№ 455
гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20243100900368 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Р. Н. Р., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез адв. Г. М., срещу „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Васил Левски“ № 68, офис 6, с която са предявени искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 63 075,51 лева, представляваща платена сума по
развален, а при условията на евентуалност - прекратен по право, договор от
15.10.2021 г., по силата на който ответното дружество, като продавач, се е
задължило да построи и продаде на ищеца апартамент № 72, находящ се на
етаж 8 по проект 83,20 кв.м., ведно с изба № 13 по проект с площ 3.99 кв.м., в
предвидената за строеж жилищна сграда № 2 в ****, *****, както и
съответните идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто №
265 по проект от 28.20 кв.м., находящо се в подземен гараж, целия с площ от
2282.10 кв.м., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба – 08.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата
918,13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горепосочената главница в размер на 63075,51 лева за периода от 31.05.2024 г.
до 07.07.2024 г.
В исковата молба е изложено, че на 15.10.2021 г. ищецът в качеството
си на купувач сключил с ответника в качеството му на продавач договор, по
силата на който последният се задължил да построи и продаде на ищеца
1
апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект 83.20 кв. м., ведно с изба №
13 по проект с площ 3.99 кв. м., в предвидената за строеж жилищна сграда №
2 в УПИ-XIII-286, кв. 14, ж.к. „Младост“ - I м.р. гр. Варна, както и
съответните идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто №
265 по проект от 28.20 кв. м., находящо се в подземен гараж, целият с площ
2282.10 кв. м., като ищецът се задължил да заплати на ответника сума в общ
размер на 64500.00 евро, платима както следва: 6450.00 евро при подписване
на договора, 19350.00 евро в двуседмичен срок от уведомяване за получено
разрешение за строеж; 6450.00 евро в срок до 28.02.2022 г., ако е било
издадено разрешение за строеж; 19350.00 евро в двуседмичен срок от
уведомяване за завършен груб строеж и 12900.00 евро в двуседмичен срок от
уведомяване на получен акт обр. 15.
Ищецът твърди, че на датата на подписване на договора – 15.10.2021 г.
заплатил първата от дължимите суми в левовата й равностойност на 12615.10
лева. Впоследствие, на 30.06.2022 г. ответникът съобщил на ищеца по мейл, че
било издадено разрешение за строеж на комплекс „Кулите“ – две жилищни
сгради, находящи се в ****, ж. к. „Младост“ – I м. р. гр. Варна. На 05.07.2022 г.
ответникът уведомил ищеца, че срокът за обявлението за издаденото
разрешение бил изтекъл, както и указания за възможността за прекратяване на
договорните правоотношения, като било посочено също, че промяна в
договорените цени нямало да има. На 20.07.2022 г. ответникът уведомил
ищеца за банкова сметка в „Юробанк България“ АД, по която да бъде
заплатена следващата от сумите, като на 21.07.2022 г. ищецът твърди, че е
заплатил втората и третата от гореизброените суми в левова равностойност от
общо 50460.41 лева по посочената от дружеството сметка. Сочи, че бил
изправна страна по договора, като към датата на депозиране на исковата
молба твърди, че е заплатил на ответната страна сумата от общо 63075.51
лева.
На 26.04.2024 г. ищецът сочи, че е получил уведомление чрез
управителя на ответното дружество, с което бил уведомен, че последното
прекратило сключения между страните договор по независещи от него
причини. Излага се, че дружеството посочило като основание за прекратяване
на договорните отношения, че „построяването и прехвърлянето на
собствеността, така, както е предвидено в предварителния договор, било
невъзможно“, с оглед отмененото на 06.07.2022 г. първоначално разрешение за
строеж, което наложило оттегляне от проекта от страна на ответника и
препроектирането на цялата сграда. Дружеството посочило също така, че след
препроектирането обектите в новия инвестиционен проект били различни от
първоначално договорените между страните, поради което ищецът бил
поканен да сключи нов предварителен договор при нови цени за подобен
обект в новопроектираната сграда.
На следващо място, на 22.05.2024 г. ищецът сочи, че е отправил до
насрещната страна изявление за прекратяване на договора по вина на
дружеството, като било поискано и връщане на заплатената от ищеца сума в
общ размер на 63075.51 лева в едноседмичен срок от получаване на
изявлението. Дружеството, от своя страна, уведомило купувача, че счита
договора за прекратен поради невъзможността да бъде реализиран
първоначалният проект и поставило като условие за прекратяването на
2
договора подписването на анекс към него. На 27.05.2024 г. ищецът сочи, че
повторно отправил аналогична с първоначалната покана, като на 04.06.2024 г.
ответното дружество го уведомило, че ще върне сумата, след документално
оформяне на основанието за превода. Ищецът твърди, че поискал от
дружеството проект на документ за прекратяване на договора, като на
05.06.2024 г. получил анекс за прекратяването му, а като основание била
посочена невъзможността за реализирането на първоначално изготвения
проект, произлизаща от нормативни пречки, без фиксиран срок за връщане на
сумата и без неустойки, за която и да е от страните. На 07.06.2024 г. ищецът
твърди, че изпратил на дружеството споразумение с възприетата от него
поредица от събития, което било изрично отказано от дружеството.
Въз основа на гореизложеното, ищецът счита процесния договор за
прекратен, считано от 23.05.2024 г. поради виновно неизпълнение от страна на
дружеството. В условията на евентуалност, ищецът счита договора за
прекратен по право поради невъзможност да бъде изпълнен, считано от
11.03.2024 г. Ищецът счита, че предвид прекратяването на договора,
ответникът неправомерно е задържал заплатените суми, поради което се иска
тяхното връщане, както и обезщетение за забавено връщане на сумата в
размер на законната лихва, считано от 31.05.2024 г. до датата на завеждане на
исковата молба в размер на 918.13 лева. На изложените в исковата молба
доводи е отправено искане до съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД депозира писмен
отговор в законоустановения срок, с който оспорва твърденията в исковата
молба. Излага, че невъзможността да бъде изпълнен първоначалния проект е
продиктувано от действията на трети за спора лица. Сочи, че поради
независещи от дружеството причини от административен характер
изпълнението на първоначалния проект било обективно невъзможно, а по-
конкретно – поради обжалване от страна на ГД „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ към МТС с твърдения за съгласуване на
проекта по реда на чл. 16б, ал. 1, т. 6 от ЗГВ. Сочи, че процедурата по
обжалването продължила повече от 2 години, като приключила на 14.09.2023
г. с отказ за съгласуване на застрояването от същата дата. Впоследствие били
предприети допълнителни действия по съгласуване на проекта, като на
23.11.2023 г. ответникът твърди, че същият бил одобрен. На 11.03.2024 г. сочи,
че било издадено ново разрешение за строеж. Дружеството определя
гореизложеното като обстоятелства, стоящи извън волята му, които го
поставили в обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по
процесния договор по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и за които причини
продавачът не отговаря за периода на обжалване на първоначалния проект.
Сочи, че с оглед изготвянето на нов инвестиционен проект предходната
пречка била с временен характер, наложила единствено временното спиране
на изпълнението на договора от 15.10.2021 г., уредено от страните в чл. 2, ал. 1
от същия. Липсата на траен характер на пречките по изпълнението на
договора свързва с липса на хипотезата по чл. 89 ЗЗД за
разваляне/прекратяване на договора и въпреки отправените от страните
изявления в тази насока. Следователно, ответникът счита, че не е отпаднало
основанието, на което са му платени суми от ищеца, от което обуславя извод,
3
че процесният договор не бил развален/прекратен поради обективна
невъзможност за изпълнението му в резултат на производството по оспорване
на разрешението за строеж. В условията на евентуалност, ответникът излага,
че липсва основание за повторно прекратяване на договорното
правоотношение при евентуално валидно разваляне на твърдяното от ищеца
на 23.05.2024 г. По-нататък, счита, че при разваляне на договора при
възникнала невъзможност за изпълнението му следва длъжникът да отговаря
за тази причина, каквото обстоятелство не било налице в настоящия случай.
На следващо място, ответникът счита за неоснователно твърдението на ищеца
досежно липсата на идентичен с първоначалния обект в новоизготвения
инвестиционен проект. Аргументира позицията си с наличието на конкретно
предложение от негова страна към ищеца за сключването на нов договор за
закупуването на имот с идентични характеристики като този по договора от
15.10.2021 г. и при предложени изгодни условия за ищеца. Изричният отказ на
ищеца да приеме заместващ вариант ответникът сочи като основание за
невъзможността да се изпълни предварителният договор, обуславящ
изпадането в забава на ищеца по смисъла на чл. 95 ЗЗД.
На следващо място, ответникът излага, че уведомявал редовно ищеца
относно хода на административните процедури, съпътстващи инвестиционния
проект, включително и за настъпилите усложнения във връзка с тях. Счита
извършеното от ищеца на 20.07.2022 г. плащане по договора като
конклудентно действие по изпълнение на договора. Твърди, че посоченото от
ищеца основание за прекратяване на договора от 15.10.2021 г., а именно – по
чл. 12 от същия, е несъвместимо с настоящия случай поради наличието на
обективни причини, които не могат да се вменят във вина на продавача. С
последното ответникът аргументира неоснователност и на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 г.
Отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
от ищеца, в която се поддържа изложеното в първоначалната искова молба и
се оспорват възраженията на ответната страна.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника, в който се поддържа първоначално изложеното и се оспорват
твърденията на ищеца.
В съдебно заседание ищецът Р. Н. Р., чрез процесуалния си
представител адв. Г. М., поддържа така предявените искове и моли за тяхното
уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. З. Й., моли за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 15.10.2021 г. между „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, в качеството
4
на продавач и Р. Н. Р., в качеството на купувач, е бил сключен договор, с който
продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача срещу заплащане,
както е уговорено в договора, недвижими имоти в предвидената за ново
строителство жилищна сграда № 2 в ****, *****, а именно: апартамент № 72,
находящ се на етаж 8 по проект 83,20 кв.м., ведно с изба № 13 по проект с
площ 3.99 кв.м., както и съответните идеални части от същото дворно място,
ведно с паркомясто № 265 по проект от 28.20 кв.м., находящо се в подземен
гараж, целия с площ от 2282.10 кв.м. Срокът за предаване на продавания обект
е бил 36 месеца след даване на строителна линия на строителната площадка.
Самият срок за даване на строителната линия и ниво е бил 6 месеца след
получаване на разрешение за строеж, за което срокът е бил 6 месеца от датата
на подписване на договора. От своя страна, Р. Н. Р. е следвало да заплати
сумата от общо 64 500 евро или левовата им равностойност от 126 151 лв.,
като плащанията са разделени на части. Сумата от 6450 евро е трябвало да
бъде платена при подписване на договора, сумата от 19 350 евро – в
двуседмичен срок от уведомяването за получено разрешение за строеж и
сумата от 6450 евро – в срок до 28.02.2022 г., ако е издадено разрешение за
строеж. Останалата част от сумата е следвало да бъде заплатена на две части,
като 19 350 евро е следвало да бъдат заплатени в двуседмичен срок от
уведомяване за завършен груб строеж и 12 900 евро – в двуседмичен срок от
уведомяване за получен акт образец 15. Видно от представеното платежно
нареждане на „Банка ДСК“ – София, на 15.10.2021 г. – датата на подписване
на договора, Р. Н. Р. е превел по сметката на дружеството – ответник сумата от
12 615,10 лв. С имейл от 30.06.2022 г. „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД е
уведомило ищеца, че има издадено разрешение за строеж за сградата от
16.06.2022 г., като се изчаква то да бъде обявено на заинтересованите страни и
да влезе в сила. С последващ имейл от 05.07.2022 г. ищецът е бил уведомен, че
е изтекъл срокът за обявяване на издаденото разрешение за строеж, като онези
от купувачите, които искат прекратяване на договорните отношения, да
уведомят дружеството в 3-дневен срок, а останалите – да се свържат с офиса
му във връзка с предстоящата вноска. С имейл от същата дата е било
посочено, че промяна в цените и вноските по сключените договори няма да
има, а с такъв от 20.07.2022 г. е посочена сметката, по която е следвало да
бъдат извършени преводите. С платежно нареждане от 21.07.2022 г. Р. Н. Р. е
превел по сметката на дружеството сумата от 50 460,41 лв. С този превод
общо преведената на дружеството от Р. сума е в размер на 63 075,51 лв.
На 26.04.2024 г. „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД е изпратило до Р. Н. Р.
имейл с прикачен файл, съдържащ писмено уведомление, че след издаването
на горепосоченото разрешение за строеж, поради проблеми, независещи от
дружеството, а създадени от държавни органи, същото било отменено.
Претенциите на „Гражданска въздухоплавателна администрация“ АД били
наложили да се оттегли проекта такъв, какъвто е бил и цялата сграда да се
препроектира. Поради това обектът, за който е бил сключен предварителния
договор не можел да бъде изпълнен. Построяването и прехвърлянето на
собствеността така, както било предвидено в договора, било невъзможно.
Дружеството е посочило, че счита, че невъзможността да се извърши
строителството, както и след това да се прехвърли собствеността се дължи на
посочените от него форсмажорни обстоятелства, поради което прекратява
5
сключения предварителен договор за покупко-продажба от 15.10.2021 г. по
независещи от него причини. След отмяната на разрешението е бил изготвен
нов инвестиционен проект, но обектите по него били различни от
договорените между страните по делото. В случай, че Р. желаел да закупи
обект от новопроектираната сграда, дружеството било готово да сключи нов
предварителен договор при изключително изгодни условия като компенсация
за нереализирания проект. От своя страна, Р. е изпратил до дружеството имейл
от 22.05.2024 г. с прикачено към него уведомление, в което е посочено, че в
сключеният договор не е предвидена възможност за едностранното му
прекратяване от страна на дружеството и че същото е неизправна страна по
него. С оглед на това и предвид, че в новия проект не е предвиден обект, който
да отговаря на този по договора от 15.10.2021 г., Р. е заявил, че разваля
договора без да дава допълнителен срок за изпълнението, доколкото същото
било станало невъзможно с оглед издаденото строително разрешение от
11.03.2024 г. по новите проекти. Също така е поискано дружеството да
възстанови на Р. всички платени до този момент суми въз основа на договора,
както и да му бъде заплатена неустойка в размер на 10 000 евро по чл. 12 от
договора. На това уведомление дружеството е отговорило с писмо от
23.05.2024 г., съдържащо се в прикачения към имейл от същата дата файл. В
този отговор дружеството отново е посочило, че счита договора между
страните за прекратен поради причини от непреодолим характер, като е
заявило, че е съгласно да върне платените суми след подписването на анекс за
прекратяване на договора, което е можело да бъде направено при първа
възможност в удобно за ищеца време. С имейл от 27.05.2024 г. Р. е отговорил
на дружеството, че с оглед разменената между страните кореспонденция е
отпаднала договорната обвързаност между страните, поради което
дружеството дължи връщане на сумите, като за това връщане не е необходимо
подписването на допълнителен анекс към договора. В имейл от 04.06.2024 г.
дружеството е отговорило, че няма как връщането на сумите да стане без то да
бъде оформено документално по същия начин, както е било оформено тяхното
плащане. В противен случай имало вероятност за възникване на проблеми при
осчетоводяването или при данъчна проверка. В резултат на тази
кореспонденция, с имейл от 04.06.2024 г. Р. е поискал от дружеството да му
бъде изпратен проект на документ, чрез който да се оформи документално
основанието за превода. Такъв документ е бил изпратен с имейл от 05.06.2024
г., като в него е посочено, че страните се споразумяват, че поради
невъзможност да се изпълнят проектите поради проблеми от нормативен
характер от държавна институция /„ГВА“/, прекратяват предварителния
договор, без неустойка, за която и да е от страните, като продавачът
„МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД се задължава да възстанови на купувача Р. Н.
Р. всички заплатени от него суми. Р. е изразил несъгласие с така предложения
от дружеството анекс, като с имейл от 07.06.2024 г. е посочил, че същия не
отговаря на действително развилите се между страните отношения и изплаща
свой проект за споразумение. В този проект е посочено, че страните приемат,
че с оглед разменените между тях волеизявления е отпаднало правното
основание за даденото от купувача на продавача сума по договора за покупко-
продажба от 15.10.2021 г., като продавача се задължава да върне сумата в 3-
дневен срок от сключване на споразумението без да дължи неустойка, а в
противен случай дължи плащането на сумата, заедно със законната лихва,
6
считано от 30.05.2024 г. Между страните не е постигнато съгласие както по
отношение на анекса, така и по отношение на споразумението, като в имейл от
11.06.2024 г. дружеството е посочило, че предложения от него анекс напълно
отговаря на взаимоотношенията между страните, като не може да си позволи
да подпише никакъв документ, който се различава от него.
С оглед така разменената между страните електронна кореспонденция,
включително и разменените в нея прикачени документи, следва да бъде
прието, че действието на сключения на 15.10.2021 г. договор за покупко-
продажба на недвижим имот е прекратено. Без значение за настоящото
производство са причините, поради които това прекратяване е настъпило. От
една страна, дружеството твърди, че са налице особени непредвидени
обстоятелства, които не му позволяват да изпълни задълженията си по
договора, поради което е налице невиновно неизпълнение от негова страна. От
друга страна, Р. твърди, че действието на договора е прекратено поради
извършено от него разваляне, дължащо се на виновно неизпълнение от страна
на дружеството. В случай, че са налице твърдените от дружеството
обстоятелства, то договорът следва да се счита прекратен поради
невъзможност за изпълнение така, както е предвидено в него. В другия
случай, ако тези обстоятелства не са налице, отказът на дружеството,
материализиран в приложената кореспонденция да изпълни задълженията си,
по същество представлява отказ от изпълнение и дава възможност на Р. да
развали договора на това основание. И в двата случая по отношение на
платените от Р. на дружеството суми в изпълнение на договора се осъществява
хипотезата на чл. 55, ал. 1 , пр. 3 от ЗЗД и те подлежат на връщане като
платени на отпаднало основание. Недопустимо е съдът да приеме, че договор,
за който и двете страни считат, че не са обвързани с него, да бъде продължен с
решение на съда. В случая обвързващото действие на договора следва да се
счита отпаднало именно поради съвпадащите волеизявления в тази насока на
двете страни по него, като са без значение причините за това отпадане.
Последните биха били от значение само в случай, че се търсеше обезщетение
от вреди за неизпълнението, какъвто не е конкретния случай. В този смисъл,
настоящият състав намира, че след като дружеството е изразило становище за
прекратяване на действието на договора от 15.10.2021 г. и то е достигнало до
насрещната страна, не могат да бъдат обсъждани твърденията на ответника, че
същият към настоящия момент е във възможност да предостави изпълнение.
Това му твърдение противоречи на заявлението му, че обектът, предмет на
договора от 15.10.2021 г. не съществува в новия проект, поради което и Р. е
поканен, ако желае да сключи нов договор за сходен обект. В случай, че такъв
обект съществуваше и съгласно новия проект, дружеството е могло да
предложи директно изпълнение на задълженията си по договора, а не да
предлага сключването на нов такъв. От друга страна, самият ищец не може да
бъде задължен да приеме нещо различно от това, за което е сключен договора.
Поради тази причина, дори и в новия проект да е съществувал обект, сходен с
обекта по договора от 15.10.2021 г., единствено той е могъл да прецени дали
чрез този обект дружеството може да изпълни задълженията си по него. С
оглед на това, без значение за спора са представените от „МЕТАЛЕКС
ИНВЕСТ“ ЕООД доказателства за провеждана от него с трети лица
съгласувателна процедура по отношение на проекта на сградата, както и за
7
броя и вида на предвидените в нея самостоятелни обекти.
С оглед на изложеното, така предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата
от 63 075,51 лева, за която предявен. Още повече, че самото дружество
„МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД не е оспорило това си задължение, а
неизпълнението му е в следствие на опитите на ответника да обвърже
изпълнението на това си задължение с уговорката, че не дължи предвиденото
в договора обезщетение за неизпълнение. Между двете задължения обаче не
съществува зависимост и сумата, получена на отпаднало основание се дължи
от ответника, независимо от това дали между него и насрещната страна по
договора ще бъде постигнато съгласие относно евентуалното обезщетение за
неизпълнение.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане и на сумата от 918,13 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочената
главница в размер на 63075,51 лева за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 г.
Задължението по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е такова без точно определен срок
или дата за изпълнение, поради което става изискуемо от момента на поканата
и от този момент длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за същата.
В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за забава върху
главницата, считано от 31.05.2024 г. Видно от гореизложеното, към тази дата
дружеството вече е било поканено да заплати сумата, поради което и е
изпаднало в забава, като дължи обезщетение за същата. Изчислена служебно
от съда с помощта на компютърен продукт „Апис – финанси“, размерът на
дължимата се лихва за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 г. е в размер на
918,13 лева, поради което искът в тази му част е основателен и следва да бъде
уважен, както е предявен.
Върху главницата от 63 075,51 лева следва да се присъди и законната
лихва за забава, считано от 08.07.2024 г. до окончателното плащане.
По отношение на разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски съразмерно с уважената част от иска. Същият е представил
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени такива /л.
50, л.173-176 от делото/ в размер на 2573,04 лв. – внесена държавна такса и
5000,00 лв. - адвокатско възнаграждение или общият размер на сторените
разноските в настоящото производство е 7 573,04 лв.
Процесуалният представител на ответника е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в производство по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Съдът намира, че заплатеното на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано, тъй като
същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и на
осъществилите се в хода на производството процесуални действия, като не е
задължително същото да е непременно в минималния размер, определен в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., още повече, че в случая възнаграждението е под
8
този минимален размер. С оглед на това, направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в производството се преценява като неоснователно.
Предвид на това и с оглед изхода на делото, на ищеца следва да се
присъди сумата от 7 573,04 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Васил Левски“ № 68, офис 6,
да заплати на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 63 075,51 лева
/шестдесет и три хиляди и седемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща платена на отпаднало основание сума по прекратен договор
от 15.10.2021 г., по силата на който ответното дружество, като продавач, се е
задължило да построи и продаде на ищеца апартамент № 72, находящ се на
етаж 8 по проект 83,20 кв.м., ведно с изба № 13 по проект с площ 3.99 кв.м., в
предвидената за строеж жилищна сграда № 2 в ****, *****, както и
съответните идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто №
265 по проект от 28.20 кв.м., находящо се в подземен гараж, целия с площ от
2282.10 кв.м., както и сумата 918,13 лева /деветстотин и осемнадесет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горепосочената главница в размер на 63075,51 лева за периода от 31.05.2024 г.
до 07.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 08.07.2024 г. до окончателно плащане, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Васил Левски“ № 68, офис 6,
да заплати на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 7 573,04 лв.
/седем хиляди петстотин седемдесет и три лева и четири стотинки/,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9