Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 12.11.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на  дванадесети ноември  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 11326 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

 

 Образувано е по жалба вх. № 67714/02.10.2020г. на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20208510401492 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу  постановление от 31.08.2020г.  на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер от 200 лева, при пълни приети за дължими 400 лева, съгласно възражение с вх. № 60088/27.08.2020г. на жалбоподателя. 

Оплакванията на  „Т.С.“ ЕАД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Дължимата от жалбоподателя сума е била платена в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени (ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК), както и жалбоподателят, като общинско дружество, е сигурен платец.   

Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят претендира  направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.   

 

Взискателят Р.А.К.оспорва жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Разноските са определени в размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към 31.07.2020г.  Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил преди образуване на изпълнителното дело, както и са извършвани конкретни действия по водене на делото. Цитират се съдебни решения на състави на Софийски градски съд в подкрепа на дължимостта на пълното заплатено адвокатско възнаграждение и  се претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение в частното въззивно производство.

 

 Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви също намира жалбата  неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя. Потвърждават се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното производство като минимални по действалата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г., с позоваване на съдебна практика на състави на Софийски градски съд.

 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208510401492 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 56909/18.08.2020г. на Р.А.К.,  чрез адвокат В.Ф.С., като пълномощник,  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.05.2020г. от Софийски районен  съд, Първо гражданско отделение, 88 състав,  по гр. дело № 12236/2019г.

Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на Р.А.К.сумата от 50 лева съдебни разноски.

С молбата от 18.08.2020г. е било поискано още налагане на запор на движими вещи на длъжника, възбрана върху недвижими имоти и запор върху дружествени дялове, с присъждане на направените разноски от 400 лева за адвокат, както и 5 лева платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 0. 91 лева за банков превод и 3 лева такса към ЧСИ.     

Към молбата за образуване на изпълнително дело е бил приложен договор за адвокатско възнаграждение от 12.08.2020г., сключен между Р.А.К.и Адвокатско съдружие „С.С.“ с предмет образуване и водене на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 18.05.2020г., при възнаграждение от 400 лева. Заплащането на възнаграждението не се оспорва по делото.

С молба от 24.08.2020г. от името на взискателя е било заявено, че оттегля посочените в молбата за образуване на делото изпълнителни способи и определя като способ за изпълнението запор на банковите сметки на длъжника.  

Разноските за адвокат и допълнително посочените 8. 91 лева като разноски са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 42948/18.08.2020г., изпратена до „Т.С.“ ЕАД.

Поканата е била получена на 21.08.2020г. Не е оспорвано обстоятелството, че по  сметка на частния съдебен изпълнител, в срока за доброволно изпълнение, са били преведени всички посочени в поканата суми, за което с молба от 24.09.2020г. взискателят е посочил банкова сметка ***.

Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била определена от частния съдебен изпълнител на 55. 07 лева с ДДС - върху материален интерес от 458. 91 лева, съответно 50 лева дължима сума по изпълнителния лист, 400 лева адвокатско възнаграждение и 8. 91 лева допълнителни разноски.

На 27.08.2020г. от длъжника е било подадено възражение с вх. № 060088 с искане частният съдебен изпълнител да  намали разноските за адвокат на взискателя до размер на 200 лева по съображения, идентични с тези по жалбата по делото, което е било отказано с оспорваното постановление от 31.08.2020г. По възражението от   взискателя е било дадено становище на 16.09.2020г.

 

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

 

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът   намира жалбата на „Т.С.“ ЕАД основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат  по сключен договор за правна защита и съдействие.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.   Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните,  е било за образуване на изпълнително дело  и воденето му – общо 400 лева. Възнаграждението е било и платено.

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,  минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева -  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  както и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200 лева. 

В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.

Възражението е основателно.

Имало е образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК), което е било и относно подадената молба от 24.08.2020г., а действията във връзка с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не са действия по водене на делото. Същото е по отношение на молбата на взискателя от 24.09.2020г. за посочване на банкова сметка *** – данните е можело да се посочат още в молбата за образуване на изпълнителното производство.    

Или на взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева. 

Оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  са основателни.

При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 258. 91 лева – 31. 07 лева пропорционална такса с ДДС. От жалбоподателя по делото не са  оспорвани приетите разноски на взискателя над адвокатския хонорар  - 8. 91 лева.     

С оглед изхода на делото на жалбоподателя са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лева,  25 лева разноски за държавна такса и 48 лева разноски по ТТРЗЧСИ, общо 123 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

Разноски на взискателя, които също са претендирани по делото, не са дължими.

Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 67714/02.10.2020г. на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, постановление от 31.08.2020г.  на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20208510401492, с което е отказано  да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя Р.А.К.до размера от 200 лева (двеста лева)  - за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като дължими 400 лева, както и определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над размера от  31. 07 лева с ДДС (тридесет и един лева и седем стотинки), при  приети за дължими  55. 07 лева с ДДС.

ОСЪЖДА Р.А.К., с ЕГН ********** и с посочен адрес по делото гр. София, ул.“*********,  да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) разноски по делото на основание  чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.