МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 45 по НОХД
№ 652/ 2018 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД – 07.10.2019 г.
Против подсъдимия А.Р.,роден
на ***г..в гр. Бани Мелал, Мароко,арабин по произход,
гражданин на Мароко,живущ в кв. „Атлас", гр. Бани Мелал,
Мароко,неженен, начално образование, работник в автомивка,притежаващ марокански
паспорт№ QF 9462836,неосъждан, за това , че -На 28.09.2019г. на ГКПП
"Капитан Андреево" -гара, общ.Свиленград, обл.Хасково,
съзнателно ползвал неистински чуждестранен официален докумемт
за самоличност - белгийска лична карта № 423-5467973-31 на името на А.Р. роден
на ***г. като от него за самото съставяне не може да се гьрси
наказателна отговорност - престьпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК и за
това , че -На 28.09.2019г. през ГКПП „Капитан Андреево"-гара,
общ.Свиленград, обл. Хасково влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.-преетъпление no чл.279 ал.1 от НК.
След даване ход на делото , съдът
изпълни задълженията си съгласно чл. 272 – чл. 274 от НПК.
Съдът, като взе
предвид становището на процесуалния представител на подсъдимия намери следното:
съгласно разпоредбата на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се
взема при наличието на две хипотези: първата- служебно от съда и втората- по
искане на подсъдимия. В случая съдът следваше да прецени дали са налице
предпоставките и условията за
разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия
процесуален представител е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се
констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371
т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително
изслушване на подсъдимия.На основание
чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение
разпореди предварително изслушване на страните в частност на
подсъдимия.Подсъдимия призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като
заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и
желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът
разясни на подсъдимия правата и по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата.Съдът с
оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия,
дали признава фактите изложени в Обвинителния акт и дали е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.Отговорът на подсъдимия бе следния „Да,
признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт
и давам своето категорично съгласие да не се събират доказателства за тези
факти”. При това положение след като
съдът установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че
самопризнанието, което подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите
и обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са налице условията за
провеждане на съкратено съдебно следствие
по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди
да продължи разглеждането на
делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След даване ход на
съдебното следствие и прочитане на
обвинителния акт от прокурорът,съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното
по време на предварителното изслушване
становище и желае ли да даде
обяснения по обвинението.Отговорът бе следния
„Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от мен становище по време на
предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не бъдат събирани
доказателства за тези факти. Съжалявам за стореното от мен. Дошъл съм в
България, за да мога да помогна на майка си, която е много болна. Аз съм единствен
син в семейството. Дошъл съм да работя, за да мога да помогна на семейството
си. Там от където идвам нямам извършени престъпления. Имам нужда от помощта на
съда. Моля съда за прошка”
Съдът на
основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото протоколите и другите писмени материали,
намиращи се в БП № 166/2019 г. по описа на ГПУ – Свиленград, които имат
характер и значение на доказателства, т.
с. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото,
допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на
НПК.След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия с
оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото ,
съдът намери , че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.След приключване на съдебните прения
се даде и осигури възможност за последна
дума на подсъдимия.
Досъдебното
производство по делото е протекло
изцяло при адекватно упражнени
правомощия на наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е
формулирал обвинението, като е изнесъл
всички факти очертаващи предмета и
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Съдът след
преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като
вменена престъпна фактология
,представляваща фактологически императив , както и
писмените доказателства по досъдебно производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа
страна –
Подсъдимият А.Р. е арабин по
произход, гражданин на Мароко. Подсъдимият живеел и работел в страната си, но
заплащането не било добро и искал да отиде да работи в Европа. Тъй като нямал
виза, с която да пътува легално преди около месец в Мароко се запознал с мъж,
който срещу сумата от 300 евро му предложил да му направи европейски документ,
с който да може да пътува в Европа. Подсъдимият се съгласил и му дал свои
снимки и личните си данни. Седмица след това, подсъдимият се срещнал с мъжа от
Мароко и получил от него белгийска лична карта, с негова снимка и имена, но с
посочен адрес в Белгия. На 11.09.2009г. от Мароко със самолет отишъл до
гр.Истанбул, Р.Турция, където си потърсил работа и като не намерил се качил на
международен бърз пътнически влак №1492.
