№ 1067
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100512983 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 15209/19.09.2023 г. по гр.д. № 21982/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, с което са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. Н. Н.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 554,66 лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ул. ****, абонатен № 40917, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 94,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020
г. - 11.11.2022 г., върху главницата за цена на доставената и потребена топлинна
енергия; сумата от 5,60 лв., представляваща цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ****, абонатен № 40917,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1,24 лв., представляваща мораторна
1
лихва за периода 01.12.2019 г. - 11.11.2022 г. върху главницата за цена на предоставена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 05.12.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
64943/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени изцяло.
Счита за неправилен извода на районния съд относно липсата на облигационно
отношение между страните, като твърди, че от събрания по делото доказателствен
материал се установява, че ответникът се явява потребители на топлинни услуги.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Х. Н. Н., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем сървисис" ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявени срещу Х. Н. Н., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 554,66 лв., представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ****, абонатен № 40917,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 94,64 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 11.11.2022 г., върху главницата за цена на
доставената и потребена топлинна енергия; сумата от 5,60 лв., представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2019
г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул.
****, абонатен № 40917, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1,24 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. - 11.11.2022 г. върху
главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
за които суми на 05.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 64943/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
2
С обжалваното решение исковете са отхвърлени, като първоинстанционният съд
е стигнал до фактически и правни изводи за липса на облигационно отношение между
страните.
Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали ответникът Х. Н. Н. се явява
потребител на топлинни услуги в процесния период в имота, предмет на делото.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Не се спори по делото, че ответникът Х. Н. Н. е собственик на 1/6 идеална част
от процесния топлоснабден имот. Това обстоятелство се установява и от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства. Съгласно нотариален акт
от 10.01.1966 г. по н.д. № 93/1966 г., имотът е придобит от Н. Х.в Н. и П.И. Н.а.
Съгласно удостоверение за наследници на Н. Х.в Н., последният е починал на
27.07.1993 г. и е наследен от П.И. Н.а – съпруга, Х. Н. Н. – син, и И. Н. Н. – син.
Следователно, по силата на наследствено правоприемство ответникът е придобил 1/6
идеална част от процесния имот. Останалите 5/6 идеални част са в собственост на И. Н.
Н. – 1/6 част, придобита по наследствено правоприемство от Н. Х.в Н., 4/6 части,
придобити по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с П.И. Н.а, обективиран в нотариален акт № 19 по н.д. №
26258/1996 г., представен по делото.
Ответникът Х. Н. Н. твърди, че потребител на топлинна енергия се явява само
другият съсобственик на имота - И. Н. Н..
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Видно от
представената към исковата молба-декларация, подадена от И. Н. Н., същият е изразил
желание да му бъде открита партида за предоставяне на топлинна услуга от страна на
„Топлофикация София” ЕАД за процесния имот – апартамент № 6, находящ се в гр.
3
София, ул. ****, като е декларирал, че само той ще ползва, съответно заплаща цената
за предоставената услуга. В резултат на посоченото, „Топлофикация София” ЕАД е
открило партида за ползваната топлинна услуга в имота от страна на И. Н. Н., като
последният е посочен като клиент за процесния абонатен номер в документите,
изготвени във връзка с отчитането на топлинна услуга, представени от третото лице.
Следователно, установява се по делото, че потребител на топлинна услуга в
имота се явява само лицето И. Н. Н., доколкото последният се явява ползвател на целия
имот, поискал е откриването на партида на негово име за отчитане и заплащане на
ползваната услуга, в резултат на което дружеството-въззивник е открило такава.
По делото не се установява, че между ищеца и ответника са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, от което
следва, че ответникът няма задължение да заплаща цената на доставената топлинна
енергия в процесния имот.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15209/19.09.2023 г. по гр.д. № 21982/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Х. Н. Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис" ЕООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5