№ 17282
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110157205 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и четвръти октомври 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
57205/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата
от 2 769,21 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 431,10 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1
20,88 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,59 лв.
Ищецът „,бец” № 23Б твърди, че за периода ноември 2019 г. – април 2021 г. е доставял
топлинна енергия на ответниците Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 и С. М.
Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 на същия адрес и по абонатен № 348731.
Твърди, че за този период стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлиза
на сумата от 2 769,21 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради
неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2020 г. – 28.09.2022
г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 431,10 лв.
Ищецът „,бец” № 23Б твърди, че за периода септември 2019 г. – април 2021 г. е доставял
услугата „дялово разпределени“ на ответниците Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. „, 3 и С. М. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 на същия адрес и по абонатен
№ 348731. Твърди, че за този период стойността на услугата възлиза на сумата от 20,88 лв. ,
която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата
ответниците са в забава, като за периода от 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 4,59 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени солидарно от ответниците сумите в
размер на 2 769,21 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода ноември
2019 г. – април 2021 г. , и в размер на 431,10 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г. Ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата.
Моли още да му бъдат присъдени солидарно от ответниците сумите в размер на 20,88 лв. –
стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода септември 2019 г. –
април 2021 г. , и в размер на 4,59 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „ТА, 15-17, който не оспорва предявения
иск.
Ответниците оспорват изцяло исковете по съображения, изложени в отговор на исковата
молба. Претендират деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
2
облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 31-32 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документа, приложен под л.л. №№ 8-9 от делото, от който е видно, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при режим на СИО.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 96-103/, която съдът кредитира, за процесния
период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 2 769,21 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 110-125/ ответниците не са заплатили процесни
вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 31-32 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
3
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 03.10.2023 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответниците
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода ноември 2019 г. – април 2021 г. ответниците не са заплатили потребена топло-
енергия, цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 2 769,21 лв. –
толкова, колкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ,
защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по
делото – ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е
нейната цена. Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това
заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по
изчисляване и отчитане на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от
ответника не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във
връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха
предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено
редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този
смисъл, искът, в частта за главницата, е изцяло основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г. , ответниците са в забава. Ищецът
претендира лихва за забава в размер на 431,10 лв. , но по делото няма достатъчно данни за
размера на лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в
4
частта за лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както
приетата по делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответника и съпругата му. Съдът
изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка,
предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от
съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо
дължимата цена. В конкретния случай, обаче, върху процесния топлоснабден имот се
установи съсобственост между съпрузи, поради което съдът приема, че ползването на
топлоенергията, доставяна на общия на съпрузите топлоснабден имот, е било за
задоволяване нуждите на семейството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от СК (отм.) –
бил в сила към процесния период, и съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, за
задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на
семейството, те отговарят солидарно. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, при
солидарно задължение, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно
легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск солидарно.
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук следва да се посочи, че искът е изцяло основателен в частта за претендираното
възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и съответно лихва за забава. Това
е така, доколкото, приетата по делото СТЕ /96-103/, е изготвена на база именно извършено
дялово разпределение, а по делото не се събраха доказателства за плащане на тази сума от
ответника. Следва да се уважи изцяло и иска за лихвата, поради неговата акцесорност.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответника и съпругата му. Съдът
изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка,
предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от
съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо
дължимата цена. В конкретния случай, обаче, върху процесния топлоснабден имот се
установи съсобственост между съпрузи, поради което съдът приема, че ползването на
топлоенергията, доставяна на общия на съпрузите топлоснабден имот, е било за
задоволяване нуждите на семейството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от СК (отм.) –
бил в сила към процесния период, и съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, за
задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на
семейството, те отговарят солидарно. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, при
солидарно задължение, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно
5
легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск солидарно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 850,76 лв. по настоящото производство и от двамата ответници и 622,57 лв. само
от ответника Д. К. Г., доколкото само той става причина за разноски по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответниците Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 и С. М. Г., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 да заплатят солидарно на ищеца „,бец” № 23Б, на
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от 2 769,21 лв. – стойността на потребена от
ответниците топлинна енергия за периода ноември 2019 г. – април 2021 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответниците Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 и С. М. Г., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 да заплатят солидарно на ищеца „,бец” № 23Б, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 431,10 лв. – лихва за забава на присъжданата
главница от 2 769,21 лв. , за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г.
ОСЪЖДА ответниците Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 и С. М. Г., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 да заплатят солидарно на ищеца „,бец” № 23Б, на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20,88 лв. – стойността на доставена на
ответниците услуга „дялово разпределение“ за периода септември 2019 г. – април 2021 г. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2022 г. ,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответниците Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 и С. М. Г., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 да заплатят солидарно на ищеца „,бец” № 23Б, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4,59 лв. – лихва за забава на присъжданата
главница от 20,88 лв. , за периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г.
ОСЪЖДА ответниците Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 и С. М. Г., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 да заплатят солидарно на ищеца „,бец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 850,76 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника Д. К. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, 3 да заплати на
6
ищеца „,бец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 622,57 лв. деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „ТА, 15-
17.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7