Решение по адм. дело №706/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Я. К. Н. срещу ОД на МВР Бургас. Ищецът твърди, че на 17.03.2022г. управлявал МПС по ул. Освобождение в [населено място] и около 18:20г. бил спрян за проверка от двама служители на ОД на МВР Бургас. Извършена му била проба с тест Drger DrugCheck 3000 STK за употреба на наркотични вещества, резултатите от която се оказала положителни. Ищецът оспорил резултатите от теста и дал биологични проби на лабораторен анализ, въпреки което бил задържан за срок от 24 часа, била прекратена регистрацията на лекия му автомобил чрез издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 22-7779-000047/17.03.2022г. – за срок от шест месеца до една година. Било образувано и досъдебно производство, което било прекратено, когато ищецът представил резултатите от лабораторните изследвания – Експертиза № 4276/13.06.2022г., при които не се установило в кръвта на ищеца да е имало наркотични вещества. Посочената ЗНПАМ била отменена с неподлежащо на обжалване решение № 3340/09.04.2025г., постановено по административно дело № 372/2025г. на АдмС Бургас.

Ищецът твърди, че действията на полицейските служители по предприемане на тест с посоченото техническо средство са незаконосъобразни, тъй като фирмата вносител вече не го обслужвала технически. Освен това служители не се съобразили с инструкцията за ползването му, където било указано, че резултатите са индикативни и подлежат на проверка чрез друг метод на изследване.

Твърди, че от незаконосъобразното действие – тестване с посоченото техническо средство, за него настъпили вредни последици – огорчение, обида, неприятни емоционални изживявания за период от четири месеца и половина, бил обект на непрекъснати проверки от страна на служители от РУ на МВР Камено.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР Бургас да му заплати обезщетение в размер на 2000.00 лева заедно със законната лихва от 09.04.2025г. до окончателното изпълнение на задължението. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът се представлява по пълномощие от адвокат С. К. от АК Бургас, който поддържа предявения иск, както и претенцията за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът ОД на МВР Бургас се представлява по пълномощие от главен юрисконсулт А. Д., която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания, както и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 17.03.2022г. в [населено място] ищецът управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] и бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Камено - младши автоконтрольор П. П. и младши инспектор С. Б.. Подложили ищеца на тест за алкохол, който се оказал отрицателен, както и за наркотици – с Drger DrugCheck 3000 STK, който реагирал положително на амфетамин.

За теста младши автоконтрольор П. съставил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и издал на провереното лице Талон за изследване № 136560, в който лицето избрало да се подложи на медицинско и химическо изследване, като му било разяснено, че до 120 минути следва да се яви в УМБАЛ Бургас, за да даде биологични проби за изследване. От докладната записка на проверяващия явства, че същият е конвоирал ищеца до лечебното заведение, където в 19:51ч. лекар в Отделението по спешна медицина взел кръв, за което съставил Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.

Същия ден младши автоконтрольор П. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 001961, затова че ищецът управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с Drger DrugCheck 3000 STK, който в 18:55ч. отчел положителен на амфетамин резултат. Със съставянето на акта било иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на ищеца с № *********.

Въз основа на съставения АУАН Полицейски инспектор при РУ на МВР Камено издал ЗНПАМ № 22-7779-000046/17.03.2022г., с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДП временно е отнето СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Същият полицейски инспектор съставил и ЗНПАМ № 22-7779-000047/17.03.2022г., с която на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДП била прекратена регистрацията на управлявания по време на проверката лек автомобил. Тази ЗНПАМ е обжалвана от ищеца и по административно дело № 372/2025г. е постановено неподлежащо на обжалване решение № 3340/09.04.2025г., с което заповедта е отменена.

Било образувано БП № 33/2022г. на РУ на МВР Камено, преобразувано в досъдебно производство по общия ред, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, по което е назначена химикотоксикологична експертиза, изготвена от двама химици в Химикотоксикологичната лаборатория към ВМА, според която в дадените от ищеца биологични проби – кръв, не е установено наличие на наркотично вещество/упойващи вещества.

С мотивирана резолюция от 18.03.2022г. на Началника на РУ на МВР Камено е прекратено образуваното със съставяне на АУАН административнонаказателно производство.

С постановление от 25.07.2022г. на прокурор от РП Бургас досъдебното производство било прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

По настоящото дело са приложени преписи от материалите по ДП, част от които са преписи от съдебни актове, постановени по административно дело № 1737/2024г. на АдмС Бургас, по което е постановено неподлежащо на обжалване решение № 10157/10.12.2024г., с което е отменена ЗНПАМ за отнемане на СУМПС. Решението е публично достъпно за адрес file:///C:/Users/ybachvarova/Downloads/act_2024_12_10..html.

По настоящото дело е представено писмо изх. № 769000-20927/06.08.2025г. на Заместващия Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, според което регистрацията на автомобила е прекратена на 23.03.2022г. на основание ЗНПАМ № 22-7779-000047/17.03.2022г., а на 29.06.2022г. е отразено служебно възстановяване на регистрацията на основание чл.143, ал.12 от ЗДП – отпадане на основание за ЗНПАМ.

Според показанията на свидетеля Г. И. – вуйчо на ищеца, последният бил изнервен, докато нямал нито СУМПС, нито автомобил. Работел като шофьор, но свидетелят не успя да уточни къде. Заради отнетото СУМПС загубил работата си и бездействието допълнително го изнервяло. Придвижването му от [населено място] до [населено място] било силно затруднено, тъй като трябвало да ползва обществен транспорт.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Предявен е иск срещу ОД на МВР Бургас за обезщетение от претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие, извършено от длъжностно лице от структурата на ОД на МВР Бургас.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. Според ал.2, за неуредените въпроси на имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ и ЗИНЗС.

Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди от конкретно описано незакосъобразно, според ищеца, действие, извършено от длъжностно лице от ОД на МВР Бургас.

Искът е предявен срещу пасивно легитимирано лице, съгласно чл.205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган / длъжностно лице при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

Според чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Дали бездействието е незаконосъобразно е въпрос по същество, а не на допустимост, въпреки че разпоредбата на чл.204 от АПК е озаглавена „Допустимост на иска“ – така определение № 2923 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2023 г., III о., определение № 390 от 13.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11695/2022 г., III о., и други.

Следователно, съдът дължи произнасяне по въпроса дали е налице твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие, изразяващо се извършване на полеви тест с Drger DrugCheck 3000 STK, който реагирал на амфетамин. Твърденията в исковата молба са, че фирмата производител на този тест вече не го обслужвала технически, а освен това полицаите не се съобразили с инструкцията за ползването му – че резултатите са индикативни и подлежат на проверка чрез друг метод.

Според чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. (Наредба № 1/19.07.2017г.), при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употреба на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.

Разпоредбата на чл.6, т.7 от ЗМВР възлага на МВР извършване на контролна дейност, която, според чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, се осъществява чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на МПС, на водачите на МПС и при пътнотранспортните произшествия. В изпълнение на тази си функция органите от системата на МВР са в правомощията си да спрат за проверка водач на МПС, независимо обективирано ли е нарушението чрез очертаните в чл.5, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. външни признаци.

Според т.ІІ.2 от Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на Заместващия Министъра на вътрешните работи, един от начините за проверка за употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е чрез тест Drger DrugCheck 3000. Заповедта е издадена на основание чл.1, ал.4 и ал.5 от Наредба № 1/19.07.2017г. Според ал.5, тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Не се твърди, а и не се представят доказателства тази заповед да е била отменена, поради което, тя, като общ административен акт, е задължителна за прилагане от лицата, осъществяващи контрол по пътищата. В рамките на настоящото производство е недопустимо да се осъществява инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на тази заповед, поради което е ненужно да се излагат разсъждения дали тест Drger DrugCheck 3000 е медицинско изделие и какви са правните последици от обстоятелството, че е преустановено производство му, според данните от писмо изх. № 30/11.04.2022г. на Управителя на дружество „Дрегер Сейфти България“ ЕООД до Военен съд Пловдив.

На следващо място, след като в резултат на проверката са издадени АУАН и две ЗНПАМ, действията на полицейските служители по извършване на проверката не могат да се разглеждат като самостоятелни фактически действия, тъй като те са част от процедурата по издаване на наказателно постановление, респ. реализиране на наказателната отговорност, както и на две ЗНПАМ като административните актове. Фактическото и правно основание за извършване на проверката е от значение за законосъобразността на подлежащите на съдебно оспорване административни актове и съдът, проверяващ тяхната законосъобразност, дължи проверка именно на релевираните в настоящата исковата молба твърдения, които по съществото си са доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването на ЗНПАМ. Сиреч, при издадени и отменени две ЗНПАМ, адресатът им има право да предяви претенции за обезщетяване на вреди, претърпени в резултат на тези ЗНПАМ, а не от конкретни фактически действия, предшестващи издаване на ЗНПАМ, без извършване на които ЗНПАМ не биха били издадени. Изложеното налага извода, че не е налице твърдяното незаконосъобразно фактическо действие, поради което е безпредметно да се обсъжда дали са налице останалите елементи от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. По тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По сходни случаи е налице произнасяне на ВАС с решение № 8073 от 22.07.2025 г., постановено по административно дело № 7633/2024 г., III о., решение № 9152 от 24.07.2024 г., постановено по административно дело № 1535/2024 г., III о., и др.

По разноските :

Предвид неоснователността на иска, следва да се отхвърли и заявената от ищеца претенция за разноски в размер на 710.00 лева.

Ответникът ОД на МВР Бургас претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, в полза на юридически лица съдът присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24, изр.2 от НЗПП, възнаграждението за административни дела с определен материален интерес е от 100.00 до 360.00 лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Я. К. Н., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу ОД на МВР Бургас за сумата 2000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на длъжностно лице от ОД на МВР Бургас – извършен на 17.03.2022г. в [населено място] полеви тест с Drger DrugCheck 3000 STK, който реагирал положително на амфетамин, като отхвърля и претенцията за законна лихва от 09.04.2025г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Я. К. Н. за разноски в размер на 710.00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ Я. К. Н., с посочени данни, да заплати на ОД на МВР Бургас, сумата 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.