Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 19.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в съдебно заседание
при закрити врата, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1249 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на молба на „А.К.“ ЕООД за откриване на производството по
несъстоятелност на „Х.Р.“ АД поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на
дружеството.
Като
основание на легитимацията на кредитора да иска откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество е заявено изискуемо вземане за сумата
84 000,00 лв. – възнаграждение по договор за консултантски услуги от
02.07.2018г.
Ответникът
оспорва молбата.
Процесният
договор от 02.07.2018г. е приет като писмено доказателство по делото и обективира
съгласие между „Б.П.“ ЕООД и „Х.Р.“ АД (наричани в договора възложител) и „А.К.“
ООД и „Л.“ ЕООД (наричани в договора изпълнител), според което възложителят
възлага, а изпълнителят приема да предостави консултации във връзка с
придобиването на недвижими имоти с идентификатори 68134.1112.26 и
68134.1112.266 на публична продан по изпълнително дело №20178530400441 на ЧСИ с
рег. №853, срещу което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 100 000,00 лв. без ДДС, разделено по равно
между „А.К.“ ООД и „Л.“ ЕООД, при влизане в сила на постановлението за
възлагане на недвижимите имоти.
Възраженията
на ответника, че договорът е нищожен поради липса на предмет се явяват
основателни, тъй като съдържанието на самия договор не позволява определяне на конкретно
съдържание на задълженията на изпълнителите за предоставяне на консултантски
услуги, но по-съществено в случая е, че от представените от страните
доказателства (включително представените от молителя постановления за възлагане
на процесните имоти, издадени на 06.07.2018г. и 11.07.2018г. по изпълнително
дело №20178530400441) се установява, че имотите са възложени на „Б.П.“ ЕООД и „Х.Р.“
АД въз основа на публична продан, която е приключила именно на 02.07.2018г.
(тоест на датата на сключване на процесния договор) и въз основа на наддавателни
предложения на „Б.П.“ ЕООД и „Х.Р.“ АД, направени на предходни дати.
Договорът
се явява нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на
уговореното възнаграждение по него надхвърля размера на цената, срещу която
имотите са придобити от „Б.П.“ ЕООД и „Х.Р.“ АД с цитираните постановления за
възлагане, което обусловя неизбежен извод за нееквивалентност между интереса на
възложителите от получаване на консултантски услуги за придобиване на имотите и
уговорения размер на възнаграждението за тези услуги в степен, която изключва
валидността на самия договор.
Дори
при игнориране на горните съображения основателни са и възраженията на
ответника, че молителят не е ангажирал доказателства (а и твърдения) за
конкретните действия, извършени от изпълнителите по договора, за които се
твърди възникнало насрещно задължение на възложителите за плащане на
възнаграждение.
Не на
последно място и дори да се приеме, че за възложителите по процесния договор е
възникнало валидно задължение за плащане на възнаграждение по договора, представеното
от молителя и прието като писмено доказателство допълнително споразумение от
31.08.2018г. към процесния договор установява погасяване на задълженията на
ответника „Х.Р.“ АД по договора в хипотезата на чл. 124, ал. 2 ЗЗД.
Допълнителното
споразумение от 31.08.2018г. е подписано от името на „Б.П.“ ЕООД и „А.К.“ ООД и
обективира съгласие, че „Б.П.“ ЕООД заплаща на „А.К.“ ООД и „Л.“ ЕООД
възнаграждение в размер на 30 000,00 лв., разделено по равно между двете
дружества, с което страните по споразумението се съгласяват, че „Б.П.“ ЕООД е
изпълнило всички свои задължения по договора и правоотношенията между страните
са уредени.
Задължението
за плащане на възнаграждение по договора от 02.07.2018г. в размер на
100 000,00 лв. без ДДС е поето общо от „Б.П.“ ЕООД и „Х.Р.“ АД, поради
което и съгласно чл. 304 ТЗ двете дружества са солидарни длъжници на паричното
задължение, тоест всяко от тях дължи на кредиторите пълния уговорен размер на
възнаграждението, като частичното плащане от всеки от длъжниците погасява в
съответната част и задължението на другия солидарен длъжник.
Това
означава, че плащането на сумата 30 000,00 лв. от „Б.П.“ ЕООД, признато с
допълнителното споразумение, погасява и съответна част от задължението на
солидарния длъжник „Х.Р.“ АД.
Същевременно
изявлението от кредитора „А.К.“ ООД в споразумението от 31.08.2018г.
представлява опрощаване на задължението на „Б.П.“ ЕООД за плащане на възнаграждение над
посочения в споразумението размер от 30 000,00 лв. до пълния уговорен
размер от 100 000,00 лв., което при липса на изрична клауза в
споразумението, че кредиторът запазва правата си срещу втория солидарен длъжник
„Х.Р.“ АД, съгласно чл. 124, ал. 2 ЗЗД погасява и задълженията на този длъжник
към кредитора за плащане на възнаграждение по договора над сумата на платеното
възнаграждение от „Б.П.“ ЕООД.
По
изложените съображения съдът прие, че доказателствата по делото не установяват,
а дори опровергават съществуването на вземането на „А.К.“ ЕООД срещу „Х.Р.“ АД,
заявено като основание на легитимацията на молителя да иска откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество, поради което молбата по
чл. 625 ТЗ подлежи на отхвърляне без да е необходимо да се изследва дали
ответникът е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „А.К.“ ЕООД с ЕИК******,
със седалище и адрес на управление *** за откриване на производство по
несъстоятелност на „Х.Р.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 7.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: