Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
град Самоков 28.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Стойчев
При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 751 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Д.К.Ч., ЕГН **********.
С исковата молба се твърди, че на 30.09.2016 г. сключили договор за паричен
заем и ищецът е предал на земателя-ответник в брой сума в размер на 2000 лева,
който се е задължил да я върне в срок до 10.02.2017 г. до предявяване на
исковата молба ответникът не е погасил паричното си задължение. Вземането е
предявено по реда на заповедното производство, заповедта е връчена при
условията на чл. 415, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява установителен
иск по чл. 422 от ГПК за признаване за за установено съществуването на
вземането на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, спрямо Д.К.Ч., ЕГН **********, по
издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № **, по описа за
Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда, с което е съобщен проектът за доклад по делото, не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе в предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК. Ето защо съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да уважи предявените искове.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК по иска на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Д.К.Ч., ЕГН ********** задължението по ЗАПОВЕД № **/15.01.2018 г. по ч. гр. дело № **/2018 г., по описа на С. р. с. за 2018 година на Д.К.Ч., ЕГН ********** за заплащане на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* на следните суми:
сумата 2000 лева главница, сумата 152,22 лева лихва за периода от 13.04.2017 г. до 11.01.2018 г. и законна лихва от 12.01.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 797 от които 65 лева ДТ и 732 лева адвокатски хонорар – представляващи разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 65 лв. за държавна такса и 680 лева за адвокатско възнаграждение - представляващи разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: