Решение по дело №2239/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 03.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2239 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано пред Районен съд - Кюстендил, след като с влязло в законна сила определение на Районен съд - София, постановено по гр.д.№ 36480/2019 г., на основание чл. 115, ал.2 ГПК (изм. ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) производството пред първоначално сезирания съд е било прекратено, поради местна неподсъдност на спора, за липсата на която положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, съдът се е произнесъл служебно с оглед абсолютния й характер.

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Б.Н.С. ***“ АД.

В исковата молба се сочи, че на 14.05.2015 год. около 14:45 часа ищецът пострадал при ПТП, пътувайки в автомобил с рег. № КН ** АХ, марка „Мерцедес“, модел „Вито“, управляван от Е.Д.А.. Произшествието станало на АМ „Тракия“, посока гр. София, на км 236+150, в землището на гр. Нова Загора, когато водачът на автомобила, в който ищецът бил пасажер – Е.А., блъснал отзад движещото се МПС товарен автомобил „Камаз 53212“, с рег № С *** РК. В следствие на удара, автомобилът, в който се возел ищецът се отклонил вляво, блъснал се в металната мантинела и се преобърнал на пътното платно. Виновността на водача А. била установена с присъда № 9 от 30.03.2016 г. по н.о.х. дело № 118/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Претърпените от ищеца телесни увреждания съставлявали: контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис синистра, екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус лацеро контузум крурис синистра.

В резултат на произшествието ищецът бил настанен по спешност в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“, гр. Стара Загора, където откритата му рана била зашита, а болничното лечение продължило пет дни. След изписването му от болницата бил в отпуск поради болест 48 дни.

Заради получените телесни увреждания ищецът изпитвал силни болки и страдания при всяко движение на тялото си, не могъл да изпълнява ежедневните си дейности, както и да се грижи за семейството си. В продължение на 3 месеца след увреждането не могъл да вдига тежки предмети, трудно сядал и ставал, като все още изпитвал болки в травмираните области при промяна на времето.

Заради настъпилата смърт на двама от колегите му в резултат на произшествието, ищецът преживял и сериозна психическа травма, изразяваща се в страх за живота му, неспокоен сън, бълнуване, главоболие, страх от пътуване с автомобил.

Автомобилът, с който било реализирано ПТП, имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество със застрахователна полица № 02115000191062, която била валидна до 31.12.2015 г. Въз основа на нея ответникът следвало да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния водач на застрахованото МПС.

С покана вх. № ОК-571125/08.12.2015 г. ищецът поканил ответното дружество да му заплати обезщетение заради претърпените неимуществени вреди, като последното отказало да удовлетвори заявената претенция.

Ето защо се поддържа искане на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ да бъде осъдено ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Б.Н.С., ЕГН: **********, сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причиняването на следните телесни увреждания: контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис синистра, екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус лацеро контузум крурис синистра, които му причинили силни болки и страдания, както и психическа травма, настъпили в следствие на реализирано пътно-транспортно произшествие на 14.05.2015 год., когато ищецът като пътник в МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № КН ***АХ, управлявано от Е.Д.А., и застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, получил посочените увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 14.05.2015 г., до датата на окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си на отговор. Оспорва заявената претенция както по основание, така и по размер. Спори по всички твърдения в исковата молба, вкл. по описания в нея механизъм на настъпване на ПТП. Липсата на достатъчно информация за причините, довели до настъпване на процесното ПТП, вкл. данни за виновното поведение на водача, поставяло ищеца в положение, при което не е заявил надлежно, съобразно правилата на КЗ, извънсъдебната си претенция. Така, застрахователят не бил надлежно сезиран за произнасяне, поради което и не бил поставен началният момент, от който да текат сроковете за произнасяне, в т.ч. - за предявяване на претенцията по съдебен ред.

Отделно от горното се твърди изключителен принос на пострадалия за настъпване на ПТП. Причинените на ищеца увреждания били настъпили изцяло по негова вина, а това прекъсвало причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието. Именно непоставянето на предпазния колан от страна на ищеца довело до настъпване на сочените увреждания, които иначе не биха настъпили, като с противоправното си поведение и нарушавайки разпоредбите на ЗДвП, сам поставил себе си в риск. Това изключвало изцяло отговорността на ответника да заплати претендираното обезщетение, предмет на делото. В условията на евентуалност, отново поради съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, претендираното обезщетение следвало да се намали с поне 95 %.

Настъпването на сочените в исковата молба неимуществени вреди, с оглед интензитета и проявлението си, също не обосновавали обезщетение в искания размер, който надхвърлял дори максималните стойности на обезщетения за подобен род вреди, присъждани съгласно актуалната съдебна практика. Присъждането на претендираната сума в пълния й размер би се превърнало в наказание за застрахователното дружество, а не това била целта на деликтната отговорност. Напротив, последната целяла единствено справедливо обезщетяване на действително претърпените страдания.

Неоснователността на главния иск обосновавал неоснователност и на искането за присъждане на законна лихва върху главницата, вкл. това да стане от датата на настъпване на увреждането.

Отделно от горното ответникът поддържа възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихви за времето от настъпване на ПТП до три години преди предявяването на иска.

Претендират се и сторените в производството разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 9 от 30.03.2016 г. по н.о.х. дело № 118/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, подсъдимият Е.Д.А., бил признат за виновен в това, че на 14.05.2015 год. около 14:45 часа на АМ „Тракия“, посока гр. София, на км 236+150, в землището на гр. Нова Загора, управлявайки автомобил с рег. № *** АХ, марка „Мерцедес“, модел „Вито“, регистриран на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в следствие на което при движение с технически несъобразена скорост, предизвикал пътно-транспортно произшествие, блъскайки отзад непосредствено движещото се пред него МПС товарен автомобил „Камаз 53212“, с рег № С 3416 РК, и причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице – на лицата Венцислав Доганов и Йордан Ашиков, както и средна телесна повреда на Валери Антов.

Досежно механизма на ПТП е приложено заверено копие от Протокол за ПТП с пострадали лица.

Страните не спорят, че при настъпването на посоченото ПТП ищецът също бил пътник в автомобила, управляван от подсъдимия А..

Приложена е и Епикриза ИЗ №10481/2015 г., в която е отразено, че Б.С. е постъпил на лечение в МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ Стара Загора на 14.05.2015 г. след ПТП, с болки в корема и левия крак, като му била поставена диагноза контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис синистра, екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус лацеро контузум крурис синистра, и бил изписан на 18.05.2015 г. в добро общо състояние.

Заради получените наранявания му било препоръчано домашно лечение, като в продължение на 48 дни бил в отпуск по болест – спр. л. 8 и 9 от делото на СРС.

Липсва спор по делото, че автомобилът, с който било реализирано ПТП, имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество със застрахователна полица № 02115000191062, която била валидна до 31.12.2015 г.

С покана от 08.12.2015 г. ищецът отправил искане до ответното дружество за репариране на неимуществените вреди, които претърпял в следствие на нараняванията си, получени при процесното ПТП.

Видно от писмо с изх. № от 07.03.2016 г. ответното дружество уведомило ищеца, че до постановяването на влязъл в законна сила съдебен акт, установяващ вината на водача на застрахованото МПС не е в риск и няма да заплати претендираното обезщетение.

Прието по делото е заключение по допуснатата СМЕ, изготвено от вещото лице д-р П. П., според което при процесното ПТП ищецът е претърпял най-леката коремна травма, без данни за кървене, повърхностни охлузвания, както и ръзкъсно-контузна рана на лява подбедрица. Експертът смята, че уврежданията може да са получени при посоченото ПТП, а болките и страданията са били с умерен интензитет в продължение на 30-40 дни, като предприетото лечение е довело до пълна и необратима репарация на организма след пози период. Отбелязано е също, че временната нетрудоспособност на ищеца, посочена в приложените болнични листа, е по повод настъпилите увреждания. С голяма степен на вероятност вещото лице смята, че ако е ползван обезопасителен колан, описаните в епикризата увреждания не биха настъпили или биха били с по-нисък интензитет.

Събрани се и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Людмила Андонова, която съжителства с ищеца на семейни начала, и която сочи, че през 2015 г. той бил в командировка на турската граница, и претърпял пътен инцидент на връщане от там, като пътник в служебен автомобил. Сочи, че тогава бил настанен в болница, т.к. имал болки в областта на далака, множество охлузвания, имал рана под коляното. Имал и множество натъртвания и ожулвания по тялото, т.к. бил влачен при удара. След няколко дни бил изписан и се прибрал у дома, но първите две седмици били изключително тежки. Бил изключително разстроен, т.к. при инцидента имало и загинали негови колеги. Тази душевна травма, наред с физическите болки, които имал в следствие на получените телесни увреждания, го изолирани напълно от семейството. Не желаел да разговаря. Дълго време не желаел да шофира. Оплаквал се от болки в крака и стомаха в продължение на 2-3 седмици.

Разпитан е и свидетелят Е.А..

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Исковата претенция е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. – приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), аналогична на чл. 423 от действащия КЗ, т.к. застрахователната полица, касаеща гражданската отговорност на виновния водач е сключена преди влизане в сила на новия КЗ - считано от 1.01.2016 г. В т.см. погрешното позоваване на действащата правна норма в доклада на съда, не влече съществени последици от една страна, защото страните не са възразили по определената правна квалификация, а от друга – защото подлежащите на установяване обстоятелства и разпределената във връзка с това доказателствена тежест са идентични с тези, произтичащи от отменената правна норма.

Според  чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между виновния причинител на вредата и ответника - застраховател. Това обстоятелство е било обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада на съда, изготвен на основание чл. 146 от ГПК.

Установено е категорично, че с присъда № 9 от 30.03.2016 г. по н.о.х. дело № 118/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, подсъдимият Е.Д.А., бил признат за виновен в това, че на 14.05.2015 год. около 14:45 часа на АМ „Тракия“, посока гр. София, на км 236+150, в землището на гр. Нова Загора, управлявайки автомобил с рег. № *** АХ, марка „Мерцедес“, модел „Вито“, регистриран на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в следствие на което при движение с технически несъобразена скорост, предизвикал пътно-транспортно произшествие, блъскайки отзад непосредствено движещото се пред него МПС товарен автомобил „Камаз 53212“, с рег № *** РК, и причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице – на лицата Венцислав Доганов и Йордан Ашиков, както и средна телесна повреда на Валери Антов. Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

Досежно механизма на ПТП е приложено заверено копие от Протокол за ПТП с пострадали лица. Според безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решения № 85 от 28. 05. 2009 г. по т. д. № 768/2008 г.; № 711 от 22. 10. 2008 г. по т. д. № 395/2008 г.; № 98 от 25. 06. 2012 г. по т. д. № 750/2011г. на Второ т.о.; № 15 от 25. 07. 2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на Първо т.о.; № 24 от 10. 03. 2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Първо т.о.; № 110 от 04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на Второ т.о.; № 227 от 12. 02. 2014 г. по т.д. 0 769/2012 г. на Първо т.о.; № 73 от 22. 06. 2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на Първо т.о. и др., всички на ТК на ВКС, констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7 Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм. ДВ. бр. 69 от 19. 08.2014г./, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства – АТЕ, свидетели. В случая подобно доказване не е било предприето, но приложения документ, макар и не съвсем добре четлив, дава яснота за местоположението на превозните средства, участници в ПТП, които са изчертани ясно в схемата към него. Посоченият механизъм там не се опровергава от другите доказателства по делото. Отразени са и другите участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието. Отразени са и 5 бр. пострадали лица, сред които и ищецът, посочен също като пострадало лице на стр. 2, т. 5 от него. Това е достатъчно да се заключи, че процесното ПТП е настъпило по механизма, описан в протокола, а наличието на деликт е установено с присъдата на наказателния съд.

Нещо повече, липсва спор между страните, че при настъпването на процесното ищецът също бил пътник в автомобила, управляван от подсъдимия.

Субективният елемент на деликта – вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД).

Деянието на водача на автомобил с рег. № КН 8703 АХ, марка „Мерцедес“, модел „Вито“, е противоправно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Настъпилите телесни увреждания за ищеца, както и причинната връзка между тях и процесното пътно-транспортно произшествие, се установяват от приетото и неоспорено заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Получените контузии и травми са възстановени за период от 30-40 дни. Не са нужни специални знания обаче, за да се приеме, че той е преживял и силен стрес, т.к. при инцидента е загубил и колеги, като след уплахата при настъпването на процесното ПТП и известно време след инцидента е усещал повишена тревожност и страх да шофира, т.е. търпял е значителни негативни душевни терзания  

 

 

. Ето защо отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана.

Спорен по делото бе и въпросът за размера на причинените имуществени вреди. В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по  чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от чл. 223, ал.1 КЗ. Деликвентът, съобразно чл. 51, ал.1 ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Когато те са неимуществени дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост от съда. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера му. В случая се касае за множество леки травми, като ищецът се е възстановявал в продължение на 48 дни – стационарно и домашно. През голяма част от този период той е изпитвал болки и страдания от нараняванията си, но най-вече е бил психически съкрушен, поради загубата на колегите си, с които са пътували заедно. В този смисъл са събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. Андонова, които съдът цени с доверие, при условията на чл. 172 от ГПК и доколкото не са опровергани от другите доказателства по делото. Терзанията по повод смъртта на колеги, за които навежда доводи свидетелят, не могат да се оценят в пари, но компенсацията им също е необходима. Ето защо съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 2400 лв.

  

 

  

 

 

От горното следва, че предявената претенция на ищеца е частично основателна, което налага съдът да разгледа и направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване.

  

 

 

Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този случай липсват фактически данни, които да обосноват констатация от такъв порядък. Приносът, на който се позовава ответникът, по правило трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не хипотетично предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване. Тук се твърди движение от страна на пострадалия без поставен обезопасителен колан, но доказателства в този смисъл не са ангажирани. По делото няма конкретни технически данни, на база на които да се заключи еднозначно за наличието или липсата на такъв изобщо, още повече изправен, предпазен колан в процесното МПС. Не са установени по надлежния ред, с ангажирани, съобразно въведената с чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест, годни доказателствени средства относими към спора факти като: мястото в автомобила, на което се е возил пострадалият и наличието на фабрично монтиран предпазен колан, съответстващ за това място, който той да е могъл, но да не е използвал. В т.см. не може да се прави извод и от становището на вещото лице по СМЕ в частта ползването на обезопасителен колан би ли се отразило на вида и степента на уврежданията, т.к., както вече се отбеляза, няма данни дали изобщо автомобилът, с който е реализираното пътното произшествие, разполага с такива колани. Справедливостта обаче изисква категорични данни за приложението на чл. 51 ЗЗД, като евентуален извод за съпричиняване вредоносния резултат, не може да бъде мотивиран с доза предположения. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и последвалия резултат, изводът е, че 

 

 

 

 оспорването в този смисъл остава недоказано.

От систематичното тълкуване на чл.223, ал.2 във вр. ал.1 от КЗ/отм./ следва, че лихвата за забава не е част от вземането за обезщетение за вреди, а е законна последица от неточното в темпорален аспект изпълнение, т.е. тя е част от обема на гражданската отговорност на застрахования, респ. на неговия застраховател. В подкрепа на това тълкуване следва да се посочи и разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, предвиждаща, че застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.207, ал.3 и 4 и чл.224, ал.1. Следва да се приеме, че началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение за вреди на увреденото трето лице, е датата на настъпване на деликта, от който момент вземането става изискуемо. Това следва от обстоятелството, че договорът за застраховка "Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди. Застрахователното правоотношение възниква въз основа на договор, но застрахователното събитие е юридически факт от категорията на юридическите събития, който поражда задължението на застрахователя да плати застрахователното обезщетение за непозволеното увреждане и в този ред на мисли е налице идентичност между застрахователно събитие и непозволено увреждане и двете задължения възникват в един и същ момент - този на деликта.

            В разглеждания случай застрахователното събитие/деликтът е настъпил на 14.05.2015 г. и от този момент вземането на ищеца е станало изискуемо. Искът е предявен на 25.06.2019 г. Като взе предвид, че вземанията за лихва се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок по чл.111, б."в" от ЗЗД, каквото възражение ответникът поддържа, съдът приема, че акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава под формата на законна лихва следва да бъде уважена с начална дата 25.06.2016 г., тъй като в останалата част е погасена по давност. Давността се прекъсва с предявяване на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск, каквито правни действия не са били предприети от ищеца в давностния срок, и каквото действие не съставлява заявяване на претенцията пред застрахователя, нито оспорване от ищеца на основателността на отказа на застрахователя да плати застрахователното обезщетение. така Определение № 70 от 11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2276/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева.

 

 

 

 

 

 

 

 

По разноските: Двете страни претендират присъждане на разноски.

            На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, но според уважената, съотв. отхвърлена част на иска, както и ангажираните доказателства за извършването им, на ищеца се следва сума размер на 410,40 лв., а на ответника – 450,32 лв.

Доколкото липсва изявление по см. на чл. 102 от ЗЗД, съдът не може служебно да извърши компенсация на насрещните вземания за разноски.

            Водим от горното и на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), съдът

Р  Е  Ш  И   :

ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.С., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 2400.00 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие на реализирано пътно-транспортно произшествие на 14.05.2015 год., когато ищецът като пътник в МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ***АХ, управлявано от Е.Д.А., и застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, изразяващи се в причиняването на следните телесни увреждания: контузио адоминис ет ретроперитонеи, контузио регио лумбалис синистра, екскориацио екстремитатес и труискве ет крурис синистра, вулнус лацеро контузум крурис синистра, които му причинили силни болки и страдания, както и психическа травма, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2016 г., до датата на окончателното изплащане на главницата, като за разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, а иска за присъждане на законна лихва от датата на деянието – 14.05.2015 г., като погасен по давност.

            ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.С., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата в размер на 410,40 лв. (четиристотин и десет лева и четиридесет стотинки), представляваща сторени деловодни разноски с оглед уважената част от иска.

            ОСЪЖДА Б.Н.С., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на 450,32 лв. (четиристотин и петдесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща сторени деловодни разноски с оглед отхвърлената част от иска.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: