Р Е
Ш Е Н
И Е №
223
05.04.2019 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на
пети март през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №2089 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от Сдружение на собствениците,
гр.Хасково, ул.„Първи май“ №9, вх.Б, ЕИК *********, представлявано от К.И.М.,
против Р.Щ.Р. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 вр.чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е бивш председател на управителния
съвет на Сдружение на собствениците, по време на мандата на който общото
събрание не било гласувало и приело решение за изплащане на месечно
възнаграждение. Въпреки това същият сам си определил месечно възнаграждение в размер
на 30лв. Натрупаната сума за периода, в който ответникът бил председател на
сдружението, внесъл по своя лична банкова сметка. ***ия
на касовата наличност на сдружението и било доведено до знанието на
съсобствениците, присъствали на общо събрание, проведено на 21.06.2018г., при
смяна на ръководството на сдружението. На събранието присъствал и ответника,
който бил помолен да възстанови сумата на сдружението, но той отказал
категорично. След този отказ общото събрание на сдружението възложило на
новоизбрания председател на управителния съвет да предприеме мерки за събиране
на сумата по съдебен ред. На основание чл.410 от ГПК подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1743/2018г.
по описа на РС-Хасково. Издадената заповед била възразена
от ответника, поради което се предявявал настоящия установителен
иск. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника вземането на ищеца за сумата от 1415,81лв. , представляваща средства
от фонд „Обновяване и ремонт“, преведени от последния по негова сметка, ведно
със законната лихва от подаване на
заявлението – 17.07.2018г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че представляващия сдружението няма активна легитимация
за предявяване на иск. От своя страна ответникът предявил иск за отмяна на
решенията на общото събрание от 21.06.2018г. като незаконосъобразни, по който
било образувано гр.д.№1816/2018г. на ХРС. Невярно било твърдението за извършена
ревизия, като такава имало само на касовата наличност на оборотни средства, но
не и на фонд „Обновяване и ремонт“. В протокола от 21.06.2018г. било отразено,
че не се отчита банкова наличност. Сдружението нямало сметка в банка, тъй като
тя била закрита на 15.07.2015г. след връщане на гаранционните суми по извършеното
саниране. Ответникът оспорва твърдението, че сам си определил възнаграждение в
размер на 30лв., като твърди, че в т.3 от протокола от 07.11.2014г. е гласувано
такова заплащане именно в размер на 30лв. Твърди, че няма легално гласувано
решение за подаване на жалба по ГПК срещу него. Оспорва исканата от него сума
за възстановяване. Твърди, че сдружението му дължи сумата още от 547,75лв.
Прави възражение за прихващане със сумата от 1963,56лв., представляваща
дължимото възнаграждение в размер на 1320лв. и 643,56лв. похарчени за ремонти.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли
иска и да се присъдят на ответника направените разноски.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представени са протоколи от провеждани общи
събрания на сдружението на собствениците на адрес гр.Хасково, ул.“Първи май“
№9, вх.Б, както и издадени от Община Хасково удостоверения за регистрацията на
самото сдружение и за членовете на управителния съвет на същото и неговия
председател. Представени са също така фактури за дължими от сдружението суми за
извършвани ремонтни дейности и касови бележки за заплащане на задълженията по тези
фактури. В качеството на свидетел по делото съдът разпита С.П.П., която заяви,
че при извършената ревизия на ответника при смяната му като председател на
управителния съвет на сдружението отчел и предал сумата от 400лв. Св.П. твърди,
че имало сума от 1415,80лв., която ответникът не представил, а само по
документи ги имало написани тези средства, но той не ги дал на следващия
касиер. Според свидетелката, това били общите пари, които събирали за
обновяване на входа. Още при избирането му ответникът казал, че без пари няма
да води документацията на сдружението. Тогава входа събрали по 20лв. общо
сумата от 300лв. и решили да платят на ответника еднократно, но той отказал
тези пари.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба
сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.
Съдът намира възраженията на ответната страна за липса на активна легитимация
за предявяване на иска за неоснователни. От приложеното удостоверение от Община
Хасково се установява, че по надлежния ред е вписан новоизбрания управителен
съвет и съответно председател на сдружението. Установи се също така от
приложените по делото протоколи от общо събрание на собствениците, проведени на
17.05.2018г. и на 21.06.2018г., че е взето решение новоизбрания управител на
етажната собственост да се сдобие с изпълнителен лист за неотчетената е непредадена от ответника в качеството му на бивш управител
сума от 1415,81лв. Това решение е отразено в т.1 от протокола от проведеното на
21.06.2018г. общо събрание. Ето защо, съдът намира, че Така предявения иск се
явява допустим, предявен е от надлежно легитимирана страна в срока по чл.414 от ГПК срещу лице, което се твърди, че се е обогатило неоснователно за сметка на
обедняването на ищеца. Разгледан по същество обаче иска се явява неоснователен.
