Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6009 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
След постановяване на решение на
15.11.2017 г., делото е изпратено в САС по постъпилите въззивни жалби на
страните. Делото е върнато обратно предвид установеното от САС обстоятелство,
че във въззивната жалба на ответника „С.Д.С.“ ЕООД се съдържа и оплакване за
противоречие между мотивите и диспозитива на решението в частта по иска на „Б.Х.С.“
ООД с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че
доколкото е извършена размяна на въззивните жалби между страните и всяка от тях
е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, нова размяна по реда
на чл. 247, ал. 2 ГПК не следва да се извършва.
В своята въззивна жалба ответникът „С.Д.С.“
ЕООД е посочил, че в мотивите на решението съдът е приел, че крайният срок, до
който се кумулира неустойка за забава, е 29.05.2014 г., а в диспозитива на
решенето е присъдена неустойка за два дни повече – за 30 и 31 май 2014 г.
„Б.Х.С.“ ООД не е дал отговор на
това оплакване с отговора на въззивната жалба, в която то е направено.
Настоящият
състав, като обсъди доводите на ответника и събраните доказателства, намира
следното:
Налице
са основания за допускане на поправка на посочената от ответника очевидна
фактическа грешка. Такава е налице винаги, когато изразената от съда в мотивите
воля е обективирана погрешно в диспозитива на решението. В случая съдът е приел в мотивите на
решението (стр. 26), че забавата на ответника е продължила от 16.04.2014 г. до
29.05.2014 г. или 43 дни, но доколкото ищецът претендира забава само за 28 дни,
то следва да му се присъди неустойка за 28 дни по 4 435.65 лева на ден. В
същото време в диспозитива е присъдена неустойка за 28 дни, но е посочен период
03.05.2014 г. – 31.05.2014 г. В исковата молба е претендирана неустойка за 28
дни в периода 15.04.2014 г. – 31.05.2014 г., започващи 17 дни след неговото
начало (тъй като ищецът е посочил, че тези 17 дни забава са следствие на негова
забава) и с краен ден на периода 31.05.2014 г., т.е., за периода 03.05.2014 г.
– 31.05.2014 г. След като в мотивите си съдът приема, че крайната дата на
забавата е 29.05.2014 г., то съобразно периода по претенцията забавата започва
от 03.05.2014 г. и завършва на 29.05.2014 г., което са 27 дни забава. Съдът е
допуснал очевидна фактическа грешка, първо като противно на приетия в мотивите
краен период на забавата, в диспозитива е посочил погрешно претендирания от
ищеца период, съответно, погрешно е прието, че става дума за 28 дни забава, тъй
като при правилно изчисление според приетия период на забава и при съобразяване
претендирания от ищеца период, това са 27 дни забава и трето, неустойката която
се дължи за 27 дни по 4 435.65 лева е 106 455.60 лева.
Следователно, следва да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 15.11.2017
г., в частта по иска на „Б.Х.С.“ ООД по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца 106 455.60 лева за периода 03.05.2014 г. до
29.05.2014 г. включително, вместо погрешно посочените 124 189.20 лева за
периода 03.05.2014 г. – 31.05.2014 г.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решенето от 15.11.2017
г., като по иска на „Б.Х.С.“ ООД по чл. 92, ал. 1 ЗЗД диспозитивът се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА
„С.Д.Д.“ АД ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Б.Х.С.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 1. Сумата 106 455.60 лева (сто и шест хиляди четиристотин
петдесет и пет лева и шестдесет стотинки) – неустойка за забава за периода
03.05.2014 г. – 29.05.2015 г. по чл. 14, ал. 3 от Договор за
обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел
"Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г., на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВРЪЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
140 000 лева, като неоснователен.“
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: