Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1855 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 86,67 лева и чл.92 ЗЗД с цена на
иска 347,14 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против П.П.П.,
ЕГН********** ***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ТПК, срещу П.П.П. е образувано ч.гр.д №9067/2017г.по описа на PC Плевен. Против
длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
433.81 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Твърди, че в срок е
постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК. Твърди, че се
установило, че от общата претенция по ч.гр.д №9067/2017г. по описа на PC Плевен
за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер на
86.67лв., като частта до пълния размер на претенцията представлява начислена
договорна неустойка в размер на 347.14 лв., поради което за ищеца е налице
правен интерес от осъждане на ответника да му заплати и посочената сума за
дължима неустойка и лизингови вноски. Поради горното, за разликата до пълния
размер на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение предявява в условията на обективно кумулативно
съединяване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата в размер на
347.14 лв., представляваща дължима договорна неустойка. Твърди, че по повод
договор за мобилни услуги от дата 25.09.2015г., сключен с мобилния оператор ***
/понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/, П.П.П. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер №***и титуляр по предпочетения мобилен номер ***с
избрана абонаментна програма Резерв с отстъпка 23.99лв., за срок до
25.09.2017г. Твърди, че въз основа на посочения договор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната №***. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „при ползване па услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. “.
Твърди, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 01.02.2016г.
до 31.05.2016г ***е издал: - фактура №**********/01.03.2016г, за отчетения
период на потребление 01.02.2016- 29.02.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 58.16 лв./петдесет и осем лева и 0.16ст./, платима в срок
16.03.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на всеки от
ползвания мобилен номер. - фактура №**********/01.04.2016г. за отчетения период
на потребление 01.03.2016- 31.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане
в размер на 35.71 лв. и 58.16лв-дължим, незаплатен баланс по предходната
фактура №**********/01.03.2016г. като общо дължимата сума по фактурата възлиза
на стойност 93.87 лв., платима в срок 16.04.2016г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на всеки от ползвания мобилен номер. Твърди, че след
извършена корекция по дълга е останало незаплатено задължение на
абоната-ответник в размер на 86.67лв. Поради неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 86.67лв.,
на основание чл. 75. вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ***е
прекратил едностранно индивидуалните договори на П.П.П. за ползвания абонамент
и е издал по абонатен номер №***на дата 01.06.2016г. крайна фактура №
********** с начислена обща сума за плащане в размер на 433.81 лв. Начислената
сума представлява сбор от незаплатения от абоната- ответник остатък в размер на
86.76 лв за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена
неустойка за предсрочно прекратяване в размер 347.14лв. Твърди, че неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение
за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.11, стр.2 от индивидуалния
договор, за мобилен номер ***. Изричната договорна клауза предвижда, че в
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от Стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок. Излага съображения, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „***“ ЕАД /по настоящем „***“
ЕАД/ П.П.П. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, ***има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
Потребителят е длъжен да заплаща определените от ***цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й"‘.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***/чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на П.П.П. „При неспазване на което и да е
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ***има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“. Твърди, че съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите
на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите
условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ***. Съгласно чл. 23,
б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването ѝ. При неспазване на срока, потребителят
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди, че в конкретният случай ответникът П.П.П. е подписал договор за услуги
с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ***и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Моли, на основание на чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГГТК, да бъде признато за установено по отношение на ответника П.П.П., с
ЕГН: ********** че дължи на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 86.67лв за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Моли, ответника П.П.П., с ЕГН: ********** да
бъде осъден да заплати на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 347.14лв
за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №***. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Счита, че искът с правно основание чл.422 от ГПК е
установителен и за да бъде допустим съдът трябва да установи дали ищецът има
правен интерес от предявяването му, защото това е абсолютна процесуална
предпоставка и ако такъв интерес не е налице, искът е недопустим. Правен
интерес е налице, когато се оспорва претендираното от ищеца право, но тъй като
искът по чл.422 от ГПК е специален установителен иск е необходимо наличието на
допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост, за които съдът
следи служебно чрез проверка за: а/обстоятелствата по провеждане на заповедното
производство б/идентичност на предмета по заповедта за изпълнение и този по
предявената искова молба., в/спазен ли е едномесечния срок за предявяване на
иска по чл.422 от ГПК., който тече от датата на която ищецът е уведомен ,че
може да предяви иска си. Едновременно с установителния иск по чл.422 от ГПК за
признаване, че ответникът дължи на ищеца сумата 86.67 лв.,представляваща
ползвани и незаплатени мобилни услуги, с исковата молба е предявен при
условията на обективно кумулативно съединяване и иск с правно основание чл.79
от ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД с цена 347.14 лв.,описани като неустойка по договора.
Излага съображения, че българското гражданско право допуска в едно висящо
производство да бъдат предявени насрещни искове по чл.211 от ГПК, инциденти
искове по чл.212 от ГПК. Няма пречка да бъде предявен в производство по
установителен иск и иск за осъждане на ответника да плати на ищеца суми,
каквито той счита, че му се дължат. Такъв иск ще се счита предявен от датата на
исковата молба, а не от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/и за него се дължи внасяне на държавна
такса по тарифа № 1. Счита, че в настоящия случай този иск би бил допустим ,
ако за това вземане не беше направено заявление с искането за издаване на
заповед за изпълнение. Тъй като по ч.гр.д.№ 9067/2017 год. е издадена в полза
на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение, включваща и търсената
неустойка, то счита, че сега е недопустимо същата да се търси, чрез осъдително
решение. Излага съображения, че заповедното производство като факултативно
такова чрез издаването на заповед за изпълнение предоставя на заявителя
изпълнително основание, което след преодоляване на проверката чрез
установителния иск по чл.422 от ГПК му дава възможност да получи изпълнителен
лист и така да реализира правата си в изпълнителното производство. Ето защо
осъдителният иск с цена 347.14 лв. като недопустим моли да бъде оставен без
разглеждане, а производството по него да бъде прекратено. Счита исковете за
недоказани и за неоснователни. Представени са данни за ценовата листа и за
сроковете, в които се дължи плащане от потребителите, но тези разпоредби не са
съотнесени към конкретните искания на ищеца.Това особено важи за осъдителния
иск. Не е посочен периода, за който се търси обезщетение, нито по каква
методика е изчислен размера му. Твърди, че това е пречка ответникът да може да
се защити.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за мобилни услуги от 25.09.2015г., с предпочетен номер ***по абонаментен план Резерв с отстъпка за срок от 24 месеца, срещу заплащане на 23,99 лв. В приетите по делото като доказателство фактури са отразени задълженията на ответника по така сключения договор в периода от февруари 2016 г. до юни 2016 г., като съгласно последната фактура от 01.06.2016 г., като задължението за ползвани услуги е в размер на 86,67 лв. и е начислена неустойка в размер на 347,14 лева. С оглед неизпълнение на задълженията на ответника за дължими месечни вноски в този период, договорът е прекратен предсрочно и на основание клаузите на сключения договор е начислена неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края на първоначално уговорения между страните срок на договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 86,67 лева:
Не се
спори по делото, а и от събраните по делото доказателства категорично се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за
мобилни услуги от 25.09.2015г., с предпочетен номер ***по абонаментен план
Резерв с отстъпка за срок от 24 месеца, срещу заплащане на 23,99 лв. Не е спорно по делото и обстоятелството,
че ответника по делото не е изпълнил
задължението за заплащане на сумата в размер на 86.67 лева по фактура № **********
от 01.06.2016 година за ползваните от ответника и предоставени от ищцовото
дружество услуги за периода от 01.02.2016 година до 31.03.2016 година. Липсват
твърдения и ангажирани доказателства от ответника по делото за заплащане на
валидно възникналото задължение по процесния договор за мобилни услуги.
Предвид
изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в целия си предявен размер от 86,67 лв.
По искът с правно основание чл.92 ЗЗД с цена на иска 347,14
лв.:
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно т. 11 от
сключения договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г. между П.П.П. и „Т.Б.“ ЕАД– в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер посочени в
него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Договорът от 25.09.2015 г. е
сключен за първоначален срок от 24 месеца, като е предоставена СИМ карта за
предпочетен телефонен номер ***с абонаментен план Резерв с отстъпка с месечен
абонамент 23.99 лв. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ
нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което
е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора
месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно
обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен
обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст
с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така уговорената клауза
във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. П.П.П. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано
висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на
потребителя. Не са основателни исканията от ищеца при преценка, че неустойката
е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер на 3 месечни абонамента,
какъвто размер бил приложим към настоящите договори за мобилни услуги сключвани
от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. Оттук следва, че съдът не следва да
разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на
неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на
договорното правоотношение. Само за
пълнота на изложението може да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да
е доказателства за наличието на предпоставките, основанията за начисляване на
посочената във фактура № ********** от 01.06.2016 година неустойка. По делото
няма дори твърдения, а и каквито и да било доказателства, че договорът е
прекратен към тази дата, още повече по вина на потребителя. От приложените по
делото договори, не става ясно при какви условия сключения между страните
договори се прекратява и дали неплащането на задължение за ползвани от
потребителя услуги е сред тези основания. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в полза "Т.Б." ЕАД ***, респективно - наличието на
основания за начисляване на посочената във фактурата сума за неустойка.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира искът за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 38,10 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и особен представител в размер на 80,91 лв. съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разности съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото липсват
доказателства за направени разноски от ответника по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на П.П.П., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.сумата 86,67 лева, представляваща стойността на предоставени долекосъобщителни услуги за аб.№ ***, в едно със законната лихва от 01.12.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5897/04.12.2017г. по ч.гр.д.№9067/2017 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против П.П.П., ЕГН********** *** иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 347,14 лева, представляваща неустойка, начислена по договор с абонатен номер ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК П.П.П., ЕГН********** *** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 38,10 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.9067/2017 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК П.П.П.,
ЕГН********** *** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата
от 80,91 лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение
и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: