действия, съответно липса на плащане на дълга по конкретното изпълнително дело и доказателства за това. Изложени са доводи, че съдът не е обсъдил възражението на ответника за недопустимост на предявения иск. Навежда оплакване за неправилност на съдебното решение. По същество моли обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При условията на евентуалност моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Направено е искане за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – А.Й.Я., чрез адв. К.М.. Изразява становище за нейната неоснователност поради това, че е налице произнасяне на първоинстанционния съд по допустимостта на предявения иск с изрично определение. Навежда доводи за наличие на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск – погасяване на изпълняемото право след приключване на съдебното дирене в производството, в което е бил издаден изпълнителния титул. Посочва, че обжалването на действията на съдебния изпълнител не изключва правото на длъжника да предяви иск по реда на чл. 439 ГПК. Излага съображения за бланкетност на подадената въззивна жалба поради непосочване на конкретни пороци, водещи до  неправилност на обжалвания съдебен акт. По същество моли за потвърждаване на постановеното решение. Направено е искане за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2018 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                           2.