Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 728/27.11.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 642 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по повод подадена жалба от А.П.А. с ЕГН * ***
чрез надлежно упълномощения адвокат Ц.Б. от САК против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №2825 от 07.09.2023год. издадена от Д*** Д*** Г*** мл. автоконтрольор в ОЗ
група, 02, сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед
№513з-6400/07.07.2023год. на Директора на СДВР, с която на основание
чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС но не повече
от 18 месеца”. Отнети са СУ МПС №********* за установени с АУАН серия GA №1052304 от 07.09.2023г. административно
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, за
незаконосъобразност и неправилност на издадената ЗППАМ, издаването и при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се,
че в заповедта не е описано конкретното нарушение, посочено е, че тестът е
направен на място с дрегер и е установил наличие на
канабис, до доказване на противното. Сочи, че тестовете са с погрешни
показания. Не е бил връчен АУАН и издаден такъв по надлежния ред, а именно от
двама свидетели и не е посочено какви служебни лица са.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Ц.Б. от САК, която поддържа
жалбата по доводи изложени в нея, като моли за отмяна на оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №2825 от 07.09.2023год., издадена от мл. автоконтрольор
в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – мл. автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР Д*** Д*** Г*** , редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата. При изпращане на административната преписка е
депозирано възражение за прекомерност на претендираното
от другата страна адвокатско възнаграждение.
С Определение №8676 от 10.10.2023г.
по адм. дело №9080/2023г. по описа на АССГ жалбата
ведно с административната преписка е изпратена по компетентност на АС – Монтана
по арг. чл.133, ал.1 от АПК.
По допустимостта:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №2825 от 07.09.2023год. издадена от Д*** Д*** Г*** мл. автоконтрольор в ОЗ
група, 02, сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед
№513з-6400/07.07.2023год. на Директора на СДВР е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.8 от делото на АССГ) от лицето -
адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА за
разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени –
приложени са заверени копия от административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №2825 от 07.09.2023год. издадена от Д*** Д*** Г*** мл. автоконтрольор в ОЗ
група, 02, сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на основание чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, но не повече от 18 месеца" отнето
е СУ МПС №*********. От фактическа
страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН серия GA №1052304 от 07.09.2023г. за това, че на 07.09.2023год.
около 15,10часа в гр.София по ул.“Т*** “ с посока на движение от ул.“Р*** “ към
бул. „Н*** Г*** “ до номер 122, като водач на МПС – лек автомобил марка „А*** “
модел „Р*** 159“ с рег. №С*** , негова собственост, при извършената проверка
водача e изпробван за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство Дръг
тест 5000 с номер ARME 0069 в 15,44часа, който
отчел положителен резултат за употреба на Канабис. Пробата е показана на
водача. Издаден е талон за медицинско изследване №093774.
Тези обстоятелства се установяват от
представения АУАН серия GA №1052304 от 07.09.2023г. на л.9 от делото, с
който на жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно
обвинение за извършени административно нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП – управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. АУАН е връчен на А.П.А. лично и без отразени възражения по него.
Видно от АУАН същия е съставен в присъствието на двама свидетели, в противовес
с твърдението в жалбата.
По делото е приложен протокол
№*********-10000 от 20.12.2022г. за сервизна проверка на апарата Дръг тест 5000 с номер ARME 0069
собственост на СДВР със срок на валидност на проверката 12 месеца. Приложена е
екранна снимка на отчетените при пробата резултати, а именно положителен тест по
отношение на Канабис – 25 на л.13 по делото. Издаден е и талон за медицинско
изследване №093774 Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, видно от л.12 по делото, получен лично
от жалбоподателя и съдържащ уведомление за явяване във ВМА гр.София до 45мин.
от връчване на талона, който е връчен на 07.09.2023г. в 17:05часа. По делото
липсват както доказателства, така и твърдения от страна на жалбоподателя същият
да е посетил болничното заведение за химико – токсикологично лабораторно
изследване.
От приложената по делото справка картон на
водача - А.П.А. ***,
същият има
издадено СУМПС №********* от 09.08.2017год.
