№ 3689
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110111562 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „С. К.“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, с която
против Ц. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ******, по реда на
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, е предявен иск за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №3317/18.06.2024 г. по ч.гр.д. №
7527/2024 г. по описа на ВРС, за сумата от 1000 лева – главница, дължима
сума по договор за паричен заем №***/13.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№7527/2024 г., по описа на ВРС, образувано въз основа на ищеца против
ответника. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 1000 лева – главница, дължима
сума по договор за паричен заем №***/13.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 401,64
лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 13.04.2022 г.
до 13.10.2023 г.; 590,97 лева – лихва за забава, начислена за периода от
01.07.2022 г. до 01.06.2024 г., както и сторените в заповедното производство
разноски.
1
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение
от длъжника, поради което на заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С
искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът
предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение.
В същата се сочи, че ответникът е отправил искан за сключване на
договор за заем, като същото е попълнено лично от заемателя, на сайта на
заемодателя - https://****.bg. Договорът за заем е сключен при спазване
изискванията на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Твърди се, че заемателят, съобразно
установената форма за кандидатстване, е предоставил своите лични данни,
актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем
(размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е
посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума, като по
този начин той бил обективирал волята си, че желае да сключи договор за
паричен заем със „С. К.“ ООД.
Ищецът сочи, че е изпратил на посочената от ответника електронна
поща, относимите Общи условия, както и предоставил проект на договора,
чрез своя интернет сайт. По този начин на ответника е била предоставена
необходимата преддоговорна информация. Твърди, че с натискане на бутон
„Изпрати“, съгласно Общите условия, заемателят е приел така предоставените
му условия във връзка с договора, като намира, че това действие представлява
подписване на всяка страница на предоставените на ответника документи,
съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните
удостоверителни услуги, при условията при които последните са му били
предоставени. Сочи, че на основание чл. 10 ЗЕДЕУУ, електронното изявление
е получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна
система. От страна на ищеца, сключването на процесния договор е
потвърдено чрез изпращане на електронния адрес на потребителя, на договор
за паричен заем № ***, заедно с погасителния план към него и Общите
условия. Сочи, че съгласно ОУ, приети от заемателя, договорът за паричен
заем влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя –
13.04.2022 г. и от тази дата той е задължителен и за двете страни по него.
Твърди, че всички действия на потребителя могат да се проследят и от лог
файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога
и от къде е било извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за
кредит през онлайн платформата. Заявява, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. Същият не е
погасил задълженията си по договора за заем.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Оспорва да е бил обявен за предсрочно изискуем, като намира, че срокът на
2
договора е изтекъл с настъпване на крайния падеж. Намира, че тъй като
правото да обяви заема за предсрочно изискуем е заявено с подаване на
исковата молба в съда, то ответникът е уведомен за това едва с връчване на
препис от същата. Поради това, приема, че към датата на подаване на
заявлението в съда, в полза на ищеца не е възникнало правото да претендира
присъдените с издадената заповед, суми. Заявява, че след като не е обявил
кредита за предсрочно изискуем и не е уведомил длъжника за това, ищецът
няма изискуемо вземане, а с подаване на заявлението е упражнил единствено
правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното вземане.
Въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Сочи, че неустоечната клауза на чл.6 от процесния договор, е нищожна като
накърняваща добрите нрави. Същата е компенсаторна, като не обезпечава
главното задължение на заемателя – да върне заетата сума, в срок, а
задължение за представяне на обезпечение, в тридневен срок от сключване на
договора. Намира, че доколкото уговорената неустойка е в размер на 69 % от
предоставената в заем сума, тя няма нито обезпечителната, нито
обезщетителната нито санкционна. Същата накърнява добрите нрави, поради
което е недействителна. Въвежда възражение за недействителност на
договора, като сочи, че при установена недействителност на договора, следва
да се приложи правилото на чл.23 ЗПК.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.1
ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.
410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 7527/2024
г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №3317/18.06.2024 г., за следните суми: - - 1000
лева – главница, дължима сума по договор за паричен заем №***/13.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението; - 401,64 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 13.04.2022 г. до 13.10.2023 г.; - 590,97 лева – лихва за забава,
начислена за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2024 г., както и сторените
разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от
съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск
за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в
изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за
3
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на
което е задължението на ответника да престира определена или определяема
парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това
задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за
неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от
действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителният факт, който го изключва.
На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С
определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на
това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на
потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на
неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от ответника
с отговора на исковата молба.
Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са
обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на
договор за паричен заем №***/13.04.2022 г., сключен между тях по реда на
чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба определя, че договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението, до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние. В изпълнение на
договора, заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на
1000 лева, срещу насрещното задължение на последния да върне
предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва или общо 1401,64
лева, на 18 месечни вноски, 4 вноски от които в размер на 33,38 лв. и 14
вноски – по 90,58 лв. Съгласно предвиденото с договора, годишният процент
на разходите е в размер на 48,15 %, а годишният лихвен процент – 40,05 %.
Крайният падеж по договора е 13.10.2023 г.
ИнициатИ.та за встъпване в облигационното отношение е на ищеца,
който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет
платформата на ответника – https://****.bg, на дата 13.04.2022 г., е заявил
искането си да му бъде предоставена в заем парична сума. Ответникът не
спори, че ищецът му е предоставил договор за паричен заем и относимите
Общи условия. Заемателят се е запознал със същите и е приел условията на
договора, като това обстоятелство не се оспорва от заемателя.
4
Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа
изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е
индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна
лихва. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на
погасителните вноски е част от договора, поради което възражението на
ответника, че договорът не съдържа погасителен план, не може да бъде
споделено. Размерът на отделните погасителни вноски и общо дължимата
сума е поставен в зависимост от изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение.
Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който
поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя
необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На
основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр.
85/24.10.2017 г./.
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на ДиректИ.
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на
електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с
предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи
/чл.240, ал.1 ЗЗД/. От представените писмени доказателства и от
заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че предоставената в заем сума е усвоена от ответника.
Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, сумата по процесния
договор за заем е усвоена с цел рефинансиране на сключения между страните,
договор за паричен заем № 488853/24.01.2021 г., с оглед цялостното
погасяване на задълженията по него – в т.ч. главница, лихви, такси и
неустойки, в общ размер на 850,00 лева. Със сключване на процесния договор,
заемодателят се е задължил да изплати на заемателя дължимия след
извършеното прихващане остатък от заемната сума по договора от 24.01.2021
г., а именно 150,00 лева. Заемната сума е получена от ответника и е
разпределена по следния начин: на 13.04.2022 г. е отпуснат заем по договор
*** – 1000,00 лева, от която 850,00 лева са отнесени за погасяване на заем по
договор № 488853, при остакък за изплащане - 150.00 лева. На 13.04.2022 г.
ищецът е наредил превод към EasyPay в полза на Ц. А. Х. в размер на 150,00
5
лева с описание: Паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог. *** Сумата в
размер на 150,00 лева е получена на 15.04.2022 г., на каса на EasyPay от
ответника Ц. А. Х.. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на
експертното заключение, размерът на непогасения остатък на сумите по
договора, по пера, е следния: падежирала главница в размер на 1000,00 лева;
падежирали начислени лихви по договор в размер на 401,64 лева; падежирала
начислена неустойка при неизпълнение на т. 6.5 от Договора в размер на
2016,46 лева; начислени такси /разходи при просрочени плащания, разходи по
извънсъдебно събиране на вземания, такси съгласно Общите условия и
Тарифата за таксите и разходите на дружеството/ в размер на 1588,06 лева. От
таблица, изготвена от вещото лице, обективираща начислените вземания по
договора за заем и извършените плащания от потребителя, се установява, че
ответникът е заплатил единствено сума в размер на 20 лв., с която е частично
е погасил задължение за такси.
Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
При горните доводи, съдът намира, че следва да се произнесе по
действителността на клаузата за неустойка – част от процесния договор,
независимо, че ищецът не претендира начислената сума по тази клауза.
Съгласно чл.6.5 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина
и реда, и отговарящо на условията по чл. 33, ал.1 от Общите условия
(приобщени по ч.гр.д. №7527/2024 г. по описа на ВРС): поръчител или банкова
гаранция /поне едно от изброените/. Съгласно посочения текст, тези условия
са следните: поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата
за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход; предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
6
включваща договорната главница и лихва.
Съгласно чл.6.6 от договора, при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на
2018,36 лв. Сумата е платима на 18 вноски, на падежните дати по договора за
заем. След начисляване на същата, общото задължение на потребителя
достига размера от 3418,10 лева.
Съдът намира, че неустоечната клауза, с която е уговорена
компенсаторната неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, е нищожна като накърняваща добрите нрави. Единствената
причина за включване на неустойката в дължимите от потребителя суми е
обстоятелството, че последният не е предоставил на кредитора исканото
обезпечение, в срок, който е изключително кратък – само 3 дни, при
категорично неизпълними условия. Неустойката е дължима на датите на
погасителните вноски, което доказва, че кредиторът изначално е имал
намерение да събере същата, независимо, че исканото обезпечение следва да
се представи след, а не преди сключване на договора. Неустойката няма нито
обезпечителна, нито обезщетителна, нито санкционна функция, а размерът й е
необосновано висок. Тя е уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции /т.3 от ТР №1/2009 от 15.06.2010 на
ОСТК, ВКС/, поради което е недействителна. Налице е накърняване на
добрите нрави, доколкото плащане на тази допълнителна сума би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора, поради което и на осн. чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП клаузата за нейното уговаряне е и неравноправна, а неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално
/чл.146, ал.1 ЗЗП/. Неустоечната клауза не е уговорена индивидуално с
потребителя, а обстоятелството, че същата е включена в погасителния план, не
обосновава извод за наличие на такава индивидуална уговорка. До
начисляване на неустойка се стига след сключване на договора, усвояване на
предоставения заем и изтичане на определения от потребителя тридневен срок
за изпълнение. Горното сочи, че кредиторът е предоставил в заем парична
сума без да извърши оЦ. на риска и е поставил в тежест на кредитополучателя
отговорността за извършване оЦ. на собствената му кредитоспособност.
Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя преди, а не
след сключване на договора и ако тази оЦ. е лоша да откаже предоставяне на
искания кредит, вместо да сключи процесния договор, и да вмени на
потребителя задължение да осигури обезпечение, едва след като заемната
сума вече е усвоена, под заплаха, че ако не изпълни това задължение, дългът
му ще нарасне. При данни, че предоставената в заем сума е в размер на 1000
лева, да се иска предоставяне на обезпечение при видимо невъзможни
условия, в срок от 3 дни, сочи, че крайната цел на заемодателя е да принуди
кредитополучателя да се съгласи с начисляването на допълнителна сума по
договора, в размер на 2018,36 лева, представляваща 201,84 % от усвоения
кредит. При предоставена в заем сума в размер на 1000 лева, потребителя
дължи на кредитора сума в общ размер на 3418,10 лева или 341,81 % от
7
усвоената сума, съгласно погасителния план, като компенсаторната неустойка
не само не е включена в сумата за връщане, но потребителят не би могъл да
влияе по какъвто и да е начин върху начисляването на същата. Следва да се
посочи, че начисляване на неустойката не може да се оправдае с договорната
свобода, защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при определяне
съдържанието на договора, страните по него следва да се съобразяват с
нормите на закона и добрите нрави. При горните доводи, съдът намира, че
неустоечната клауза по чл.6.6, от сключения между страните договор за
потребителски кредит е нищожна като накърняваща добрите нрави.
Следва да се посочи, че неустойката не се отчита при формиране на ГПР
по договора. Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
кредит следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите по кредита е
в размер на 48,15 %, като не се съдържа информация относно начина на
формирането му. Неустойката безусловно представлява разход по договора,
който, както се установи от доказателствата по делото, се изплаща от
кредитополучателя с всички погасителни вноски, а този извод следва от
обстоятелството, че начисляването на същата се извършва непосредствено
след сключване на договора, още с първата погасителна вноска, предвид
неизпълнение на кредиторовото изискване за предоставяне на обезпечение в
тридневен срок от възникване на облигационното правоотношение. Като не е
включил допълнителния разход в общия размер на разходите по кредита,
кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като е
вписал в договора ГПР по-нисък от действителния - в този смисъл
определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В
същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да съдържа вярно и
коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на
параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя,
неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. Съобразяване на
разхода за неустойка при определяне на общия размер на разходите по кредита
води до извода, че ГПР по договора за кредит противоречи на императивното
изискване на чл.19, ал.4 ЗПК.
При горните доводи, съдът намира, че клаузата с която е определен ГРП
е недействителна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. В процесния случай,
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД не може да бъде приложена, тъй като тази
клауза не може да бъде заместена по право от повелителните правила на
закона, нито може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителната част, доколкото включването на клаузата, с които се
определя ГРП е въведено като изрично изискване по чл.11, ал.1, 10 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. След като клаузата, с която е уговорен ГРП е нищожна, то
8
същата не поражда правно действие, като недействителността влече
недействителност на целия договор. На основание чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Възражението на ответника, че искът е неоснователен, тъй като ищецът
не е обявил кредита за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението в
съда, не може да бъде споделено, доколкото към 17.06.2024 г., когато е
подадено заявлението, образувано в ч.гр.д. №7257/2024 г., по описа на ВРС,
крайният падеж е настъпил и непогасените суми са изискуеми изцяло.
Според вещото лице, вземането на ищеца към ответника, за главница е в
размер на 1000 лева. След сключване на договора, заемателят е извършил
плащане единствено на сумата от 20 лева, с които е погасил частично
задължение за такси. Това вземане е недължимо, поради което главницата от
1000 лева следва да се намали с тази сума. Искът се явява основателен за
сумата от 980 лева, като до този размер същият следва да бъде уважен, а за
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 1000 лева,
претенцията на ищеца подлежи на отхвърляне. На основание чл. 422, ал.1
ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, т.е. от 17.06.2024 г.
По разноските.
Ищецът е извършил разноски за държавна такса, в размер на 26,80 лв. и
за провеждане на съдебна експертиза - 400 лв. В негова полза следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
200 лв. Съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
ищецът има право на сторените от него разноски в общ размер на 614,26 лв.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 44,19
лева.
В полза на пълномощника на ответника се следва адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. По делото е
приобщен договор за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на
чл.38, ал.2 ЗА, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило, съдът
намира, че в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. А. А. - ВАК,
се дължи адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 400
лева, съразмерно, в полза на пълномощника се дължи адвокатско
9
възнаграждение в размер на 8 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, че Ц. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ******, ДЪЛЖИ
на „С. К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****, сумата от 980 лева - главница по договор за паричен заем
№***/13.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3317/18.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 7527/2024 г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 980 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА Ц. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ******, да
заплати на „С. К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****, сторените разноски по делото в размер на 614,26 лева и
разноските по ч.гр.д.№ 7527/2024 г. по описа на ВРС г. по описа на РС – Варна,
в размер на 44,19 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ****, да заплати на адвокат А. Т. А. - ВАК, с адрес на кантората: гр.
Варна ***, адвокатско възнаграждение в размер на 8 лв., на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10