В исковата молба се твърди, че ответникът се е обогатил за сметка на
сдружението на собствениците, което представлява с исковата сума. Тази сума
ответникът не отчел при неговата смяна с новия председател на управителния
съвет, като заявил, че това е възнаграждение за периода, през който е бил
председател. Твърденията на ищеца, че няма решение на общото събрание за
изплащане на възнаграждение на председателя са напълно в разрез със събраните
писмени доказателства. По категоричен начин от представения протокол от
07.11.2014г. се установява избора на управителен съвет и негов председател,
както и взетото от общото събрание решение на последния да се заплаща
възнаграждение в размер на 30лв. на месец /т.3/. При тези данни по делото и с оглед липсата на
изплатено възнаграждение за целия период, в който ответникът е бил председател,
като това се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел, съдът намира
че съвсем с основание ответникът е задържал сумата, която му се дължи от
сдружението на собствениците за периода от 07.11.2014г. до 21.06.2018г., когато
е освободен от тази длъжност. Освен така дължимото възнаграждение, което за
целия период възлиза на 1320лв., ответникът представя и доказателства за
извършвани от него плащания на ремонти на асансьора и други явно текущи
разноски по управлението на общите части на входа. Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявеният иск изцяло за неоснователен и счита, че
следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Сдружение на собствениците, гр.Хасково, ул.„Първи май“ №9, вх.Б,
ЕИК *********, представлявано от К.И.М., против Р.Щ.Р. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.59 от ЗЗД за сумата от 1415,81лв., представляваща
средства от фонд „Обновяване и ремонт“, преведени от последния по негова
сметка, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.07.2018г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед №752/19.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1743/2018г. по описа на РС – Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.Б.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 975
03.06.2019 година, гр.Хасково
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на
трети юни през две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №2089 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпилата молба от
ответника, с която се иска да бъде осъден ищеца да му заплати направените
разноски по делото. В молбата се твърди, че още с отговора на исковата молба е
представено пълномощно за правна защита и съдействие, както и че уговореното с
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е заплатено в брой,
което било посочено в договора за правна помощ, който в тази част имал характер
на разписка, удостоверяваща действително плащане. Ето защо, се иска допълване
на решението в този смисъл.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК ищцавата
страна депозира отговор на молбата за допълване на постановеното по делото
решение. Счита, че не следва да се уважава молбата, тъй като липсвал списък за
разноските по чл.80 от ГПК и ответникът нямал право да иска изменение на
решението в частта за разноските. Освен това прави и възражение за прекомерност
на исканото възнаграждение за адвокат.
С оглед данните по делото и становищата на
страните, съдът счита, че искането за присъждане на разноските на ответника е
направено в срок от надлежна страна, поради което се явява допустимо.
Неоснователно е възражението на ищеца, че не следва да се разглежда молбата за
присъждане на разноски поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК.
Действително не е представен списък по чл.80 от ГПК, но това би било пречка за
произнасянето на съда в случай, че се иска изменение на решението в тази част,
т.е. предполага вече произнасяне на съда относно разноските. Видно от самото
съдебно решение е, че изцяло липсва произнасяне на съда в тази част, поради
което на практика се допълва решението, а не се прави изменение на същото в
частта за разноските.
Съдът намира възраженията на ищцовата
страна относно размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
основателни. Следва да се има предвид, че действително производството по делото
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което не са налице
основания за присъждане на адвокатско възнаграждение над визирания от
законодателя минимален размер. Предвиденият от разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер възлиза на 330лв. Ето защо, договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. се явява прекомерно, поради което следва да
се намали до минималния предвиден размер от 330лв. В този смисъл съдът намира
молбата за допълване на решението и присъждане на направените от ответника
разноски за частично основателна до размера на 330лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА решение №223/05.04.2019г.,
постановено по гр.д.№2089/2018г. по описа на РС-Хасково в частта на разноските,
като
ОСЪЖДА
Сдружение на собствениците, гр.Хасково, ул.„Първи май“ №9, вх.Б, ЕИК *********,
представлявано от К.И.М., да заплати на Р.Щ.Р. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 330лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в едноседмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.Б.