№ 149
гр. *** , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200413 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от Л. Б. Ц., с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление *** определен от **** на МТИТС за длъжностно лице по реда
на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на
жалбоподателя Ц. на основание чл.53 от ЗАНН са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС и
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
Л.Ц., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено. Счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят Ц. редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата 9**** – редовно призован, не се явява
представител.
Съдът, като прецени представените доказателства по делото поотделно
и в съвкупност и взе предвид доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в предвидения законоустановен в чл.59, ал.2 от
1
ЗАНН 7-дневен срок, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от представения по делото АУАН Серия А-2020 №
281304/24.12.2020г., на същата дата около 10:00 часа в г***, като водач на
автобус марка *** извършващ обществен превоз на пътници по редовно
автобусна линия *** пътен лист № извършва следното установено нарушение
– в момента на проверката водачът е без маршрутно разписание, заверено със
свеж печат на общината възложител, с което е нарушил разпоредбите на
чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2 на МТ от 15.03.2002г. Отделно от това,
водачът не е представил и контролен талон към СУМПС.
Жалбоподателят Л.Ц. е подписал акта, като е посочил като
възражение „ допълнително ще го представя на ДАИ“.
В срока по ЗАНН не подал възражение пред АНО и не представил
маршрутно разписание.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление ***“ – гр.
***, определен от **** на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН.
С обжалваното понастоящем наказателно постановление на
жалбоподателя Л.Ц. са наложени административни наказания глоба в размер
на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.40,
ал.1, т.5 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС и глоба в размер на 10 лева
на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, за това, че като водач на автобус марка *** извършващ обществен
превоз на пътници по редовно автобусна линия *** пътен лист № в момента
на проверката е бил без маршрутно разписание, заверено със свеж печат на
общината възложител, с което е нарушил разпоредбите на чл.40, ал.1, т.5 от
Наредба №2 на МТ от 15.03.2002г., както и не е представил контролен талон
към СУМПС.
Приложен е Пътен лист Серия А№007913 от дата 24.12.2020г.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А.А. -
актосъставител и Д.Ц. -свидетел. От техният разпит се установява
фактическата обстановка описано в АУАН и пренесена в процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно
производство, съдът следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, тоест дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че Акта за установяване на
административно нарушение и Наказателното постановление са издадени от
2
компетентни за това административни органи.
Съгласно санкционната норма въз основа на която административно-
наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози,
редакцията на която към датата на нарушението /Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.
Доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г./
гласи: Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм.,
бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) - глоба 2000 лв. - при
първо нарушение.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/2002 г. на МТС
въвежда изискване за наличие – “копие на маршрутно разписание, заверено
със свеж печат и подпис от общината възложител по образец – приложение
№1”. Последното предписва задължение за наличие на маршрутно разписание
за съответната линия от една страна, а от друга – изисква същото да е
изготвено в предписаната в приложението форма и съответно заверено от
Общината с подпис на длъжностно лице и печат. Второто изискване е
допълнително въведено с изменение на нормата на Наредбата, ДВ, бр. 32,
2003г., с което изменение е въведено и изискването за попълване на
приложение №1 от Наредбата. При съобразяване с дефиницията на
“маршрутно разписание”, дадена в § 1, б.”а” и “б” от ДР на Наредбата и
предписаното приложение №1, следва, че целта на нормативния акт е
превозвачът да носи и представя на контролните органи не самото разписание
със съответните му реквизити, а заверено копие на такова, което да е
попълнено по указания образец, който изисква подпис и печат на Общината -
възложител. Съдът приема, че с оглед горното се налага изводът, че терминът
“свеж печат”, употребен в Наредбата, следва да се разбира като “мокър
печат”. /тези уточнения в настоящият случай не са упоменати/.
От изяснената по делото фактическа обстановка не може да се изведе
извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което ангажирана
административно-наказателната му отговорност. В АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения, обосноваващи отмяната на последното. В тях като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. на МТС, а приложената санкционна разпоредба в НП е чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 40. (1) По време на работа водачът е длъжен да представи при
поискване на контролните органи следните документи:5. копие на маршрутно
3
разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по
образец …
Чл. 93. Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение;
Следователно, посочената като нарушена разпоредба на чл. 40, ал. 1, т.
5 от цитираната наредба въвежда задължението за водача да представи по
време на проверка различни документи, включително копие на маршрутно
разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по
образец…, т.е. задължението е за носене по време на превоза на тези
документи. От друга страна с приложената санкционна разпоредба на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр се санкционира водач, който извършва превоз без за МПС
да са издадени различни задължителни документи. Т.е. с нарушената
разпоредба и със санкционната такава са посочени различни нарушения, в
първия случай – неносене на издаден документ по време на превоза, а във
втория извършване на превоза без изобщо да е издаван съответният документ.
В тази връзка неправилно е повдигнатото обвинение , че водачът не
представя маршрутно разписание. Напротив и в двата акта, изпълнителното
деяние на нарушението е описано по следния начин: „Водачът не представя
маршрутно разписание“. Не са използвани думите „е без издадено“, а думите
„не представя“, следователно е визирано нарушението неносене на документ
(копие на маршрутно разписание), а не липсата (неиздаването) на такъв.
След като словесно е описано изпълнително деяние не представя / в т.
см. може не носене/ и е посочена правна квалификация именно за такова
нарушение, то действително неправилно му е наложена глоба по чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр, вместо по чл. 93, ал. 2 от същия закон, която разпоредба
предвижда следното:
Чл. 93. (2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 100 лв.
4
Следователно, в АУАН и НП словесно и цифрово е описано
извършването от на един вид нарушение, а е приложена санкция за друг вид,
която при това е многократно по-висока, от санкцията, която е следвало да
бъде наложена. Поради това, действително в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение.
Посоченото по-горе обосновава порочност на обжалваното НП в тази
му част, тъй като не е направена адекватна квалификация на нарушението,
ако такова е било извършено и на правното основание за административното
санкциониране на нарушителя, каквото задължение по закон има
административно-наказващият орган.
Ето защо съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, а атакуваното НП - отменено в тази му част като незаконосъобразно.
Относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП :
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира задължение на
определена категория субекти да носят свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него. От събраните по делото доказателства се
установява и доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , защото като водач
на автобус на процесната дата и място не е носил КТ към свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория.
Описаното нарушения е подведено под правилната квалификация, съответно
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед извършеното административно
нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
било наложено административно наказание глоба в предвидения от закона
фиксиран размер -10 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление *** определен от **** на МТИТС за длъжностно лице по реда
на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, в ЧАСТТА с
която на жалбоподателя Л. Б. Ц., с ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от
Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС , като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление *** определен от **** на МТИТС за длъжностно лице по реда
5
на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, в ЧАСТТА с
която на жалбоподателя Л. Б. Ц., с ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
като правилно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.***
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6