ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7306
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.КА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110166012 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба, молбата на Столична община, район ...“ от
10.01.2024г. и отговора на исковата молба, писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото
следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по
делото на трето лице помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира
интереса на третото лице „фирма, решението да бъде постановено в полза на ищеца и в
този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да
бъде уважено.
С оглед становището на ответниците – не оспорват исковете и представят
доказателства за плащане, заявените от ищеца искания за изслушване на СТЕ и ССчЕ и
по чл. 192 ГПК, следва да бъдат оставени без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 26.03.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба и приложените към него доказателства за становище в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца фирма,
„фирма“ .
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от
настоящото определение и за датата на следващото заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, молбата на Столична община, район
1
„...“ от 10.01.2024г. и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма " в срок до о.с.з. да представи по
делото посочените в ИМ документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ и по
чл. 192 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът фирма твърди, че е доставил на ответниците В. С. И. и С. И. И. топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.
Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят разделно
при квоти 3/4 за В. С. И. и 1/4 за С. И. И. сумите, както следва: сумата от 2005,59 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 01.12.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху вземането на топлинна енергия в размер на 367,61
лв. за периода от 15.09.2021г. до 08.11.2023г., сумата от 16,64 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва от 01.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер на 4,26 лв. за
периода от 01.01.2021г. до 08.11.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. С. И. и С. И. И. са депозирали отговор на
исковата молба, в който заявяват, че процесните вземания са погасени чрез плащане в
хода на процеса – на 12.02.2024г.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК горните
обстоятелства, с изключение на обстоятелството за погасяване на дълга чрез
плащане, не се нуждаят от доказване.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3