РЕШЕНИЕ
№ 22153
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110137979 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от Л. Л. Н.,
представляван от адв. Б. Й., срещу „Кредирект“ ЕООД, с която са предявени при
условията на обективно eвентуално съединяване главен иск за признаване на
установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит № ****** от
07.04.2024 г., сключен между страните е нищожен, в случай на отхвърляне на главния
иск евентуален - да бъде признато за установено, че клаузите, предвиждащи годишен
процент на разходите, годишен лихвен процент и неустойка са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2024 г. между Л. Л. Н. в качеството му
на кредитополучател и „Кредирект“ ЕООД – в качеството му на кредитор е сключен
договор за потребителски кредит № ******, по силата на които кредитодателят
предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 1 000 лв. със срок
на погасяване до 07.10.2025 г. Било уговорено заетата сума да върната на 18
погасителни вноски 4 х 41, 67 лв. и 14 х 95, 71 лв. В договора бил посочен ГПР
/годишен процент на разходите/ 62, 95 %, лихвен процент 50,00 %. Отразено е, че
общата сума за плащане е 1 506, 62 лв. Предвидена е и неустойка в размер на 1 913, 38
лв., като общата сума за плащане ведно с неустойката е 3 420 лв. Ищецът сочи, че в
чл. 6, ал. 1 от сключения договор било уговорено дължимото от заемополучателя
обезпечение, а чл. 18 от договора е предвидена дължимостта на неустойката в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Съгласно договора
/чл. 18, ал. 2 ГПК/ неустойката не се включва в ГПР. Според ищеца сключения договор
за заем е нищожен, тъй като не съдържа действителния ГПР съгласно изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/. Освен това за
потребителя е неясно как е определен ГПР и какво е включено в него, тъй като липсва
посочване на компонентите му и методика, по която е изчислен, не става ясно и защо
1
след като липсват други разходи от договорната лихва ГПР надхвърля ГЛП. Твърди, че
уговорката за неустойка представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 146, ал.
2 от Закона за защита на потребителите. Сочи и че чрез невключването в ГПР на
неустойката се цели заобикаляне на закона, тъй като предвиждането на неустойка
нарушава разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр. Освен нищожност на целия договор
ищецът заявява, че отделни негови клаузи също са нищожни. Определеният размер на
ГПР от 62, 95 % противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Определеният размер на ГЛП от
50% противоречи на добрите нрави. Клаузата на чл. 18 от договора, предвиждаща
неустойка по чл. 6 е нищожна, доколкото единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и
противоречи на добрите нрави. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 62, ал. 2 вр. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от „Кредирект“ ЕООД, подаден чрез адв. Х. М., в който
исковата молба се оспорва като неоснователна. Според ответника дори да е налице
нищожност на отделни клаузи, те не водят до нищожност на целия договор. Счита, че
съдържанието на договора за потребителски кредит отговаря на всички изисквания на
закона. Освен това в случай, че кредитополучателят е бил неудовлетворен от
сключения договор е разполага с възможността да упражни правото си на отказ от
него. Нещо повече същият е сключил няколко договора с ответното дружество за
предоставяне на кредити. Не оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, като излага
подробни съображения, че тя не е част от ГПР и защо не следва да бъде включвана.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 62, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК ответникът
„Кредирект“ ЕООД е подал насрещна искова молба срещу Л. Л. Н., с която е предявен
осъдителен иск за осъждане на ответника на договорно основание да му заплати
сумата от 810 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на главницата,
а в случай на отхвърляне на главния иск предявява евентуален иск за присъждане на
сумата от 810 лв., получена от ответника без основание.
Ищецът по насрещния иск с предявената насрещна искова молба уведомява
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост по Договор за потребителски
кредит № ****** от 07.04.2024 г., като го уведомява, че дължими по договора са 2 434,
17 лв., от които 1 000 лв. – главница, 235, 84 лв. – възнаградителна лихва, 709, 57 лв. –
договорна лихва и 488, 75 лв. – такси. Твърди, че по силата на сключения договор
предоставил на Л. Лъчезаров Н. сумата от 1 000 лв. чрез плащане по Изипей. Твърди,
че кредитополучателя е направил само едно плащане по договора в размер на 190 лв.
Сочи, че ответникът по насрещния иск е в просрочие на 5 погасителни вноски,
съответно дължими на 07.06.2024 г., 08.07.2024 г., 07.08.2024 г., 09.09.2024 г. и
07.10.2024 г., поради което са налице предпоставките за обявяване на договора за
предсрочно изискуем съгласно предвидените в чл. 13, ал. 3 условия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния
иск Л. Л. Н., в който ответникът действащ чрез процесуалния си представител
признава евентуалния иск за заплатено при отпаднало основание за осъждането му да
заплати сумата от 810 лв. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
От заявените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът
е сезиран с главен установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № ****** от 07.04.2024г., който намира правната си
квалификация си в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, съединен в условията на евентуалност с установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузите, предвиждащи годишен процент на разходите,
годишен лихвен процент и неустойка. Основателността на предявените искови
претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от
ищеца на фактите, на които основава своите възражения за нищожност на договора и
клаузите, предвиждащи годишен процент на разходите, годишен лихвен процент и
неустойка. Съобразно общото правило на чл. 154 ГПК в доказателствената тежест на
ответника е да докаже валидно основание за плащане по договора за заем.
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че на 07.04.2024г. между „Кредирект“ ЕООД и Л. Л. Н. е сключен договор
за потребителски кредит № ******, по силата на който ответното дружество се е
задължило да предостави на ищеца под формата на кредит сумата от 1 000 лв. при
ГЛП – 50 % и ГПР № 62.95 %. Уговорено е разсрочено погасяване на задължението на
18 месечни погасителни вноски, първите четири от които в размер на 41,67 лева, а
останалите четиринадесет на стойност от 95,71 лева. Общата сума за плащане възлиза
на 1 506,62 лева. В чл. 6, ал. 1 от процесната сделка се съдържа уговорка за
обезпечаване на кредита с безусловна банкова гаранция или поръчителство,
отговарящи на посочените изисквания, което обезпечение следвало да бъде
предоставено в 2-дневен срок от сключването на договора. В ал. 4 е отбелязана
декларация на кредитополучателя, че независимо от това дали кредитът се обслужва
редовно непредоставянето на уговореното обезпечение увреждат кредитора, тъй като
увеличава непропорционално носения от него кредитен риск и уврежда неговата
капиталова адекватност. Съобразно чл. 18, ал. 1 при непредоставяне в срок на
договореното обезпечение е дължима неустойка в размер на 1 913,38 лева. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено и обстоятелството, че в ГПР не е включена процесната неустойка.
От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са
налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност. В тази връзка, следва да се държи сметка, че в ЗПК е предвидена
възможност за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по
правилата на ЗПФУР – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. При това положение,
договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по
отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието
3
на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Като твърдян порок на процесното съглашение е посочен неспазването на
изискванията, регламентирани с чл. 11 ЗПК, в частност на реквизита относно
годишния процент на разходите. По силата на чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. От данните по делото може да се изведе обоснован извод, че в
процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на
разходите по кредита, тъй като липсват сведения относно начина на формиране на
посочения процент на разходите, алгоритъма за изчисляване, както и какви
компоненти са включени в тази величина. В раздел III от СЕФ е отбелязан единствено
стойностният израз на ГПР, а в чл. 18, ал. 3 от въпросния договор е отбелязано, че
неустойката за непредоставяне на обезпечение не се включва в ГПР. Посочен е ГЛП по
кредита, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР
по договора. Същевременно, двете стойности са различни, от което се налага извод, че
в ГПР са включени и други суми извън ГЛП, които не са посочени. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на кредитния продукт. Действително,
двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната
лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера
на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. Разбираемото и ясното
посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено
същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му
се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се
ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато
бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото
4
липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д.
С-448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР,
без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни
на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно
информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания
случай дори и формулата не е отбелязана.
За прецизност на изложението следва да се отбележи, че вписаният ГПР не
отговаря на действителния такъв. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по
кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В този
смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Изначалното включване на клаузата за
неустойка както в договора за кредит, така и погасителния план е индиция, че същата
е призвана да бъде средство за генериране на допълнителни разноски за сметка на
потребителя, чийто размер е известен на кредитодателя към момента на сключването
на договора. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от чл. 6 от процесната
сделка, в който са уговорени множеството ограничения и конкретно определени
изисквания относно обезпечението, както и изключително краткия срок, в който следва
да бъде предоставено, които правят задължението изключително трудно изпълнимо. В
този смисъл е и клаузата на чл. 6, ал. 5, според която при всички положения
непредоставянето на обезпечение уврежда кредитора. Осигуряването на обезпечение е
въздигнато и в задължително условие, обуславящо възникването на кредитното
правоотношение между съдоговарящите – арг. от чл. 6, ал. 6. При това положение,
макар да носи наименованието неустойка, тази клауза по естеството си представлява
допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, което съставлява разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следва да бъде включен в ГПР.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита,
предвидени в чл. 3, б. „ж” Директива 2008/48/ЕО, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и
непосочването на процент въобще. Санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира
всички разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
5
пропорционален ефект / в този смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС,
Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д. С-
472/23г. на СЕС/. Изложеното обосновава нищожност на договор за потребителски
кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и то в цялост, доколкото
поради естеството на уговорката за ГПР, не може да бъде заместен по право с
правилата на закона и волята на страните съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Главната искова
претенция следва да бъде уважена, а договорът – да бъде прогласен за нищожен.
Предвид основателността на главната искова претенция, то следва да се приеме,
че вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените евентуални искове
за прогласяване нищожността на клаузите, регламентиращи годишния процент на
разходите, годишния лихвен процент и неустойката, не се е сбъднало и съдът не
дължи произнасяне по тях.
