РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 870

гр. Пловдив, 12. май 2023 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                                                 

при секретаря П. Д. и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 596 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.С.- Г. , против Решение № 69 от 14.01.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с., постановено по АНД № 3509 по описа на същия съд за 2022 г., отменящо Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** от 18.01.2021 г., с който на „БАРО – ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Райна Кандева“ № 9, на основание чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7, във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, а издаденият ЕФ да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба  - „БАРО – ТРАНС“ ЕООД не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „БАРО – ТРАНС“ ЕООД, срещу ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** от 18.01.2021, с което на жалбоподателя, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7, във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП.

Обективираните в ЕФ факти се свеждат до следното:

На 18.01.2021 г. в 09:28 часа е установено нарушение № В93С5DСD0ВАD7ВВFЕ053031F160АD57Е., с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 420, регистрационен номер СТ*****РА, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Марица, за движение по път А-1 км 130+588. с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 130+588.

Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Посочено е още, че независимо от налагането на това административно наказание „БАРО – ТРАНС“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от „БАРО – ТРАНС“ ЕООД пътно превозно средство в размер на 167.00 лв.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

7. За да постанови оспореният в настоящото производство съдебен акт, районният съд е приел, че макар процесното административно нарушение да е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, електронният фиш се явява незаконосъобразен, тъй като според нормата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП субект на административнонаказателна отговорност е водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, а в оспорения електронен фиш се съдържат данни само за собственика на ППС, но не и за неговия водач. Посочено е, че преписката не съдържа информация и за упражнено правото по см. на чл. 187а ал. 4 ЗДвП.

Констатирано е, че адресат на електронния фиш в случая е собственикът на ППС, който обаче, подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП.

Отделно от това, първоинстанционният съд е установил, че нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за чието нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, предвижда задължение само за водача на ППС, (преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице), а жалбоподателят не притежава качеството водач, при което разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП не е приложима и не следва да се съдържа в правната квалификация на нарушението, тъй като е неотносима към юридическите лица – собственици на превозните средства, с които е извършено нарушението. Неправилно приложената норма на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, според районния съд не би било самостоятелно основание за незаконосъобразност на електронния фиш, с оглед посочената в същия разпоредба на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, но сгрешената санкционна норма е.

С тези съображения е обоснована отмяната на процесния ЕФ.

8. Решението е правилно.

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 14.01.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с., постановено по АНД № 3509 по описа на същия съд за 2022 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.