РЕШЕНИЕ
№ 4226
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Й.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело №
20253110108455 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от З. Т. М. ЕГН:********** адрес: гр.*** с която е
предявен иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника К. Й. А. ЕГН:********** адрес: гр.***
да заплати на ищеца сумата 3025,78 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право
на ползване върху ½ ид.ч. от собствения на ищцата имот, находящ се в гр.***за периода от
06.01.2025 г. до 15.05.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на
26.06.2025г. до окончателно погасяване на вземането.
В исковата молба се излага, че ищцата З. М. е собственик по наследство на имот в гр.
***. Посочено е, че страните са съпрузи и имат едно дете, като към момента е налице
висящо производство за развод между страните. Излага се, че със заповед за незабавна
защита от 03.01.2025г. по гр.д. 14/2025 г. ищцата е отстранена от посоченото жилище
представляващо семейно жилище по смисъла на СК. Сочи се, че с определение от
16.05.2025г. в производството по развод са постановени привременни мерки, с които
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на страните е
предоставено на ответника, на когото е предоставено и ползването на семейното жилище.
Счита, че доколкото за периода 06.01.2025г. – 16.05.2025 г. е лишена от правото да ползва
лично собствения си имот, има право на обезщетение в размер на средния пазарен наем за
имота, като отстраняването й от жилището по реда на ЗЗДН не я лишава от правото са
ползва имота вкл. чрез трети лица, което е възпрепятствана да стори. Посочва, че доколкото
имотът се ползва и от роденото от брака дете ***., ответникът дължи обезщетение за
ползване на ½ ид.ч. от имота, респ. в размер на ½ част от пазарния наем на имота. При
изложеното, иска уважаване на претенцията.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
поддържа, че иска е допустим и основателен до размер от 350 лв. месечно. Не оспорва
изложената от ищеца фактическа обстановка. Намира размера на претендираното
обезщетение за завишен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с иск по чл.59 ЗЗД.
1
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване 1. че е титуляр на правото на собственост
върху имота, 2. че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал
фактическа власт върху процесната ½ ид.ч. 3. както и размерът на пропусната полза /
средния пазарен наем на вещта/.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да проведе насрещно
доказва за твърдения размер на средния месечен пазарен наем.
С доклада по делото за безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване са отделени: ищцата е собственик по наследство на имот в гр. *** страните са
съпрузи; със заповед за незабавна защита от 03.01.2025г. по гр.д. 14/2025 г. ищцата е
отстранена от посоченото жилище представляващо семейно жилище по смисъла на СК; с
определение от 16.05.2025г. в производството по развод по гр.д. 660/2025 г. по описа на
ВРС, 10 състав са постановени привременни мерки, с които упражняването на родителските
права по отношение на непълнолетното дете на страните е предоставено на ответника, на
когото е предоставено и ползването на семейното жилище.
Между страните не е спорно и че ищцата фактически е отстранена от собственото й
жилище, въз основа на заповедта за незабавна защита по реда на ЗЗДН на 06.01.2025г.
Не представлява спорен въпрос и че общият син на страните – *** е живеел в
процесния апартамент в периода на претенцията, който факт съдът следва да съобрази, като
възприема, че детето е ползвало половината от жилищната площ.
При липсата на спор по фактитите, съдът намира, че искът е доказан по основание за
период на ползване на имота от 06.01.2025г.- 15.05.2025г., досежно ½ ид.ч. от имота.
Спорният между страните въпрос касае размера на иска.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена след оглед на имота от
вещото лице. Експертът е посочил, че средния пазарен наем за целия имот и за периода
06.01.2025г.-16.05.2025г. е в размер на 5828 лв. / при месечен наем от 1338 лв./.
Двете страни са задали въпроси на вещото лице, с оглед становищата съответно за
ищеца, че пазарният наем е по-висок от посочения от експерта, а за ответника- че е по
нисък, като вкл. е представил извадки от ел. сайт за отдаване на имоти под наем с твърдение,
че са със сходни характеристики, а се отдават на по-ниски наемни цени.
С оглед становищата на страните, съдът следва да отбележи, че намира експертизата
за компетентно изготвена и обоснована. Същата се основава на личен оглед на имота от
вещото лице и неговия експертен опит. Заключението му е мотивирано въз основа на данни
за отдаване под наем на четири имота със сходни характеристики. Твърденията на страните
респ. представени извадки от ел. сайт за предлагане на имоти на по-високи или по-ниски
наемни цени не разколебават доверието на съда в експертизата, доколкото целта на
експертното заключение е да посочи средната пазарна наемна цена, което е сторено.
Конкретната наемна цена за всеки имот зависи от страните и предмета на конкретния
договор за наем и се простира в рамките на свободата на договаряне предвидена в ЗЗД.
Действително както е посочил ответникът процесния период е до 15.05.2025г., а не до
16.05.2025г., с оглед на което съдът приема стойността на средния пазарен наем за периода
01.05.2025г.-15.05.2025г. в размер на 647,42 лв. / съобразно месечен наем от 13338 лв. и 31
дни през м. май/. За периода 06.01.2025г.-15.05.2025г. дължимия среден пазарен наем е
5783,42лв. / 1122лв.+ (3*1338) +647,42) за целия имот, т.е. за ½ част от имота е 2891,71 лв.
Именно до последния размер искът е доказан и до този размер следва да се уважи. За
разликата над 2891,71 лв. до пълния претендиран размер 3025,78лв. искът за главница
следва да се отхвърли.
Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 26.06.2025г. до окончателното изплащане на главницата.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от искове, на осн. чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени и е доказал заплащането на 122,84
лв.- държавна такса, 2,10 лв.- такса по чл.102з ГПК, 350 лв.- за възнаграждение на вещото
лице и 138,79 лв.- разноски по изп. дело 200/2025 г. по описа на ЧСИ ***, проведено за
налагане на допуснатото в настоящото производство обезпечение.
По отношение на разноските от 138,79лв., които ищецът претендира като сторени в
2
изп. производство, съдът съобразява, че по т. 5 на ТР 6/2013 по ТД 6/2012 на ОСГТК на
ВКС, според които по дължимостта на разноските, направени в обезпечителното
производство се произнася исковия съд с оглед изхода по спорния предмет.
Настоящият състав е започнат, че е противоречива практиката съдилищата по
въпроса относно това дали съдът при произнасяне по разноските за обезпечението е
ограничен да присъди само сторените пред съд (по допускане) или и тези пред съдебния
изпълнител по реализиране на обезпечителната мярка. Така, в определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и други се приема, че разноските по налагане на
обезпечителната мярка са такива по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител. В незадължителната съдебна практика на други съдилища се приема,
че тези разноски следва да се присъдят от съда, разглеждащ обезпечения иск, доколкото в
изпълнителното дело по налагане на обезпечението, съдебният изпълнител нито има право,
нито задължение да събира и разпределя разноски, доколкото това производство не
съставлява същинско изпълнително (така Определение № 2827/2018 г. по възз. ч. т. д. №
4093/2018; Решение № 181/2023 г. по възз. гр. д. № 245/2023 г. на ОС Варна и др.).
В най-новата практика на Окръжен съд – Варна, а именно Определение № 1579 от
27.03.2025 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 525/2025 г., посочено, че следва да се отчита че в
горепосоченото тълкувателно решение фазите по обезпечението (допускане и налагане на
обезпечителна мярка) не са разграничени от една страна, както и, че не във всички случаи
може да се стигне до индивидуално принудително изпълнение и реализация на вземането (в
контекста на приложението на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД) и е необходим изпълнителен титул
за събиране на направените разноски в изпълнителното дело по налагане на
обезпечителните мерки, без който същите не биха могли да бъдат събрани и предвид това,
че дължимостта и размерът, до който са основателни могат да бъдат преценени единствено
от исковия съд, разглеждащ спорната претенция. Заключено е, че на ищеца следва да се
присъдят доказано платените разноски в изпълнителното производство за налагане на
обезпечителната мярка.
Настоящият състав счита, че дори да се приеме, че следва да се присъдят разноски на
ищеца, сторени в изп. производство в конкретния случай не се доказва той да е заплатил
такива. Представени са 2 бр. сметки и 2 бр. фактури без доказателства за плащане на сумите
по тях. Отделно в едната сметка е начислена такса за налагане на 4 запора, без да е ясно дали
такива са наложени, доколкото направени за налагането на запори на сметки биха били
дължими от длъжника единствено ако такъв е наложен (така т. 5 на ТР 3/2017 на ОСГТК на
ВКС, в което се сочи, че на длъжника не може да му бъде възложена отговорността за
извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ разноски, а
същите следва да останат в тежест на извършилия ги). По отношение на втората сметка за
36,79лв. с ДДС не е ясно за какво точно е начислена сумата.
При изложеното съдът счита, че не следва да се присъждат на ищеца 138,79 лв.-
разноски по изп. дело 200/2025 г. по описа на ЧСИ ***-***.
От останалите сторени от ищеца разноски 474,94 лв. следва да се присъди съразмерно
сумата от 453,90 лв., съобразно уважената част от иска.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) и съобразно цената на
иска предвидения размер на адвокатското възнаграждение е 602,58 лв. Въпреки, че съдът не
е обвързан от този размер на възнаграждение, съдът счита, че следва да го ползва за
ориентир, с оглед справедливото остойностяване на труда на адвоката.
Претендира се адвокатско възнаграждение за адв. И. А. на осн. чл.38 ЗАдв, като се
присъди определен от съда размер, съобразен с извършено в рамките на настоящото
производство производство за обезпечаване на иска. В случая съдът счита, че справедливия
размер на възнаграждението на адв. А. е 602,58 лв. вкл. отчитайки инкорпорираното в
исковата молба искане по чл.389 ГПК. То представлява допълнително действия на адвоката,
но съдът съобразява, че се е осъществило в рамките на настоящото производство, а не в
отделно такова и следва да се има предвид наред с всички други дейности по делото.
Доколкото е проведено едно о.с.з., приети са само писмени доказателства и една експертиза,
съдът счита, че като цяло производство не се характеризира с правна или фактическа
3
сложност изискваща определяне на различно от посоченото в наредбата възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от иска, в полза на адв. А. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 575,88 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като доказва
плащане в брой на целия уговорен в представен договор за правна защита и съдействие
размер от 600 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска следва на ответника да се
присъдят разноски от 26,59 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. А. ЕГН:********** адрес: гр***да заплати на З. Т. М.
ЕГН:********** адрес: гр.*** сумата от 2891,71 лв. представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване върху ½ ид.ч. от собствения на ищцата имот, находящ се
в***, за периода от 06.01.2025 г. до 15.05.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба на 26.06.2025г. до окончателно погасяване на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 2891,71 лв. до пълния претендиран размер от
3025,78 лева.
ОСЪЖДА К. Й. А. ЕГН:********** адрес: гр*** да заплати на З. Т. М.
ЕГН:********** адрес: гр.*** сумата от 453,90 лв.- сторените съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Й. А. ЕГН:********** адрес: гр.***да заплати на адвокат И. А., ВАК,
ЕРА ***, адрес: гр. *** сумата от 575,88 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена
правна защита и съдействие на ищеца, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА З. Т. М. ЕГН:********** адрес: гр.***да заплати на К. Й. А.
ЕГН:********** адрес: гр.*** сумата от 26,59 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4