Предметът на настоящото производство е разширен с предявения в условията на
обективно евентуално съединяване насрещен главен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена
от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните
материални предпоставки: наличието на сключен договор за потребителски кредит, по
който „Кредирект“ ЕООД в качеството си на кредитодател е изпълнил задължението
си да предаде заетата сума на ответника, че е настъпил падежът, респективно
твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Предвид общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже
фактите, на които основава своите възражения.
Предвид основателността на главния установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, то следва да се приеме, че по делото се явява недоказано
наличието на валидно договорно правоотношение между страните. Следва обаче да се
държи сметка за съдебната практика, обективирана в Решение № 60186 от 28.11.2022г.
по т.д. № 1023/2020г. на ВКС, I т.о., Решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр. д. №
3855/2021г. на ВКС, IV г.о., според която при установена в хода на производството
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК
предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл.
23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност
да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. За да се присъди в полза на
кредитодателя чистата стойност по кредита, е необходимо заемната сума да е била
предадена и усвоена от длъжника. Като писмено доказателство по делото е
представено извлечение за лог-файловете по договор за паричен заем № ****** с
кредитополучател Л. Н., от която се установява, че в полза на последния е изплатена
сума в размер на 1000 лв. чрез „Изипей“ АД. Така приобщената справка съдържа
обстоятелства, които са изгодни за ищцовото дружество, поради което по принцип не
6
се ползва с доказателствена стойност. Други доказателства в подкрепа на факта, че
отпуснатите парични средства са усвоени не са ангажирани, поради което следва да
бъдат приложени последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, като недоказаният факт се
приеме за неосъществил се факт. Липсата на елемент от фактическия състав по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД обосновава неоснователност на предявената
искова претенция.
При неоснователност на главния насрещен осъдителен иск следва да се приеме,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалната
искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Нейното уважаване е
обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че е
предал на Л. Л. Н. сумата от 810 лв. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената
тежест на ответника е да докаже връщане на процесната сума.
Прогласяването на договора за потребителски кредит за нищожен има
посочените в чл. 23 ЗПК последици - кредитодателят губи правото си на
възнаградителна лихва и разноски, като потребителят дължи връщане единствено на
чистата стойност на заемната сума. Като писмено доказателство по делото е
представено извлечение за лог-файловете по договор за паричен заем № ****** с
кредитополучател Л. Н., от която се установява, че в полза на последния е изплатена
сума в размер на 1000 лв. чрез „Изипей“ АД. Както беше посочено, сама по себе си
така приобщената справка не може да послужи като доказателство за предаването на
паричните средства. От друга страна обаче, получаването на процесната сума от 810
лв. не е оспорено от ответника в отговора на насрещната искова молба. При това
положение, може да се направи обоснован извод за съществуването на първия елемент
от фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, пораждащ кондикционната
претенция. Предвид констатираната недействителност на кредитното правоотношение,
то за доказан следва да се приеме и вторият компонент – липса на правно основание за
осъщественото имуществено разместване между страните. По делото не се твърди,
нито са ангажирани доказателства кредитополучателят да е предприел действия по
връщането на получената без основание сума. При така установената фактическа
обстановка следва да се приеме, че предявеният осъдителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен в цялост.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът не е
представил списък по чл. 80 ГПК, претендира присъждането на разноски с исковата
молба и отговора на насрещната искова молба. От данните по делото се установява, че
същият е извършил разноски в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса, както и
450 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е релевирал възражение по чл. 78,
7
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, изобилната съдебна практика по въпросите за
неравноправните клаузи в договори с потребители от национален и наднационален
характер, както и обема на извършените от довереника на ищеца процесуални
действия, съдът намира възражението за основателно, като в полза на ищеца се
следват разноски за адвокатски хонорар в общ размер на 400 лв.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
заплащането на сумата от 50 лв. – държавна такса за разглеждането на насрещния иск
и сумата от 480 лв. с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение. Предвид представените
писмени доказателства, от които е видно, че адв. Х. М. е регистриран по ЗЗДС и при
съблюдаване на съжденията, предоставени с Решение по д. С-744/23 от 23.10.2025г. на
СЕС, в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 480 лв. с вкл.
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Л. Н., ЕГН:
**********, с адрес: ********************************** срещу „Кредирект“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че сключения между „Кредирект“ ЕООД в качеството
му на кредитодател и Л. Л. Н. качеството му на кредитополучател Договор за
потребителски кредит № ****** от 07.04.2024 г. е нищожен поради противоречие със
закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
срещу Л. Л. Н., ЕГН: **********, с адрес: **********************************,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на Л. Л. Н. да заплати на
„Кредирект“ ЕООД сумата от 810,00 лева, представляваща сбора от главници по
Договор за потребителски кредит № ****** от 07.04.2024г. за периода от 07.06.2024 г.
до 07.10.2025 г.
ОСЪЖДА Л. Л. Н., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 115Е, ет. 5, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 810,00 лева,
представляваща платена при изначална липса на основание сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 05.11.2024 г. до
окончателното плащане.
8
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати на Л. Л. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: **********************************, сумата от 450
лева, представляваща извършени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Л. Л. Н., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 115Е, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 530 лева, представляваща
извършени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9