Около 03:30 часа на
28.09.2019г.за вход в страната от Р.Турция на ГКПП "Капитан
Андреево"-гара пристигнал международния влак в който като пътник пътувал
подсъдимият. Дежурния граничен полицай св. М.Х.М. започнал да извършва
паспортен контрол на пътниците във влака. В втория вагон стоял подс. Р.. Подсъдимият представил за проверка на св. М. марокански
задграничен паспорт № QF 9462836, издаден на негово име. Св.М. извършил
идентификация на лицето от паспорта и подсъдимият и установил, че са едно и
също лице. Когато потърсил основанието за пътуване европейска виза или
пребиваване подсъдимият му представил белгийска лична карта № 423-5467973-31 на
името на А.Р. роден на ***г. При проверка
на личната карта
св. М. се
усъмнил в истинността й, тъй
като не отговаряла на спесимена. По тази причина
подсъдимият бил свален от влака за вторична проверка. Дежурния експерт извършил
проверка на представената лична карта и в изготвена от него справка с
№482/2019г. потвърдил, че предоставеният документ белгийска лична карта №
423-5467973-31 е неистински. Неистинският документ бил предаден доброволно от
подсъдимият за което е изготвен протокол от 28.09.2019г. и приобщен като
веществено доказателство по бързото производство. С подсъдимият била проведена
беседа от служител на ГПУ-Свиленград от група «Оперативно-издирвателна
дейност» - св. В.П., пред който подсъдимият подробно разказал как се е сдобил с
неистинската лична карта.
Видно от Справка за
съдимост на с рег.№ 1113 на РС-Свиленград обв. А.Р.
не е осъждан.
От протокола за
извършена техническа експертиза № 89/01.10.2019 г. по описа на ГПУ-Свиленград е
видно,че предоставената за изследване белгийска лична карта № 423-5467973-31 на
името на А.Р. роден на ***г. е неистински документ. Същият не с изготвен на поликарбонат, не съдържа необходимите защити и видове печат
и не е персонализиран по технология, съгласно изискванията на спесимена.
С оглед разпоредбата
на чл.93 т.5 от МК представения от подсъдимият документ- белгийска лична карта
№ 423-5467973-31 на името на А.Р. роден на ***г. представлява официален чуждсстранен документ за самоличност.
Описаната фактическа
обстановка, се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства
- докладна записка, обясненията на подсъдимият и показанията на разпитаните
свидетели, а също така и от заключението на изготвената техническа експертиза.
Разпитан в хода на
бързото производство подс. А.Р. се признава за
виновен по предявеното му обвинение, като подробно описва механизма на
извършването му.
При така
установената фактическа обстановка и предвид събраните в хода на бързото
производство доказателства, считам че е доказано по несъмнен и категоричен
начин, че с действията си подсъдимият А.Р. от Мароко от обективна страна е
осъществил състава на престъпленията: -по чл.316 вр.
чл.308, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс - на
28.09.2019г. на ГКПП "Капитан Андреево" -гара, общ.Свиленфад, обл.Хасково,
съзнателно ползвал неистински чуждестранен официален документ за самоличност -
белгийска лична карта № 423-5467973-31 на името на А.Р. роден на ***г., като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;-по чл.279
ал.1 от Наказателния кодекс - на 28.09.2019г. през ГКПП „Капитан
Андреево"-гара, общ.Свиленград, обл. Хасково
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
От
субективна страна деянията са извършени от подсъдимият при пряк умисъл, като
същият е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е
бил напълно наясно с реда и начина за преминаване на границата и с необходимите
документи, за да стори това,както и с факта, че белгийската лична карта не е
издадена по реда и начина по който следва да бъде издадена, но въпреки това е
предприел пътуване и я е представил.
Подсъдимият А.Р.,
роден на ***г..в гр. Бани Мелал, Мароко, арабин по
произход, гражданин на Мароко, живущ в кв. „Атлас", гр. Бани Мелал, Мароко, неженен, начално образование, работник в
автомивка, притежаващ марокански паспорт № QF 9462836, неосъждан.
От правна страна -
За да обоснове
извод за авторство на деянието и
неговата съставомерност, съдът се базира на самопризнанието на
подсъдимия и на доказателствата, събрани
в досъдебното производство, които установи ,че го подкрепят с оглед
приетата и реализирана диференцирана процедура представляваща
отклонение от стандартната форма за
провеждане на съдебното следствие.Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин
доказано, авторството на подсъдимия.
Осъществени са
всички признаци и елементи от обективна
и субективна страна на престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и
предявено съответно обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на
чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4
, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени
в обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го
подкрепят.
Съдът дължи
следните съждения -Подсъдимия е
осъществил признаците от състава на престъпленията за които му е повдигнато и
предявено обвинение, както от обективна , така и от субективна страна.
От субективна страна подсъдимия е
осъществил престъплението при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване.Имал е ясното съзнание, че върши престъпление.
Подсъдимия е съзнавал, че извършеното от
него действие е престъпление и от закона е наказуемо.
Що се отнася до
умисъла и кога той е формиран следва да се отбележи , че събраната достатъчно
по обем доказателствена съвкупност налага категоричния извод за наличие на пряк умисъл.От субективна
страна очевидни са елементите на прекия умисъл
обективиран в действията и поведението на
подсъдимия.Обективните обстоятелства безспорно
установени и доказани по делото, сочат и за субективния елемент от
състава на престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено обвинение по
посочените текстове от НК. От
субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и е
доказан по безспорен и категоричен начин . Касае се за деяние с висока степен
на обществена опасност.Степента на
обществената опасност като основно ,
определящо , обективно неюридическо
качество на деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства,
а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект
на посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните
органи и реда на управлението ; със степента на засягане на този обект; начина и средствата за
осъществяване на престъплението; условията,времето, място и обстановка при
осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от характера и динамиката
на този вид престъпления показващи една явно
открояваща се и стабилна тенденция към завишение , не само се наблюдава особен
обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на
държавните органи и установения ред на
държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен
вид обществени отношения , но и влошават
и без това сложната криминогенна
обстановка в региона.Ето защо , съдът счете , че налагането на друго по леко по
размер наказание би било едно
неоправдано благоприятно наказателно
правно третиране на престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение.
Въз основа на обстоен анализ на събрания
доказателствен материал и внимателна
преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност ,подкрепящи
направеното самопризнание , съдът достигна до обоснования и кореспондиращ на
данните в делото извод , че подсъдимия е
осъществил, както от обективна , така и от субективна страна състава на
престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград
.
Относно
наказанията-
При определяне на наказанието на
подсъдимия , съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
– и другите отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в
този смисъл ,поведение по време на съдебното заседание, не следва да се цени
повторно,като смекчаващо отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата
на самата процедура и е взето предвид
при определянето на размера на
наказанието.
Определяйки наказанието на
подсъдимия ,съдът се съобрази и със законовото изискване предвидено в
разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи
чл.58а ал.1 от НК. Съдът призна
подсъдимия за виновен , за това , че на
28.09.2019г. през ГКПП „Капитан Андреево"-гара, общ.Свиленград, обл. Хасково влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.-престъпление
no чл.279 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
279, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл.
39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го осъди на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от една година (дванадесет )
месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното
наказание „Лишаване от свобода” с една трета като определи окончателния размер на наказанието „Лишаване
от свобода” на 8 (осем) месеца и на наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лв.
(двеста лева).На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. Съдът
призна подсъдимия и за виновен в това , че
на 28.09.2019г. на ГКПП "Капитан Андреево" -гара,
общ.Свиленград, обл.Хасково, съзнателно се ползвал
от неистински чуждестранен официален
документ за самоличност - белгийска лична карта № 423-5467973-31 на името на А.Р.
роден на ***г., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престьпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК , вр.чл. 54, ал. 1,
вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го осъди на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
две години (дванадесет и четири ) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като определи
окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” на 1 /една / година и
4 / четири / месеца .На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. На
основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия А.Р.
, със снета по делото самоличност, съдът определи едно общо наказание явяващо се
най тежкото измежду наложените, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една / година и 4 / четири / месеца
. На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.На основание чл. 23 ал.3 от НК присъедини към така определеното и наложено общо
наказание и изцяло наказанието глоба в
размер на 200 лева. Разпореди на
основание чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в размер на сумата от 170лв. по
ДП и 20 лв. по съдебното производство
за превод от арабски език на български език и обратно,да останат за сметка на
съответния орган.Осъди на основание 189
ал.3 от НПК подсъдимият да заплати
направените по делото разноски произтичащи от изготвяне на назначената
техническа експертиза в размер на сумата
от 191,46 лева по сметката на
РДГП гр. Елхово.Осъди на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият да заплати направените по делото
разноски произтичащи от пътни разходи за преводач по сметката на РС Свиленград в полза на ВСС
гр. София
Разпореди на
основание чл.112 ал.4 от НПК веществените
доказателства: неистински чуждестранен официален документ за самоличност -
белгийска лична карта № 423-5467973-31 на името на А.Р., да остане приложена към делото .
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една напълно адекватна санкция и необходима за постигане на
предвидените в законите цели, да се въздейства предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението са
ниската степен на обществено съзнание и правна култура на дееца, както и грубото
незачитане от негова страна на правовия ред в страната и изобщо утвърдения ред
на държавно управление .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си
Районен съдия