със срок на валидност до 09.08.2027год., което със съставянето на оспорената
ЗППАМ е отнето.
С оглед компетентността на издателя на
оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №513з-6400/07.07.2023год. на Директора на СДВР за оправомощените
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за
определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са
посочени Столична дирекция на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК.
Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид
административно наказание (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ
предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен
акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ
правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче
има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не
се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа
отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна
репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната
отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно
неизпълнение на административноправни задължения,
докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма
нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на
административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
На първо място, следва да се прецени
материалната компетентност на органа издал процесния
акт. Както бе посочено вече, предмет на оспорване е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №№2825 от 07.09.2023год. издадена от Д*** Д*** Г*** мл. автоконтрольор в ОЗ
група, 02, сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед
№513з-6400/07.07.2023год. на Директора на СДВР, с която на жалбоподателя временно е иззето свидетелството
за управление на МПС.
Съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
От представените заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №513з-6400/07.07.2023год. на Директора на СДВР се установява, че мл.автоконтрольор /полицейски орган/ в отдел „Пътна полиция“
при СДВР притежава по принцип материална компетентност да налага ПАМ по ЗДвП /л.20 и
21 от делото на АССГ/.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на
собственото си МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
обосновават наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, буква "б" от ЗДвП.
Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
Правилно управлението на собственото си МПС
от страна на А.П.А. след употреба на наркотични вещества или техни аналози
установено с техническо средство Дръг тест 5000 с
номер ARME 0069 в 15,44часа на 07.09.2023г., който отчел
положителен резултат за употреба на Канабис е бил квалифициран от полицейския
орган в отдел „Пътна полиция“ при СДВР като основание за налагане на
предвидената в чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП принудителна
административна мярка.
При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставка за прилагане на мярката от
вида на процесната е установено по надлежен ред
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Спазена
е разпоредбата на чл.5 и чл. 6 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието (Наредбата), като употребата на наркотични вещества или техни
аналози се доказва от извършения тест, тъй като липсват както доказателства,
така и твърдения от страна на жалбоподателя да е извършено
химико-токсикологичното лабораторно изследване по издадения талон за изследване,
което да е опровергало извършения тест по арг. чл.23
от Наредбата.
Съставеният акт за нарушение се ползва с
материална доказателствена сила, като фактическите
констатации по него се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, които не са оборени от страна на жалбоподателя, а изясняват в
детайли релевантни по делото факти и обстоятелства по констатиране на
нарушението, конкретно по управление на МПС-то от страна на жалбоподателя и
съставянето на АУАН, които водят на извода за наличие на предпоставките за
налагане на ПАМ по ЗДвП.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност, респ. административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя. Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т.
1, буква "б" от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния АУАН на
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр. второ от ЗДвП. Въпросите относно редовността
на съставения АУАН, процедурата по неговото предявяване и съобщаване са такива,
които следва да бъдат разрешени от административнонаказващия
орган при издаване на НП. Съдът намира, че материалният закон е приложен в
точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание
в противовес с твърденията в жалбата.
Извършеното нарушение е безспорно доказано,
същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността
на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба
административния орган е наложил принудителната административна мярка на
жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения.
Наложената принудителна административна мярка
е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон -
осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК./в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г.
на ВАС/.
Съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната административна мярка е
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с
изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради това развиваните в
жалбата съображения по същество на вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на
ПАМ влизането в сила на наказателното постановление, а само установяване на
конкретното нарушение, и доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно съставянето на АУАН.
Такъв в настоящия случай е налице и той предхожда заповедта за ПАМ, поради
което всички възражения на жалбоподателите в противния смисъл са неоснователни.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната
заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.А. с ЕГН * *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №2825 от 07.09.2023год.
издадена от Д*** Д*** Г*** мл. автоконтрольор
в ОЗ група, 02, сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със
Заповед №513з-6400/07.07.2023год. на Директора на
СДВР, с
която за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози поради нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП му е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1,
буква „б” от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС но
не повече от 18 месеца” и е отнето СУ МПС №*********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Председател: